О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230 07.07.2020 год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар ........................ с участието на прокурора
..................................
като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №390 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по повод постъпила с вх. № 3427/29.06.2020 год. жалба от Б.Н.К. против
индивидуален административен акт на ДМП към Община Казанлък, оповестен със
справка на сайта на Община Казанлък, в частта му начисляваща и налагаща такса
битови отпадъци за 2020 год. на жилищен недвижим имот, находящ се в гр.
Казанлък на ул.***. В жалбата К. изразява несъгласие начислената ТБО и твърди,
че същият е жилищен такъв, поради което и задълженията в справката били
неправилно
изчислени и незаконосъобразни. С жалбата се иска от съда да измени
задълженията за ТБО за 2020 год. определени от Община Udpdk.cu, както и да му бъдат
присъдени направените деловодните разноски.
От
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Казанлък представят
административната преписка по повод водената кореспонденция с жалбоподателят. От
приложената преписка е видно, че АУЗД за посочените в жалбата задължения не е
съставен. Не изразяват становище относно допустимостта на подадената жалба.
При
проверката за допустимост на жалбата, съдът взе предвид изложеното в нея,
становището на ответника и представените документи и книжа и достигна до
следните фактически установявания:
При
извършена справка на сайта на Община Казанлък, жалбоподателят установява, че му
е определен размер на ТБО за 2020 год. в размер на 693.15 лв. Въз основа на
възприетото подава жалба с вх.№94-6-995-1#1 от 01.04.2020 год., в
която изразява несъгласие с посочения в съобщението, приложение №3 съобщения
размер на начислената ТБО за целия имот, като промилите са почти три пъти
по-високи от тези приети от Общинския съвет. В жалбата е направено искане за
отмяната на въпросния индивидуален административен акт, в частта за начислена
ТБО за 2020 год. С писмо изх.№94-6-995-1#2 от 07.04.2020 год. на Ст.
инспектор местни приходи при Община Казанлък е отговорено на жалбата, като е
посочен реда по който е изчислена ТБО за притежаваният от К. недвижим имот. В
края на писмото е посочено, че съобщенията по чл.69, ал.2 от ЗМДТ не
представляват индивидуални административни актове, не създават права и
задължение на данъчно задължените лица, поради което и не подлежат на
обжалване. Депозирано е ново искане от Б.К. ***, в което е формулирано искане
за получаване на „мотивирано решение относно оспорения в жалбата индивидуален
административен акт с печата на Община Казанлък и подписано от Вас, в
законоустановения срок по реда на АПК“. На 28.04.2020 год. е депозирана жалба с
вх.№ 94-6-995-1#4 до директора на дирекция „Местни приходи“ против индивидуален
административен акт на орган по приходите към общинска администрация Казанлък,
оповестен със справка на сайта на Община Казанлък, в частта му начисляваща и
налагаща такса битови отпадъци за 2020 год. на жилищен недвижими имот, находящ
се в гр. Казанлък на ул.***. С писмо изх.№ 94-6-995-1#5 от
12.06.2020 год. на Директора на Дирекция „МП“ при Община Казанлък, в което е
описан подробно реда за изчисляване на ТБО, както и че за 2020 год., същият е
определен в петкратен размер. Твърди се, че няма издаден АУЗД, поради което и е
неоснователно твърдението за това, че същият е неправилен, немотивиран,
незаконосъобразен. Видно от приложената обратна разписка, това писмо и получено
от жалбоподателят на 22.06.2020 год. Жалбата е подадена на 26.06.2020 год.
/видно от приложения плик/, а е заведена на 29.06.2020 год. в деловодството на
Административен съд Стара Загора.
При
отнасяне на тези факти и обстоятелства към приложимите правни разпоредби на
ЗМДТ, ДОПК и АПК се налага извода, че жалбата е недопустима за разглеждане, тъй
като с нея не се оспорва акт, който да подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
За
установяването на задължения за местни данъци и такси съгласно чл.4, ал.1, вр.
чл.9б ЗМДТ е приложим реда на ДОПК. В глава ХІV са разписани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ и установяване, което се осъществява с ревизионен
акт по чл.108 от ДОПК. Съгласно чл.107, ал.1 от ДОПК когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон. В чл.107, ал.2 от ДОПК е разписано,
че задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по
който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения размер. Именно като такава справка по чл.107,
ал. 2 от ДОПК следва да се приеме отговора на Директора на Дирекция „МП“ при
Община Казанлък от 12.06.2020 год.. Тя му е изпратена в изпълнение на чл. 107,
ал. 2 от ДОПК, който предвижда размерът на задължението по ал. 1 да се съобщи
на задълженото лице.
Това
писмо има информативен характер и не съставлява административен акт, поради
което не подлежи на обжалване и на проверка от горестоящият орган, нито от
съда. Справката има само уведомителен характер и не засяга правната сфера на
лицето, за което се отнася и получателят й няма правен интерес и активна
легитимация да я обжалва по реда на ДОПК.
Всъщност
за размера на дължимите данъци и такси по ЗМДТ, жалбоподателят К. е разбрал при
извършена справка на сайта на Община Казанлък. Поради това макар във връзка с
данните в тази справка да е подал жалба, в която да е изразил несъгласието си с
констатациите и изводите за определената ТБО
за 2020 год., за по-горестоящ административен орган не е възникнало задължение
за постановяване на акт в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК. Поради това и писмото
отговор на директора на Дирекция „МП“ не представлява акт по чл.155, ал.1 от ДОПК, който да подлежи на съдебна проверка.
С
това писмо, както и по-горе бе отбелязано не се определят дължимата ТБО за 2020
год. С него отново не се създава задължение за плащане на така определеният
размер на ТБО за 2020 год. Не би могло и да е обратното, тъй като същата е
дължима за цялата 2020 год., като в ЗМДТ е предвидено плащането на две вноски,
поради което и за втората вноска все още не е възникнало задължението за
внасянето й. Явно в случаят е налице несъгласие на жалбоподателя К. с
определеният размер на ТБО за 2020 год. Задължението за внасяне на тази такса,
ще се определи със съставянето на АУЗД или ревизионен акт, каквито към
настоящия момент не са съставени, поради което и за К. не е възникнало
задължението за внасянето на таксата, независимо дали е съгласен или не с
определеният размер. АУЗД би могъл да бъде съставен най-рано през годината,
следваща годината за която се отнася изчисления и не внесен местен данък или
такса.
Извършената
справка от сайта на Община Казанлък и писмото на директора на Дирекция „МП“ са
със съдържанието на уведомление по чл.23 и
чл.69, ал.2 от ЗМДТ и на съобщение по чл.107, ал.3, изр.1 от ДОПК и тъй
като не са административен акт, не подлежат на оспорване по административен ред
и пред съда, в който смисъл е трайно установената съдебна практика.
Актът
за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3, изр.2 и следв. от ДОПК и РА са актовете, които могат да бъдат обжалвани и проверявани по
административен и съответно при потвърждаване или изменение от решаващият орган
– по съдебен ред. Поради това в чл.107, ал.3, изр.2 от ДОПК е предвидено, че по
искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Именно АУЗД е акта, който подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция, правомощията на който съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ се упражняват
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. В случая няма
спор, че в жалбите и исканията си К. не е формулирал такова искане.
С
издаването на акт по чл.107, ал. 3 ДОПК или с ревизионен акт компетентният
орган следва да установи дължимостта на ТБО на жалбоподателя, тъй като в
производството по оспорването на съответния АУЗД или РА жалбоподателят има
гарантирана от закона възможност да защити правата си, като ги оспори по
административен и съдебен ред. Към настоящият момент такъв акт не е издаден,
поради което липсва годен за обжалване акт по административен акт, както и по
съдебен, поради което жалбата на Б.К. е недопустима.
При
липса на годен за обжалване административен акт оспорването е недопустимо,
поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по
повод на нея производство – да бъде прекратено.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата Б.Н.К. против индивидуален административен акт на ДМП към Община
Казанлък, оповестен със справка на сайта на Община Казанлък, в частта му
начисляваща и налагаща такса битови отпадъци за 2020 год. на жилищен недвижими
имот, находящ се в гр. Казанлък на ул.***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №390/2020 год. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: