РЕШЕНИЕ № 1407
гр. Сливен, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА Т. като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№3840 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за установяване недължимост на сума, представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за определен период от време с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и иск за установяване недължимост на сума, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 21.12.2007 г. издаден от РС-Сливен на основание чл. 237 ГПК /отм./ неговата наследодателка Павлинка Петрова Кирова, ЕГН:********** била осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 149,85 лв., съставляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползваната питейна вода за периода от 31.03.2005 г. до 30.09.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода до подаване на молбата и разноски по делото в размер на 6,50 лв. Въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2011 г. по ч.гр.д. № 5699/2007 с предмет същото вземане било образувано ИД № 152/2008 г. на ЧСИ Павел Георгиев, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, тъй като последното поискано от него изпълнително действие било извършено на 22.02.2011 г. Въз основа на същият изпълнителен лист взискателят подал на 01.02.2018 г. молба за образувано изпълнително производство и било образувано ИД № 247/2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев и то срещу Павлинка Петрова Кирова, която била починала на 17.05.2009 г. След това били установени нейните наследници, сред които бил и ищеца и им била изпратена покана за доброволно изпълнение. Ищецът посочва новонастъпил факт по см. на чл. 439 ГПК, на който се позовава, а именно изтеклата погасителна давност за вземанията след влизане в сила на изпълнителния лист, тъй като било невъзможно да се позове на същия с евентуално възражение срещу издадения изпълнителен лист. Посочва, че подаването на молба за образуване на ново изпълнително производство не било действие по принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. „в ” ЗЗД и не прекъсвало давността. Цитира т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно изброяването на предприети от взискателя действия, който не прекъсват давността. Не били представени доказателства за предприети от взискателя други изпълнителни действия, които да прекъсват давността след 22.02.2011 г., като от този момент е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което не дължи сумите посочени в изпълнителния лист. Била погасена възможността правото на взискателя, което било предмет на изпълнителния лист да се претендира по принудителен ред.
Ищецът твърди, че не дължи тези суми, тъй като задължението е погасено по давност. Иска от съда постановяване на решение, с което да установи, че не дължи на ответното дружество сумата от 74,93 лв., олихвяема сума от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва върху нея и неолихвяема сума 18,23, както и сумата от 72 лв., съставляваща разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 21,17 лв. в полза на ЧСИ Павел Георгиев или общо задължение по изп.д. № 247/2018 г. в размер на 269,58 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5699/2007 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни, тъй като не била изтекла предвидената в закона погасителна давност на задълженията. С влязло в сила определение държано в открито заседание на 26.11.2018 г. съдът е прекратил производството в частта относно отрицателните установителни претенции за сумата от 72 лв., разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 21,17 лв. в полза на ЧСИ Павел Георгиев поради липса на правен интерес, тъй като производството е било прекратено с определение от 10.10.2018 г. спрямо ЧСИ Павел Георгиев.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното изп.д. № 152/2008 г. на ЧСИ Павел Георгиев,че въз основа на определение № 5857/21.12.2007 г. на СлРС по ч.гр.д. № 5699/2007 г. на основание чл. 237 ГПК/отм./ е бил издаден изпълнителен лист от 21.12.2007 г., с който наследодателка на ищеца Павлинка Петрова Кирова, ЕГН:********** била осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 149,85 лв., съставляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползваната питейна вода за периода от 31.03.2005 г. до 30.09.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода до подаване на молбата и разноски по делото в размер на 6,50 лв. Видно от представеното изпълнителното дело до длъжника ищец в настоящото производство и наследник на Павлинка Петрова Кирова е изпратена покана за доброволно изпълнение,връчена редовно на 24.02.2011 г. По изпълнителното дело са извършени множество справки-до НАП,Общини,до ОД на МВР и др.,но същите нямат характер на извършени изпълнителни действия. На 22.02.2011 г. били конституирани двамата наследниците на Павлинка Петрова Кирова, която била починала на 17.05.2009 г. сред които е и настоящия ищец. С Постановление от 29.07.2016 г. ИД № 152/2008 г. на ЧСИ Павел Георгиев, било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, тъй като последното поискано от него изпълнително действие било извършено на 22.02.2011 г. Въз основа на същият изпълнителен лист взискателят подал на 01.02.2018 г. молба за образувано изпълнително производство и било образувано ИД № 247/2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев и то срещу Павлинка Петрова Кирова, която била починала на 17.05.2009 г. След това били установени нейните наследници, сред които бил и ищеца и им била изпратена покана за доброволно изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено производство по чл. 237 ГПК отм./,а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни,защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № 247/2018 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай. Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищецът, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.Задължението за заплащане на консумирано количество питейна вода представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Следователно тези задължения се погасяват с изтичането на кратка тригодишна давност (ТР 3/18.05.2012г на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК). Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото ,се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок. Тъй като изпълнителното производство по издаденото изпълнително основание е образувано на 12.02.2008 г. и по него от 22.02.2011 г. не са извършвани изпълнителни действия, то същото се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид липсата на извършени изпълнителни действия не е налице и прекъсване на давността, поради което и с изтичането на тригодишен период от издаване на изпълнителния лист претендираното вземане се е погасило по давност. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа съгласно т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и подаването на молба за образуване на изпълнително производство.
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищеца на ответника, в който смисъл и предявените искове следва да се уважат. При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по производството, но същият не представя доказателства за сторени такива. Назначеният служебен адвокат на ищеца следва да получи възнаграждението си от Националното бюро за правна помощ.
По мотивите Сливенският районен съд,
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Д., ЕГН: ********** ***, че същия не дължи на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 ********* следните суми: сумата от 74,93 лв., олихвяема сума от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, съставляваща наследената ½ част от задължението на наследодателката си Павлинка Петрова Кирова, ЕГН:********** към ответното дружество в общ размер на 149,85 лв., съставляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползваната питейна вода за периода от 31.03.2005 г. до 30.09.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2007 г. до окончателното й изплащане, както и неолихвяема сума в размер на 18,23 лв., съставляваща ½ от задължението на наследодателката си Павлинка Петрова Кирова, ЕГН:********** към ответното дружество в общ размер на 29,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода до подаване на молбата и разноски по делото в размер на 6,50 лв., задължения по изп.д. № 247/2018 г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5699/2007 г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: