Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1498 Година
2022, 01.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 06.07.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1345 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63в ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от И.М.С. *** срещу Решение №666/31.03.2022 г. по АНД №653/22г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XVIII н. с.,
с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 21-1030-010028 от 18.11.2021г.
на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.
са наложени административни наказания – “Глоба” в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 предл. второ от с.з.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и са му
отнети 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, както и наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1,т.1, предл. второ ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1,т.1 ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния
закон, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила, както и
явна несправедливост. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с
което да се отмени издаденото
наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Сектор “ПП” към ОД на МВР – Пловдив, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел,
че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на С. на вменените му нарушения на ЗДвП, а от друга, че
наложените му наказания съответстват на осъществената от него противоправна
дейност, както и, че не са налице допуснати нарушения на съществени
процесуалните правила от административно – наказващия орган.
Настоящият състав
установи, че с оспореното НП № 21-1030-010028 от 18.11.2021г. на Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на С. са наложени кумулативните
административни наказания – “Глоба” в размер на 2 000 лева за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 предл. първо от с.з. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 точки
на основание Наредба №Iз-2539
на МВР, поради това, че на дата 21.09.2021г. около 9,40 часа в гр.Пловдив, като
водач на лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № *** е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил даденото му предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване, за което му е бил издаден и талон за изследване, а
освен това е наложено и отделно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1,т.1, предл. второ ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1,т.1 ЗДвП, тъй като не е носил контролния талон към свидетелството си за управление.
Този съдебен състав
намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно,
събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност,
като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се установяват
изложените факти в АУАН и основания на него последващ акт – наказателното
постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
По същество с
касационната жалба се сочат основания за оспорване по отношение на първото
нарушение единствено в насока, че С. не е изпълнил даденото му предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване поради това, че са били допуснати
нарушения в процедурата по реализиране отговорността на дееца, посочена в
Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
По тези конкретни
възражения, безспорно и с надлежните доказателства, както в административната
фаза, така и в съдебното производство, е установено консумирането на двете
нарушения, и то именно от наказаното лице С..
Не се установяват
сочените в общ план нарушения на чл.3а във вр. с чл.6 от цитираната Наредба на
реда, тъй като безспорно е удостоверено, че лицето е отказало са бъде тествано
на място, порди което същото е избрало да бъде тествано чрез
химико-токсикологично изследване, за което се е подписало надлежно в графата на
издадения Талон за изследване от същата дата.
Няма доказателства, а и
твърдения, такова изследване да е правено в установените в Наредбата срокове за
явяване в посоченото здравно заведение в гр.Пловдив, поради което правилно е
прието, че е осъществен от обективна страна състава на вмененото нарушение.
Не се установява също
така С. да не е напривил изследването по обективни причини(то и няма посочени такива).
Или, иначе принципно
правилно развитите съображения от защитата на касационния жалбоподател, не
могат да бъдат свързани с конкретни факти по казуса, които да обосноват извод
за тяхната приложимост по това дело.
Т.е. опитите на
нарушителя да разколебаят убедителността на главното доказване, проведено от
страна наказващия орган, при съдебното дирене, вкл. и пред касационната
инстанция, се оказаха неуспешни.
Този съдебен състав, след
като провери всички събрани по делото, вкл. и по преписката доказателства, намира,
че правилно е била установена пред Районния съд фактическата обстановка именно
въз основа на тях.
В тази връзка
първостепенният съдия е извел аргументирани и обосновани изводи на база
наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното значение и стойност.
Що се отнася до второто
вменено нарушение – за неносене на контролния талон, то конкретни възражение по
него не са изложени, но този състав счита, че и то е законосъобразно наложено и
не е нарушена новелата на чл.18 ЗАНН.
По отношение сочената явна
несправедливост, то следва да се посочи, че явната несправедливост е касационно основание съгласно чл.348 ал.5 т.1 вр. с ал.1, т.3 НПК, което се
отнася към определеното наказание на субекта. Приема се, че то е явно
несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
както и на целите по чл.36 от НК.
Освен това явната несправедливост
на наказанието, като основание по чл.348 ал.1, т.3 НПК, се обосновава с
допуснати нарушения в оценъчната дейност на Съда при индивидуализацията на
наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че налаганите в
случая кумулативни наказания са абсолютно определени, т.е. същите нямат специални
минимуми или максимуми. Или и това инвокирано касационно основание не може да
бъде споделено като основателно.
С оглед на изложеното не
са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НПК, а
атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в
сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№666/31.03.2022 г. по АНД №653/22г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.