Решение по дело №5604/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1065
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20211720105604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1065
гр. Перник, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105604 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация-Перник" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. С., срещу С. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
524,73 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 72,29 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г. върху месечните
плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
666/22.06.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03174/2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и
лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните. Оспорва да е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност.
Възразява за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 666
от 22.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 3174 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник срещу С. К.
Е., ЕГН **********, за сумата 524,73 лв. - представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес
гр. Перник, ****** ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 72,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., и са присъдени разноски на
заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7, вр.
ал. 5 ГПК като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее нито на посочения по
делото адрес, нито на регистрирания постоянен и настоящ адрес с посочване на източниците
на информация.
С Разпореждане № 6052/05.10.2021 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед
за изпълнение, получено на 06.10.2021 г.
На 03.11.2021 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия
са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том IV, дело № 574
от 2003 г. се установява, че на 21.11.2003 г. Бойко Мирончов Богданов и Димитрийка
Стефанова Богданова са продали на С. К. Е., чрез действащия от нейно име И.С.И.,
недвижим имот, представляващ апартамент **** находящ се в гр. Перник, *****“, в
жилищна сграда - бл. 10, вх. Б, ет. 7.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен Договор № 181/21.11.2000 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем
2
сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен
Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с
клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че не живее на
адреса, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
3
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот
съдът приема, че на 21.11.2003 г. ответницата е придобила собствеността върху недвижим
имот, с адрес: гр. Перник, *****“, ****. Същата не е възразила за недействителност на
сделката като сключена без представителна власт, поради което правните последици от
сключването й от нейно име я обвързват.
Предвид горното, следва, че за исковия период страните по делото са се намирали в
договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми
за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 524,73 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът,
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
4
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г. е в размер на сумата
72,29 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По горните съображения, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер спрямо ответника.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за най-стария
отчетен период - месец 05/2019 г., е настъпила на 01.07.2019 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а сългасно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.06.2021 г.,
с което даваността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 21.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
5

По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозит за вещо лице, 150,00 лв. - депозит
за особен представител на ответника, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в
общ размер 525,00 лв. В заповедното производство ищцовото дружество е направило
разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково
производство и в заповедното производство в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ******,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Перник" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 524,73 лв. /петстотин
двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 72,29 лв. /седемдесет и два лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до
20.05.2021 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 666/22.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 03174/2021 г. на РС –
Перник.
ОСЪЖДА С. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация-Перник" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет
лева/ - разноски в исковото производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 03174 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7