РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865/11.6.2021г.
гр. Пловдив,
11 юни 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с.,
в закрито
заседание на единадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
като
разгледа адм. дело № 2901
по описа за 2020 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, наименована
възражение, подадена от Д.А.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, против
разрешение за строеж № 245/01.10.2020 г. за преустройство на първи етаж от
сграда за търговия с КИ № 43298.501.170.1 в УПИ I-търговия, обществено хранене, кв.26
по плана на с.Леново, в ресторант.
Жалбоподателят твърди, че процесното РС е в противовес
с предвижданията на плана за регулация и застрояване на с.Леново. Освен това се
сочи, че в качеството си на собственик на ПИ с идентификатор № 43298.501.170
възразява срещу разрешеното преустройство, тъй като по този начин се накърняват
възможностите да упражнява вещните си права в недвижимия му имот.
Жалбата е недопустима като подадена от лице, което
няма правен интерес от процесното оспорване по смисъла на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Предмет на оспорването е разрешение за строеж № 245 от
01.10.2020 г., издадено от гл.архитект на община Асеновград, с което, на
основание чл.148, ал.2 във връзка с чл.142, ал.1,4 и 6 и чл.150 от ЗУТ, е
разрешено да се извърши преустройство на първи етаж от сграда за търговия с КИ
№ 43298.501.170.1 в УПИ I-търговия, общ.хранене, кв. 26 по
плана на с.Леново, в ресторант.
Жалбата е подадена от Д.А.Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, в качеството му на собственик в ПИ с идентификатор №
43298.501.170 – НА на л.26 и 27 по делото, в който имот е сградата, предмет на
процесното разрешение за строеж. Същата е собственост на титуляра на
разрешението на строеж съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от
31.10.2018 г. на л.43 по делото.
Съгласно чл.149, ал.2, т. 2 от ЗУТ в случаите на преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж - лицата по чл.
38, ал. 3 и 4 и
чл.39, ал.2
от същия закон са ЗЛ, които имат правен интерес от оспорването.
Настоящият случай не попада в нито една
от тези хипотези.
Не се касае и за наличие на етажна
собственост - ЗЛ ЕТ“Катриг – 5 Н.Я.“, на
когото е издадено РС за преустройството на първия етаж е собственик на цялата
сграда на два етажа с идентификатор № 43298.501.170.1. Жалбоподателят притежава право на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № 43298.501.170, но не притежава част от сградата с идентификатор № 43298.501.170.1, за да черпи правен интерес съгласно нормите на чл.149,
ал.2, т.3
и т.4 от ЗУТ.
Съдът намира за нужно да посочи и, че в
конкретният случай преустройството не е в противовес (в какъвто смисъл са
твърденията по жалбата) с предвижданията на плана за регулация и застрояване на
с.Леново дотолкова доколкото, видно от заключението на ВЛ, съгласно действащия
ПУП –ПР, ПИ с
идентификатор № 43298.501.170 по КККР на с.Леново представлява УПИ I – търговия,
обществено хранене, кв.26.
ПУП-ПРЗ на с.
Леново, община Асеновград е одобрен със заповед № РД 15-491/23.11.1993г. на
Кмета на община Първомай, област Пловдив. Към 1993г. с. Леново е било част от
Община Първомай. Съгласно ПУП-ПР /план за регулация/ ПИ 43298.501.170 по КККР
на с. Леново представлява УПИ I-търговия,
обществено хранене, кв.26. Съгласно ПУП-ПЗ/план за застрояване/ в УПИ I-търговия,
обществено хранене, кв.26 е предвидено запазване на съществуващите четири
сгради с идентификационни номера № 43298.501.170.1, № 43298.501.170.2, №
43298.501.170.3 и № 43298.501.170.4 по КККР с обществено предназначение, като е
предвидено ново застрояване - връзка /навес/ между сгради № 43298.501.170.1 и №
43298.501.170.4.
В ПУП-ПРЗ на с.
Леново, тъй като същия е одобрен със заповед № РД 15-491/23.11.1993г., преди
обнародването на ЗУТ /ДВ. бр.1 от 02.01. 2001г./ и Наредба № 5 от 17 май 1995
г. за правила и норми по териториално и селищно устройства/отменена/, не са
определени зони съгласно чл.11 от ЗУТ.
Съгласно § 6
ал.1 от ПР на ЗУТ / ДВ. бр.1/ 02.01. 2001г./ действащите към деня на влизане в
сила на ЗУТ териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени
планове запазват действието си.
Съгласно чл. 2
ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, устройството на територията се
осъществява съобразно устройствените схеми, общите и подробните устройствени
планове, като при създаване, одобряване и прилагане на устройствените планове и
инвестиционните проекти правилата и нормативите, определени в наредбата, се
спазват чрез конкретните стойности, определени от съответния план или проект, а
когато не са определени такива, се спазват правилата и нормативите в
установената стойност или диапазон съгласно наредбата.
Съгласно чл.6
ал.1 от ЗУТ са определени следните типове устройствени зони: жилищни, означени
като (Ж); производствени и складови, означени като (П); рекреационни, от
Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, могат да се урегулират имоти за „магазини и заведения за
хранене". За селата характера на застрояване е „ниско застрояване"
съгласно чл.73 т.З от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, като за зона „Жм"-с малка
височина означени като (О); смесени, означени като (С), от което може да се
направи извода, че територията на кв.26 попада в жилищна зона „Ж“, в която
съгласно чл.17 ал.1 т.3, съгласно чл.19 ал.1 от Наредба №7 за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони се предвиждат следните стойности на показателите за устройство на
територията: Плътност на застрояване Пзастр. от 20 до 60 %; Интензивност на
застрояване К инт. 0.5 до 1.2; необходима озеленена площ П озел. От 40 до 60 %.
ВЛ е извело
извод, че територията на кв.26 попада в жилищна зона „Ж“, в която няма пречка
да урегулират имоти за „магазини и заведения за хранене" какъвто е
настоящият случай. Съгласно действащия ПУП –ПР ПИ с идентификатор № 43298.501.170
по КККР на с.Леново представлява УПИ I – търговия, обществено хранене,
кв.26. След като предвиждането по ПУП-ПР за процесния имот е за търговия,
обществено хранене то не може да се приеме, че има промяна на предназначението
на сградата, която да обоснове правен интерес у жалбоподателя на основание
чл.39, ал.2 от ЗУТ.
По тези съображения, настоящият състав счита, че в
конкретния случай не намира приложение и нормата на чл.149, ал.2, т.
2. от ЗУТ във връзка с чл.39, ал.2 от ЗУТ.
Изброяването в
нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ е изчерпателно и не може да бъде тълкувано разширително, поради което
жалбата се явява подадена от лице без право на жалба, а следователно при липса
на правен интерес, наличието на който е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, за наличието на която
предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса
обосновава недопустимост на жалбата, което налага оставянето ѝ без
разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
По разноските:
При този изход на спора на ЗЛ по отношение на
което актът е благоприятен, а именно ЕТ“Катриг – 5 Н.Я.“ се следват сторените и
претендирани своевременно от него разноски в размер на 800 лева съгласно договор за правна защита и
съдействие на л.39 по делото на основание чл.143, ал.4 от АПК.
Ето защо и
на основание чл.159, т.4 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито
съдебно заседание на 13.05.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Д.А.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, против разрешение за строеж № 245 от 01.10.2020 г.,
издадено от гл.архитект на община Асеновград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
2901/2020 год. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, да заплати на ЕТ“Катриг
– 5 Н.Я.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Леново, ул.“Й. Н.“ №8,
сторените по делото разноски в размер на 800 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
Административен
съдия: