РЕШЕНИЕ№ 260257
гр.Пловдив, 07. 07.
2022 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 62/2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ОД на
МВР“ Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, против Решение № 261462/30.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 9898/2020г. от Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е осъдена да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********,***, адв. Т.Т., сумата в размер на 1 883,
98 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 998 часа нощен
труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
10.08.2017 г. - 11.08.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
13.08.2020 г. в размер общо на 249, 80 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 13.08.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 600 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив - 125, 36 лева ДТ и 100 лева депозит
за ССЕ.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период. Поддържа се приложението на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния
период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите
правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени
първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски
хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба. За откритото съдебно заседание на 03.05.2022г. от
пълномощника му адв. Т.Т. е постъпила молба, с която претендира разноски в
размер на 600 лв. Прилага писмена защита.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Районният съд, за да уважи жалбата
излага основни съображения, че не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работил като държавен служител в ответната ОД на МВР
- гр. Пловдив на длъжност ***********. От събраните по делото писмени
доказателства и заключението от 03.11.2020 г. на вещото лице по ССЕ С. К.,
действително през процесния период ищецът е положил общо 1 748 часа нощен труд,
полагащото му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като
отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането
му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от
2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална
норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените
от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде
приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително
заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд. От заключението
на ССЕ, положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след
приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1 998 часа и
за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 883, 98
лева (които не са били изплатени на Д.П.), а мораторната лихва върху тази сума
за посочения в исковата молба период е в размер общо на 249, 80 лева. При така
установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери
(съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 11.11.2020 г.
изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ
действително дължими размери, Районният съд е приел, че обективно съединените
искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат
изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 13.08.2020 г. – датата
на подаване на исковата молба.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при постановяването му не
е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Според действащата разпоредба на
чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и
06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение на жалбоподателя - ответник
е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да
се приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението
в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от
възприетото в Решение от 24.02.2022 г. по дело
С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно цитираното решение член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд.
В случая, в българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ
бр.60/ 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът
на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не променя становището на настоящата
инстанция, което е изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното чл. 20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В мотивите на решението се приема, че що
се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и
цитираната съдебна практика). Приема се, че
възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за
МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и
затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен аргумен не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се,
че няма пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата
на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71
и цитираната съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да
се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на
извършваната дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат да
бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен
труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе
в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание и за размер.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване изцяло.
Разноски.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на
въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото. Представен е договор
за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв., което е съобразено с предвидения в Наредбата минимален размер,тъй
като жалбата касае два обективно кумулативно предявени иска. Ето защо
възражението на жалбоподателя за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно
и на въззиваемата страна следва да се присъди посочената сума. Водим от
гореизложеното
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 261462/30.11.2020г., постановено по гр.д.№
9898/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив, VIII гр.с.
Осъжда „ОД на МВР“ Пловдив, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди”
№ 7, да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********, сумата от 600 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: