№ 3377
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100507692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20008784 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 2897/20 г., СРС, ГО, 48 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. Т., ЕГН **********, че дължи на
„С.б.с.“ АД, ЕИК **** на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 68,54 лв., представляваща незаплатена
от ответника цена по договор за продажба на изплащане №********** от 25.04.2018г.,
сключен с „А 1“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението /25.07.2020г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 0,38 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода
20.06.2019 г. - 24.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 43107/2019 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 0,81 лв.
ОСЪЖДА П. М. Т., ЕГН **********, да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в производството размер от 322,98 лв., както и
разноски по ч.гр.д. № 43107/2019 г. по описа на СРС, 48 състав, в размер от 322,98 лв.
ОСЪЖДА „С.б.с.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78,ал.З ГПК на П. М.
Т., ЕГН **********, разноски в размер от 0,62 лв.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която
1
обжалва решението като неправилно,необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения.Нямало договор за продажба ,била налице измама;мотивите
противоречат на доказателствата по делото
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
По делото е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между „А1“ ЕАД и ответника е сключен договор за продажба на изплащане на
25.04.2018г. Между „А1“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно отношение,
по силата на което първият е прехвърлил собствеността върху апарат „А1 FP1 Black МАТ
10“ срещу задължението на ответника да заплати цената разсрочено на 23 броя месечни
вноски всяка в размер, посочен в погасителния план към чл.5 от сключения договор, както и
възнаградителна лихва, при общ размер на всяка вноска от 2,98 лв. на месец. Видно от
изготвения приемо-предавателен протокол на 25.04.2018 г., мобилният апарат е предаден на
ответника от служител на „А1“ ЕАД.По делото не са представени доказателства, а и не са
наведени твърдения, ответникът да е извършвал плащания на уговорените 23 месечни
вноски.
Въззивникът твърди наличие на дефекти в апарата, предмет на договора за продажба,
сключен между кредитора „А1“ ЕАД и ответника. Съгласно чл.193, ал.1 ЗЗД продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Видно
от разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗЗД в случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл.
193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за
продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Правата на купувача в тази хипотеза са уредени
лимитативно и в условията на алтернативност, т.е. упражняването на едно от посочените
права по избор от купувача погасява останалите. В случая сама ищцата твърди и представя
доказателства, че на 04.09.2020 г. апаратът, предмет на договора за продажба на изплащане,
е заменен от продавача с друг сходен апарат. Следователно твърдяните недостатъци са
отстранени за сметка на продавача в хода на производството, поради което ответникът не се
освобождава от задължението си да плати уговорена с договора продажна цена.
Длъжникът не е представил доказателства за заплащане на процесната
сума,представляваща останалите неизплатени вноски по договора за продажба на
изплащане,а не се твърдят факти телефонът да е бил върнат на продавача.
Правилно съдът е уважил исковата претенция за главница изцяло и частично за мораторна
2
лихва като е присъдил и разноски на ищеца , адвокатски хонорар, съобразно Наредба
№1/2004 г.за МРАВ в минимален размер.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд. Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На въззиваемата страна се дължат разноски,300 лв.за адвокатско възнаграждение
,които следва да бъда присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20008784 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 2897/20 г.,
СРС, ГО, 48 с-в
ОСЪЖДА П. М. Т., ЕГН **********, да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв., представляваща разноски по делото пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3