Решение по дело №202/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260347                                             06.10.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII – ми граждански състав

на тридесети септември                                                       две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                               Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: С.Д.

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 202 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника С.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 457,45 лева, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 823105 с отчетен период от 03.05.2017 г. до 27.11.2018 г., за която в периода от 25.07.2017 г. до 21.12.2018 г. са съставени фактури, сумата 45,85 лева лихва върху главниците, начислена за периода от 26.08.2017 г. до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.10.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8511/2019 г. на БРС.

 Твърди се, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 823105 и задълженията са за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Долно Езерово, ул. Дряново № 24. Посочени са задълженията на ответника по всяка от издадените фактури. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез особен представител е оспорил исковете като неоснователни. Изложени са доводи, че няма данни по делото ответникът да има качеството потребител на ВиК услуги. Оспорено е потреблението на вода в посочените във фактурите количества, като не е налице реално отчитане на потреблението, а служебно начисляване. Моли се за отхвърляне на претенциите.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представени са от ищцовата страна 11 бр. фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.07.2017 г. до 21.12.2018 г., както и отчетни карнети и справки за отчетени показания с мобилно устройство за водоснабден имот в гр. Бургас, ул. Дряново № 24. Приложени са общи условия на дружеството за предоставяне на ВиК услуги.

Приложена е справка по лице, издадена от Служба по вписванията – Бургас, видно от която С.Д. е придобила процесния имот чрез договор за дарение на 15.07.2005 г. Представена е справка по лице, изготвена от Служба по вписванията – Бургас, за Неделчева, от която е видно, че имотът е собствен на Неделчева. Видно от представената справка от Община Бургас ул. Янтра и ул. Дряново в кв. Долно езерово са наименования на една и съща улица.

Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява едноетажна жилищна сграда с измервателно устройство, монтирано в шахта в двора. Общото изразходвано количество вода за отчетния период от 03.05.2017 г. до 27.11.2018 г. в недвижимия имот на абоната е 184 куб. м., като не е начислена вода от разпределение. Цените, по които е изчислено това количество, съответстват на одобрените от ДКЕВР цени за този вид услуга.

Според заключението на съдебно–счетоводната експертиза представените по делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от продажби и върху тях е начислен ДДС като задължение към бюджета. Относно воденето на счетоводните книги е дадено мнение, че същото е водено редовно. Посочено е, че по фактура от 25.07.2017 г. е постъпило частично плащане на сумата 7,91 лева на 20.08.2018 г., като общият размер на задължението след така извършеното плащане възлиза на 457,45 лева. Законната лихва върху задълженията по фактурите възлиза на сумата от общо 64,74 лева от датата на падежа на всяка фактура до 01.10.2019 г.

Изслушани са показанията на свидетеля Т.А.. Тя е посочила, че работи в ищцовото дружество като инкасатор отчетник водомери. Отчита извънградски район, включително процесния имот. Посочила е, че понякога е осигуряван достъп до имота, а към момента не се отчита, тъй като водоподаването е спряно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.            

За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т.е. задължено към ищеца лице. По делото бяха ангажирани от ищеца доказателства, че за процесния период ответникът Д. е била собственик на водоснабдения имот. Tитуляр на партидата на водомера е ответникът, който се явява задължено лице към дружеството, предоставящо услугата,  като по делото не е установено, няма и изложени твърдения в тази насока, друго лице да е реален ползвател на имота. Установява се от показанията на свидетеля, че имотът е бил обитаем, но от известно време водата е спряна. На инкасатора понякога е осигуряван достъп за отчитане на водомера.

Общото изразходвано количество вода за отчетния период е 184 куб. м. Според съда е спазена процедурата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Това означава, че отчетеното количество вода е реално потребено в процесния имот. Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени доказателства и приетите по делото експертизи.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода 25.07.2017 г. до 21.12.2018 г. Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава предвид заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 645 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата 457,45 лева, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до абонатен № 823105 с отчетен период от 03.05.2017 г. до 27.11.2018 г., за която в периода от 25.07.2017 г. до 21.12.2018 г. са съставени фактури, сумата 45,85 лева лихва върху главниците, начислена за периода от 26.08.2017 г. до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.10.2019 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8511/2019 г. на БРС

ОСЪЖДА С.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева), представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.  

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Д.