РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Смолян , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100038 по описа за 2021 година
Ищецът „***“ ЕООД е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу КР. АС. АРС. от гр. Смолян,
с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че съществува вземането на
ищеца за сумата от 179,27 лв. – главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договори с клиентски номер **** от 04.08.2015 г., сключени между ответника и
БТК и сумата от 50,89 лв. мораторна лихва за периода 25.12.2017 – 13.10.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 980/2020 г. по описа на СмРС.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу КР. АС. АРС. въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.**“
ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора. „***“ ЕООД е встъпил в правата на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК. Ищецът е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните
от втория мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ****. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
1
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.
Между кредитора „***” ЕАД и К.А. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 04.08.2015 г., за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** с избран тарифен план Traffic Unlimited
ХS + с месечна абонаментна такса 5,90 лева; за мобилен номер *** с избран тарифен план
Traffic Unlimited L + с месечна такса 27,80 лв.; за мобилен номер **** с тарифен план
VIVACOM Net&Call, с месечна такса 19,99 лв. и за мобилен номер *** с тарифен план
VIVACOM Net&Call, с месечна такса 19,99 лв.. въз основа на сключените договори БТК е
издало 5 фактури на обща стойност 208,17 лв. за месечни абонаменти в периода 08.07.2017 –
07.12.2017 г. за 5 последователни отчетни месеца - за месец 08/2017 г., 09/2017 г., 10/2017 г.,
11/2017 и за месец 12/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност
208,17 лв. е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната на 07.12.2017 г., като датата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Главницата е формирана за
периода от месец август до месец декември 2017 г..
В конкретният случай ответникът е подписал договори за далекосъобщителна
услуга, ползвал е мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „***“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Няма законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. **“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД и в практиката на ВКС. Цесионерът - „С.Г. **“ ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. Няма законова пречка с едно изявление
да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът не е
изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. **“ ООД към датата на връчването на
препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички
изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре на
носителя на вземането са изпълнени.
Длъжникът-ответник К.А. не е изпълнила задълженията си до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ЕПК, към кредитора, както и към момента на подаването на иска.
Поради липсата на плащане от ответника ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410
ГПК за посочените суми пред РС - Смолян и за тях е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 980/2020 г.. Срещу издадената заповед длъжникът е възразил, което е станало
причина ищецът да подаде исковата молба.
2
Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедните и исковото
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорите за цесия са
недействителни, тъй като са сключени в противоречие с чл. 3а от ЗКИ, тъй като ищецът не е
регистриран в публичния регистър на БНБ. Твърди, че претендираните от ищеца суми са
погасени по давност. Освен това твърди, че е платил всички задължения към БТК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмени становища
поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Претендира за разноски.
Ответникът не се явява. За него адв. **** моли исковете да бъдат отхвърлени по
изложените в пледоарията съображения.
Смолянският районен съд, като взе предвид, изложеното в исковата молба и
отговора и обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на депозирано заявление за издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕООД срещу КР. АС. АРС. на 02.11.2020 г. е
образувано ч.гр.д. № 980/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е издадена
заповед за изпълнение № 414/05.11.2020 г., с която е разпоредено КР. АС. АРС. да заплати
на ,***“ ЕООД ООД сумата от 230,16 лева, дължима по договори за далекосъобщителни
услуги от 2015 и 2013 г., сключени с „БТК” ЕАД /с търговска марка „Виваком”/, от които
179,27 лв. главница и 50,89 лв. лихва за забава върху главницата за периода 25.12.2017 –
13.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 205 лева за съдебно деловодните
разноски, от които 25 лв. за държавна такса за образуване на делото и 180 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта
от длъжника А., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 2306/08.12.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за
изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е връчено на заявителя на 16.12.2020 г. и на 04.01.2021 г. е депозирана
исковата молба от ищеца, с която са предявени искове за установяване на вземането му по
посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен
между „***“ ЕАД гр. София като цедент и „С.Г.**“ ООД гр. София като цесионер, цедентът
е прехвърлил на цесионера вземанията си, произтичащи от договори, описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора. Посоченото в договора Приложение № 1 не
е представено по делото.
Съгласно чл. 5 от посочения договор за цесия страните са уговорили, че от датата
на подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им
изпраща уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене
или друг адрес, посочен за връзка в Приложение № 1. Предвидено е също, че за целта
цедентът ще издаде изрично пълномощно /Приложение № 2/ към договора. От приложеното
пълномощно – приложение № 2 на л. 30 на гърба се установява, че цесионерът не е изрично
упълномощен да представлява цедента пред длъжниците и да ги уведомява за
прехвърлените вземания. В пълномощното не са описани никакви индивидуализиращи
данни за пълномощника.
3
По делото е представено пълномощно с нот.заверка рег. № 27707 от 24.10.2018 г. на
нотариус с рег. № 622 на РНК /л. 21/, видно от което цедентът „***“ ЕАД, чрез
представителя си, е упълномощило цесионера „С.Г.**“ ООД, представлявано от управителя
СЦ, по договора за цесия от 16.10.2018 г. да представлява „БТК“ пред лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по договора при и по повод изпращане на
уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и да подписва
уведомителните писма. В пълномощното изрично е посочено, че „С.Г. **“ ООД няма право
да преупълномощава трети лица с правата по него.
Видно от потвърждението на л. 19 цесионерът „С.Г.**“ ООД има правата на
кредитор на прехвърлените вземания, включително и на вземането срещу К.А. в размер на
179,27 лв..
Представен е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., с който
„С.Г.**“ ООД като цедент прехвърля на цесионера „***“ ЕООД придобитите вземания по
договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД като цедент и „С.Г.**“ ООД
като цесионер. Посоченото в договора Приложението № 1 не е представено по делото.
Представено е извлечение от приложение № 1 към договора, от което е видно, че предмет на
прехвърляне е и вземането на цедента срещу ответника К.А. в размер на 179,27 лв. и в
качеството си на цесионер „***“ ЕООД има правата на кредитор.
По делото е представено уведомление за цесия /л. 20/, изходящо от „С.Г.**“ ООД,
представлявано от СЦ от името на същото дружество и като пълномощник на „БТК“ ЕАД,
адресирано до ответника К.А.. С него се уведомява длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
станалата цесия за прехвърляне на вземането на „БТК“ ЕАД срещу ответника на „С.Г.**“
ООД с договора за цесия от 16.10.2018 г.. Посочен е размерът на вземането – 179,27 лв. В
уведомлението не е цитиран договорът, от който произтича прехвърленото вземане на
„С.Г.**“ ООД нито какво точно вземане е прехвърлено на „С.Г.**“ ООД. Със същото
уведомление „С.Г.**“ ООД уведомява ответника и за извършеното прехвърляне на вземане
с договора за цесия от 01.10.2019 г. на „***“ ЕООД и че единствен титуляр на вземането е
„***“ ЕООД.
Липсват данни за датата на изготвяне на уведомлението, няма данни това
уведомление да е изведено на определена дата с изходящ номер на дружеството, което го
изпраща. Липсват данни и уведомлението да е изпратено и да е връчено на ответника
Маринова.
Между ответника К.А. като абонат и „БТК” АД като оператор – доставчик е
сключен Заявление/Договор № *************** **** на 13.12.2013 г. с клиентски номер
**** за предоставяне на електронни съобщителни услуги за мобилен номер *** с тарифен
план Traffic Unlimited S+ с месечен абонамент 9,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
На същата дата 13.12.2013 г. е сключено допълнително споразумение, с което е
продължен срокът на друг договор между страните и е заявен нов номер *** с нов
абонаментен план VIVACOM MegaCall S+ с месечен абонамент 9,80 лв. с ДДС.
На 06.03.2013 г. е сключено допълнително споразумение, с което е продължен
срокът на договора и е заявен допълнителен пакет Group 2 абонамент към номер *** с нов
абонаментен план VIVACOM MegaCall S+ с месечен абонамент 9,80 лв. с ДДС.
На 04.04.2013 г. е сключено допълнително споразумение, с което е продължен
срокът на договора и е заявен отказ на пакет VIVACOM MegaCall S+ за номер *** и е
заявен нов абонаментен план VIVACOM Unlimited М.
На 30.04.2015 г. е сключено допълнително споразумение, с което е закрита
посочената услуга и е избрана нова услуга Комбинирай и спести с включени мобилна
гласова услуга и мобилна услуга за данни за два номера **** с абонаментен план VIVACOM
Net&Call, с месечна такса 15,99 лв. с ДДС и *** с абонаментен план VIVACOM Traffic
Unlimited S+ с месечен абонамент 9,80 лв. с ДДС.
На 04.08.2015 г. е сключено допълнително споразумение, с което е продължен
4
срокът на договора, закрити са услугите VIVACOM MegaCall S+ и Unlimited М + Group 2,
заявени са 4 номера – *** с абонаментен план Traffic Unlimited L+ с цена 21,80 лв. с ДДС;
*** с абонаментен план VIVACOM Net&Call M с цена 15,99 лв. с ДДС; *** с абонаментен
план VIVACOM Net&Call M с цена 15,99 лв. с ДДС; *** с абонаментен план VIVACOM
Traffic Unlimited ХS+ с цена 5,90 лв. с ДДС и **** с абонаментен план VIVACOM Net&Call
M с цена 15,99 лв. с ДДС.
Представена е месечна сметка № **********/08.08.2017 г. за период 08.07.2017 –
07.08.2017 г. с краен срок на плащане 25.08.2017 г., на обща стойност 98,50 лв., в това число
43,76 лв. обща стойност на услугите с ДДС и 54,74 лв. баланс от предходни периоди.
Представена е месечна сметка № **********/08.09.2017 г. за период 08.08.2017 –
07.09.2017 г. с краен срок на плащане 25.09.2017 г. на обща стойност 152,76 лв., в това
число 53,70 лв. обща стойност на услугите с ДДС и 98,50 лв. баланс от предходни периоди.
Представена е месечна сметка № **********/08.10.2017 г. за период 07.10.2017 г., с
краен срок на плащане 25.10.2017 г. на обща стойност 152,01 лв., в това число 53,70 лв.
обща стойност на услугите с ДДС и 97,76 лв. баланс от предходни периоди.
Представена е месечна сметка № **********/08.11.2017 г. за периода 08.10..2017 –
07.11.2017 г. с краен срок за плащане 25.11.2017 г. на обща стойност 206,63 лв., в това число
53,70 лв. обща стойност на услугите с ДДС и 152,01 лв. баланс от предходни периоди.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени между надлежни страни, в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК. Предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и са процесуално допустими.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а
на ответника - възраженията си срещу вземането.
Разгледани по същество, предявените искове са неоснователни и недоказани по
следните съображения:
Безспорно се установи от писмените доказателства по делото, че ответникът е бил в
договорни отношения с „БТК“ ЕАД по представения договор от 2013 г. и по друг
предхождащ го договор, който не е представен по делото, изменени с пет допълнителни
споразумения от 2013 и 2016 г..
Установи се също, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило възмездно свои вземания на
„С.Г.**“ ООД с договора за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.**“ ООД е прехвърлило вземания
на ищеца „***“ ЕООД с друг договор за цесия от 01.10.2019 г..
В тежест на ищеца бе да установи в настоящото производство, че ответника като
длъжник е надлежно уведомена за договорите за цесия съгласно изискването на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, за да породят действие договорите за цесия по отношение на нея.
5
Установи се също, че „БТК“ ЕАД като цедент е упълномощил „С.Г.**“ ООД – като
цесионер по първия договор за цесия да извърши уведомяването, като в тази насока са и
представените доказателства, както и че „С.Г.**” ООД в качеството си на цесионер по
първия договор за цесия и в качеството си на цедент по втория договор за цесия е съставил
уведомление, в което са описани извършените прехвърляния на вземането. Разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е императивна и предвижда съобщаването за цесията да се извърши от
цедента - предишен кредитор. В случая е следвало по първия договор за цесия „БТК” ЕАД
да извърши уведомяването, а не „С.Г.**” ООД - новият кредитор – цесионер по същия
договор. Тъй като цесията е договор между цедента и цесионера, за да премине едно
вземане от досегашния му носител върху новия такъв, е достатъчно постигане на съгласие
между страните. Но за да породи цесията действие по отношение на третите лица,
включително и на длъжника по вземането, цесията трябва да му бъде съобщена – арг. от чл.
99, ал. 4 ЗЗД, задължение за което има предишният кредитор. В съдебната практика се
приема, че е допустимо цесионерът да бъде упълномощен от цедента да съобщи цесията на
длъжника. В случая не се доказва от страна на ищеца представеното по делото уведомление
да е връчено на ответника. Освен това за втората цесия липсва упълномощаване в полза на
ищеца да уведомява длъжника от името на цедента.
Освен това от представеното уведомление не става ясно за какво точно вземане се
уведомява ответникът, а именно от кой от двата сключени с БТК договори произтича
задължението и в какво се състои самото задължение – какви парични суми са заявени –
такси, разноски, неустойки, лихви или други. Самата искова молба също не може да бъде
разглеждана като съобщение, тъй като е подадена от втория цесионер „***“ ЕООД, а не от
цедента. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/, при положение, че за втората цесия ищецът като цесионер не е
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за извършената цесия.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице надлежно съобщаване на цесията
на длъжника както по първия, така и по втория договор за цесия, поради което не може да се
приеме, че длъжникът има задължение към ищеца „***” ЕООД. Ищецът не се легитимира
като носител на вземането срещу ответника по договора за далекосъобщителни услуги.
Поради това предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното:
Липсва каквато и да е индивидуализация на вземането както в потвърждението за
първата цесия по отношение на вземането срещу ответника, така и в извлечението от
приложение № 1 към втория договор за цесия. По делото не се представят нито приложение
№ 1, съдържащо информация за вземанията - предмет на първия договор за цесия, нито
приложение № 1, съдържащо информация за вземанията - предмет на втория договор за
цесия.
Оттук не могат да се правят и изводи, дали процесното вземане, предмет на
издадената заповед за изпълнение, е било прехвърлено с двата договора за цесия и въобще
дали ищецът е кредитор по същото вземане. Както е прието в задължителната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., II т.о., ВКС ТК,
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на
прехвърленото вземане води до недействителност на цесията. Както се посочи по-горе,
ищецът е бил абонат по два договора с БТК. Липсва каквото и да е описание на вземането
на кредиторите по отношение на ответника в двата договора за цесия, а именно липсва
описание на какво основание е възникнало, въз основа на кой договор, какъв е видът на
вземането.
В този смисъл и съдържанието в представените месечни сметки не дават никаква
яснота. В тях е описано вземане като „баланс от предходни периоди“, но от какво е
образуван този баланс – такси, лихви или неустойки също не е ясно. Не е ясно за какви
минали задължения и за какви минали периоди се касае.
6
Посоченото съдържание на уведомлението и на приложение № 1 към втората цесия
не конкретизират точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме,
че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно
правоотношение. Не е индивидуализиран и характерът на задължението доколкото, видно от
представения договор и фактури, в рамките на възникналата договорна връзка е възможно
да възникнат задължения от различно естество – за месечен абонамент, за ползвани услуги,
неустойки, за мобилни апарати и др.
Нещо повече, нито една от сумите по месечните сметки не съответства на
претендираната главница. При толкова различни суми за мобилни и други услуги и в крайна
сметка различни суми за плащане, не е ясно защо ищецът претендира главница именно в
размер от 179,27 лв..
В този смисъл вземането, претендирано от ищеца, не е безспорно установено като
ликвидно и изискуемо.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът не проведе успешно пълно и главно
доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от него
вземане, както и неговото цедиране. Главният иск за установяване съществуването на
вземането за главница в размер на 179,27 следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, а поради неговата неоснователност, неоснователен се явява и акцесорният иск за
лихви.
Неоснователно е възражението на ответника за настъпила погасителна давност,
тъй като падежът по последната фактура е настъпил на 25.11.2017 г., а заявлението е
подадено в съда на 02.11.2020 г., в рамките на три-годишната давност за периодични
плащания, каквото е това за главницата и за лихвите.
Неоснователно е и възражението на ответника, че сделките за цесия са
недействителни поради противоречие с чл. 3а ЗКИ, поради това, че ищецът не е регистриран
в публичния регистър на БНБ. Ищецът не е финансова институция и не е банка по смисъла
на ЗКИ, не извършва дейности по чл. 2, ал. 2, т. 6, 7 и 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗКИ и за
него е неприложимо изискването на чл. 3а, ал. 1 ЗКИ за вписване в публичния регистър на
БНБ.
Относно разноските:
Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва да се произнесе и
по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска. В случая, тъй като исковете по чл. 422 ГПК са
неоснователни, на ищеца не следва да бъдат присъждани както разноските в исковото, така
и разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът е заявил искане за присъждане на деловодните разноски в размер на 100
лв. за платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да плати на ответника направените деловодни
разноски.
Мотивиран от изложеното Смолянският районен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „***” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район ****, бул. „***,
представлявано от ****, с които се иска да бъде признато за установено на основание чл.
422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на КР.
АС. АРС., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****“ № 8, че съществува вземането на
ищеца срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
414/05.11.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 980/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, за
сумата от 230,16 лева, от която 179,27 лв. главница, дължима по договори за
далекосъобщителни услуги и допълнителни споразумения от 2013 и 2015 г., с индивидуален
клиентски номер ****, сключен с „БТК” ЕАД, и 50,89 лв. лихва за забава върху главницата
за периода 25.12.2017 – 13.10.2020 г..
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район ****, бул. „***, представлявано от **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
КР. АС. АРС., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****“ № 8 сумата от 100 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Смолянския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. Герова и на ответника
чрез адв. ****.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8