Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 12373 по описа за 2018 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Й.П.П. твърди, че познава ответницата М.Л.А. от 2012 г. Посочва, че била неин личен лекар и
двете поддържали приятелски отношения. Излага, че на 06.01.2016 г. ответницата
ѝ се обадила по телефона и обяснила, че е много притеснена, защото
очаквала да вземе отнякъде пари, но плащането се забавило. Поради това помолила
ищцата да ѝ заеме сумата от 3000 лв., която трябвало да ѝ върне до
два месеца – т.е. до 06.12.2016 г. Тъй като имала доверие на ответницата,
ищцата решила да ѝ помогне и се уговорили синът на М.А. – И.А.да отиде
при нея след края на работния ден, за да му даде парите. След това ищцата се
обадила на съпруга си и го помолила да вземе 3000 лв. от спестяванията ѝ,
които съхранявала в дома си, и да ѝ ги донесе, когато отиде да я вземе от
работа. Към 19:00 часа на същия ден синът на ответницата отишъл пред сградата
на Курортна поликлиника – Варна, където се намира кабинетът на ответницата. Там
съпругът на ищцата му предал сумата от 3000 лв. В служебното си тефтерче ищцата
вписала „Днес, 06.10.2016 г., дадох на И.А.3000 лв.“ и под този текст двамата
със сина на ответницата се подписали. На 08.01.2017 г. М.А. отново се обадила
на ищцата притеснена ѝ обяснила, че още не е получила парите, които
очаква, но е убедена, че това ще се случи всеки момент и я помолила за още 10
000 лв., защото на следващия ден трябвало да върне взет заем. На следващия ден
ищцата превела по банковата сметка на ответницата сумата от 10 000 лв. от
служебната сметка, която ползва за нуждите на своята медицинска практика – ЕТ
„АИППМП Д-р К.– Й.П.“, а ответницата саморъчно написала, че е получила от нея
заем от 10 000 лв. и се подписала. Страните се уговорили така предоставената
сума да бъде върната до 31.01.2017 г. Ищцата твърди, че след два-три месеца
помолила ответницата да ѝ върне парите, защото се нуждаела от тях, но тя
винаги намирала оправдание и искала кратко отлагане. Всеки път обещавала, че скоро
ще върне заетата сума. От месец септември 2017 г. М.А. спряла да отговаря на
позвъняванията на ищцата и прекъснала всякаква връзка с нея.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответницата да ѝ заплати следните суми:
1) сумата от 3000 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем от 06.10.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане;
2) сумата от 10 000 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем от 08.01.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска.
Заявява, че не оспорва получаването на сумите по исковата молба, но твърди, че
с ищцата не са уговаряли конкретен срок за връщане на същите, поради което
счита, че не е настъпил падежът на задълженията. Посочва, че не е получавала
нотариална покана нито известие в тази връзка.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Договорът
за паричен заем е комутативен, неформален, реален, едностранен, като в
зависимост от това дали е уговорена възнаградителна лихва би могъл да е
възмезден или безвъзмезден. Правните последици на сделката настъпват при
предаване в собственост на уговорената парична сума, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума в срок от един месец от поканата, ако друго не е
уговорено от страните – арг. от чл. 240, ал. 4 ЗЗД.
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че същите са сключили два договора за
паричен заем, както следва: на 06.10.2016 г. за сумата от 3000 лв. и на
08.01.2017 г. за сумата от 10 000 лв., както и че заемните суми са реално предоставени
на ответницата.
От
показанията на разпитания по делото свидетел – В.П., преценени съобразно
правилото на чл. 172 ГПК, не се установява по категоричен начин как е уговорен
падежът на задълженията по двата процесни договора за заем. Свидетелят на
практика възпроизвежда твърденията на ищцата, тъй като самият той не е
присъствал лично на уговорките между нея и М.А.. Същото се отнася и за поканите
за плащане, които ищцата твърди, че е отправяла по телефона.
Предвид
липсата на доказателства за отправена от заемодателя покана за връщане на
заетите суми преди образуване на настоящото производство и съобразно
утвърдената съдебна практика исковата молба следва да се счита за покана.
Същата е връчена лично от ответницата, поради което съдът намира, че
изискуемостта на претендираните суми е настъпила.
Следователно
предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното от ищцата искане за присъждане на сторените по делото
разноски, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от Й.П.
разноски за държавна такса в размер на 520 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Л.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща главница по договор за
паричен заем от 06.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018
г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща главница по договор
за паричен заем от 08.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
14.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 1420 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева, представляваща
извършени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: