№ 471
гр. Пазарджик, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20225200500495 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателя Т. М. Х., редовно призован.
Не се явява представител за ответника по въззивната жалба ЕОС
МАТРИКС ЕООД, редовно призован.
Постъпила е молба становище от адв.Т. като пълномощник на Т. Х., с
която поддържа въззивната жалба. Моли да бъде уважена като основателна.
Няма да сочи доказателства. Моли да бъде даден ход по същество. Взема
становище по предмета на спора.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 675 от 15.06.2022г., постановено по гр.д. № 854/2022г. по
описа на РС Пазарджик, съдът е признал за установено в отношенията между
страните, че Т. М. Х., ЕГН ********** от гр. Па... дължи на „Еос Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6,
1
представлявано от управителя Р.. И. М.-Т.ова, на основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД главница в
размер на 9 483.94 лв. и лихва за забава в размер на 2 523.78 лв. за периода от
16.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
01.12.2021 г., до окончателното изплащане, дължими на основание договор за
потребителски кредит № ..., сключен между„Юробанк И Еф Джи България“
АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) и Т. М. Х., като вземанията са
прехвърлени от „Юробанк България“ АД на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор
за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 4212/2021 г. по описа на Районен съд
– Пазарджик.
ОСЪДИЛ е Т. М. Х., ЕГН ********** от гр. Па... да заплати на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров[1]Казанджията“ №
4-6, представлявано от управителя Р.. И. М.[1]Т.ова, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски в исковото производство за държавна такса в размер на
259.75 лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер
на 259.75 лв.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв. Б. Т. в качеството й на пълномощник на Т. М. Х. с твърдение, че
решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
сериозно нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
,че не било спорно, че доверителят й е страна по Договор за потребителски
кредит №... В исковата молба ищецът подробно бил изложил едни от
основните клаузи на този договор. Не било спорно и че с Договор за
възлагане на вземания, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (е
предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) задължението
на Т. М. Х., произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ЕЬ570117/16.02.2011г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и по силата
на този договор цесионерът встъпва в правата на кредитодателя по Договор за
потребителски кредит №... и вече като страна по този договор за него важали
постигнатите договорни взаимоотношения между предшестващия
кредитодател и кредитополучателя-длъжник. Съгласно чл. 15, ал. 5 от
Договора за потребителски договор кредитодателят и кредитополучателят
2
били договорили помежду си условията на възникнала предсрочна
изискуемост на кредита. В този смисъл доверителят й е бил наясно и
същевременно е бил уведомен относно правото на банката да предприеме
предвидените по закон действия за събиране на своето вземане при условията
на предсрочна изискуемост веднага след като той самият спре да изпълнява
поетите от него задължения по този договор, т.е още на 17.03.2011г., денят
следващ датата, посочена като падеж на първата вноска по кредита. В този
смисъл поканата от страна на цесионера с изх. № 3359/13.04.2018г. за
доброволно заплащане на задълженията по Договор за потребителски кредит
№..., достигнала до знанието на длъжника на 16.04.2018г., чрез неговата
майка, не би могла да бъде приета, като доказателство, по силата на което
следва да бъде определян началния момент на погасителната давност по
смисъла на чл. 114 от ЗЗД. Бездействието на кредитора не би могло да се
вмени като вина на длъжника, неиздължил задълженията си. Това би довело
именно до фигурата на т.н. „вечен длъжник“, което с изменението на закона
се целеше отпадането й Тракта, че към настоящия момент кредитора е
претендирал и от страна на длъжника е заплатена част от съществуващото
вземане по силата на Изпълнителен лист №167/28.01.2020г., издаден от РС гр.
Пазарджик въз основа на Разпореждане №6567/31.05.18г. по ЧГД № 2005/18г.
и Решение № 243/26.02.19г. по гр.д. №2650/18г. и Изпълнителен лист
№1122/14.05.19г., издаден от РС гр. Пазарджик въз основа на Решение
№243/26.02.19г. по гр.д. № 2650/18г., не е довел до спиране или прекратяване
на давността за останалата част от вземането, съгл. разпоредбата на чл. 116а
от ЗЗД.
От друга страна неправилно съдът алтернативно бил приел, че цитира:
„Давността не е изтекла и ако се приеме, че вземането за главница е станало
изискуемо на падежа на всяка погасителна вноска, тъй като заявеното в
настоящето производство вземане за главница е за периода от 16.12.2016г.
до 16.02.2021г./период незнайно от къде определен от страна на съда, още
повече, че от самият съд е прието, че при посочване на началната дата на
вземането за главница е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо
16.12.2016г. е посочено 16.02.2016г./ и преди изтичане на давностния срок,
давността е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 01.12.2021г.“ Никъде по делото нямало данни ищецът-
взискател да е поискал поправянето на тази грешка. Твърди, че е недопустимо
3
съдът сам да изменя твърдения, изявени от страна на ищеца-взискател.
Твърди, че установителния иск не бил доказан.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при сериозно нарушение на материалния
закон и процесуалните правила и се отхвърли иска. Претеднират се разноски
за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
“ЕОС МАТРЙКС” ЕООД, чрез пълномощника адв.Н. К.. Счита, че
въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни твърдения във
връзка с направените възражения във въззивната жалба.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи подадената
жалба и предвид обстоятелството, че въззивникът претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени,
прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
фактическа сложност на делото. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ответната страна докаже заплащането им.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,40
часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5