ПРОТОКОЛ
№ 265
гр. Бургас, 29.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600234 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Ч..
Подсъдимият К. К. Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат М.
К. от АК-С., редовно упълномощен от досъдебното производство, и адвокат
М. Д. от АК-С., редовно упълномощен с пълномощно, което представя в
днешно съдебно заседание.
Жалбоподателите частни обвинители М. Д. М. и Г. И. М., редовно
призовани, се явяват лично и с адвокат Е. Т., преупълномощен от адвокат Р.
М., която е редовно упълномощена за повереник на частните обвинители от
досъдебното производство.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
1
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. М.: Да се гледа делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г. М.: Да се гледа делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да се гледа делото.
Съдът като изслуша становището на страните и като не намира
процесуални пречки за разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Образувано е по въззивна жалба на частните обвинители, чрез техния
повереник, срещу присъдата на Сливенския окръжен съд, с оплакване по
отношение на размера на наложеното наказание, като се претендира
увеличаване до максималния предвиден за процесното деяние.
Образувано е и по въззивна жалба на адвокат К., в качеството му на
защитник на подсъдимия, срещу присъдата на Сливенския окръжен съд само
единствено по отношение на наложеното наказание, като се претендира
приложение на института по чл. 66 НК.
Страните заявиха поотделно, че нямат искания за отводи на състава на
съда, прокурора и секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. Т.: Няма да сочим нови доказателства.
2
АДВ. Д.: Представям и моля да приемете като доказателство следните
документи: два броя характеристики, трудов договор, медицинска
документация за майката на подсъдимия, два броя удостоверения за настоящ
адрес, както и решение за развод на майката на подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям, да се приемат представените
писмени доказателства.
АДВ. Т.: Да се приемат доказателствата. Ще взема отношение по
същество.
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи представените в днешно
съдебно заседание от подсъдимото лице писмени доказателства, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА два броя характеристики на подсъдимия
К. Д., трудов договор № 2/04.12.2025 г., медицинска документация, решение
№ 505 по гр.д. № 845/2013 г. по описа на Районен съд – Сливен и два броя
удостоверения за настоящ адрес.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други искания по доказателствата. Да се
приключи събирането на доказателства.
АДВ. Т.: Да се приключи събирането на доказателства.
АДВ. Д.: Да се приключи събирането на доказателства.
АДВ. К.: Да се приключи събирането на доказателства.
С оглед становището на страните, съдът намира, че са налице
предпоставките за приключване на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми колеги, тъй
като в случая се спори само за размера на наложеното наказание и
приложението на чл. 66 от НК, ще взема отношение само по този въпрос.
Видно от мотивите към присъдата, Окръжен съд – Сливен се е занимал
както с обществената опасност на деянието, която е счел за изключителна,
така и за обществената опасност на дееца. Обсъдени са били характеристиките
на самото деяние, а именно ПТП, в светлината на генералната цел на
наказанието по чл. 36 от НК, като правилно е преценено, че за този тип
престъпления, които стават много често в обществото, следва да се наложи
една по-сериозна наказателна репресия.
По моему в мотивите не се откриват неточности или подценяване нито
на смекчаващите вината обстоятелства, които са подробно обсъдени и
изброени, нито на отегчаващите такива. Всички тези съображения са
намерили една адекватна преценка в мотивите на първоинстанционния съд,
който считам, че правилно е отсъдил размера на наложеното наказание две
години и четири месеца след редукцията, както и размера на кумулативно
предвиденото наказание от пет години лишаване от правоуправление.
Уважаеми апелативни съдии, считам и, че правилно съдът е мотивирал
липсата на предпоставка за отлагане на определеното наказание по чл. 66 НК.
Въпреки, че формално са налице две от изискуемите предпоставки, а именно
лицето да не е осъдено и наложеното наказание да е по-малко от три години,
аз, както и съдът, считам, че по този начин извършителят няма да се поправи
първо, и второ, следва да се имат предвид хипотезите на чл. 36 от НК, които
въпреки, че поправянето при чл. 66 НК е изведено като главна цел, следва да
се има предвид и чл. 36 от НК, който не следва да бъде игнориран.
Конкретната тежест на деянието, а именно пътнотранспортно
произшествие с последвала смърт, с управление със скорост, която е в пъти
над допустимата, от млад водач с пет години стаж като шофьор, говори за
неговата обществена опасност, която е немалка, в конкретния случай за
4
деянието, като извън деянието, както и съдът определи, тя е значително по-
ниска, с всички посочени смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
неосъждан, добри характеристични данни, съжаление за случилото се и т.н.
Подробно са изброени, няма да се спирам на тях.
Предвид на това, уважаеми апелативни съдии, по моему следва
изводът, че наложеното наказание следва да се потвърди във вида, който е
произнесен в първата инстанция, и не се явява нито занижено, както твърдят
частните обвинители, нито завишено, както твърдят защитниците и самият
подсъдим.
Предвид това, моля да потвърдите присъдата във вида, в който е
произнесена от първоинстанционния съд.
АДВ. Т.: Почитаеми апелативни съдии, аз поддържам подадената
въззивна жалба от името на частните обвинители, с която е сезиран
настоящият съд.
Оспорвам въззивната жалба на защитата по следните съображения:
Няма да повтарям аргументите, с които съдът се е запознал и които са
изложени в депозираната пред Вас въззивна жалба. Само в допълнение на
соченото там аз държа да отбележа, че от прочита на мотивите на обжалвания
съдебен акт се установява, че не е надлежно приложен материалният закон
при определяне наказанието на подсъдимия и са определени несправедливи по
размер наказания, според нашето виждане.
Освен, че съдебният състав е пропуснал да отчете и опише всички
установени от доказателствата по делото отегчаващи отговорността
обстоятелства, които сме посочили и в подадената пред Вас въззивна жалба,
така също в мотивите на съдебния акт, съдебният състав не е съпоставил
тежестта и правното значение на отегчаващите отговорността обстоятелства
спрямо установените смекчаващи обстоятелства. Какво имам предвид, в
случая съдебният състав е преценил, че наказанията на подсъдимия следва да
бъдат определени при превес на смекчаващите обстоятелства, и като такива са
отчетени чистото съдебно минало, изразеното съжаление, младата възраст,
добрите характеристични данни и други подобни, които традиционно съдът
отчита. Не казвам и не твърдя, че този подход на съдебния състав е грешен.
5
Такива доказателства са налице и те следва да бъдат отчитани, и са отчетени.
Въпросът в случая е с оглед конкретното престъпно деяние какви отегчаващи
отговорността обстоятелства има и, разбира се, какво е тяхното правно
значение при отмерването на справедливи наказания. Именно в тази оценъчна
дейност на първоинстанционния съд, според нас, са налице пропуски, защото
няма как да бъде преценено, че в случая сме изправени пред типично
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, както многократно защитата
заявява, включително и в подадената въззивна жалба. Настоящото
произшествие се отличава от други непредпазливи такива, завършили със
смъртен случай, и почитаемият съд ще се убеди в това, когато проследи
генезата на престъпното деяние. В случая подсъдимият, преди да реализира
процесното ПТП, е изпреварил с висока скорост на забранен участък
автомобила на свидетеля Ц. К.. Тази скорост от 154 км/ч. на път, който не е
автомагистрала, впоследствие е довела до настъпването на тежкото ПТП,
заради което сме изправени пред Вас. Това е довело до невъзможност
подсъдимият да овладее автомобила при плавен десен завой и последват,
разбира се, фаталните удари в дясната страна на автомобила, където е стоял
синът на доверителите ми.
Драстичното превишаване на скоростта, поставянето в опасност на
други участници в движението, неправилното боравене със системите за
управление на автомобила, неглижирането на възможността да се увреди
спътникът на подсъдимия, който е и негов приятел, са все обстоятелства,
които имат правно значение и които считам, че следва да бъдат отчетени по
подобаващ начин при отмерването на справедливи наказания на подсъдимия.
При обсъждането на обществената опасност на дееца считаме, че
съдебният състав на Окръжен съд – Сливен е пренебрегнал наличието на
доказателства за това неправилно и опасно изпреварване на автомобила на
свидетеля Костадинов, както и съдът е подценил неоправданата според нас
самоувереност на подсъдимия като млад водач при управлението на МПС. В
случая каква е обществената опасност на дееца, е необходимо да се прецени
след анализа не само на данните за личността му в обществото, извън
настоящия случай, изолирано от настоящия случай, а е необходимо да се
анализира поведението му по време и непосредствено преди настъпване на
ПТП, за което подсъдимият е изправен пред Вас.
6
Почитаеми съдии, за да бъде определено справедливо по размер
наказание, основно и кумулативно, следва да е приложен правилно законът,
като бъдат и отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и това е част от оценъчната дейност на съда. Тук за нас е
подценена тежестта и правилното отношение на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Последно ще кажа, че е правилна преценката на Окръжен съд – Сливен
основното наказание на подсъдимия да бъде изтърпяно ефективно и ние Ви
молим да увеличите неговия размер, като отново наказанието бъде ефективно
изтърпяно. Няма как целите на наказанието да бъдат постигнати с прилагането
на института на условното осъждане. Материалноправната норма на чл. 66 от
НК, разбира се, че отдава преимуществено значение на личната превенция, но
това не бива да бъде за сметка на генералните предупредителни и
възпитателни функции на наказанието, и такава е неотклонната практика на
ВКС. Прилагането на чл. 66 НК в конкретния случай, предвид тежестта на
престъплението и обстоятелствата, при които то е настъпило, според нас би
било равнозначно на липса на наказание. Определянето на наказание в размер,
който позволява изтърпяването му да бъде отложено, не предпоставя
задължителното прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, която разпоредба все пак
представлява правна възможност, а не императивна норма. При прилагането
на посочената разпоредба трябва да се вземат предвид не само
доказателствата за личността на дееца, но и онези доказателства, които
разкриват степента на обществената опасност на деянието. Неслучайно
според нас бяха въведени и законодателните изменения в санкционната част
на чл. 343 НК първоначално август 2023 г., която редакция е приложима и в
настоящия случай, а впоследствие и в края на юли 2025 г. Целта според мен е
чрез въздействието по-строго по отношение на всеки един подсъдим, да се
въздейства и върху цялото общество, като това индивидуално въздействие
изиграе възпираща и предупредителна роля, изиграе своите функции и по
отношение на цялото общество.
Защитата изтъква обстоятелството, че все пак подсъдимият е млад
човек, на 19 години, че той следва и трябва да продължи живота си. За нас
обаче остава въпросът, нима синът на доверителите ми не е заслужавал да
продължи живота си, нима той не е заслужавал да създаде семейство, да се
7
грижи за родителите си, единствен син. Странно как в българския наказателен
процес при определяне на наказанието винаги се занимаваме с това как
преживява подсъдимият случилото се, дали той се разкайва, но никой не
държи сметка за чувствата на опечалените. Защото факт е, че животът ще
продължи и за едната страна, и за другата, въпросът е с какво усещане – дали с
усещането, че има справедливо наказание за всяко едно деяние, или с
усещането, че от всяко деяние има начин деецът да се измъкне.
Вярвам във Вашия справедлив съдебен акт и съобразно Вашата воля по
отношение на основното наказание, моля да коригирате, като увеличите
размера и на кумулативното наказание.
В този смисъл аз и доверителите ми очакваме Вашия справедлив акт.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. М.: Молим за по-голяма присъда.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г. М.: Молим за по-голяма присъда.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената въззивна
жалба, като в нея съм посочил мотивите, с които не обжалваме размера на
наложеното наказание, а единствено и само за това, че не е приложена
разпоредбата на условното осъждане.
Няма да преповтарям жалбата. Не съм съгласен с мотивите на Окръжен
съд – Сливен, където се казва, че същият е системен нарушител на ЗДвП. Ако
правилно се прочетат, те са явно маловажни, едното за неправилно използване
на светлини, другото е за неправилно паркиране. Няма нито едно наказание по
чл. 21 от ЗДвП, а именно за превишаване на скоростта.
На второ място, считам, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, които съдът е описал, но според мен реално не ги е приложил и
толкова интензивна наказателна репресия чрез изолиране на подсъдимия
считам, че не отговаря на условията на чл. 36 НК.
Считам, че и характеристичните данни на самия подсъдим са много
добри по делото и изолирането му с лишаване от свобода е прекомерно
завишено.
8
Не знам защо Апелативна прокуратура – Бургас поддържа тази
присъда, като държавното обвинение в лицето на Окръжна прокуратура –
Сливен, дори самата тя се съгласи, че има многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и поиска условно осъждане на дееца.
Не съм съгласен с частните обвинители, че трябва да се съобразяват
законодателните промени и условията на новите наказания, въведени в закона
след последните му изменения. Считам наказанието за справедливо по размер,
но несправедливо относно неприложението на чл. 66 от НК.
При постановяване на Вашето решение, моля да вземете предвид, че
подсъдимият в момента е единственият, който се грижи за майка си, която е
онкоболна, има нужда от помощ след химиотерапията и не може да се
обслужва сама. При евентуалното изолиране на подсъдимия, майка му също е
обречена на лишения. Моля да вземете предвид, че и към момента работи,
макар и на четири часа, но това е с оглед да може да се грижи за майка си.
Това е и причината да не може да стане студент.
Считам присъдата за прекалено тежка именно за това, че се налага да
бъде изтърпяна ефективно.
Поддържам жалбата. Моля същата да е присъдата, но да бъде
приложена разпоредбата на чл. 66 от НК. Също е и несправедливо
наказанието по чл. 343г НК да бъде лишен от това право. Считам, че е
прекалено тежко това наказание.
В тази връзка, моля за Вашето решение.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло казаното от
колегата в поддръжка на неговата жалба.
Противопоставям се и моля да не бъде уважавана въззивната жалба на
частните обвинители, както и исканията на прокуратурата за прилагане на
наказание, което да бъде ефективно. Моля присъдата да бъде изменена в тази
й част, като бъде приложен институтът по чл. 66 от НК, тъй като са налице
всички необходими предпоставки за това.
Моят подзащитен е с тежко материално и семейно положение, майка
му е онкоболна, постоянно се нуждае от лечение, претърпяла е тежка
операция. Той се принуди да започне работа на 4-часов работен ден, за да
9
може да я обгрижва.
Представили сме характеристики както от домоуправителя, така и от
стажуването, където е бил. Там се е представял като тих, скромен младеж.
Действително, както посочи колегата, той не е някакъв злостен нарушител на
правилата за движение по пътищата, току-що завършил, в млада възраст е,
поради което считам, че за целите на специалната и генералната превенция ще
бъде справедливо да бъде приложена институцията на условното осъждане.
В този смисъл, ще Ви моля за Вашия съдебен акт.
Реплика на АДВ. Т.: Моля почитаемият съд да обърне внимание, че
трудовият договор, който се представя от защитата, е от 04.12.2025 г. За нас
този договор е сключен за целите на настоящото производство.
Няма представено решение от лекарска комисия, което да удостоверява
необходимостта от чужда помощ по отношение на майката и подсъдимият да
изпълнява функциите на личен асистент, или тя да има нужда от такова
постоянно обгрижване.
Аз не твърдя, че съдът може, следва и е законово да прилага редакцията
на закона от м. юли 2025 г., просто го давам като пример за сравнение за
завишаването на санкциите за процесното престъпление, така че да се
онагледи общественото отношение към подобен тип деяния. Приложима е,
разбира се, и редакцията от 04.08.2023 г., в сила от 07.08.2023 г.
Съдът предоставя право на лична защита на подсъдимия К. Д.:
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.: Моля да ми дадете
условна присъда, за да мога да се грижа за онкоболната си майка. Почнах
работа на четири часа в един ресторант, за да мога да я обгрижвам. Сега й
предстои операция. Като мине химиотерапия, не може да се обгрижва сама и
трябва да има някой до нея.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя право на
последна дума на подсъдимия К. Д.:
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.: Искам да ми дадете
10
условна присъда, за да се грижа за болната си майка.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11