№ 22623
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110124120 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.С. против М. В. П. с
искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното дружество
сумите: 122,61 лева – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.01.2025 г. до изплащане на
вземането, 21,24 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2022г. до 23.01.2025 г., 50,84 лева – главница, представляваща
предоставена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.01.2025 г. до
изплащане на вземането и 11,36 лева – мораторна лихва върху тази главница
за периода 15.02.2022 г. до 23.01.2025 г. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичането на срока, за който се отнася. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не
подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват.
Ищецът изпраща представител, чрез когото прави признание, че след
входиране на исковата молба, ответникът е погасил задължението си след
плащане, останали са единствено деловодните разноски. Ответникът не
изпраща представител, не взима становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С оглед липсата на подаден отговор на исковата молба и на становище
по делото, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които
произтичат задълженията на ответника, са осъществени. Той има качеството
на потребител и за процесния период ищецът му е доставил претендираната
топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Възражението за плащане
на вземането в цялост също се доказва от направеното ищцово признание. С
оглед на това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а
възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направените от ответника плащания са
направени след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато
причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното
поведение на ответника и пак поради негово процесуално или
извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на
производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му,
той следва да понесе отговорността за разноските. От ищеца се претендират
100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева – държавна такса, които
следва да бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу М. В. П., ЕГН: ********** с адрес гр. *** искове с
2
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 122,61 лева – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва от 29.01.2025 г. до изплащане на вземането, 21,24 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2022г. до 23.01.2025
г., 50,84 лева – главница, представляваща предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024
г., ведно със законна лихва от 29.01.2025 г. до изплащане на вземането и 11,36
лева – мораторна лихва върху тази главница за периода 15.02.2022 г. до
23.01.2025 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН: **********, да заплати на Т.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 50 лева – държавна такса в
исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ТС.
на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3