№ 216
гр. Плевен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Ивайло П. Цветков
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20214400500322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260175 от 26.02.2021 г по гр. дело № 2142/2020 г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79
ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на ответника Н. Г. К., ЕГН
********** от гр. Плевен, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. сумата 7811,01
лева, представляващи задължение за главница по договор за потребителски
кредит PLUS-14296848 от 23.12.2016 г. в едно със законната лихва от
16.12.2019г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 4557/17.12.2019 по ч.гр.д.8024/2019 по описа на РС-Плевен, а
за разликата о 7811,01 лв. до предявения размер от 7979,01 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАЛ е също така ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по
1
отношение на ответника Н. Г. К., ЕГН ********** от гр. Плевен, ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано
от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата 568,10 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2019г. до 20.08.2023г. по договор за потребителски
кредит PLUS-14296848 от 23.12.2016 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 4557/17.12.2019 по ч.гр.д.8024/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАЛ е също така ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на
ответника Н. Г. К., ЕГН ********** от гр. Плевен, ***, че ДЪЛЖИ на
кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Н.Т.С. и
М.Д.Д., сумата 699,14 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.01.2019г. до 16.12.2019г. по договор за потребителски кредит PLUS-
14296848 от 23.12.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4557/17.12.2019 по ч.гр.д.8024/2019 по описа на РС-Плевен.Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от особения
процесуален представител на Н. Г. К. ,в която се възразява, че изводите на
първоинстанционния съд са необосновани. Възразява се, че съдът не е
обсъдил доказателствата за липса на предсрочна изискуемост. Приема се за
безспорен факта на сключения договор ,но се твърди липсата на предсрочна
изискуемост. Претендира се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна .
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като
обосновано и законосъобразно.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
2
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационно
отношение между страните, изпълнение на задълженията по договора,
предсрочна изискуемост
ПлРС е приел , че се установява от Договор за потребителски
кредит с № PLUS-14296848/23.12.2016г., че същият е сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и Н. Г. К. като
Кредитополучател. По силата на договора, Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя в размер на „Общ размер на кредита 10000,00 лв.
Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната
премия, която е в размер на 4424,00 лв. е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“,
част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“. Уговорено е заплащането на такса ангажимент, която е
в размер на 250,00 лв. Кредитополучателя се задължил да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 17673,88 лв.
Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3249,88 лв.
при годишен лихвен процент в размер на 8,68 %, ГПР 9,4 %.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.08.2023 г., на 79 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които
по 223,72 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2017 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Крайния срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.08.2023 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/. Съгласно
т.5 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска. В договора е посочено, че с полагането на подписа си върху
настоящия Договор, лицето посочено като Кредитополучател удостоверява,
че е получило сумата, описана в група „параметри и условия“, по посочената
3
в чл.1 банкова сметка и преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и
екземпляр от договора за кредит.
Видно е било от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 27.07.2017г., Приложение №1/10.06.2019г. и
Потвърждение на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА клон България е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания ЕАД
вземането от ответника Н.А.В., произтичащо от процесния договор за
потребителски паричен кредит PLUS-14296848 от 23.12.2016 г.
С пълномощни/л.21 и л.22 от делото/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА клон България е упълномощил Агенция за събиране на вземания ЕАД да
уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия).
С уведомителни писма/л.30 и л.31 от делото/, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА клон България чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД
уведомява ответника Н. Г. К., че задължението му по сключения договор за
потребителски кредит PLUS-14296848 от 23.12.2016 г., е прехвърлено от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България на Агенция за събиране
на вземания ЕАД.
Съдът е възприел заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че непогасената част от задълженията
на ответника Н. Г. К. по Договор за потребителски кредит PLUS-14296848 от
23.12.2016 г. е както следва: Главница - 7811,01 лв./до края на договора/ и
застраховки /3 по 56лв./ - 168 лв. /за месеците 03.2019, 04.2019 и 05.2019г.,
договорна лихва по погасителен план - 1 693,31 лв. за периода от 20.01.2019-
20.08.2023 г., Лихва за забава - 699,14 лв. за периода от 21.01.2019-16.12.2019
г. Размерът на лихвата за забава върху дължимата главница и лихва
вследствие на забавено плащане по договора от 21.01.2019г. до датата на
входиране на заявлението е 699.14 лв. Размерът на лихвата за забава,
вследствие на забавено плащане по договора от 21.01.2019 г. до датата на ИМ
05.06.2020г. е 1115,82 лв. Усвояването на сумата е станала по банков път - с
платежно нареждане от 27.12.2016 г. по сметката на Н. Г. К. в СИБанк, като
преведената сума възлиза на 9 750 лв. Сумата на превода е формирана от
4
договорената сума по кредита 10000 лв. и удържана такса ангажимент в
размер на 250 лв. Непогасената главница по всяка една от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018-20.08.2023 г. е в
размер на 7979,01 лв., от които 7811.01 лв. главница и 168.00 лв. застраховка.
/падежа на първата непогасена вноска е 20.12.2018 г., а не 20.01.2019 г. /.
Непогасената главница по всяка една от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.12.2018 г. до падежиралата вноска към датата на
заявлението 16.12.2019 г. е в размер на 1388,82 лв. /палежа на първата
непогасена вноска е 20.12.2018 г., а не 20.01.2019 г./ Непогасената договорна
лихва, дължима за периода от 20.12.2018-20.08.2023 г. е в размер на 1693,31
лв. Непогасената договорна лихва, дължима от 20.12.2018 г. до падежиралата
вноска към датата на заявлението 16.12.2019 г. е в размер на 568,10 лв.
Размерът на лихвата за забава върху дължимата главница и лихва в следствие
на забавено плащане по договора от 21,12,2018 г. до датата на входиране на
заявлението е 699,14 лв. Размерът на лихвата за забава, вледствие на забавено
плащане по договора от 21.12. 2018 г. до датата на ИМ 05.06.2020 г. е 1115,82
лв. По отношение застраховките по процесния договор - към края на всеки
месец се генерира файл с дължимите през текущият месец застрахователни
премии, разделени на различни специфики. Застраховките по кредити не се
плащат всяка една поотделно, а с обща сума към застрахователя Кардиф,
който е представляван от две дружества Кардиф Общо застраховане АД, и
Кардиф Животозастраховане АД на месечна база.
Съдът е възприел заключението на съдебно-компютърнотехническата
експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От
него се установява, че договора за потребителски кредит PLUS-14296848 от
23.12.2016 г. е изписан със шрифт Garamond с размер 12 пункта.
Съдът е възприел заключението на съдебно-графическата експертиза
като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че подписа за „клиент“ в Договора за потребителски кредит
PLUS-14296848 от 23.12.2016 г. е положен от Н. Г. К..
Според РС съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
5
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за
заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на
заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Писмена форма за действителност е предвидена само по отношение уговорка
за евентуално дължима от заемателя лихва – арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е
препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните - чл.164,
ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът е приел, че от представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява сключения между страните договор за
потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е
изпълнило в срок и съобразно условията на договора. По делото е представен
заверен препис от Договора за потребителски кредит PLUS-14296848 от
23.12.2016 г., ведно с погасителен план към договора, подписан от ответника
6
по делото. От представения договор се установява,според РС, че ответникът
е положил подписа си в договора и не оспорва получаването на заемната
сума. Получаването на сумата се установява и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, в която е посочено, че със заемната сума от 10000 лв.
след приспадане на таксата ангажимент е заверена посочената в договора
банкова сметка на кредитополучателя.
От представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 27.07.2017г., Приложение №1/10.06.2019г. и
Потвърждение на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА клон България е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания ЕАД
вземането от ответника Н. Г. К., произтичащо от процесния договор за
потребителски паричен кредит PLUS-14296848 от 23.12.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от
деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, според
РС, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и
такова от цесионера. Съобразно практиката на ВКС на РБ , няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая,
както се установи от доказателствата по делото, Агенция за събиране на
вземанията ЕАД е предприело уведомяване на длъжника за извършената
цесия, в качеството на пълномощник на цедента БНП Париба Пърсънъл
файненс ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие. Съдът е
приел, че уведомяването е надлежно сторено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като е изпратено до адреса на ответника,
но не е получено от него. Страните по делото обаче, са уговорили в т.9 от
условията по договора, всички съобщения и изявления на кредитора,
отправени до кредитополучателя се считат за получени и узнати от
Кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по
факс или на електронна поща, предоставени от Кредитополучателя.
7
Уговорено е, съобщенията да бъдат изпращани на посочения в договора
адрес. Видно е от Известие за доставяне/л.16 от делото/, че уведомлението за
цесията е изпратено на посочения в договора за кредит адрес и на основание
на посочено уговорено от страните фингирано връчване е надлежно връчено
на длъжника. Отделно от това,според РС, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба.
Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235,
ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно
връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът е
приел, че цесията е породила действие спрямо ответника и той дължи
плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на
ищеца по делото. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия,
длъжника може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е
изпълнил надлежно на стария кредитор преди връчване на уведомлението. По
делото липсват такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане
по процесния договор.
От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от
ищеца, ответникът Н.К. не е изпълнил насрещното си задължение да върне
сумата, който размер се установява от договора за потребителски кредит,
както и от погасителния план към него и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Предвид изложеното, искът се явява основателен и
доказан до размера, установен в заключението на СИЕ от 7811,01 лв., тъй
като останалата включена сума и претендирана от ищеца като главница по
кредита от 168 лв., представлява дължима застрахователна премия, каквато не
се претендира в настоящото производство. Видно от клаузите на договора,
сумата за застрахователни премии е дължима и включена в общото
8
задължение по кредита, но не съставлява част от главницата по кредита,
поради което иска следва да бъде уважен до размер от 7811,01 и да бъде
отхвърлен за разликата от 7811,01 лева до предявения размер от 7979,01 лв.
като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1693,31 лв.-
възнаградителна лихва:
Съгласно договор за потребителски кредит PLUS-14296848 от
23.12.2016 г. ищеца е предоставил на ответника паричен кредит в размер на
10000,00 лв., която сума е била предоставена на ответника. Предоставянето на
тази сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора-ищец да
предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора погасителните вноски. Въз основа същия договор, за ответника е
възникнало задължението да погаси заема на 79 месечни вноски - всяка по
223.72лв., които вноски включват главницата и възнаградителна лихва.
Ответника по делото не твърди, че е заплатил претендираната лихва и не е
ангажирал доказателства в този смисъл. Претендираната договорна лихва по
кредита е в размер на 1693,31 лв за периода от 20.01.2019г. до 20.08.2023г.,
която падежна дата не е настъпила и кредита е обявен за предсрочно изискуем
на дата 09.12.2019г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. т. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК НА ВКС, предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем
за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и,
за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие,
ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост,
уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в
безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред
действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът
9
да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване
на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на
вземането на кредитора - "предсрочно връщане на сумата по кредита" и
изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока
на договора лихви. Разграничение между предоставената сума по кредита и
дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено и в
нормите на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ)
/изм. ДВ, бр. 59/2016 г./ и чл. 46, ал. 3 от Закон за кредитите за недвижими
имоти на потребители /ДВ, бр. 59/2016 г./. С волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат
на обезщетяване. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора
мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
След получаване на волеизявлението за изменение на договора с обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането страните могат да предоговорят
условията по договора. Законодателно е предвидена възможност за
договаряне между кредитора и потребителя, преди пристъпване към
принудително изпълнение в нормата на чл. 46, ал. 4 ЗКНИП чрез
10
предприемане на различни мерки, включително промяна на сроковете и
условията на договора за кредит. В Решение на Съда на Европейския съюз от
26.01.2017 г. по дело С-421/14 (т. 3 от диспозитива) и Решение на СЕС от
14.03.2013 г. по дело С-415/11 (т. 73 от мотивите) по тълкуването на
Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските
договори е посочено, че клаузата за предсрочна изискуемост следва се
преценява, наред с другите посочени критерии, и с оглед на предоставените
от националното право възможности на потребителя да преустанови
действието на предсрочната изискуемост на кредита. По изложените
съображения размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Предвид изложеното и съобразно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, според РС, претенцията за възнаградителна лихва е
основателна за неплатените вноски до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост, която сума е в размер на 568,10 лв., за която сума иска следва
да бъде уважен, а за разликата от 568,10 лв. до предявения размер от 1693,31
лв. следва иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 699,14 лв.
Според РС искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на иска за главница по
договора за заем. и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен
като доказан по основание и в предявения размер от 699,14 лв. за периода от
21.01.2019г. до 16.12.2019г., съгласно заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно
11
Плевенски районен съд е изложил мотиви, които се споделят от
въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида , в който са
изложени. Изложени са подробни мотиви и по отношение на наличието на
предсрочна изискуемост като правилно са приложени законовите разпоредби
и изводите са в съответствие с доказателствата по делото и установената
съдебна практика.По делото са налице доказателства за изпращане на
уведомление за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по
процесния договор за кредит, които са съобразени от Пл РС и не следва да се
повтарят същите изводи. Пред Пл ОС не се представят доказателства
съобразно разпоредбите на чл. 266 от ГПК ,които за мотивират изводи,
различни от тези на Пл РС.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението.
С оглед изхода на делото следва да се осъди въззивника да заплати
разноски за настоящата инстанция на другата страна в размер на 841 лв
възнаграждение за особен представител и 100 лв юрк. възнаграждение ,
определено при условията на чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПРП и
Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед и правната и фактическа
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №260175 от 26.02.2021 г по гр. дело
№ 2142/2020 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН ********** от гр. Плевен, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от
Н.Т.С. и М.Д.Д. РАЗНОСКИ ЗА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ В РАЗМЕР
НА 841 лв за възнаграждение на особения представител и 100 лв
юрисконсултско възнаграждение
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в месечен срок от съобщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13