РЕШЕНИЕ
№ 2734
гр. Бургас, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120103871 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. Г. К.-С.,
ЕГН ********** и И. Р. С., ЕГН **********, в качеството им на законни
представители на малолетното дете Р.И. С., ЕГН **********, тримата с адрес: град Б.,
***, против „Рай 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Б., ***, представляван от управителя Р.Н.Р. за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, сумата 2 526,79 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
12.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
В исковата молба е посочено, че първите двама М. Г. К.-С. и И. Р. С. са
родители на малолетното дете Р.И.С... Излагат, че на *** г., около *** часа,
малолетните им синове Р.И. С., който тогава е бил на 4 години, и Г.И. С., който тогава е
бил на 9 години, придружени от своята баба С.Й.С. посетили разположен в близост до
ДГ „З.“ в парк „И.“ детски атракцион - надуваем батут. Излагат, че съоръжението се е
обслужвало от едно лице чиито действия му се изчерпвали с получаване на сумата,
представляваща цена на услугата. В съоръжението имало още няколко деца. Малко
след като децата се качили на съоръжението по-голямото от тях казало на баба си, че
брат му Р. си е наранил ръката. Детето плачело и се превивало от болка. Ищците
излагат, че виждайки настъпилото увреждане на детето служителят не е проявил
1
съпричастност, върнал на бабата сумата от 8 лева, с което неговите действия
приключили. Веднага след това тя уведомила ищците за настъпилия инцидент и те
отвели детето в спешното отделение на УМБАЛ Бургас АД, където лекарите
установили тежка фрактура на лявата ръка, изискваща извършване на операция.
Излагат, че операцията била извършена още същия ден и посочват съдържанието на
оперативен протокол № 545 от ***г., а именно, че били предприети действия по
поставяне на вътрешна фиксация на фрактурата с помощта на 4 броя К- игли, шателна
хемостаза, конкретизирано като кръвоспиране, послоен шев, поставени стерилна
превръзка и гипсова лонгета за обездвижване на крайника. В исковата молба е
посочено, че детето останало в здравното заведение до *** г., когато било изписано с
подобрения. При изписването било предписано медикаментозно лечение и извършване
на контролни прегледи на ***г. и на *** г. и трети преглед след 6 седмици. След
отстраняване на конците и лонгетата Р. започнал рехабилитация в Център за
комплексно обслужване на деца с хронични увреждания и хронични заболявания „Св.
Стилиан“ - град Бургас, който посещавал без прекъсване от 11.07.2022 г. до 23.12.2022
г. Въпреки положените медикаментозни грижи от страна на специалистите в
ЦКОДУХЗ и усърдието от страна на детето то все още чувства ограничение в
движението на лявата ръка и трудно изпълнява някои захвати.
От описаните увреждания Р. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдание, както и в трайна невъзможност да участва в детски игри и
забавления, подобаващо за едно 4-5 годишно дете. Бил лишен от възможността дълго
време да посещава детска градина, където да се среща с връстниците си и да получава
нови знания и умения. Вместо това, той посещавал медицински заведения, в които се
налагало да изтърпява големи болки, което от своя страна неминуемо се отразило и на
детската му психика и той реагирал винаги с нежелание и дори с плач при
приближаване на рехабилитационния център или болницата. Нещо повече,
нараняването ограничило извършването на най-обикновени и елементарни действия за
обслужване от ежедневието като обличане и събличане, обуване и събуване, хранене,
миене и др., което изисквало неотложно с него да има и по-възрастен човек, който да
му помага.
Считат, че претърпените от детето увреждания са причинени от действията и
бездействията както на собственика на съоръжението, така и на служителите на
ответното дружество защото, при експлоатацията на детския атракцион - надуваем
батут не били спазени редица задължителни предписания на Наредба № V- 12-
707/15.12.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите
изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти (обн.ДВ бр.102 от
26.11.2013 г.), в която освен изброените в заглавието ред, условия и технически
изисквания по поставянето са уредени и изискванията за тяхното безопасно ползване,
2
поддържане и контрол, които ако бяха спазени в конкретния случай не би настъпил
вредоносния за детето резултат.
В случая, до съоръжението не е била поставена информационна табела, върху
която да са изписани ограниченията към потребителите, като минимална възраст,
допустим брой лица и др., като такава маркировка е липсвала и върху съоръжението.
Това е императивно изискване на чл.37 от цитираната по-горе наредба, която би
следвало да предостави възможност за информиран избор на клиентите относно
капацитета на съоръжението. Изброявайки намиращите са в момента върху
съоръжението деца възрастните придружители на новодошлите биха могли да
преценят дали да позволят на своето дете да го ползва или да изчакат докато броят на
посетителите намалее под посочения в информационната табела брой. Допускането на
по-голям брой деца върху съоръжението увеличава риска от нараняване на по-малките
и по-леки деца, тъй като при подскачането те биват изхвърляни на по-голяма
височина, а падането им предвид и възрастта става неконтролируемо и опасно за
здравето. Наред с това, до или върху съоръжението не е имало информация и относно
неговата категория по смисъла на чл.5, ал.1 от наредбата относно степента на опасност
и предназначението му по възрастови групи, за да може да бъде извършена преценка
дали то би могло да се ползва от конкретно дете съобразно възрастта и теглото му или
ползването му би било опасно за него.
Относно тези съоръжения в разпоредбата на чл.22 от Наредбата са посочени
длъжностните лица, които собственикът следва да определи с писмена заповед, а това
са отговорник по експлоатацията, оператор на съоръжението и обслужващ персонал. В
случая, на обекта е имало само едно лице, което както вече е изложено в исковата
молба е таксувало посетителите, но същото не е предприемало никакви контролни или
организационни действия свързани с експлоатацията на съоръжението. То не е
извършвало проверка на възрастта на посетителите, не е следяло както за броя на
качените върху съоръжението деца и тяхното поведение в т.ч. и за реда, по който то се
ползва, с което считат, че са нарушени разпоредбите на чл.23, чл.24 и чл.25 от
Наредбата.
За описания инцидент ищците сезирали Районна прокуратура - Бургас, Община
Бургас, Комисията за защита на потребителите и НАП, като всеки от тези органи
извърши проверка в сферата на своята компетентност. От писмо изх.№ Б-03-
299/15.07.2022 г. на и.д. Директор на КЗП-РД-Бургас разбрали, че по повод сигналът
им от 25.05.2022 г. е извършена проверка на надуваемото съоръжение, при която е
установено, че търговецът „Рай 2012“ ЕООД е допуснал нарушения на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) относно общата безопасност на стоките и услугите, за
което му е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Административният орган отказал да предостави повече информация. Идентичен е и
3
изводът на прокурорът при РП - Бургас, който в постановлението за отказ за
образуване на досъдебно производство по Пр.пр.№ 6194/22 г. на БРП вх.№ 4936/22 по
описа на Пето РУ на МВР-Бургас от 13.10.2022 г., след като разгледал предоставените
му от Комисия за защита на потребителите (КЗП) Бургас материали, установил, че
органите на КЗП са констатирали нарушение на разпоредбата на чл.72 от ЗЗП, според
която производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, следва да предлагат
стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и
удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за
безопасност. В постановлението на БРП е посочено, че докладът от първа инспекция
на надуваемото съоръжение за игра е с вх.№ Б-03-379 от 27.06.2022 г. Горната
констатация от два държавни органа обосновават извод, че към датата на нараняването
на Р. - 12.05.2022 г., съоръжението е било експлоатирано без да му е извършен контрол
преди пускане в действие по смисъла на чл.41, ал.З, т.2 от Наредбата, в т.ч. без
изискуемия доклад за състоянието на съоръжението и без разрешение за пускане на
съоръжението по смисъла на чл.41, ал.5 и ал.6 от Наредбата. Ответното дружество,
като лице предоставящо услуга по смисъла на чл.69, ал.З от ЗЗП е длъжно да
предоставя само безопасни услуги, а при наличието на идентифициран риск, (какъвто
за подобно съоръжение се презюмира от Наредбата, с оглед предписаните в нея
процедури по монтаж, експлоатация, разрешение за пускане и контрол по
експлоатация) услугата не е безопасна от гледна точка на обичайното й ползване
докато това не бъде констатирано и разрешено от съответния компетентен орган. По
изложените съображения считат, че бездействието на собственика на съоръжението и
на назначения от него персонал е в пряка и непосредствена причинна връзка с
нараняването на Р.И. С., а това обосновава наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД в хипотезата на чл.49 ЗЗД и чл.50
ЗЗД, като се има предвид, че ответникът е възложител на определена работа и
собственик на вредоносното съоръжение, която включва виновно противоправно
поведение.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, представляван в производството по делото от адвокат К., дава писмен
отговор на предявения иск. Ответникът излага, че претенцията е изцяло
неоснователна. Посочено е, че на посочените в молбата дата и час малолетното дете не
е посещавало посочения в исковата молба детски атракцион. В тази връзка твърди, че
получените от ищеца телесни увреждания не са в резултат от действия или
бездействия на ответното дружество. Оспорва размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди и излага, че е завишен, като не отговаря на залегналия в чл.
52 от ЗЗД принцип на справедливо обезщетяване. Прави възражение за съпричиняване
включително и че детето е било без родителски контрол. Отделно от изложеното
твърди, че батутът не попада в обхвата на Наредба № V -12-707 от 15.11.2013 г. за
4
условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към
съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, а от там са неприложими и
вменените в наредбата изисквания. В писмения отговор процесуалният представител
на ответника излага, че процесният батут не може да бъде отнесен към нито една от
визираните в чл.5 от наредбата категории на съоръжения, поставяни в увеселителни
съоръжения. Позовава се на практиката на ВКС - Решение № 488 от 07.02.2012 г.,
постановено по гражданско дело № 899/2010 г., IV г.о., за това, че отговорността за
бездействие възниква при наличие на две предпоставки: ищецът по иска следва да
установи какво е било дължимото от ответника действие, а ответникът - че е
предприел мерки за постигане на целения в закона резултат /в случая - безопасна
експлоатация на батута/, но въпреки адекватно предприетите действия е настъпила
вреда, като ако се установи последното искът следва да се отхвърли. В писмения
отговор е изложено още, че съгласно т.1, б. „а“ от Постановление на Пленума на
Върховния съд на НРБ /ППВС/ №9/1966 г. задълженията, които имат служителите при
възложената им работа могат да произтичат от закона, техническите и другите
правила, както и от характера на работата. В случая обаче няма нормативни и
технически правила, които да изискват служителите на ответника да предупреждават
намиращите са на батута деца по начина, посочен в чл.37 от Наредба № V -12-707 от
15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите
изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, а именно: чрез
поставяне на информационни табели. Характера на работата със съоръжения от типа -
батут изисква единствено служителите да следят тези деца да не ползват въпросното
съоръжение по описания за тях начин и да им дават указания, което може да става и
устно. В писмения отговор е изложено, че настоящия случай е точно такъв.
Служителите на ответното дружество са давали указания на всяко едно дете какви са
начините за безопасно ползване на батута, включително и указания за
придружаващите ги лица. Изложено е, че в този мисъл служителите на ответника са
предприели всички необходими действия за безопасна експлоатация на батута поради
и което получените от ищеца увреждания не могат да бъдат свързани с поведението на
служители на ответното дружество. Поради изложеното ответникът отправя искане
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Установява се от приложената по делото епикриза от Отделение по ортопедия
и травматология при “УМБАЛ Бургас” АД, че на Р.И. С. са приложени оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник в периода *** г. с
окончателна диагноза фрактура супракондилика хумери. Посочено е още в епикризата,
5
че се касае за дете на *** годишна възраст, което при скачане на батут е паднало на
лява ръка. Установено е тотално разместено счупване с раздробяване на двете колони
и депериостиране на шафта. Извършена е открита репозиция и вътрешна фиксация на
фрактурата с помощта на 4 броя К-игли, щателна хемостаза, послоен шев, стерилна
превръзка и гипсова лонгета. Предписано е медикаментозно лечение в домашни
условия, с 3 контролни прегледа, последният от които след 6 седмици.
От приобщената към делото преписка на Комисията за защита на
потребителите по подадена Жалба № Б-03-299/25.05.2022г. от майката на ищеца, се
установява, че при извършената на 31.05.2022г. за съоръжението не е бил налице
доклад за оценка на безопасността на надуваемото съоръжение. Такъв е бил
представен едва на 27.06.2022г. В констативния протокол от проверката № К-2707299
от 31.05.2022г. е вписано, че са били налични предупредителна табела с правилата за
използване, както и информационна табела с минимална възраст от 3 до 12 години и
капацитет от 12 деца. В преписката се съдържа Разрешение № I зона –
001772/25.02.2022г. от Община Бургас за поставяне на временен преместваем обект, с
което се разрешава на „Рай 2012“ ЕООД да постави в парк И. на позиция № К.3.1
батут 30 кв.м. за детски атракцион за срок от 01.05.2022г. до 30.09.2022г. Налице е още
Доклад от първа инспекция на надуваемо съоръжение за игра от дата 23.06.2022г. /на
л. 209 от делото/, съгласно заключението на който не са констатирани елементи с
висока, средна/ висока степен на риск, всички шевове са здрави и непрекъснати.
Докладът съдържа снимков материал на съоръжението. На ответното дружество е
съставен Акт № 000673 за това, че търговецът е започнал да извършва дейност преди
да направи оценка за съответствието на съоръжението с нормативните изисквания за
безопасност, с което е нарушил разпоредбите на чл. 72 от ЗЗП.
По делото е изискана и приложена и образуваната по случая преписка
6194/2022г. на Районна прокуратура – Бургас, по която е отказано образуване на
досъдебно производство. Сред материалите по делото се съдържа Сертификат за
качество, издаден на CNC Амбалаж Санайи Ве Тиджарет А.Ш., Турция за система за
управление на качеството за продажба на полипропиленови чували, обикновени и
ламинирани чували (покривало за оранжерии, брезентови и полиестерни платнища)
консумативи за печат върху чували и отпечатване. Съдържа се също така Паспорт на
надуваемо увеселително съоръжение от дата 11.11.2021г. /на л. 130 и сл. от делото/
„Марок 6 арки“ с производител „Щрак“ ЕООД, Асеновград. В паспорта е посочен
максимален брой ползватели – 15, на възраст от 2 до 10 години. Наличната снимка на
съоръжението се различава значително до степен на несъмнен извод с просто око, че
същото е различно от съоръжението в Доклада от първа инспекция, изготвен по повод
проверката на КЗП /на л.209 от делото/.
От приетата по делото и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, чието
6
заключение съдът кредитира като обективно и пълно, се установява, че
интраоперативно е намерена тежка многофрагментна фрактура. Направена е кръвна
репозиция и фиксация на фрактурата с 4 броя Киршнерови игли. Наложена е
имобилизация гипсова лонгета. Двадесет и седем дни по-късно са свалени
фиксиращите игли и гипсовата имобилизация. Последвал дълъг период на
рехабилитация, през който детето постепенно преодоляло наличната неврологична
увреда и ограничените движения на лакътя и пръстите. Касае се за супракондилна
/надкондилна/ фрактура, която най-вероятно е получена по екстензионен механизъм,
когато падането е с изпънат в лакътната става горен крайник. Силите действащи по
оста на крайника водят до екстремно огъване на лакътната става назад /отваряне/ и
предизвикват счупване на дисталния /долния/ край на раменната кост непосредствено
над двете и странични удебеления наречени кондили. Посочено е още, че в конкретния
случай още на диагностичната рентгенова графия е станало ясно, че се касае за
супракондилна фрактура на раменната кост с голяма дислокация и видима тежка
деформация на лакътната става. Това предполага, че счупването е със значителна
енергия, а получената дислокация и деформация са довели до травмиране и на
мекотъканни структури в близост до фрактурата. Свидетелство за това са проявилите
се по-късно симптоми на увреда на улнарния нерв. Проведената по спешност същия
ден оперативна интервенция е била задължителна за избягване на усложненията
характерни за това счупване. Следоперативно била наложена имобилизация на
лакътната става с ръкавна гипсова лонгета. Поставените при операцията фиксиращи
игли и гипсовата имобилизация са били свалени 27 дни след операцията. Веднага след
това започва постепенно раздвижване на ставата. Около втория месец от операцията
детето започнало да посещава Център за комплексно обслужване на деца с увреждания
и хронични заболявания „Свети Стилиян“ гр.Б., което продължило около 5 месеца и
половина. В хода на рехабилитацията към четвъртия месец постепенно симптомите на
увреда на улнарния нерв отзвучавали. При проведен на 11.05.2025 преглед вещото
лице установява, че към настоящия момент е налице пълно възстановяване на обема на
движение на лявата лакътна става с изключение на свИ.ето и, при което е налице
дефицит от 15 градуса в сравнение с дясната лакътна става. Възстановена е
мускулната сила на левия горен крайник. Няма симптоми на нервна увреда.
Мускулният тонус е нормален. Фините движения на ръката са напълно възстановени.
Има нормален захват. В съдебно заседание експертът пояснява, че всеки
функционален дефицит малко или много пречи. Тези 15 градуса в свИ.ето на ръката
няма да пречат. Тази фрактура е една от най-тежките при децата, протича много тежко
и бавно, и е трудно да се даде прогноза за възстановяването.
От приетата по делото и неоспорена съдебно-психологическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и пълно, се установява, че Р. е изпитвал
страх преди операцията и значителен емоционален дискомфорт в постоперативния
7
период, когато все още е бил хоспитализиран и по време на рехабилитационните
процедури. Към момента на изследването, детето демонстрира много добър
психологичен капацитет за справяне с различни препятствия и във висока степен е
преодолял емоционалните затруднения, които е изпитвал на по-ранен етап. В
дългосрочен план при детето липсват изявени психологически и емоционални
затруднения. В съдебно заседание експертът пояснява, че не съществува метод, който
да дава информация за психологическото състояние на детето назад във времето.
Извод, че детето е било в дистрес експертът е направил по сведения на майката и по
резултатите от самото изследване.
По делото е изслушана свидетелката С. С. - ***на ищеца. От нейните
показания се установява, че нараняването се е случило на *** г. около ***. на батут,
поставен до детската градина. Двете деца влезли да играят, а свидетелката платила на
служителя и имената на децата били записани в тетрадка. Тогава големият внук й
казал, че Р. плаче. Детето си държало ръката и плачело. Като излязло от батута казало,
че го боли ръката. Нямало рана, но мястото било много болезнено. Наложила се
операция на лакътя по спешност, която продължила 4 часа. Месец детето било с гипс,
след което 6 месеца всеки ден го водили на рехабилитация. След това вече втора
година го водели на плуване с цел раздвижване на ръката. Когато свидетелката взела
детето и тръгнала служителят нищо не направил, не се поинтересувал. Около батута
нямало предупредителни или информационни табели, само ценоразпис. Указания от
служителя също не били дадени. Друг служител около батута нямало. На батута били
две, три деца и двамата внука на свидетелката. Според свидетелката инцидентът не е в
резултат от сблъсък с друго дете, a вероятно се е ударил в нещо твърдо. Въпреки
терапията, детето все още не можело да прави определени движения.
От показанията на свидетеля Н. И., се установява, че през 2022 г. е бил ***на
ответното дружество „Рай 2012“ ЕООД. Ангажирал се с подаването на документи за
детски съоръжения. Батутът закупили нов от Турция с целия набор документи за
безопасност, технически характеристики. Документите били разгледани от Общинска
комисия и им било издадено разрешително за монтаж. Представител на ТД в „Изгрев“
им указал на място къде и по какъв начин да бъде монтирано, с което го пуснали в
началото на месец май. За евентуален инцидент в средата на месец май 2022 г.
свидетелят разбрал при проверката от КЗП и в съответното РУ, където бил повикан да
даде обяснения. Проверката на КЗП касаела работното време и указателни табели,
като им бил изискан Дневник за безопасност на съоръжението. С такъв дневник се
снабдили в хода на проверката от Софийска фирма. Такъв документ не им бил изискан
за издаване на разрешителното от Общината. Към процесната дата на обекта бил
назначен един служител. Свидетелят помолил свой близък - К. Д., който имал опит с
подобни съоръжения, да предаде тези знания и умения на назначения служител,
8
докато съоръжението заработи нормално, правилно и безопасно. До инцидента и след
това съоръжението продължило да работи, като не е имало оплаквания от клиенти.
Според свидетеля едно от основните неща при проверките било наличието на
указателни табели с информация за дружеството и за експлоатацията на
съоръжението. Всички те били налице както към датата на инцидента, така и
установени от проверките на КЗП. Съоръжението било снабдено с касов апарат от
първия ден, тъй като обектът не можело да отвори без касов апарат, както и поради
риска от огромна глоба и затваряне на обекта. Тетрадка имало за служителя - за
информация кое дете кога влиза и кога трябва да излезе.
Установява се от показанията на свидетеля К. Д., че същият работи като ***в
намиращия се в близост спортен център. Свидетелят съобщава, че видял
съоръжението преди монтажа – било чисто ново с всички необходими документи.
Ключовете били у свидетеля и той помагал на служителя при вдигането на батута, тъй
катопоследният бил обикновен работник. Свидетелят впоследствие разбрал, че имало
някакъв инцидент. На съоръжението имало указателна табела. Много важно било,
децата да нямат нищо в устата, както и остри предмети. Батутът бил един от най-
безопасните. Инцидент бил възможен при сблъсък на деца. Влизането ставало след
издаване на касов бон. Свидетелят въвел тетрадката, за да се следи времето на децата.
След предаване на детето на родителя, името се задрасквало. В края на деня
тетрадката се изхвърляла. Свидетелят бил там на ***за да обясни на служителя как да
работи, но не е наясно с необходимата документация. Познава съоръжението от
техническа гледна точка. Помпите били строго регламентирани за всеки батут и с
нужния сертификат. Те работели непрекъснато, защото въздухът излизал през
шефовете.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, тъй като възложителят
отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата по
чл. 45 ЗЗД, която обаче е виновна. В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и
ответното дружество за вреди, ако неговите служители не са положили дължимата
грижа, вследствие осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /ППВС №
7/29.12.1958 г., ППВС № 9/28.12.1966 г./. Когато при ползване на дадена вещ са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД
/Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС/.
В случая се твърди, че е налице непозволено увреждане, настъпило поради
неизпълнение на задълженията на ответното дружество да постави информационни
табели, върху която да са изписани ограниченията към потребителите, относно
9
категорията и степента на опасност на обекта, и предназначението му по възрастови
групи по смисъла на чл. 37 от Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда
за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията,
поставяни в увеселителни обекти, да посочи длъжностните лица – отговорник по
експлоатацията, оператор на съоръжението и обслужващ персонал по смисъла на чл.
22, 23, 24 и 25 от Наредбата, да предлага услугата след извършване на дейностите по
оценяване и удостоверяване на съответствието на съоръжението с нормативно
установените изисквания за безопасност в съответствие с изискването на чл. 72 от ЗЗП
– съоръжението е било експлоатирано без да му е извършен контрол за безопасност
преди пускане в действие, както и на задължението на служителя да дава разяснения
на потребителите за безопасната употреба. Поради това отговорност за вреди може да
се ангажира по реда на чл. 49 от ЗЗД само в случай, че това неизпълнение
представлява осъществен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, от лицата на които е
възложено, респективно отговарят за изпълнение на тези задължения. По делото
категорично не се събраха доказателства вредите да са произлезли от конкретните
свойства на вещта – детски атракцион батут, поради което не се касае за хипотезата на
чл. 50 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице
фактическият състав на деликтната отговорност за ответника, следва да са налице
следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на
твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от
ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва
извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответникът-
делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност,
доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК се носи от ищеца - при
условията на пълно и главно доказване.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗЗП предвижда задължение за лицата, предоставящи
услуги, да предлагат същите на потребителите след извършване на дейностите по
оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените
изисквания за безопасност.
В Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството,
безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в
увеселителни обекти – се съдържат нормативните изисквания за посочения вид
дейност. В чл. 22 е предвидено, че за пускането в действие и за безопасната
експлоатация на съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, собственикът/
ползвателят е отговорен за съставяне, утвърждаване и съхраняване на дневник на
10
съоръженията и писмени процедури за работата им; определяне със заповед на
отговорните физически лица за работа със съоръженията, като в следващите три
разпоредби са подробно описани задълженията на всяко от трите лица. В чл. 37 е
предвидено до всяко съоръжение да се поставя информационна табела с четлив и
привличащ вниманието надпис, който ясно и точно изразява ограниченията към
потребителите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява по
несъмнен начин, че увреждането на ищеца е настъпило на****., около *** часа, когато
малолетният Р. И. С., към онзи момент на възраст *** години, при скачане на детски
атракцион – надуваем батут, е паднал на лявата си ръка, при което е получил фрактура
супракондилика хумери - тотално разместено счупване с раздробяване на двете колони
и депериостиране на шафта на лява ръка. Нараняването е получено по екстензионен
механизъм при падане с изпънат в лакътната става горен крайник, при екстремно
огъване на лакътната става назад, което довело до счупване на долния край на
раменната кост непосредствено над двете и странични удебеления кондили. В същия
ден по спешност била извършена операция в областта на раменния пояс и горния
крайник - открита репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата с помощта на 4 броя
К-игли, щателна хемостаза, послоен шев, стерилна превръзка и гипсова лонгета. Касае
се за супракондилна фрактура на раменната кост с голяма дислокация и видима тежка
деформация на лакътната става. По-късно се проявили симптоми на увреда на
улнарния нерв.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се налага изводът, че в действителност ответното дружество е нарушило задълженията
си по чл. 72 ЗЗП да предлага услугата след извършване на дейностите по оценяване и
удостоверяване на съответствието на съоръжението с нормативно установените
изисквания за безопасност в съответствие с изискването на чл. 72 от ЗЗП –
съоръжението е било експлоатирано без да му е извършен контрол за безопасност
преди пускане в действие. Това е така, тъй като този контрол може да бъде извършен
единствено и само след поставяне на съоръжението – надуваем батут на определената
за целта от Общината площадка и привеждането му в работно състояние. В настоящия
случай това не е извършено преди въвеждането му в експлоатация в началото на м.май
2022 година. Този извод се налага от факта, че представеният по делото паспорт е с
дата 11.11.2021г. – т.е. далеч преди издаването на разрешителното за поставянето му с
дата 25.02.2022г., с период на разрешението от 01.05.2022г. до 30.09.2022г. Освен това,
същият удостоверява годността на изделие, произведено от български производител,
което противоречи на събраните по делото гласни доказателства за закупуването на
чисто ново съоръжение от Турция. Приложеният към документите за издаване на
разрешението за поставяне сертификат за качество е издаден на дружество, установено
11
в Турция и касае продажбата на полипропиленови чували. Неясна остава връзката с
посочения в паспорта на л. 130 български производител. Предвид изложеното, съдът
не кредитира показанията на свидетелите И. и Д., поради евентуалната им
заинтересовани от изхода на спора, предвид личната им отговорност съобразно
разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, така и поради противоречието им със събраните по делото
писмени доказателства. Доказателство за горното са и предприетите от ответното
дружество действия по снабдяване с доклад за първа проверка на съоръжението, който
очевидно се отнася за друго съоръжение с различни характеристики, както бе
посочено по-горе. Нарушени са и задълженията по чл. 22-25 и чл. 37 от Наредба № V-
12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и
техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти.
С оглед казаното и дадените от ППВС № 9 от 28.12.1966 г. разрешения, съдът
приема, че лица от състава, респективно упълномощени от ответното дружество-
търговец не са изпълнили законовите изисквания да проведат контрол за безопасност
на съоръжението преди въвеждането му в експлоатация, да идентифицират
възможните рискове при употребата му, както и да разяснят същите на потребителя и
предприемат мерки за предотвратяването им – включително чрез инструктаж на
детето преди допускането му в атракциона, и това бездействие е в пряка причинна
връзка с претърпените от Р. травматични увреждания. Затова ответникът отговаря по
смисъла на чл. 49 ЗЗД, чийто състав е осъществен. Не е оборена и презумпцията за
виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по въвеждането в
експлоатация и надзора на детския атракцион – надуваем батут.
По размера на предявения иск, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта,
здравословното му състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
От ангажираните по делото свидетелски показания и от експертните
заключения безспорно се установи, че поради получената травма ищецът е претърпял
болки, страдания и неудобства - касае се за супракондилна фрактура на раменната кост
с голяма дислокация и видима тежка деформация на лакътната става, последвана от
дълъг период на рехабилитация, през който детето постепенно преодоляло наличната
неврологична увреда и ограничените движения на лакътя и пръстите. Проведената по
спешност същия ден оперативна интервенция е била задължителна за избягване на
усложненията характерни за това счупване. Следоперативно е наложена имобилизация
12
на лакътната става с ръкавна гипсова лонгета за период от 27 дни, след което
възстановяването продължило чрез рехабилитация за период от около 5 месеца и
половина. Тази фрактура е една от най-тежките при децата, протича много тежко и
бавно. Към момента е налице пълно възстановяване на обема на движение на лявата
лакътна става с изключение на свИ.ето й, при което е налице дефицит от 15 градуса в
сравнение с дясната лакътна става. Установи се, че ищецът е изпитвал страх преди
операцията и значителен емоционален дискомфорт в постоперативния период. Детето
е било в дистрес, който към настоящия момент е преодолян, демонстрира много добър
психологичен капацитет за справяне с различни препятствия и във висока степен са
преодолени емоционалните затруднения, които е изпитвал на по-ранен етап.
Взимайки предвид характера и степента на установеното по делото телесно
увреждане, съдът след извършена преценка по чл. 52 от ЗЗД намира за основателна
претенцията на ищеца за неимуществени вреди до сума в размерр на 3500 /три хиляди
и петстотин лева/, като над този размер до претенирания 10000 лв.иска следва да се
отхвърли, който с оглед гореустановената фактическа обстановка счита за справедлив
и напълно съответстващ на степента и характера на претърпените от ищeца болки и
страдания. По делото не се твърди и не се ангажираха доказателства за заплащане на
каквато и да е сума от ответника на ищеца, поради което искът за присъждането на
обезщетение, се явява основателен и следва да уважи.
Неоснователни и недоказани останаха възраженията на ответното дружество за
съпричиняване, предвид което и претенцията следва да се уважи в този размер.
Липсват каквито и да било доказателства съоръжението да било използвано от ищеца
в противоречие с правилата за безопасност. Нещо повече, по делото не се установява
ответното дружество да е изпълнило законовите си задължения да осигури
безопасното използване на съоръжението в съответствие със законовите изисквания,
както и да е дало нужните инструкции преди да допусне ищеца да използва батута.
Предвид основателността на главната претенция, следва да се уважи и
претенцията за мораторна лихва за забава но до сума в размер на 884.37 лева, от
датата на увреждането 12.05.2022 г. до датата на завеждане на иска като иска за лихви
над този размер, до претенцирания 2 526,79 лева, следва да се отхвърли,лихва е
дължима и и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Претендират се разноските за държавна такса, съдебни експертизи и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в общ размер на 2314,23 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА „Рай 2012“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град Б., ***, представляван от управителя Р.Н.Р. да заплати на Р. И. С., ЕГН
**********, чрез неговите законни представители М. Г. К.-С., ЕГН ********** и И. Р.
С., ЕГН **********, тримата с адрес: град Б., ***, сумата от 3500 лева /три хиляди и
петстотин/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие от фрактура на лявата ръка, претърпяна на *** г. на детски атракцион -
надуваем батут в близост до ДГ „З.“ в парк „И.“, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 13.06.2024г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над този размер до претендирания 10 000 лева /десет
хиляди лева/,като неоснователен=
ОСЪЖДА „Рай 2012“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град Б., ***, представляван от управителя Р.Н.Р. да заплати на Р. И. С., ЕГН
**********, чрез неговите законни представители М. Г. К.-С., ЕГН ********** и И. Р.
С., ЕГН **********, тримата с адрес: град Б., ***, и сумата 884.37 /осемстотин
осемдесет и четири лева и тридесет и седем ст./ лева представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 12.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, като
отхвърля искането над тази сума до претендирания 2 526,79 лева /две хиляди
петстотин двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/,като неоснователно.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, „Рай 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Б., ***, представляван от управителя Р.Н.Р. да
заплати на Р. И. С., ЕГН **********, чрез неговите законни представители М. Г. К.-С.,
ЕГН ********** и И. Р. С., ЕГН **********, тримата с адрес: град Б., *** сумата
2314,23 лева /две хиляди триста и четиринадесет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаски Окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14