гр.Видин, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 983 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от В.И.Н. ***, ЕГН **********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 386 ал. 2 от Кодекса на застраховането, против
„Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 68, ЕИК *********.
Ищецът
твърди, че с ответника имат сключен договор за застраховка „Имущество за малък
и среден бизнес“–полица № 0871180021001266/21.11.2018 г.
Излага, че
около 28.01.2019 г. установил, че в сградата на ул. „Широка“ № 41, ет. 1 са
повредени тавана и стените от теч на вода. Горният етаж на същата сграда
твърди, че е собственост на Община Видин. Своевременно уведомил представителя
на ответното дружество в гр. Видин и същият завел щета под №
*********/30.01.2019 г. и извършил опис на повреденото имущество. На 13.02.2019
г. получил от ответното дружество отказ от изплащане на обезщетение под предлог,
че след направена справка за посочената дата и период от време през месец
януари няма данни за пороен дъжд с интензитет над 60 л./кв.м. или интензивни
валежи за по-кратък период от време. Сочи, че полицата в клауза Б5 покрива риск
„Изтичане на вода и пара“.
След
допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 31.10.2019 г. се иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 2038.62 лева - обезщетение за нанесените му вреди от изтичане на
вода, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират
се и направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Подържа се:че
липсват доказателства за увредено имущество на
ищеца ;че не е налице клаузата Б5 от общите условия,която касае покриване на
щети от изтичане на вода и пара от резервоари,тръбни инсталации и включените
към тях уреди и че липсва застрахователно
събитие,което да е покрито от застрахователната полица.Твърди се също така,в
условията на евентуалност,че отговорността им не може да бъде ангажирана
съобразно правилото, залегнало в разпоредбата на чл. 395 ал. 4, изр. 1, вр. с
ал. 1 КЗ, тъй като в конкретния случай застрахованото лице не е взело всички
обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, за което е задължено по силата на т.45.1 и 45.2 от ОУ.
В случай на
уважаване на претенцията се прави възражение за прихващане с дължими вноски по
застрахователната полица- .
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са признали следните
права и обстоятелства: Договорна
обвързаност между ищеца и ответника по силата на застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица „Имущество
за малък и среден бизнес“ № 0871180021001266/21.11.2018 г.
за застрахован обект с адрес: гр. Видин, ул. „Широка“ № 41, ет. 1, срок на
застраховката: от 00:00 часа на 22.11.2018 г. до 23:59 часа на 21.11.2019 г., поради
което на основание чл. 146, ал.1 т.4 ГПК съдът приема за безспорни и ненуждащи се
от доказване тези обстоятелства.
Приобщените по делото писмени доказателства,
ангажирани от ищеца установяват и доказват твърденията на ищеца и безспорния
факт, че между ищеца и ответната страна е съществувал валиден договор,
обективиран в застрахователна полица „Имущество за малък и среден бизнес“ № 0871180021001266/21.11.2018 г.
с покрити клаузи: А1+А2, Б1, Б1.1, Б3, Б5, В1, В2 и В3, при застрахователна
сума 30 000.00 лв. при застрахователна премия-общо премия – 76.80 лв.,
както и данък върху застрахователните премии по ЗДЗП /2%/- 1.54 лв., общо
дължимата сума-78.34 лв., платима при разсрочено плащане на четири вноски в размер
на 19.58 лв., която ищецът е
заплатил по застрахователна полица.
Няма спор и относно факта,че върху
застрахования обект вредите са причинени след изтичане на вода от горен етаж.
От приложеното уведомително писмо, изготвено
от ответника и изпратено до ищеца по електронна поща е видно,че по претенция на ищеца за застрахователно
обезщетение по договора между страните , валиден до 21.11.2019 г. за обект,
находящ се в гр. Видин, ул. „Широка“ № 41, ет. 1, е била заведена преписка № *********/30.01.2019
г.,както и че и ищецът е бил уведомен от
застрахователя, че след направена справка от достъпни източници за
метеорологични данни за посочената дата и период от време през м. януари, няма
данни за пороен дъжд с интензитет над 60 л/кв.м или интензивни валежи за
по-кратък период от време,поради което и след като не е било установено събитие относимо към
договорните покрити рискове, ответникът по делото е отказал на ищеца заплащане
на застрахователно обезщетение.
По делото са приети следните доказателства:копие
на застрахователна полица,копие от уведомление за щета,констативен протокол от
оглед на 30.01.2019 г.,опис на повредено имущество от същата дата,приемателен
протокол от 19.02.2019 г.,2 бр.писма до ответника с отказ за плащане на
обезщетение от 13 и 26.02.2019 г.,копие на Общите условия за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“
и въпросник за сключване на пакетна
застраховка „Дженерали бизнес“.
По делото е назначена и изготвена съдебна строително-техническа
експертиза,по която вещото лице е установило, че след направен оглед и
измервания в три помещения на първи етаж в сградата на ул. „Широка“ № 41,
общата стойност на ремонта възлиза на 2038.62 лв.. Вещото лице
посочва детайлите подлежащи на ремонт-изстъргване на стени до здраво,
варова мазилка по стени, шпакловка с теракол, финна шпакловка с готова
шпакловъчна смес, шлайфане с шкурка, грундиране за латекс и боядисване с латекс
в три цвята двукратно по стени и тавани.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Уважаването
на предявения по делото иск по чл. 386, ал.
2 КЗ е предпоставено от установяване по делото на съществуването на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения, настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е причинило
щети по застрахованото имущество, наличието на причинна връзка между тях и
събитието, както и размера на действително претърпените вреди.
От
събраните доказателства се установява, а това не е и спорно по делото, че в
случая между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“
за периода от 22.11.2018 г. до 21.11.2019 г.
Спазена е формата за действителност на
договора съгласно правилото на чл. 344, ал.
1 КЗ, доколкото процесия договор е сключен писмено във формата на
застрахователна полица и има минимално необходимо съдържание по чл. 345, ал.
1 КЗ. Застрахователният договор е влязъл в сила на 22.11.2018
година.
Безспорно
е между страните, че в срока на действие на договора, е реализирано
застрахователно събитие през месец
януари 2019 г., в резултат на което по застрахования имот са настъпили щети,
както и наличието на причинна връзка между настъпилите щети и застрахователното
събитие. Освен това не е спорно и обстоятелството, че ответното дружество не е
изплатило на ищеца обезщетение за претърпените щети.
От отговора на исковата молба и писмата
до ищеца от застрахователното дружество се установява,че причина за отказа за
изплати застрахователното обезщетение е липсата на покрития от застраховката
риск „проливен дъжд“/Б1/,относим към посочения период-месец януари 2019 г..
В случая обаче претенцията на ищеца не е
във връзка с клауза Б1,а във връзка с
покрит риск „изтичане на вода и пара“по клауза Б5 от общите условия.
По делото е безспорно,че от втория етаж
е имало теч на вода/установено и от констативния протокол за оглед/,в
резултат на което са причинени вреди на
обекта,предмет на застрахователния договор.
При тези данни съдът приема,че е налице
застрахователното събитие по клауза Б5 от общите условия,а именно“изтичане на
вода“,като в случая,с оглед обстоятелството,че причината за теча е извън
застрахования обект, е без значение дали
е причинен от спукване,избиване,пробиване или счупване на резервоар,тръбна инсталация или включен към
тях уред.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.
1 КЗ при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие
за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
/лимита на отговорност/, освен ако това не е предвидено в КЗ. В ал. 2
от същата разпоредба е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното
събитие, освен в случаите на подзастрахование и застраховане по договорена
застрахователна стойност, какъвто не е настоящият случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал.
2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната и задължителна практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС,
I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.); но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ и тъй като последният е инкорпориран
в самата действителна /застрахователна/ стойност.
Не
е спорно в случая по делото, че ответното дружество е отказало да изпълни задълженията си по сключения с ищеца договор за застраховка
на имущество.
Видно
от заключението на вещото лице, което настоящият съдебен състав приема за
компетентно и обективно изготвено, действителната стойност на разходите за
материали и труд по пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното
събитие, необходима за възстановяването на имота,е в размер на 2038.62 лв.
Мотивиран от изложеното настоящият състав
намира, че справедливия и съобразен с доказателствата и закона размер на
застрахователното обезщетение в случая възлиза на сумата от 2038.62 лв.,представляваща
неплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“,
дължимо
за вреди, причинени при настъпило през месец януари 2019 година застрахователно
събитие на застрахования недвижим имот, находящ се в гр. Видин, ул. „Широка“ №
41, ет. 1, при покрити клаузи: А1+А2, Б1, Б1.1, Б3, Б5, В1, В2 и В3.
Предвид
изложеното по-горе предявеният по делото иск с правно основание чл. 386, ал.
2 КЗ се явява основателен и доказан до размера на 2038.62 лева.
В случая направеното от
застрахователното дружество възражение за прихващане със сумата от 58.74 лв.,
представляваща размера на неизплатени от ищеца 2,3 и 4 вноски от разсрочена и дължима
застрахователна премия е основателно,с оглед чл.369 ал.2 КЗ и 103 ЗЗД.
Видно от уговорките в застрахователната
полица, изискуемостта на посочените вноски е настъпила след застрахователното събитие, като ищецът не
оспорва, че същите не са заплатени от него.
Ето защо, искането за прихващане на посочената
сума с дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде уважено,като в
случая на ищеца следва да се присъди сумата от 1979.88 лв..
С оглед уважаването на главният иск
ответникът дължи и заплащането на законната лихва върху уважения размер на
главницата,а в случая от посочената от ответника дата-13.02.2019 година до
окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 550.00 лв., от които 55.00 лв.-държавна такса; 400.00 лв.-адвокатски
хонорар и 100.00 лв.-депозит за вещо лице.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Дженерали
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 68, ЕИК ********* да заплати на В.И.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 1979.88 лв./главница/,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица „Имущество за малък и среден бизнес“ №
0871180021001266/21.11.2018 г. за
нанесените му вреди в следствие на настъпило застрахователно събитие, и след извършено
прихващане със сумата в общ размер от 58.74 лв.,представляваща дължимите 2,3 и 4 четвърта застрахователна вноска, ведно
със законната лихва върху главницата , считано от 13.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68, ЕИК
********* да заплати на В.И.Н. ***,
ЕГН ********** направените по делото разноски
в размер на 550.00 лв., от които 55.00 лв.-държавна такса; 400.00 лв.-адвокатски
хонорар и 100.00 лв.-депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред ВдОС в
двуседмичен срок от получаването му от страните.