РЕШЕНИЕ
№ 3174
гр. В., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110101631 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Д. В. Г., ЕГН ********** и Ц. В. Г., ЕГН ********** срещу
И. А. Ц. с ЕГН ********** с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.31 ал.2 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д. В. Г., ЕГН ********** предявява срещу И. А. Ц. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както следва: за сумата от 4693 лв.
главница, представляваща обезщетение за вреди от ползата, от която е лишен като
собственик на поземлен имот и сгради, находящи се в с. О., общ. А., обл. В. 1/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ******** по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед
№ РД № 18-96/28.12.2015 г. с последно изменение от 19.04.2021 г., с площ от 1280 кв. м.,
при съседи: ПИ с идентификатори ********, ********, ********, ********, като
обезщетението се претендира за поземления имот, ведно с всички насаждения в него -
плодни и овощни дървета, други насаждения и кладенец; 2/ СГРАДА с идентификатор
********.1 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-
96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор
******** със застроена площ на сградата от 74 кв. м., брой етажи - 1; предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна; 3/ СГРАДА с идентификатор ********.2 по КККР на с. О.,
общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-96/28.12.2015 г. без данни за изменение,
разположена в поземлен имот с идентификатор ********, със застроена площ на сградата от
16 кв. м., брой етажи - 1; предназначение - жилищна сграда; 4/ СГРАДА с идентификатор
********.3 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-
96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор
********, със застроена площ на сградата от 36 кв. м., брой етажи - 1; предназначение -
постройка на допълващото застрояване, за периода от ******** г. до 18.12.2021 г., а именно
- за м. Март 2021 г. - 403 лв., за м. Април 2021 г. - м. Ноември 2021 г. - по 500 лв. месечно
и за м. Декември 2021 г. - 290 лв., както и сумата от 234,67 лв. , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху всяка главница общо, от които:
35,15 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на
1
настоящата молба/; 39,44 лв. за периода от 01.05.2021г. до 08.02.2022 г.; 35,14 лв. за периода
от 01.06.2021 г. до 08.02.2022 г.; 30,97 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 08.02.2022 г.; 26,67
лв. за периода от 01.08.2021 г. до 08.02.2022г.; 22,36 лв. за периода от 01.09.2021 г. до
08.02.2022 г.; 18,19 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г.; 13,89 лв. за периода от
01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.; 9,72 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.; 3,14 лв. за
периода от 01.01.2022 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на молбата в съда - 09.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищцата Ц. В. Г., ЕГН ********** предявява срещу И. А. Ц. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , както следва: за сумата от 4693 лв.
главница, представляваща обезщетение за вреди от ползата, от която е лишен като
собственик на поземлен имот и сгради, находящи се в с. О., общ. А., обл. В. 1/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ******** по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед
№ РД № 18-96/28.12.2015 г. с последно изменение от 19.04.2021 г., с площ от 1280 кв. м.,
при съседи: ПИ с идентификатори ********, ********, ********, ********, като
обезщетението се претендира за поземления имот, ведно с всички насаждения в него -
плодни и овощни дървета, други насаждения и кладенец; 2/ СГРАДА с идентификатор
********.1 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-
96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор
******** със застроена площ на сградата от 74 кв. м., брой етажи - 1; предназначение -
жилищна сграда - еднофамилна; 3/ СГРАДА с идентификатор ********.2 по КККР на с. О.,
общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-96/28.12.2015 г. без данни за изменение,
разположена в поземлен имот с идентификатор ********, със застроена площ на сградата от
16 кв. м., брой етажи - 1; предназначение - жилищна сграда; 4/ СГРАДА с идентификатор
********.3 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-
96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор
********, със застроена площ на сградата от 36 кв. м., брой етажи - 1; предназначение -
постройка на допълващото застрояване, за периода от ******** г. до 18.12.2021 г., а именно
- за м. Март 2021 г. - 403 лв., за м. Април 2021 г. - м. Ноември 2021 г. - по 500 лв. месечно
и за м. Декември 2021 г. - 290 лв., както и сумата от 234,67 лв. , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху всяка главница общо, от които:
35,15 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на
настоящата молба/; 39,44 лв. за периода от 01.05.2021г. до 08.02.2022 г.; 35,14 лв. за периода
от 01.06.2021 г. до 08.02.2022 г.; 30,97 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 08.02.2022 г.; 26,67
лв. за периода от 01.08.2021 г. до 08.02.2022г.; 22,36 лв. за периода от 01.09.2021 г. до
08.02.2022 г.; 18,19 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г.; 13,89 лв. за периода от
01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.; 9,72 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.; 3,14 лв. за
периода от 01.01.2022 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на молбата в съда - 09.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът Д. В. Г., ЕГН ********** предявява срещу И. А. Ц. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД:
І. обезщетение за лишаване от ползването на 1/3 идеална част от Лек автомобил
„Мицубиши Паджеро" с per. № **** за периода от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г., както
следва:
122,58 лв. - главница за м. Юли 2021 г. /от 13.07.2021 г. до 31.07.2021 г. включително/,
както и обезщетение за забава в размер на 6,54 лв. върху главницата, считано от
01.08.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на исковата молба;
200 лв. - главница за м. Август 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 8,94
лв. върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до 08.02.2022 г.;
2
200 лв. - главница за м. Септември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
7,28 лв. върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Октомври 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
6,56 лв. върху главницата, считано от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Ноември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
3,89 лв. върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Декември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
2,17 лв. върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Януари 2022 г.;
ІІ. обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеална част от Товарен
автомобил „Дачия Логан" с per. № **** за периода от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г., както
следва:
122,58 лв. - главница за м. Юли 2021 г. /от 13.07.2021 г. до 31.07.2021 г. включително,
както и обезщетение за забава в размер на 6,54 лв. върху главницата, считано от
01.08.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на настоящата молба;
200 лв. - главница за м. Август 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 8,94
лв. върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Септември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
7,28 лв. върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г,;
200 лв. - главница за м. Октомври 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
6,56 лв. върху главницата, считано от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Ноември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
3,89 лв. върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Декември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
2,17 лв. върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Януари 2022 г.;
ІІІ. обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеална част от Товарен
автомобил „Дачия Логан 1.5 Д" с per. № **** за периода от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г„
както следва:
122,58 лв. - главница за м. Юли 2021 г. /от 13.07.2021 г. до 31.07.2021 г. включително,
както и обезщетение за забава в размер на 6,54 лв. върху главницата, считано от
01.08.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на настоящата молба;
200 лв. - главница за м. Август 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 8,94
лв. върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Септември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
7,28 лв. върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Октомври 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
6,56 лв. върху главницата, считано от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Ноември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
3,89 лв. върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Декември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
2,17 лв. върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Януари 2022 г.
Ищцата Ц. В. Г., ЕГН ********** предявява срещу И. А. Ц. с ЕГН **********
искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД:
І. обезщетение за лишаване от ползването на 1/3 идеална част от Лек автомобил
„Мицубиши Паджеро" с per. № **** за периода от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г., както
следва:
122,58 лв. - главница за м. Юли 2021 г. /от 13.07.2021 г. до 31.07.2021 г. включително/,
както и обезщетение за забава в размер на 6,54 лв. върху главницата, считано от
3
01.08.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на исковата молба;
200 лв. - главница за м. Август 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 8,94
лв. върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Септември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
7,28 лв. върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Октомври 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
6,56 лв. върху главницата, считано от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Ноември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
3,89 лв. върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Декември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
2,17 лв. върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Януари 2022 г.;
ІІ. обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеална част от Товарен
автомобил „Дачия Логан" с per. № **** за периода от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г., както
следва:
-122,58 лв. - главница за м. Юли 2021 г. /от 13.07.2021 г. до 31.07.2021 г. включително, както
и обезщетение за забава в размер на 6,54 лв. върху главницата, считано от 01.08.2021 г. до
08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на настоящата молба;
-200 лв. - главница за м. Август 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 8,94 лв.
върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до 08.02.2022 г.;
-200 лв. - главница за м. Септември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 7,28
лв. върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г,;
-200 лв. - главница за м. Октомври 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 6,56
лв. върху главницата, считано от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Ноември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
3,89 лв. върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Декември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
2,17 лв. върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Януари 2022 г.;
ІІІ. обезщетение за лишаване от ползването на 1/6 идеална част от Товарен
автомобил „Дачия Логан 1.5 Д" с per. № **** за периода от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г„
както следва:
122,58 лв. - главница за м. Юли 2021 г. /от 13.07.2021 г. до 31.07.2021 г. включително,
както и обезщетение за забава в размер на 6,54 лв. върху главницата, считано от
01.08.2021 г. до 08.02.2022 г. /денят преди датата на подаване на настоящата молба;
200 лв. - главница за м. Август 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на 8,94
лв. върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Септември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
7,28 лв. върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Октомври 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
6,56 лв. върху главницата, считано от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Ноември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
3,89 лв. върху главницата, считано от 01.12.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Декември 2021 г., както и обезщетение за забава в размер на
2,17 лв. върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до 08.02.2022 г.;
200 лв. - главница за м. Януари 2022 г.
Ищците Д. В. Г. и Ц. В. Г., твърдят, че са наследници по закон на В. П. Г. с ЕГН
**********, починал на ******** г., бивш жител на с. О., общ. А., обл. В., като негови син и
дъщеря. След смъртта си В. П. Г. е оставил и трети наследник - втората си съпруга И. А. Ц.,
4
с която сключил граждански брак на ********20 г. в с. О., общ. А.. Към настоящия момент
ответницата И. А. Ц. има статут на постоянно пребиваващ в страната ни чужденец.
Твърди се, че преди смъртта си, на 05.11.2014 г. В. П. Г. е прехвърлил при равни квоти -
1/2
по идеална част в полза на децата си Д. В. Г. и Ц. В. Г., собствения си недвижим имот,
находящ се в с. О., общ. А., представляващ дворно място с площ от 1320 кв.м., съставляващ
УПИ ** в кв. 44, при граници: улица, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, ведно с
изградените в същия: жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., ведно с избено
помещение с площ от 31,50 кв.м., жилищна сграда с площ от 16 кв. м. и второстепенна
постройка с площ от 30 кв. м., като прехвърлителя е запазил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване.
Твърди се, че в периода след сключването на гражданския им брак между общия
наследодател и ответницата на 02.02.2020 г. до 10.12.2020 г. семейното жилище на
съпрузите било именно описания по - горе имот, находящ се в с. О.. На 10.12.2020 г.
двамата съпрузи напуснали жилището в с. О. и се преместили да живеят в наето от И. Ц.
жилище в гр. В..
Ищците излагат, че В. П. Г. починал на ******** г., а на 13.03.2021 г. влезли в
собствения си имот в с. О. с помощта на специалист - ключар, техник по алармени системи
и други двама свидетели, и съставили протокол - опис на намереното в имота движимо
имущество. След това заключили имота с нови ключове и ключалки и поставили лепенки на
вратите, с цел да запазят оставеното в наследство движимо имущество до неговото поделяне
между наследниците, и уведомили ответницата И. Ц., че в бъдеще тя няма право да ползва
имота и не желаят да го посочва като неин настоящ адрес.
Сочи се, че на 22.03.2021 г. била издадена Заповед за незабавна защита № 8/22.03.2021
г. по ГД № 3793/2021 г. по описа на ВРС, с която съдът забранил на ищците да
приближават на по - малко от 200 метра И. Ц. и „семейното" й жилище в с. О.- процесния
имот.
Ищците твърдият, че на 29.03.2021 г. И. Ц. сменила ключалките на входните врати в
жилището в с. О. за което ищците своевременно уведомили органите на полицията. На
място дошли за проверка полицейски служители от РУ - гр. А., на които И. Ц. показала
заповедта за незабавна защита, и ги уверила, че това е нейното „семейно жилище". Ищците
сочат, че по тази причина били отстранени от собственото им жилище в с. О. и не могли да
го ползват за периода от смъртта на баща им - ****, до 18 Декември 2021 г., когато е
отпаднала забраната да приближават този имот.
Сочат, че на 17.11.2021 г. Окръжен съд - В. постановил Решение № **3/17.11.2021 г. по
ВГД № 2566/21 г., с което окончателно потвърдил Решение № 893/12.07.2021 г. по ГД №
3793/21 г. по описа на ВРС, с което се отхвърля молбата на И. Ц. за налагане на мерки за
защита срещу актове на домашно насилие. На 18.12.2021 г. ищците влезли отново в имота
си в с. О..
Ищците твърдят, че с депозирания на 15.04.2021 г. писмен отговор на молбата на И. Ц.
по ГД № 3793/21 г. на ВРС, са я поканили да им заплаща обезщетение в размер от общо 1000
лв. месечно или по 500 лв. за всеки от тях за това, че тя ползва без основание техния
собствен недвижим имот в с. О., а именно дворното място и находящите се в него жилищни
постройки.
Ищците твърдят, че наследодателя е притежавал и три броя автомобили от ползването
на които ответницата е лишила ищците.
Поради възпрепятстване ползването на имуществото оставено от общия наследодател
ищците предявяват претенциите си.
Ответницата И. Ц. в 1-месечния срок за отговор оспорва исковете.
5
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за наследници на В. П. Г., починал на ****г. е оставил като
наследници И. А. Ц.-съпруга, Ц. В. Г.- дъщеря и Д. В. Г.-син.
С решение по гр.д.№14407/16г. на ВРС е прекратен брака между В. П. Г.,
ЕГН:********** и Н.М. Г., ЕГН:**********, сключен на ****. в община В. с акт за
граждански брак №**, на основание чл.50 от СК.
Видно от удостоверение за граждански брак В. П. Г. и И. А. Ц. са сключили
граждански брак с акт за граждански брак №********. на ********. в с.О., общ.А., обл. В..
С нот.акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка, №**,том *,
рег.№**,дело №**. на нотариус Катя Паунова, рег.№382 на НК с район на действие ВРС на
04.11.2014г. В. П. Г. прехвърля на своите деца Д. В. Г. и Ц. В. Г. при равни права ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ 1320 кв.м квадратни метра, находящо се в село О.. община А..
област В., съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ **, в квартал 44 по сега
действаш регулационен план на село О. . заедно с изградените в него сгради: ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ от 90 кв. м квадратни метра, ведно с избено помещение с
площ от 31.50 кв.м квадратни метра. ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена плош 16 кв. м.,
ВТОРОСТЕПНЕНА ПОСТРОЙКА с площ от 30 кв.м (тридесет) квадратни метра при
граници на имота по скица: улица, -,УПИ 1П-**. УПИ **. УПИ ** и У ПИ 1-263 и ¼ идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.4502.338 по кадастралната карта на град
В., ЕКАТТЕ 10135 район В.В." ж.к „В.В.", /бивша местност "К."/, срещу издръжка и
гледане.
С договор за покупко-продажба на МПС на 27.03.19г., с нот.заверка на подписи рег.
№1490, В. П. Г. е закупил ЛЕК автомобил, марка: МИЦУБИШИ , модел: ПАДЖЕРО, РЕГ.
№ **** , рама: JA№********, цвят: СИН МЕТАЛИК и л.автомобил, марка: ФОРД, модел:
ФОКУС/ РЕГ. № ****, рама: ******** цвят: бордо металик;
С договор за покупко-продажба на МПС на 06.07.20г., с нот.заверка на подписи рег.
№3259, В. П. Г. е закупил ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, Марка и модел ДАЧИЯ ЛОГАН per. №
****, рама ****, двигател ****, цвят БЯЛ и ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, Марка и модел
ДАЧИЯ ЛОГАН 1.5 Д per. № ****, рама ****, двигател ****, цвят СИВ МЕТАЛИК.
С решение по възз.гр.д.№2566/21г. на ВОС е потвърдено решение на ВРС по гр.д.
№3793/21г., с което е отхвърлена молбата на И. А. Ц., за налагане на мерки за защита срещу
актове на домашно насилие, извършени на дати: ******** г., 09.03.2021 г. и 14.03.2021 г. от
Ц. В. Г. и Д. В. Г..
Видно от нот. покана ,рег.№4549/08.07.21г. на нотариус Л.Гонова в район ВРС с рег.
№116 на НК Д. В. Г. и Ц. В. Г., чрез пълномощника Д. В. Г., в качеството си на наследници
по закон на В. П. Г. с ЕГН **********, починал на ******** г., бивш жител на с. О., общ.
А., обл. В., като негови син и дъщеря са поканили И. Ц. да им заплати обезщетение за
ползата от която са лишени от ползването на Товарен автомобил с per. № ****, модел .Дачия
Логан"; Лек автомобил с per. № ******, модел „Мицубиши Паджеро"; Товарен автомобил с
per. № **** , модел „Дачия Логан 1.5 Д", като поканата е редовно връчена на 09.07.21г.
По делото са назначени САТЕ, СТЕ и комплексна съдебно оценителна експертиза.
Съдът кредитира изцяло назначената комплексна съдебно оценителна експертиза, тъй като
същата е назначена по искане на страните след оспорване на първоначални единични
експертизи и е изготвена от три вещи лица, вкл. и с участието на в.л. агроном. От
заключението на която се установява, че пазарна стойност на наема на недвижим имот:
2
Незастроена част с площ от 176 м (по измерване) от ПИ ид. № ******** по КККР на с. О.,
2
общ. А., област В., в размер на: 1,67лв./ден , Сграден фонд от 185 м, съставен от: жилищна
22
сграда Ml- ЗП 74 м , мазета общо - 31,5 м, антре и коридор -16 кв.м., жилищна сграда М 2 -
6
22
27 м и стопанска сграда № 3 - 36 м, находящи се в ПИ ******** по КККР на с. О., общ. А.,
2
обл. В., в размер на: 10,67лв./ден , Сграден фонд от 185 м, съставен от: жилищна сграда Ml-
22
ЗП 74 м , антре и коридор -16 кв.м. и жилищна сграда М 2 - 27м със завишена стойност
22
20% за обзавеждане, мазета общо - 31,5 м и стопанска сграда М 3 - 36 м находящи се в ПИ
******** по КККР на с. О., общ. А., обл. В., в размер на: 12,33 лв./ден. Определен е общ
размер на наема за периода: ********г.-18.12.2021г. на недвижим имот: Незастроена част с
22
площ от 176 м (по измерване) и Сграден фонд от 185 м, съставен от: жилищна сграда № 1 -
222
ЗП 74 м, мазета общо -31,5 м, антре и коридор -16 кв.м., жилищна сграда М 2 - 27 м и
2
стопанска сграда №3-36 м, находящи се в ПИ ******** по КККР на с. О., общ. А., обл. В.,
2
в размер на:3 553,92 лв. Незастроена част с площ от 176 м (по измерване) и Сграден фонд
22
от 185 м, съставен от: жилищна сграда Ml- ЗП 74 м, антре и коридор -16 кв.м. и жилищна
222
сграда №2 - 27м със обзавеждане, мазета общо - 31,5 м и стопанска сграда № 3 - 36 м
находящи се в ПИ ******** по КККР на с. О., общ. А., обл. В., в размер на:4032,00 лв.
Средната пазарна наемна цена на ден поотделно за всеки от трите процесии автомобила при
дългосрочно наемане, с оглед техните показатели, техническо състояние и годината на
производството им за периода 13.07.2021г. до 31.01.2022г. е била -16.25 лв. за ден. / (по
занятие) Обща стойност за трите автомобила, за 203 дни е 9896,25 лв. Общият размер на
наема на процесиите автомобили за периода 13.07.2021г. до 31.01.2022г. при 233 дена, без те
да са отдавани с цел печалба, е бил: за л.а.„Дачия Логан", с рег.№****- 203 х 3.30 лв. е
669,90 лв., за л.а.„Дачия",тип „пикап" - с рег.№**** – 203 х 3.50 лв. = 710,50 лв., за л.а.
„Мицубиши Паджеро", с рег.№****** - 203 х 5.15 лв. = 1045,45 лв. Общо в размер на –
2425,85 лв. По делото няма категорични данни, че автомобилите се нуждаят от конкретни
ремонти, различни от консумативна годишна поддръжка ето защо, крайната сума при
начисляване на лихва е била - 2784.40 лв. + 157.01 лв.= 2941.41 лв. Средната пазарна наемна
цена на ден поотделно за всеки от трите процесии автомобила при дългосрочно наемане
(отстъпка до 50%), с оглед техните показатели, техническо състояние и годината на
производството им за периода 13.07.2021г. до 31.01.2022г. е била -16.25 лв. за ден. / (по
занятие). Обща стойност за трите автомобила, за 203 дни = 9896,25 лв. Обща стойност
включително законната лихва = 640.51 лв.+11358.75 = 11999.26 лв.
В производството са ангажирани доказателствени средства посредством разпита
страната на ищеца свидетели – С.С.П.и Н.М. Г. и водените от страната на ответника
свидетели – К.Ж.К. и Н.Г. Ц..
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
По предявените искове по чл.59 от ЗЗД:
Принципът е, че всеки който се е обогатил с нещо за сметка на другиго без правно
основание, дължи връщане на това, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Източник на това облигационно отношение е общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, при
който ответника ползва имота без правно основание и се обогатява неоснователно за сметка
на собственика, като си спестява разходи за наем. В този случай ищецът не разполага с
друга правна възможност да възстанови обедняването си освен чрез предявения иск. Според
трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е
винаги със субсидиарен характер и защита чрез него може да се търси само ако ищецът не
може да се защити чрез друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу
неоснователното си обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект.
В ППВС № 1/1979 г. е прието, че неоснователно обогатяване има и в случай на
спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като най честата
хипотеза (тази на ползване на чужд имот без основание) извежда обогатяването от
облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал, а обедняването
като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. В хипотезата на ползване на чужд
7
недвижим имот - обедняването на ищеца по иск по чл. 59 ЗЗД се изразява в лишаването му
от възможността да ползва собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а
обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота,
като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт - ползването на имота
без правно основание. (решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., т. к., І т. о. на
ВКС).
Според трайното становище в практиката на съдилищата, лицето, което държи без
правно основание чужда вещ (имот), по силата на чл. 59 от ЗЗД, всякога дължи на
собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелевантно за
пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи. (Решение № 204 от 05.09.2013 г. по т. д. №
1158/10 на ІІ т. о. на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС решение № 135 от 25.09.2017 г. по т. д. № 512/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др.)
В решение № 251 от 04.04.2017 г. на ВКС, ІІ ТО по т. д. № 1023/2015 г. е прието о
щ е, че всяко владение (държане) без основание води до обогатяване за владелеца/държателя
за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД.
За да бъде уважен иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, по общите правила на чл. 154 ГПК,
ищците следва да докажат, че са собственици на имота, както и обедняването си и
респективно - обогатяването на ответника, връзка между неговото обедняване и
обогатяването на ответника и липсата на основание за такова имуществено разместване. При
проведено от ищците доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи наличието на основанието, на което е настъпило разместването на имуществени
блага.
В случая видно от представен по делото нот.акт за прехвърляне на недвижими
имоти срещу гледане и издръжка, №**,том І, рег.№**, дело №**. на нотариус Катя Паунова,
рег.№382 на НК с район на действие ВРС на 04.11.2014г. ищците Д. В. Г. и Ц. В. Г. се
легитимират като собственици при равни права на ДВОРНО МЕСТО, цялото с площ 1320
кв.м ) квадратни метра, находяшо се в село О., община А., област В., съставляващо УПИ
****.
Образуваното пред ВРС по гр.д.№ 8759/2021г. е с правно основание чл.87 ал.3 от
ГПК. Обратното действие на развалянето на договора за издръжка и гледане не придава
обратна сила на осъществяваното за този период владение като фактическо състояние, респ.
на обективния и субективния елемент, поради което спорът по образуваното гр.д.
№8759/21г. няма преюдициален характер спрямо настоящото производство.
Не е спорно между страните, че в производство по ЗЗДН е била издадена Заповед
за незабавна защита по гр.д.№3793/21г., с която е забранено на ищците Ц. В. Г. и Д. В. Г. да
приближават на по-малко от 200 метра И. А. Ц. и жилището находящо се в с. О., общ. А.,
както и жилището, в което временно живее, с адрес: гр. В.. На съда е служебно известно, че
същата е издадена на 22.03.21г. видно от представеното по делото съд. решение по възз.гр.д.
№2566/21г. на ВОС, същото е влязло в законна сила на 17.11.21г. От което следва, че
ответницата е лишила от ползване ищците в собствения им имот именно през този период
8
22.03.21г. до 17.11.21г. Предвид твърдението на ищците, че същите са влезли в имота сами
на 13.03.23г., като твърдят, че към него момент И. Ц. го е била напуснала не може да
аргументира извод, че в периода от смъртта на праводателя В. Г.-****г. до датата на
влизане от ищците в имота-13.03.21г. или до датата на издаване на заповед за незабавна
защита, да не се доближава процесния имот, ответницата ги е лишила от ползване.
Ирелевантен в случая е момента в който ищците са се снабдили с препис от съд.решение, с
което е потвърдено решението на ВРС, тъй като от момента на влизане в сила на съд. акт
същите не са били лишени от възможността да ползват имота.
От показанията на разпитаните П.и Ц. се установява, че в имота е имало включен
СОТ поставена охрана, която ищците като собственици на имота на 13.03.21г. са
изключили, сменили ключалката за достъп до имота. Тези факти също така аргументират
извода, че след смъртта на своя праводател В. Г. до датата на издаване на заповед за
незебавна защита ищците не са били лишени от ползване на имота и същият не се е ползвал
от ответницата.
При липсата на правно основание за ползването на имота, ответницата И. Ц.
дължи на всеки един от собствениците обезщетение за ползването, от което той е бил лишен
през този период, съизмеримо със средната наемна цена.
Относно размера на обезщетението, настоящият състав намира следното:
Както се посочи, когато собственик на имот е лишен от неговото ползване,
доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота от лицето, което фактически ползва вещта, (ако
последното заплащаше ползването) които следва да се определят съобразно действащите за
периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обогатяване на лицето,
което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който
би плащал за ползване на имота през този период. Това е пропуснатото увеличение на
актива на собственика, в което се състои неговото обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
(решение № 55 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение №
262 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и т. н.).
При определяне размера, съдът съобразява заключението по комплексна съдебно
оценителна експертиза при обзаведено жилище, тъй като от показанията на разпитаните по
делото свидетели и тези на страната на ищците и тези за ответницата се установява, че в
жилището е имало обзавеждане. Свидетелката Н.Г.: “ И от 2013г. от това, което видяхв
описа и след това влязох на 28-ми, като нахраних животните всичко по описа си беше там,
обзавеждането.“ Същата сочи наличие на хладилник с фризер, печка. Свидетля Ц.: „Добре
поддържана къща, в добро състояние, добре обзаведена.“
Следва да се отбележи, че по делото липсват данни както и доказателства за имота
да се е ползвал за отдаване под наем като къща за гости, както и двора да има статут на
земеделска земя, овощна градина или др., видно от скица на ПИ №15-402137-05.11.14г.
9
същия е в урбанизирана територия и същия е със статут на поземлен имот. Заключението е
дадено, както посочва в. о.с.з. в.л. Д. съобразно площите който биха могли да донесат
приход, поради което и възражението на ищците относно включената оценачна площ е
неоснователно.
С оглед на което за периода от 22.03.21г. до 17.11.21г. наемната цена за имота е
3360 лв. Съответно за всеки един от ищците следва да се присъди сумата от 1680 лв.
Дължимото обезщетение за забава върху месечния наем считано от първо число на месеца,
следващ месеца за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда е в общ
размер на 28,34 лв. съответно за всеки от ищците сумата в общ размер от 14,17 лв. за
периода от първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи наемната цена до
датата на подаване на исковата молба в съда.
Поради което всеки един от исковете следва да се отхвърли за горницата над 1680
лв. до претендираните 4693 лв. и за обезщетение за забава за горницата над 14,17 лв. до
претендираните 234,67 лв.
По предявените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС
В производство по предявен на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС иск в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1) съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта лично от
единия съсобственик, ограничаващо ползването от другия съсобственик, вкл. и чрез
допуснати от него лица на безвъзмездно основание – такова е всяко поведение, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно
правата им, и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик
– така според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ОСГК, ВКС; решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр. д. № 3204 от 2008 г. на ВКС, II г. о.; решение № 80 от 24.02.2010 г. по гр.
д. № 102 от 2009 г., IV г. о., ВКС и др. Относно личното ползване на имота е формирана
задължителна съдебна практика. Съгласно посоченото тълкувателно решение, лично
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е от
значение обстоятелството, че с действията се засягат правата на другите съсобственици, като
им се пречи да ги реализират. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на
общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право.
От събраните по делото доказателства, което и не е спорно между страните в
наследство от общия наследодател В. Г. са оставени: лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с
per. № ****, товарен автомобил „Дачия Логан" с per. № **** и товарен автомобил „Дачия
Логан 1.5 Д" с per. № ****.
В съдебната практика е изведено, че ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства
10
достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности, той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. С
посоченото тълкувателно решение е разяснено също така, че правото на обезщетение се
дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял, но то не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му
или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Самото задължение за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, което писмено
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Това писмено поискване е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна
давност.
Съсобственикът следва да използва общата вещ като пряко задоволява своите нужди
от нея според предназначението й, за да се приеме, че той си служи с вещта съобразно с
изискването на цитираната разпоредба.
Ответницата изрично сочи в отговора на исковата молба, че ползва Товарен
автомобил „Дачия Логан 1.5 Д" с per. № ****. Същата държи и регистрационните талони за
останалите два автомобила, аргумент за което е представянето им с молба вх.№ .№
54710/09.08.2022.
Ирелевантно е обстоятелството, дали ответницата е ползвала автомобилите реално,
след като е имала възможност да упражни това си право.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи, ако ползващият съсобственик, след
което е поканен, е отговорил, че предоставя на другия съсобственик възможност да ползва
общата вещ съобразно правата си и последният откаже, респ. не се възползва от това си
право – решение № 721/28.10.1992 г. на ВС по гр. д. № 580/1992 г.
По делото е безспорно установено отправянето на покана от страна на ищците Д. Г. и
Ц. Г. за предоставяне ползването на автомобилите, включително и заплащане на
обезщетение, като от страна на ответницата не са ангажирани доказателства за предоставена
възможност за ползване на МПС-тата, поради което неоснователни са възраженията, че
автомобилите не са в движение. Поканата е редовно връчена на 09.07.21г.
От представените писмени доказателства безспорно се установява, че
съсобствеността на оставените в наследство от В. Г. лек автомобил „Мицубиши Паджеро"
с per. № ****е по 1/3 ид.ч. за всеки един от наследниците.
Съответно за придобитите по време на брака на ответницата с В. Г., товарен
автомобил „Дачия Логан" с per. № **** фи товарен автомобил „Дачия Логан 1.5 Д" с per. №
****, И. Ц. е собственик на 4/6 ид.ч., а всеки един от ищците Д. Г. и Ц. Г. по 1/6 ид.ч.
Размерът на дължимото обезщетение е пропусната полза на неползващите
съсобственици, която в настоящата хипотеза е средният пазарен месечен наем за МПС със
съответно предназначение и състояние. Следва да бъде присъдена сумата, съответстваща на
правата на ищците в съсобствеността.
Както съдът посочи по-горе кредитира заключението по комплексната съдебно
оценителна експертиза от заключението по която относно автомобилите се установява, че
средна пазарна наемна цена на ден за всеки един автомобил е в размер на 16.25 лв.
Съответно за процесния период от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г. 203 дни за един
11
автомобил, възлиза на 3298,75 лв.
За „Мицубиши Паджеро" с per. № **** дължимото обезщетение за период от
13.07.2021 г. до 31.01.2022 г. за всеки един от ищците е 1099,58 лв.
За товарен автомобил „Дачия Логан" с per. № **** и товарен автомобил „Дачия Логан
1.5 Д" с per. № ****, за период от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г. за всеки един от ищците Д.
Г. и Ц. Г. за всеки един автомобил е 549,79 лв.
Размера на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и
при използване на база данни в компютърен продукт АПИС ФИНАНСИ, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера
на дължимите обезщетения за забава от общо за периода от първо число на месеца за които
се дължи обезщетението до 08.02.22г. в размер на 86,79 лв. за всеки един автомобил.
Съответно за „Мицубиши Паджеро" с per. № **** дължимото обезщетение зазабава
върху всяка месечна главница за периода от първо число на месеца за които се дължи
обезщетението до 08.02.22г. за всеки един от ищците е 28,93 лв.
За товарен автомобил „Дачия Логан" с per. № **** и товарен автомобил „Дачия Логан
1.5 Д" с per. № ****, дължимото обезщетение зазабава върху всяка месечна главница за
периода от първо число на месеца за които се дължи обезщетението до 08.02.22г. за всеки
един от ищците за всеки автомобил е 14,46 лв.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на иска , като да бъде
присъдено обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените автомобили , както
следва за „Мицубиши Паджеро" с per. № **** дължимото обезщетение за период от
13.07.2021 г. до 31.01.2022 г. за всеки един от ищците сумата от 1099,58 лв., като се
отхвърлят исковете за горницата над 1099,58 лв. до претендираните 1322,58 лв. , на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
За товарен автомобил „Дачия Логан" с per. № **** и товарен автомобил „Дачия Логан
1.5 Д" с per. № ****, за всеки един от ищците Д. Г. и Ц. Г. за всеки един автомобил сумата
от 549,79 лв., като се отхвърлят исковете за горницата над 549,79 лв. до претендираните
1322,58 лв. , на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съответно се явяват основателни и предявените акцесорени искове за заплащане на
обезщетение за забава, в изчисления от съда размер с помощта на Апис Финанси, както
следва: за „Мицубиши Паджеро" с per. № **** дължимото обезщетение зазабава върху всяка
месечна главница за периода от първо число на месеца за които се дължи обезщетението до
08.02.22г. за всеки един от ищците е 28,93 лв., като следва да се отхвърли иска за горницата
над 28,93 лв. до претендираните35,38 лв. и за товарен автомобил „Дачия Логан" с per. №
**** и товарен автомобил „Дачия Логан 1.5 Д" с per. № ****, за всеки един от ищците Д. Г.
и Ц. Г. за всеки един автомобил дължимото обезщетение зазабава върху всяка месечна
главница за периода от първо число на месеца за които се дължи обезщетението до
08.02.22г. за всеки един от ищците е 28,93 лв., като следва да се отхвърли иска за горницата
над 28,93 лв. до претендираните35,38 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищците, съразмерно с уважената част от исковете, направените разноски, за
дж.такса 1092,86 лв., такса обезп заповед-20 лв. и експертизи-2100 лв. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Сторените разноки в изпълнителното производство не следва да се присъждат в
12
настоящото исково.
Направено е възражение от ответницата И. Ц. за размера на заплатеното адв.
възнаграждение от насрещната страна. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за
съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение 1148 лв. за исковете по
чл.59 от ЗЗД и 1040 лв. за исковете по чл.31,ал.2 от ЗС, което определено съобразно
нормативната уредба Наредбата №1/9.07.2004г. не води до извод за прекомерност. Съдът
съобразява както броя на предевените искове, вкл.за обезщетение за забава, направеното
искане за обезпечаване на исковете, така и проведените съдебни заседания, поради което
намира, че заплатеното общо адв. възнаграждение за сумата от 3336 лв. не води до извод за
прекомерност.
Съответно на ищците следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
исковете общо за сумата от 2895,65 лв.
На ответницата съобразно с извършените разноски от 1260лв. за адв.възнаграждение
и 305 лв. заплатен депозит в.л. следва да се присъди сумата от 873 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за
лишаването без основание на Д. В. Г. за периода от 22.03.21г. до 17.11.21г. от ползването
на собствените му 1/2 ид.части от недвижим имот – поземлен имот и сгради, находящи се в
с. О., общ. А., обл. В. 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по КККР на с. О.,
общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-96/28.12.2015 г. с последно изменение от
19.04.2021 г., с площ от 1280 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатори ********, ********,
********, ********, като обезщетението се претендира за поземления имот, ведно с всички
насаждения в него - плодни и овощни дървета, други насаждения и кладенец; 2/ СГРАДА с
идентификатор ********.1 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД
№ 18-96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******** със застроена площ на сградата от 74 кв. м., брой етажи - 1;
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; 3/ СГРАДА с идентификатор ********.2
по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-96/28.12.2015 г. без
данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, със застроена
площ на сградата от 16 кв. м., брой етажи - 1; предназначение - жилищна сграда; 4/ СГРАДА
с идентификатор ********.3 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД
№ 18-96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, със застроена площ на сградата от 36 кв. м., брой етажи - 1;
13
предназначение - постройка на допълващото застрояване, на основание чл. 59 от ЗЗД, както
и сума в размер на 14,17 лева (четинадесетлева и седемнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху месечния наем считано от първо число на
месеца, следващ месеца за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда,
на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 1680 лв. до претендираните 4693 лв. и за
периода от ****г. до 22.03.21г. и за периода от 17.11.21г. до 18.12.21г., както и за
обезщетение за забава за горницата над 14,17 лв. до претендираните 234,67 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за
лишаването без основание на Ц. В. Г. за периода от 22.03.21г. до 17.11.21г. от ползването
на собствените му 1/2 ид.части от недвижим имот – поземлен имот и сгради, находящи се в
с. О., общ. А., обл. В. 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по КККР на с. О.,
общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-96/28.12.2015 г. с последно изменение от
19.04.2021 г., с площ от 1280 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатори ********, ********,
********, ********, като обезщетението се претендира за поземления имот, ведно с всички
насаждения в него - плодни и овощни дървета, други насаждения и кладенец; 2/ СГРАДА с
идентификатор ********.1 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД
№ 18-96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******** със застроена площ на сградата от 74 кв. м., брой етажи - 1;
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; 3/ СГРАДА с идентификатор ********.2
по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД № 18-96/28.12.2015 г. без
данни за изменение, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, със застроена
площ на сградата от 16 кв. м., брой етажи - 1; предназначение - жилищна сграда; 4/ СГРАДА
с идентификатор ********.3 по КККР на с. О., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед № РД
№ 18-96/28.12.2015 г. без данни за изменение, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, със застроена площ на сградата от 36 кв. м., брой етажи - 1;
предназначение - постройка на допълващото застрояване, на основание чл. 59 от ЗЗД, както
и сума в размер на 14,17 лева (четИ.десет лева и седемнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху месечния наем считано от първо число на
месеца, следващ месеца за който се дължи до датата на подаване на исковата молба в съда,
на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 1680 лв. до претендираните 4693 лв. и за
периода от ****г. до 22.03.21г. и за периода от 17.11.21г. до 18.12.21г., както и за
обезщетение за забава за горницата над 14,17 лв. до претендираните 234,67 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Г., ЕГН ********** сума
в размер на 1099,58 лв. (хиляда деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за лишаването на Д. В. Г. от 13.07.2021 г. до 31.01.2022 г. от
ползването на собствените му 1/3 ид.части от лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с per. №
**** съсобствен с ответницата, на основание чл. 31,ал.2 от ЗС, както и сума в размер на
28,93 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от първо число на месеца за
които се дължи обезщетението до 08.02.22г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 1099,58 лв. до претендираните 1322,58 лв, както и за обезщетение за
забава за горницата над над 28,93 лв. до претендираните 35,38 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 549,79 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет
14
стотинки), представляваща обезщетение за лишаването на Д. В. Г. от 13.07.2021 г. до
31.01.2022 г. от ползването на собствените му 1/6 ид.части от товарен автомобил „Дачия
Логан" с per. № **** съсобствен с ответницата, на основание чл. 31,ал.2 от ЗС, както и сума
в размер на 28,93 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от първо число на месеца за
които се дължи обезщетението до 08.02.22г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 549,79 лв. до претендираните 1322,58 лв., както и за обезщетение за
забава за горницата над над 28,93 лв. до претендираните 35,38 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 549,79 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за лишаването на Д. В. Г. от 13.07.2021 г. до
31.01.2022 г. от ползването на собствените му 1/6 ид.части от товарен автомобил „Дачия
Логан 1.5 Д" с per. № **** съсобствени с ответницата, на основание чл. 31,ал.2 от ЗС, както
и сума в размер на 28,93 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от първо
число на месеца за които се дължи обезщетението до 08.02.22г., на основание чл. 86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 549,79 лв. до претендираните 1322,58 лв., както и за обезщетение за
забава за горницата над над 28,93 лв. до претендираните 35,38 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 1099,58 лв. (хиляда деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за лишаването на Ц. В. Г., за периода от 13.07.2021 г. до
31.01.2022 г. от ползването на собствените й 1/3 ид.части от лек автомобил „Мицубиши
Паджеро" с per. № **** съсобствен с ответницата, на основание чл. 31,ал.2 от ЗС, както и
сума в размер на 28,93 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от първо
число на месеца за които се дължи обезщетението до 08.02.22г., на основание чл. 86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 1099,58 лв. до претендираните 1322,58 лв, както и за обезщетение за
забава за горницата над над 28,93 лв. до претендираните 35,38 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 549,79 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за лишаването на Ц. В. Г., за периода от 13.07.2021
г. до 31.01.2022 г. от ползването на собствените й 1/6 ид.части от товарен автомобил
„Дачия Логан" с per. № **** съсобствен с ответницата, на основание чл. 31,ал.2 от ЗС,
както и сума в размер на 28,93 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от първо
число на месеца за които се дължи обезщетението до 08.02.22г., на основание чл. 86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 549,79 лв. до претендираните 1322,58 лв., както и за обезщетение за
забава за горницата над над 28,93 лв. до претендираните 35,38 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 549,79 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за лишаването на Д. В. Г. от 13.07.2021 г. до
31.01.2022 г. от ползването на собствените й 1/6 ид.части от товарен автомобил „Дачия
15
Логан 1.5 Д" с per. № **** съсобствени с ответницата, на основание чл. 31,ал.2 от ЗС, както
и сума в размер на 28,93 лв. (двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху всяка месечна главница за периода от първо
число на месеца за които се дължи обезщетението до 08.02.22г., на основание чл. 86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 549,79 лв. до претендираните 1322,58 лв., както и за обезщетение за
забава за горницата над над 28,93 лв. до претендираните 35,38 лв.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Г., ЕГН ********** и Ц.
В. Г., ЕГН ********** сумата от 2895,65 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и пет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща извършени в производството разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН ********** и Ц. В. Г., ЕГН ********** да заплатят на И.
А. Ц., ЕГН ********** сумата от 873 лв. (осемстотин седемдесет и три лева),
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
16