Решение по гр. дело №18102/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20241110118102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18548
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110118102 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД срещу
ответника „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в
сила от 1.10.2020 г.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 12045,35 лева,
представляваща главница за доставена от ищеца за периода от 05.01.2018 г. до
13.03.2018 г. електрическа енергия до обект на ответника: кафе-аперитив с
клиентски № 210025899541 с адрес: гр. София, ул. „Йордан
Хаджиконстантинов“ № 13 на основание сключен между страните
Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия №
**********-0003 от 13.10.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 6603,65 леваобезщетение за
забава върху главницата за периода от 11.12.2018 г. до 12.03.2024 г.
Ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД твърди в подадената искова
молба, че между страните е налице валидно облигационно отношение за
доставка на електрическа енергия до обект, собственост на ответника – кафе-
аперитив с клиентски № 210025899541, находящо се на адрес: гр. София, ул.
„Йордан Хаджиконстантинов“ № 133, като твърди, че в периода от 05.01.2018
г. до 13.03.2018 г. е доставял електрическа енергия на стойност 12 045,35 лева,
за което е издал фактура № **********/19.11.2018 г. с падеж за изпълнение на
задълженията по нея – на 10.12.2018 г., но ответникът не е заплатил
задълженията си по фактурата, с което е изпаднал в забава. Посочва, че „ВЕН-
ВЕН 1“ ЕООД е сезирал съда с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за
признаване за установено, че „ЧЕЗ Електро България“ АД /с настоящо
наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/, че не дължи сумите по фактура
1
№ **********/19.11.2018 г. на стойност 12 045,35 лв., въз основа на която е
образувано гр.д. 76249/2018 г., СРС, 61 с-в. Решението по
първоинстанционното дело е обжалвано, въз основа на което е образувано
възз.гр.д. 20221100511789 по описа на СГС, IV Б състав, с което
първоинстанционното решение е отменено, а предявеният отрицателен
установителен иск е отхвърлен, което решение е влязло в сила като
необжалваемо. Посочва, че решението по отхвърлен отрицателен
установителен иск се приравнява на решение, с което е уважен предявен от
ответника положителен установителен иск, поради което има защитна
функция по отношение на оспорваното право на ответника. Поддържа, че
поради обективната идентичност на правото-предмет на делото, процесния
период, основанието и страните по делото, силата на пресъдено нещо по
отхвърления отрицателен установителен иск обвързва страните по
настоящото дело и задължава съда да приеме, че правото на ответника се е
осъществило, без да може да изследва евентуални възражения на ответника
срещу предявеното право, тъй като те са преклудирани от силата на пресъдено
нещо на решението, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск.
Посочва, че след постановяване на цитираното решение на СГС, ответникът
по настоящото дело не е заплатил на ищеца дължимите суми. Обосновава
правния интерес от водене на настоящото дело с възможността да получи
изпълнителен лист срещу ответника и да осъществи принудително
претендираното право. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „ВЕН-ВЕН 1” ЕООД оспорва предявения иск като недопустим.
Признава, че между страните са водени граждански дела за потребление на
електрическа енергия за процесния период от 05.01.2018 г. до 13.03.2018 г., но
посоченото решение не води до извод за дължимост на претендираните от
ищеца суми. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявената главна осъдителна претенция, е
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по
делото наличието на облигационно отношение между страните по договор за
покупко-продажба на ел. енергия, количеството доставена ел. енергия в имота
на ответника за процесния период и нейната стойност, респективно – да
докаже, че за същото вземане, между същите страни и за същия период е воден
друг процес по предявен от „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД отрицателен установителен
иск, по който съдът с влязло в сила съдебно решение е отхвърлил предявения
иск.
Видно от приетото като доказателство по делото Решение №
198/11.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 11789/2022 г. по описан на СГС,
въззивният съд ОТМЕНЯ Решение № 266687/06.11.2019г. поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 20053914/19.08.2022г. по гр.д. № 76249 по
2
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 61-ви състав с което е признато за
установено по предявени отрицателни установителни искове, предявени с
искова молба вх. № 2032531/30.11.2018г. на „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД срещу
„Електрохолд Продажби” ЕАД /с предишно наименование „Чез Електро
България” АД/, че „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД не дължи на Електрохолд
Продажби”ЕАД /с предишно наименование „Чез Електро България” АД/
заплащане на сумата от 12045,35лв., начислена като стойност на потребена
електро-енергия в имот с клиентски № 210025899541 в гр. София за периода
от 15.01.2018г. до 13.03.2018г. по фактура № **********/19.11.2018г. по
констативен протокол № 3022405/13.03.2018 г., като и в частта за разноските и
вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ отрицателен установителен иск,
предявен с искова молба вх. № 2032531/30.11.2018г. на „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД
срещу „Електрохолд Продажби” ЕАД /с предишно наименование „Чез
Електро България”АД/, с която е поискало от съда да признае за установено,
че „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД не дължи на „Електрохолд Продажби” ЕАД /с
предишно наименование „Чез Електро България” АД/ заплащане на сумата от
12045,35 лв., начислена като стойност на потребена електро-енергия в имот с
клиентски № 210025899541 в гр. София, ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ №
13 за периода от 15.01.2018г. до 13.03.2018г . по фактура №
**********/19.11.2018г. по констативен протокол № 3022405/13.03.2018г.
Решението е влязло в законна сила на 11.01.2024 г.
На първо място, съдът намира за изцяло неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на настоящото производство. Да се уважи
отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли
положителният установителен иск, и обратно. Съответно, когато се отхвърля
отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет
правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и
съдържание. От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се
отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора
не съществува, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането
съществува, както по основание, така и по размер, като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл.117, ал.2
ЗЗД. Въз основа на влязлото в сила отхвърлително решение по предявения
отрицателен установителен иск обаче, кредиторът не може да се сдобие с
изпълнително основание за установените за дължими суми. Именно поради
което и при пасивно процесуално поведение на длъжника, е налице интерес от
предявяване на осъдителна претенция за същото вземане.
Предвид гореописаното, доколкото безспорно се установява по делото,
че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумата
12045,35 лева – стойност на потребена електро-енергия в имот с клиентски №
210025899541 в гр. София, ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ № 13 за периода
от 15.01.2018г. до 13.03.2018г. и не се твърди, нито се установява по делото
плащане на същото, изцяло основателна се явява претенцията на ищеца за
осъждане на ответника да заплати сумата в пълния предявен размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
3
акцесорената претенция за заплащане на мораторна лихва за забава върху
неплатената главница за периода от 11.12.2018 г. до 12.03.2024 г. за пълния
предявен размер от 6603,65 лева, който е изчислен от съда на основание чл.
162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
При този изход на спора право на разноски възникват за ищеца. В тежест
на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски съобразно
списъка по чл. 80 ГПК, от които 745,96 лева – заплатена държавна такса и и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЕН-ВЕН 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Надежда, ул. Днепър № 32 ДА ЗАПЛАТИ НА
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, бул. Цариградско шосе № 28, бл. Изток
Плаза основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (Изм. -
ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) и чл. 86 ЗЗД сумата 12045,35
лева, представляваща главница за електрическа енергия за периода от
05.01.2018 г. до 13.03.2018 г. до обект кафе-аперитив с клиентски №
210025899541 с адрес: гр. София, ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ № 13 на
основание сключен между страните Комбиниран договор за покупко-продажба
на електрическа енергия № **********-0003 от 13.10.2016 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
27.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 6603,65 лева
обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.12.2018 г. до
12.03.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 845,96 лева разноски
в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4