Присъда по дело №1477/2016 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер  401/15.12.2016г.                                                     Година 2016                                           Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                                           Петнадесети състав

На петнадесети декември                                                                                          2016 година

В публично съдебна заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: К.К.

ПРОКУРОР:   Е. КЕХЕЦИКЯН

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно от общ характер дело номер  1477 по описа за две хиляди и шестнадесета година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ  Г.П.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ за периода м. 04.2015 г. – м. 02.2016 г. включително, в гр. Майнц, Германия, след като бил осъден с решение по гр. дело № 2246/2014 г. по описа на ВРС, 26 състав, влязло в законна сила на 31.03.2015 г. да издържа свои низходящи – синовете си В.Г.Д. и Г.Г.Д., родени на *** г., чрез тяхната майка и законен представител З.Я.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 11 месечни вноски по 100 лева за всяко дете, на обща стойност 2200 лева, престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл.54 ал. 1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в петнадесет дневен срок от днес пред състав на ВОС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД № 1477 по описа за 2016 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

 

 

           По отношение на подсъдимия Г.П.Д. ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за  престъпление по чл.183 ал.1 от НК, затова, че за периода м.04.2015 г. - м.02.2016 г., включително, в гр.Майнц, Германия, след като бил осъден с решение по гр.дело № 2246/2014 г. по описа на ВРС 26 състав, влязло в законна сила на 31.03.2015 г. да издържа свои низходящи - синовете си В.Г. Д. и Г.Г. Д., родени на *** г., чрез тяхната майка и законен представител З.Я.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 11 месечни вноски по 100 лева за всяко дете, на обща стойност 2200 лв.

            На подс. Д. са били връчени редовно съдебните книжа, същият се е явил лично в  едно от съдебните заседания, като делото се е отложило предвид изявлението на подсъдимият, че желае да възстанови дължимата за издръжка сума. За следващи съдебни заседания подс.Д. е търсен на всички известни адреси, включително и чрез   РУП, като местонахождението му не е установено, близките са заявили, че се намира в чужбина и нямат контакт със същия, не е бил установен и чрез евентуален работодател, установено е, че не се задържа на никакво основание.

           Предвид гореизложеното, съдът прецени, че делото следва да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като същият е обвинен в извършването на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а съгласно разпоредбите на чл. 269 ал. 1 от НПК, присъствието на подсъдимият в с.з. е задължително единствено, когато същият е обвинен за тежко престъпление.Съдът прецени, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимият не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, като счете, че са налице предпоставките освен на чл. 269 ал. 1 от НК и на чл. 269 ал. 3 т. 1 , 2 и т.4 б.”А”  от НПК, тъй като подсъдимият при повторните опити не е намерен на адресите и се е отклонил от тях, като по смисъла на т. 2, местоживеенето му в страната не е известно,  за същия има данни, че  се намира извън пределите на страната ни, поради което даде ход на делото и го разгледа в отсъствието на Д..

           Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подс.Д. обвинение, като приема, че на същия следва да бъде наложено наказание „Пробация” с предложени задължителни пробационни мерки.

           Защитникът на подсъдимия поддържа становището на представителя на ВРП, като приема, че авторството на деянието е доказано, но предвид данните за отсъствието му от страната предлага да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, към минимално предвидения размер, което да бъде отложено с изпитателен срок.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           Свидетелката З.Д. и подс.Д. били съпрузи от 29.12.2008 г.

           На 04.02.2004 г. им се родили двама синове - Валентин и Габриел.

          С решение от 31.03.2015 г. по гр.дело № 2246/2014 г. на ВРС 26 състав, влязло в сила на 31.03.2015 г. бил прекратен бракът между свид.Д. и подс.Д., като упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката. Определено било местожителство на децата при майка им на адрес Германия, гр.Майнц, ул."Кайзер Вилхелм Ринг" № 28. На този адрес св.Д. живеела с децата още от 06.07.2012г. Подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител З.Д. в размер на по 100 лв. за всяко дете. От влизане в сила на решението подс.Д. не заплащал дължимата издръжка. Срещу него било образувано изп.дело №20153110405067 в СИС при ВРС.

           На 15.07.2015 г. подсъдимият внесъл по изпълнителното дело сумата от 585.00 лв., от които 441.00 лв. били преведени на взискателя З.Д..

           На 04.09.2015 г. подс.Д. внесъл по изпълнителното дело сумата 200.00 лв., от които 180.00 лв. били преведени на взискателя З.Д..

          Видно от справката за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

          Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото след прочитането им в с.з. по надлежния ред, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

          Съдът кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

          Очевидно подсъдимият е запознат с възможността да изпълни задължението си, като заплати визираната в диспозитива на обвинението сума, тъй като е изразил такова желание и производството по делото в първо с.з. е било отложено именно на това основание, но към настоящия момент подсъдимият не се е възползвал от тази правна възможност, напротив- укрил се е с оглед избягване на наказателна репресия и не участва в наказателното производство в съдебната му фаза.

          Гореописаната фактическа обстановка се доказва  по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: от показанията на св.Д., дадени в хода на ДП , справка за съдимост , заверено копие от решение по гр.д. на ВРС , както и от  другите писмени материали по делото.

          След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

          Подсъдимият Г.П.Д., с деянието си е осъществил състава на чл.183 ал.1 от НК., тъй като за периода м.04.2015 г. - м.02.2016 г., включително, в гр.Майнц, Германия, след като бил осъден с решение по гр.дело № 2246/2014 г. по описа на ВРС 26 състав, влязло в законна сила на 31.03.2015 г. да издържа свои низходящи - синовете си В.Г. Д. и Г.Г. Д., родени на *** г., чрез тяхната майка и законен представител З.Я.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 11 месечни вноски по 100 лева за всяко дете, на обща стойност 2200 лв.

          Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано   физическо лице.

          Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски за всяко едно от малолетните си деца .

          Касае се за престъпление против семейството, засягащо нормално отглеждане и израстване на децата.

         От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждала е настъпването на общественоопасните последици . Д. съзнателно не е изпълнявал задължението си за плащане на издръжка в един продължителен период от време, през който е полагал труд, респективно е получавал и съответното възнаграждение, като същият е в трудоспособна възраст, а от друга страна не са ангажирани никакви доказателства за обективни причини, поради които подсъдимият не е разполагал с доходи и обективно не е могъл да изпълнява задължението си.

          Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия.

          Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства са  фактът, че подсъдимият не е изпълнил нито едно свое задължение и не е изплатил пълния размер на нито една дължима издръжка за всяко едно от двете си непълнолетни деца, като изцяло грижата и тежестта за отглеждането на децата е понесена от тяхната майка и значителния размер на дължимата за издръжката на децата сума.Платената в последствие незначителна сума в следствие на образуваното изпълнително производство по никакъв начин не смекчава отговорността на подсъдимия.

          Съдът, определяйки наказанието прецени, че на подсъдимия Д. следва да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Към момента на довършване на деянието разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК предвижда налагане на наказание „Лишаване от свобода” до една година или Пробация. Съобразно превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и предвид личността на дееца, поведението му в хода на наказателното производство, отношението му към двете му непълнолетни деца и към задълженията си като родител, съдът намира, че в конкретния случай, с оглед постигане целите на специалната превенция, единственото адекватно наказание би било по-тежкото предвидено от правната норма, а именно „Лишаване от свобода”. Единствено това наказание би мотивирало подсъдимия в бъдеще да спазва законовите разпоредби, да се стреми да изпълни родителските си задължения съгласно влязлото в сила съдебно решение, тъй като очевидно проведеното спрямо него ДП, приключило с внасяне на настоящия обвинителен акт, не е оказало нужното поправително и възпитателно въздействие, а е мотивирало Д. единствено да се укрие.Предвид чистото му съдебно минало съдът намира, че на подсъдимия, за извършеното от него конкретно деяние, следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимално предвидения от закона размер- Три месеца, като счита, че с оглед постигане целите на чл.36 от НК не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото и изпълнението на наказанието, на основание чл.66ал.1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, който е също минимално предвидения от закона.Това наказание съдът намира за необходимо и достатъчно, за да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия и да постигне целите на генералната превенция.

            По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                    СЪДИЯ ПРИ ВРС: