Определение по дело №1010/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 353
Дата: 3 февруари 2023 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева Маркова
Дело: 20222100501010
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501010 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила
частна жалба с вх. № 16449 от 12.05.2022г. по описа на Районен съд – Бургас,
депозирана от К. К. Г. от гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *, ап. * в нейно лично
качество, от К. В. Г., родена на *****г. (**), действаща чрез своята майка и
законен представител К. К. Г., както и от В. В. Г., родена на ***г. против
Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 2034 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 10.08.2021г., постановено по частно гр. дело № 5650/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас.
В жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното
разпореждане за незабавно изпълнение и да бъде обезсилен издадения
изпълнителен лист.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който
подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.
Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението
(съобщение за постановената заповед за изпълнение на парично задължение е
получено от страната на 04.05.2022г., а частната жалба е постъпила в съда на
12.05.2022г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният
представител на жалбоподателите – адвокат Минка Топалова разполага с
1
валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция.
В жалбата се посочва, че е депозиран отказ от наследството на
починалия В. Т. Г. от страна и на тримата негови наследници, като отказът,
направен от К. К. Г. е вписан на 30.06.2021г., а по отношение на двете деца,
Районен съд – Бургас е отказал вписване на депозирания от тяхна страна
отказ и това решение е потвърдено от въззивната инстанция, но
производството по делото не е приключило, тъй като по жалби на двете деца,
ВКС на РБ е спрял касационното производство до произнасяне с решение по
образувано тълкувателно дело. В жалбата се посочва също, че в заповедта за
изпълнение не е посочено, че К. Г., К. Г. и В. Г. са наследници на починалото
лице – В. Г., а е посочено, че са солидарни длъжници спрямо Банката.
Пред настоящата инстанция се представят писмени доказателства.
Ответната страна по жалбата – „Юробанк България“ АД не
изразява конкретно становище по основателността на депозираната частна
жалба и не представя писмен отговор въпреки дадената му от страна на съда
възможност.
Производството по делото е образувано и по повод постъпила
частна жалба с вх. № 19100 от 02.06.2022г. по описа на Районен съд – Бургас,
депозирана от К. В. Г., родена на *****г. – **, действаща чрез нейната майка
и законен представител - К. К. Г., както и от В. В. Г., родена на ***г. – не**
към датата на депозиране на жалбата, действаща лично и със съгласието на
своята майка – К. К. Г. против Разпореждане № 5751 от 18.05.2022г.,
постановено по частно гр. дело № 5650/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, по силата на което е оставена без уважение молбата по чл. 420, ал. 2
от ГПК за спиране на незабавното изпълнение, постановено със Заповед №
2034 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.08.2021г., депозирана от К. В. Г. и В. В. Г..
В жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното
разпореждане и вместо него да бъде постановено ново определение, с което
да бъде уважена молбата за спиране на изпълнителното производство.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който
подлежи на обжалване и от лица, които имат правен интерес да го атакуват.
Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението
2
(съобщение за постановеното разпореждане е връчено на страните на
26.05.2022г., а частната жалба е постъпила в съда на 02.06.2022г.), дължимата
държавна такса е заплатена и процесуалният представител на
жалбоподателите – адвокат Минка Топалова разполага с валидна
представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 19 от настоящото
производство).
В жалбата се посочва, че по делото са представени доказателства,
че К. Г. и В. Г. са поискали от Районен съд – Бургас да бъдат вписани техните
откази от наследството на техния баща, съдът не е уважил молбите им и
първоинстанционните съдебни актове са потвърдени с решения от Окръжен
съд – Бургас, но производството по тези дела не е приключило, тъй като ВКС
на РБ е спрял производството по делото в касационното производство до
постановяване на решение по образуваното тълкувателно дело. В жалбата се
посочва, че не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че не може
да се установи недължимост на задължението на децата, защото има вече
започнато производство, по което няма влязло с сила решение и едва след
този краен съдебен акт би могъл да се направи категоричен извод в този
смисъл. В жалбата се посочва и обстоятелството, че в издадената от страна на
съда заповед за изпълнение на парично задължение не е посочено
обстоятелството, че децата отговарят за задълженията към Банката в
качеството им на наследници на починалото лице.
Ответната страна по жалбата – „Юробанк България“ АД не
изразява конкретно становище по основателността на депозираната частна
жалба и не представя писмен отговор въпреки дадената му от страна на съда
възможност.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз
основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК от „Юробанк България“ АД против
„В. 2007“ ЕООД със седалище гр. Бургас, К. К. Г., В. В. Г. и К. В. Г. за
следните суми:
- 19 274, 92 лева, представляваща главница по Договор за банков
3
кредит – продукт „Бизнес кредит“ от 24.11.2016г.
- 2 029, 02 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима
за периода от 21.10.2020г. до 14.07.2021г.,
- 843, 08 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 21.11.2020г. до 04.08.2021г.,
- 126, 17 лева, представляваща такси съгласно чл. 6 от сключения
между страните договор,
- 120 лева, представляваща разноски за връчване на покана до
длъжника, съгласно чл. 10 от договора.
Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 2034 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
10.08.2021г., по силата на която е разпоредил „В. 2007“ ЕООД със седалище
гр. Бургас, К. К. Г., В. В. Г. и К. В. Г. да заплатят на кредитора „Юробанк
България“ АД претендираните парични суми.
По делото – на дата – 12.05.2022г. е постъпило и възражение от
страна на К. К. Г., В. В. Г. и К. В. Г., че не дължат сумите, които им е
разпоредено да заплатят в постановената заповед за изпълнение, след което и
Районен съд – Бургас е дал указания на заявителя да предяви своя
установителен иск. Ведно с депозираното възражение по делото е постъпила
частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, която е
предмет на настоящото производство. Ведно с депозираното възражение по
делото е постъпила и молба за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от
ГПК, по отношение на която първоинстанционният съд е постановил
Разпореждане № 5751 от 18.05.2022г., по частно гр. дело № 5650/2021г. по
описа на БРС, по силата на което е уважил молбата единствено по отношение
на К. К. Г. и я е оставил без уважение по отношение на двете деца – В. В. Г. и
К. В. Г.. Постановеното разпореждане е атакувано с частна жалба, която също
е предмет на настоящото производство.
Следва изрично да се отбележи, че в постановената Заповед №
2034 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.08.2021г., Районен съд – Бургас не е посочил, че отговорността
за заплащане на дължимите суми е солидарна между всички длъжници,
поради което и направеното в този смисъл възражение и в двете частни жалби
4
е ирелевантно и не следва да бъде осъждано.
По делото не се спори, че между заявителят в заповедното
производство – „Юробанк България“ и В. Т. Г. е сключен Договор за банков
кредит – продукт „Бизнес кредит“ от 24.11.2016г. и Анекс № 1 към този
договор от 14.05.2020г., по силата на който договор Банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лева за посрещане на
извънредни нужди, а дружеството се е задължило да върне предоставения
кредит в срок от 60 месеца. Видно от представения по делото банков кредит,
В. Т. Г. е встъпил като съдлъжник в задълженията на дужеството – „В. 2007“
ЕООД, произтичащи от договора за кредит.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че длъжникът -
„В. 2007“ ЕООД е изпаднал в забава при погасяване на своите дължими
вноски след 21.10.2020г. и са останали непогасени десет вноски, като на това
основание кредитът е обявен за предсрочно изискуем на дата – 14.07.2021г. с
връчване на съобщения за обявяване на предсрочната изискуемост.
По делото не се спори, че на 07.06.2021г. В. Т. Г. е починал и е
оставил за свои законни наследници – К. К. Г. – негова преживяла съпруга, К.
В. Г. – негова дъщеря, родена на *****г. и В. В. Г. – негова дъщеря, родена на
***г.
По делото е безспорно, че към датата на постановяване на Заповед
№ 2034 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 10.08.2021г., постановена по частно гр. дело № 5650/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас – К. В. Г. е на * години и е **, а В. В. Г. е на *
години и е *, а на 03.12.2022г. е навършила * години и понастоящем е **.
От представените по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че К. К. Г. е депозирала отказ от наследството на своя
преживял съпруг, който отказ е вписан в особената книга на Районен съд –
Бургас под № 129/30.06.2021г. Установява се и обстоятелството, че и двете
деца на починалото лице – В. В. Г. и К. В. Г. са депозирали отказ от
наследството на своя починал баща, но съдът е отказал да впише техните
откази, решенията на съда са потвърдени от въззивната инстанция и по повод
на депозирани частни касационни жалби от тяхна страна ВКС на РБ е спрял
производството до постановяване на решение по образуваното тълкувателно
производство.
5
По отношение на депозираната частна жалба с вх. № 16449 от
12.05.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, Окръжен съд – Бургас намира
следното:
Както бе отбелязано по-горе – по делото има данни за вписан
отказ от наследството на В. Т. Г. единствено от страна на неговата преживяла
съпруга – К. К. Г.. С вписване на валидно направен отказ от наследство
настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения.
Това лице не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв,
тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на
наследството – в този смисъл разрешенията, дадени в т. 1 от ТРОСГК на ВС
на НРБ № 148/86г. При това положение, лицето, което се е отказало от
наследството на своя починал праводател следва да се изключи от числото на
наследниците, загубва това свое качество и се счита, че същото е трето лице
спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. В
този смисъл, настоящата инстанция намира, че К. К. Г. няма качеството на
наследник на своя преживял съпруг и не е встъпила в наследственото
правоприемство, поради което и не следва да отговаря за възникналите
задължения на своя починал съпруг. Мотивиран от изложеното, настоящата
инстанция намира, че направените възражения в частната жалба от страна на
К. К. Г. за недължимост на сумите, които е разпоредено същата да заплати е
основателно и спрямо нея следва да бъде отменено разпореждането за
незабавно изпълнение, съдържащо се в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
По отношение на двете деца – по делото няма данни да е налице
вписан отказ от наследството на техния наследодател. Нещо повече – чл. 61а
ал. 2 от ЗН повелява недееспособните да приемат наследство само по опис, а
чл. 130, ал. 4 от СК постановява, че отказ от права от ненавършило
пълнолетие лице са нищожни. При това положение – и при липса
понастоящем на промяна в законодателството или влязъл в законна сила
съдебен акт, който изрично да постановява да бъде вписан отказа от
наследството от страна на двете деца, настоящата инстанция намира, че не
може само въз основа на висящите производства (образувани по частни
6
касационни жалби против отказите на двете инстанцици да бъдат вписани
отказите на ненавършилите пълнолетие деца) да зачете последиците на
вписан отказ от наследство и да приеме извод, че двете деца не отговарят за
задълженията на своя починал баща и наследодател и в този смисъл
наведените в частната жалба възражения са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че е налице редовен от външна страна документ, а именно –
извлечение от сметките на „Юробанк България“ АД и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземането срещу длъжниците. В този смисъл,
настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е неоснователна
по отношение на В. В. Г. и по отношение на К. В. Г. и следва да бъде оставена
без уважение.
По отношение на депозираната частна жалба с вх. № 19100 от
02.06.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, Окръжен съд – Бургас намира
следното:
На основание чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,
че вземането не се дължи, вземането се основана на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или неправилно е изчислен размера на
вземането по договор, сключен с потребител. Както бе отбелязано по-горе –
по делото не може да се приеме, че двете деца на починалия наследодател не
отговарят за неговите задължения, тъй като към настоящия момент същите
имат качеството на негови наследници. Съдът не констатира наличие и на
останалите две предпоставки, посочени в чл. 420, ал. 2 от ГПК, а именно –
вземането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или неправилно да е изчислен размера на вземането по договора.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че по делото не са налице
предпоставките, за да бъде уважена молбата на В. и К. В. Г., доколкото
същото се основа единствено на обстоятелството, че съдебните производства,
образувани въз основа на техните искания да бъде вписан отказ от
наследството на техния баща са все още висящи, поради което и депозираната
частна жалба против определението на съда, с което е отказано да се спре
изпълнителното производство е неоснователна и следва да бъде оставена без
7
уважение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ (по жалбата на К. К. Г. с вх. № 16449/12.05.2022г. по
описа на Районен съд - Бургас) Разпореждане за незабавно изпълнение,
съдържащо се в Заповед № 2034 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.08.2021г., постановена по частно
гр. дело № 5650/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е
разпоредено К. К. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *, ап. * да
заплати на „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, ЕИК *********
и адрес на управление – гр. София, кв. Витоша, ул. Околовръстен път 260
следните суми:
- 19 274, 92 лева, представляваща главница по Договор за банков
кредит – продукт „Бизнес кредит“ от 24.11.2016г.
- 2 029, 02 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима
за периода от 21.10.2020г. до 14.07.2021г.,
- 843, 08 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 21.11.2020г. до 04.08.2021г.,
- 126, 17 лева, представляваща такси съгласно чл. 6 от сключения
между страните договор,
- 120 лева, представляваща разноски за връчване на покана до
длъжника, съгласно чл. 10 от договора и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Юробанк България“
АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление – гр.
София, кв. Витоша, ул. Околовръстен път 260 в частта за постановяване на
Разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по
отношение длъжника – К. К. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *,
ап. * за следните суми: 19 274, 92 лева, представляваща главница по Договор
8
за банков кредит – продукт „Бизнес кредит“ от 24.11.2016г., 2 029, 02 лева,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.10.2020г.
до 14.07.2021г., - 843, 08 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 21.11.2020г. до 04.08.2021г., - 126, 17 лева, представляваща такси
съгласно чл. 6 от сключения между страните договор и сума в размер на 120
лева, представляваща разноски за връчване на покана до длъжника, съгласно
чл. 10 от договора.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на
отмененото Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед
№ 2034 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 10.08.2021г., постановена по частно гр. дело № 5650/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас в полза на „Юробанк България“ АД със
седалище гр. София по отношение на длъжника К. К. Г., ЕГН ********** от
гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *, ап. * за посочените по-горе суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 16449 от
12.05.2022г. против Разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в
Заповед № 2034 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 10.08.2021г., постановено по частно гр. дело
№ 5650/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата й част, а именно
– в частта, в която е разпоредено В. В. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. И.,
бл. *, ет. *, ап. * и К. В. Г., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *, ап. *
да заплатят на „Юробанк България“ АД със седалище гр. София, ЕИК
********* и адрес на управление – гр. София, кв. Витоша, ул. Околовръстен
път 260 следните суми:
- 19 274, 92 лева, представляваща главница по Договор за банков
кредит – продукт „Бизнес кредит“ от 24.11.2016г.
- 2 029, 02 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима
за периода от 21.10.2020г. до 14.07.2021г.,
- 843, 08 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 21.11.2020г. до 04.08.2021г.,
- 126, 17 лева, представляваща такси съгласно чл. 6 от сключения
между страните договор и
- 120 лева, представляваща разноски за връчване на покана до
9
длъжника, съгласно чл. 10 от договора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 19100 от
02.06.2022г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от В. В. Г., ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *, ап. *, действаща лично и със
съгласието на своята майка К. К. Г. и депозирана от К. В. Г., ЕГН **********
от гр. Б., ж.к. И., бл. *, ет. *, ап. * - **, действаща чрез своята майка и законен
представител К. К. Г. против Разпореждане № 5751/18.05.2022г., постановено
по частно гр. дело № 5650/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
оставена без уважение молбата по чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на
незабавното изпълнение, постановено със Заповед № 2034 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
10.08.2021г., депозирана от К. В. Г. и В. В. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
10