№ 6483
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета Антонова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100503737 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 20079428 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 8 963/2020 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 87 състав С.Д.В.Р. иск е осъдена да заплати на И. М. М., ЕГН
********** на основание чл.187, ал.5, т.2 във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР във връзка с
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 729,57 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.,
формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в С.Д.В.Р. при
МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба на
18.02.2020 г. до окончателното плащане , както и сумата 256,78 лева – лихва за забава за
периода от 01.04.2017 г. до 18.02.2020 г.
Със същия акт С.Д.В.Р. е осъдена да заплати на И. М. М. на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата 300,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и по
сметката на Софийски районен съд сумата 79,45 лева – държавна такса и 404,30 лева –
възнаграждение за вещо лице.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника С.Д.В.Р.. Във
въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на производствените правила.
Наведени са доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
извънреден труд, положен от страна на ищеца; че незаконосъобразно е извършено
преобразуването на часовете нощен труд в дневен като положен извънреден труд; че в
случая съществува самостоятелна правна уредба относно отчитането и заплащането на
нощния труд на служителите на МВР и не следва да се прилагат чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, както и общия граждански
закон – Кодекс на труда /КТ/. Посочено е и че в МВР е разрешено полагането на 8 часа
нощен труд за разлика от другите държавни служители и тези по КТ; че полагането на
нощен труд, който е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден
такъв, както и че правата и задълженията на служителите на МВР са регламентирани от
специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поради
1
което не следва да се прилагат избирателно нормите на КТ и подзаконовите му нормативни
актове, както и че правното положение на служителите в МВР не е неравностойно спрямо
тези по КТ и ЗДСл, предвид предоставените от законодателя на същите допълнителни
материални блага и компенсации. Наведени са доводи и че с решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020 г. на СЕС не е констатирано нарушение на полагания 8 часа нощен труд от
полицаите и пожарникарите поради специфичния характер на тяхната работа.
Моли въззивния съд да отмяна обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – И. М. М., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.
Поддържа се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено; че е налице нормативна празнота, която налага субсидиарно приложение на КТ
и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по
релевираните в жалбата доводи.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно
факти в производството обосновават безспорния извод, че в исковия период: 01.01.2017 г. –
31.12.2019 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът И. М. М. е изпълнявал длъжността „командир на отделение“ към 03 РУ-СДВР, като
е работил на смени по график, вкл. и през нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно
отчитане на работното време на тримесечни периоди.
Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Й.-
М., че за процесния период служителят И. М. М. е положил 1 672 часа нощен труд в 419
броя дежурства, както и 34 часа нощни часове по заповед извън установеното работно
време; че за отработените часове за този вид труд /общо 1 706 часа/ на ищеца е заплатено
допълнително възнаграждение по смисъла на чл.179, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗМВР в
размер на 426,50 лева и възнаграждение за извънреден труд в размер на 2 616,73 лева.
Установява се и че нощният труд, положен от И. М. М., не е преизчисляван в дневен с
коефициент 1,143 /8ч:7ч/, както и че няма начисляван извънреден труд на това основание.
Вещото лице е посочило и че при приравняване на отработените часове нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в размер на 244 часа незаплетен
извънреден труд, възнаграждението, за които възлиза на 1 729,57 лева.
Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство са предявените при
условията на обективно съединяване осъдителни искове от страна на ищеца с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с по чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016 г./ за
заплащане на сумата от 1 729,57 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба на 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и с правно основание по чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 256,78 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от 01.04.2017 г. до
17.02.2020 г. вкл.
По делото безспорно е установено, че в периода: 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. между
страните в процеса е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което
ищецът в качеството му на „командир на отделение“ в 03-РУ при СДВР, е полагал труд на
12-часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на
2
работното време.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ –
в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и
оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата, съобразно
нормата на чл.130, ал.2 ЗСВ, разяснения на същото при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал.2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Предвид разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по
аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното
тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа
празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в
брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната
продължи-телност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е
разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00
часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл.140 КТ
показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното
време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. Установената с нормите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР
се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно:
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на
населението.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и
заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на
вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/
липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на
законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.
От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение
е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира
за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не
сходни. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта. При изготвянето
и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се
обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск
/чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234,
ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и
ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І
категория труд /чл.69 КСО/ и др.
Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното
решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение
3
от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав,
образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че
Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
нормалната продължител-ност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки
за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид
труд. Съгласно решението на СЕС член 8 и член 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО следва
да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
В цитирания акт СЕС е обосновал извод и че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава цел в случая е установена във
визираната по-горе норма на чл.2, ал.1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с
тази цел.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в дадения казус не е налице
положен от ищеца и незаплатен от СДВР извънреден труд за исковия период.
Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016
г./, предявеният иск на това основание срещу ответната дирекция относно главното вземане
ищеца И. М. за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 1 729,57 лева за 244
часа извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения от него нощен труд с коефициент 1,143, се явява
неоснователен и като такъв същият подлежи на отхвърляне.
При приетия изход на спора по отношение на търсената главница, като неоснователна
следва да се отхвърли и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД на стойност от 256,78 лева и период:
01.04.2017 г. – 17.02.2020 г. вкл., тъй като това задължение е акцесорно и се обуславя от
съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по
отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в конкретната
хипотеза не е налице.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на изхода от спора, решението на СРС като
неправилно следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенциите на ищеца
да бъдат отхвърлени изцяло.
Като последица от това решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, касаеща
присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 300,00 лева, както и в частта, в която
СДВР е осъдена да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 79,45 лева и
разноски за възнаграждение за вещо лица в размер на 404,30 лева.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за държавна такса по жалбата в размер на 39,73 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева – за двете инстанции на основание чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна не се дължат разноски за настоящото
производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20079428 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 8 963/2020
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87 състав, с което С.Д.В.Р. иск е осъдена да заплати на И. М. М.,
ЕГН ********** на основание чл.187, ал.5, т.2 във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР във връзка с
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 729,57 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.,
формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в С.Д.В.Р. при
4
МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба на
18.02.2020 г. до окончателното плащане, сумата 256,78 лева – лихва за забава за периода от
01.04.2017 г. до 18.02.2020 г. и сумата 300,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в частта, в която С.Д.В.Р. е осъдена да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата 79,45 лева – държавна такса и 404,30 лева –
възнаграждение за вещо лице, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“****
срещу С.Д.В.Р., с адрес: гр.София, ул.„**** осъдителни искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016 г./ за заплащане на сумата
1 729,57 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 244 часа за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.02.2020 г. до окончателното й заплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 256,78 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.04.2017 г. до 17.02.2020 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“**** да ЗАПЛАТИ на
С.Д.В.Р., с адрес: гр.София, ул.”**** сумата 139,73 лева /сто тридесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки/ – разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5