№ 23027
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110133702 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран предявени от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу
„Боал М Инвест“ ЕООД кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95а, ал.
1 и чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми по договор за снабдяване с
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № 12264533-0002
от 14.10.2020 г., а именно: сумата от 9288,67 лв. – главница, представляваща
неизплатена ел. енергия и мрежови услуги за периода от 01.09.2022 г. до
31.08.2023 г., начислени по клиентски номер 110007320513 за обект – сграда,
находяща се в с. Саранци, Бетонов възел, сумата от 343,61 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2022 г. до
27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.10.2023 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ЧГД № 59309 по описа за 2023 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за снабдяване с електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № 12264533-0002 от 14.10.2020 г., сключен
между „Електрохолд продажби“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ
1
Електро България“ АД/, в качеството му на продавач и доставчик от последна
инстанция, и „Боал М Инвест“ ЕООД, в качеството му на купувач и краен
клиент. Поддържа, че в изпълнение на този договор в периода от 01.09.2022 г.
до 31.08.2023 г. е доставил електрическа енергия за стопанска дейност до
следния имот, а именно: с. Саранци, Бетонов възел, с клиентски номер
110007320513. Към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК,
ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД, доставената електрическа енергия и мрежови услуги в
процесния период в общ размер на 9632,28 лева по следните фактури за
периода на потребление, както следва: Фактура № *********/12.10.2022 г.;
Фактура № *********/17.10.2022 г.; Фактура № *********/14.11.2022 г.;
Фактура № *********/25.01.2023 г.; Фактура № *********/17.02.2023 г.;
Фактура № *********/25.02.2023 г.; Фактура № *********/13.03.2023 г.;
Фактура № *********/17.03.2023 г.; Фактура № *********/25.03.2023 г.;
Фактура № *********/12.04.2023 г.; Фактура № *********/25.06.2023 г.;
Фактура № *********/12.07.2023 г.; Фактура № *********/17.07.2023 г.;
Фактура № *********/25.07.2023 г. ; Фактура № *********/12.08.2023 г.;
Фактура № *********/17.08.2023 г.; Фактура № *********/25.08.2023 г.;
Фактура № *********/12.09.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище, че предявените искове са допустими,
но неоснователни, тъй като задължението било платено.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95а, ал.
1 и чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на главния иск в тежест на ищеца е било да установи
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на електрическа енергия, в това число качеството си на доставчик от
последна инстанция, респ. - качеството на ответника на небитов краен клиент
на ел. енергия, обема на реално доставената в процесния имот електрическа
2
енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума.
В отношенията между страните по делото е безспорно, че
предпоставките, обуславящи исковата претенция са налице. Поради тази
причина съдът с доклада си по делото, приет без възражения от страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, обуславящи основателността на исковата претенция.
По делото страните спорят само относно размера на претенцията и по-
конкретно дали същата е платена от ответника.
В тази връзка съдът е приел заключение на допуснатата по делото ССЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обосновано, обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
претендираната от ищеца сума в размер на 9288,67 лв. е непогасена. Общият
размер на задължението е възлизал на 17302,65 лв. по общо 33 фактури. С
представените платежни документи ответникът е извършил частично плащане
по тези фактури, като е налице непогасен остатък в размер на исковата сума.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е разполагал с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на тези предпоставки не е спорно в отношенията между
страните по делото, а и същите се установяват от представените по делото
доказателства и заключението на назначената по делото ССЕ.
Предвид изложеното искова претенция се явява установена, както по
своето основание, така и по размер и като такава следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
3
разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 2541,18 лв., от
които за заповедното производство 192,65 лв. за ДТ и 240,00 лв. с вкл. ДДС за
адвокатско възнаграждение и за исковото производство в размер на 192,65 лв.
за ДТ, 400,00 лв. за депозит за вещи лица и 1515,88 лв. с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа своевременно
направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с молбата от
13.06.2025 г.
Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания
случай съдът съобрази, че делото е с предмет вземания за доставена
електрическа енергия и мрежови услуги, броя на страните, обема на
приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са приети
множество писмени доказателства, изслушано е заключение на назначената по
делото ССЕ, проведени са общо три открити съдебни заседания, обемът на
предоставената от процесуалния представител на ответника защита се
заключава в подаване на отговор на исковата молба, активно участие във всяко
едно от проведените о. с. з. Предвид изложеното съдът намира, че делото не се
отличава със значителна фактическа и правна сложност, но същевременно
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съответно на извършената
от страна на неговия процесуален представител работа. Ето защо
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
Ответникът не претендира и не доказва разноски в заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Боал М Инвест“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95а, ал. 1 и чл. 107 ЗЕ и чл.
4
86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми по договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция № 12264533-0002 от 14.10.2020 г., а именно: сумата от
9288,67 лв. – главница, представляваща неизплатена ел. енергия и мрежови
услуги за периода от 01.09.2022 г. до 31.08.2023 г., начислени по клиентски
номер 110007320513 за обект – сграда, находяща се в с. Саранци, Бетонов
възел, сумата от 343,61 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.11.2022 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.10.2023 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ЧГД № 59309 по описа за 2023 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА „Боал М Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 2541,18 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5