РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Враца, 14 .09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 02.09.2020 г. /втори септември две хиляди
и двадесета/ година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 105 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен от „Г.“ ЕООД *** против ОД
на МВР – Враца иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
имуществено обезщетение в размер на 124 444,55
лева, от които 25 609,58 лева претърпени загуби и 98 834,97 лева пропуснати ползи, настъпили от наложена със
Заповед № 18-0300-000001/02.01.2018г. на Началник група, РУ – Мездра към ОД на
МВР – Враца ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, отменена с влязло в сила решение,
постановено по адм. дело № 97/2018г. по описа на АдмС - Враца.
Претендира се присъждане на законната лихва върху
предявените претенции за обезщетение, считано от датата на предявяване на иска
– 12.02.2020г. до окончателното му изплащане, както и на сторените в
производството разноски.
Твърди се, че с влязло в законна сила
решение, постановено по адм. дело № 97/2018г. по описа на АдмС – Враца е
отменена като незаконосъобразна Заповед №
18-0300-000001/02.01.2018г. аповед
№17-1204-000739/13.06.2017г. на Началник група, РУ – Мездра към ОД на МВР –
Враца, с която е наложена
ПАМ – прекратяване
на регистрация на ППС за срок от
6 месеца на товарен автомобил влекач „С.“ рег.№СВ***,
ползван от ищеца в качеството му на лизингополучател.
Изложени са доводи, че основната
дейност на ищеца е осъществяване на международен транспорт на товари по шосе.
Поддържа се, че дружеството е било лишено от възможността на използва МПС по
предназначение за периода на действие на ПАМ – от 02.01.2018г. до 02.07.2018г.,
вследствие на което са му нанесени имуществени вреди – 98 834,97 лева пропуснати ползи и 25 609,58 лева претърпени загуби, от които: 1071,74 лева за закупен акумулатор на
влекача; 1165,00 лева разходи за
поддръжка на влекача; 20662,12 лева
амортизации; 1911,71 лева заплатени
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“; 299,01 лева платен данък и 500,00
лева адвокатски хонорар, заплатен в производството по адм. дело №97/2018г.
по описа на АдмС - Враца.
Съда е допуснал изменение на иска, който следва да се счита предявен за сумата от 25 109,58 лева, представляваща
обезщетение за претърпените загуби, като същият е намален със сумата от 500,00 лева, представляващи стойността
на адвокатския хонорар, заплатен в
производството по адм. дело № 97/2018г. по описа на АдмС - Враца.
Ответникът, Областна
дирекция на МВР – Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло
исковата претенция, по съображения подробно изложени в отговора на исковата
молба и представените по делото писмени бележки. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита иска за основателен и доказан.
По делото са събрани
писмени доказателства. Допусната е и е изслушана от съда ССЕ, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда.
Приложено като
доказателство е и адм. дело № 97/2018 г. по описа на АдмС – Враца.
Представени са
заверени копия на заявки за транспорт, ЧМР товарителници, фактури и платежни
нареждания към „Г.“ ЕООД
за периода от 02.01.2017г. до 02.07.2017г., установяващи наличието на
търговски отношения на ищеца с „LKW WALTER Internationale Transportorganisation AG“; Рамков договор от 28.12.2017г. за извършване на
кръгови курсове, за периода 01.01.2018г. – 01.01.2019г.; Договор за финансов
лизинг реф. № 49-01146/14.09.2015г., сключен между „Скания Файненс България“
ЕООД и ищцовото дружество; Фактура от 28.06.2018г. и платежно нареждане от
09.08.2018г., установяващи закупуването на акумолаторна батерия и разходите за
смяната й; 5 броя фактури и 5 броя платежни нареждания, за извършени плащания
на осъществената техническа поддръжка от „Скания Файненс България“ ЕООД на влекач „С.“ рег.№СВ***;
Таблица с амортизационни отчисления; Застрахователна полица за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“; Застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“; Удостоверение от „Скания Файненс
България“ ЕООД за дължимите и заплатени данъци за влекач „С.“ рег.№СВ***;
4 броя заявки за транспорт за м. май 2016г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Основната дейност на
ищцовото дружество е осъществяване на международен транспорт на товари по шосе,
като за целта същото разполага и оперира с влекачи. Един от тези влекачи е
предмет на представения по делото Договор за финансов
лизинг реф. № 49-01146/14.09.2015г., сключен между „Скания Файненс България“
ЕООД и ищцовото дружество марка „С.“, модел R 450 LА4х2MLA,
с рег.№СВ***.
С издадена от Началник група, РУ-Мездра към
ОДМВР-Враца Заповед № 18-0300-000001/02.01.2018г., на основание чл.171, т. 2а от ЗДвП за извършено от Н.И.М. нарушение, е приложена ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца“ и са отнети СРМПС № 00716661 и 2 бр. рег.табели СВ9105АР, на собственика - „Скания
Файнанс България“ ЕООД
Заповедта е обжалвана
по съдебен ред и е отменена с Решение № 175/27.04.2018г., постановено по адм.
дело № 97/2018г. по описа на АдмС – Враца. Решението е влязло в законна сила на
19.05.2018 г.
По делото е изслушано
и прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след извършена проверка на транспортните
документи, удостоверяващи извършените с въпросния автомобил, е достигнало до
извода, че приходите от дейността по международен автомобилен превоз на товари
на влекач с регистрационен № СВ *** за периода от 02.01.2017г. до 02.07.2017г.
са в размер на 50 684,60 евро
или 98 824,97лева и няма
реализирани приходи от дейността по международен автомобилен превоз на товари
на влекач с регистрационен номер № СВ 9105 АР за периода от 02.01.2018г. до 02.07.2018г. Според вещото лице, начислените
амортизационни отчисления процесния ДМА за цялата 2018г. е в размер на
41 324,24 лева или за 6 месеца е в размер на 20 662,12 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна
процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР областните дирекции
са юридически лица. Изпълнено е и изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред.
В случая се претендират имуществени вреди – претърпени загуби
и пропуснати ползи вследствие отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 18-0300-000001/02.01.2018г. издадена от Началник група, РУ-Мездра към
ОДМВР-Враца.
От доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че процесната ЗППАМ е отменена от компетентния съд с влязло в сила
съдебно решение, поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени
вреди от нея, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината
не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При
недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва
да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизползването по
предназначение на лизинговото МПС в периода на действието на ПАМ, в размер на 98 834,97 лева, е неоснователна по следните съображения:
Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на
причинна връзка с незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза
също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на
пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът
не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото
обстоятелства (решение №73/2017г по гр.д № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ
г.о за 2016 г. и Решение №54/13.06.2017 по дело №2755/2016 на ВКС, ГК, III г.
о.), да е обективно , а не само субективно
очакван резултат като увеличение на имуществото и получаването му при нормални
обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите и лицата по
чл. 1 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и
сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент
от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса
на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза
не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, като наличието й винаги трябва да
се базира на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а не да
почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Само ако бъде
доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност
е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния акт,
само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме
за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, каквито указания са дадени и от съда с определението
за насрочване на делото. Т.е. в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че твърдения
факт е осъществен и със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през
процесния период, от използването на товарен автомобил марка „С.“, модел R
450 LА4х2MLA,
с рег.№СВ***, ако не беше
действието на незаконосъобразния административен акт.
В настоящия случай е
безспорно, че ЗППАМ е
отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Доколкото ищецът твърди, че
пропуснатите ползи се изразяват в това да реализира доход в размер на 98834,97 лева за периода от 02.01.2018 г. до 02.07.2018 г., в който
МПС е било спряно от движение, произтичат именно от отменения незаконосъобразен
акт ЗППАМ №
18-0300-000001/02.01.2018г., то следва извод, че по отношение на тази искова претенция е
налице първата кумулативно предвидена предпоставка за основателност на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт.
Съдът приема, че по делото останаха
недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно
наличие на причинена вреда, представляваща пропусната полза, и нейната пряка и
непосредствена връзка с незаконосъобразния акт.
По делото не са представени
доказателства, че претендираната сума в размер на 98834,97 лева представляваща пропусната полза от
нереализирани доходи е следствие на липсата на възможност от страна на ищеца да
ползва лизинговия товарен автомобил съобразно неговото предназначение за превоз
на товари в периода от 6 месеца, обхващащ времето на спирането му от движение с
отменената в последствие като незаконосъобразна ЗППАМ. Липсват доказателства,
от които да се направи извод, че през процесния период ищецът реално е щял да
получи конкретен доход от осъществен превоз на товари в страната и в чужбина със
закупения на лизинг товарен автомобил влекач „С.“, модел R
450 LА4х2MLA, с рег.№СВ***.
Няма спор, че за времето от 02.01.2018 г. до
02.07.2018 г. процесният товарен автомобил е бил извън експлоатация и не е носил очакваните приходи,
като ищцовото дружество се е лишило от приходи, които в противен случай същото
би му донесло. Представеният по делото Рамков договор от
28.12.2017г. за извършване на кръгови курсове, за периода 01.01.2018г. –
01.01.2019г. – стр. 272 и сл. от делото установява договорените между страните
кръгови курсове по конкретни направления, определя срока за извършване на превозите
– 01.01.2018г. – 01.01.2019г., но не и броя на курсовете по всяко едно от
визираните в него направления. Липсват
доказателства дружеството-ищец да е заплатило неустойка за неизпълнения по договора,
както и такива установяващи, действието на ЗППАМ да е наложило закупуването
и/или наемането на друг автомобил, с който евентуално да бъдат извършени така договорените
превози и др. подобни.
Действително, по делото е изслушано и
прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено с оглед поставените му задачи, но същото по никакъв начин не
допринася за отговора на основния спорен по делото въпрос.
Или иначе казано, от ищеца не са
ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че през периода на
действието на отменената ЗППАМ е ангажиран с извършването на определен брой
курсове, които не е осъществил, респ., за изпълнението на които е наел друг
влекач и заплатил наемна цена, която не би платил, ако не беше прекратена
регистрацията на собственият му товарен автомобил.
Не се установи наличието на доход,
който дружеството е пропуснало да
реализира от неизползване на същия автомобил през този период. Коректно
направените от експерта изчисления от осъществяваната транспортна дейност за
предходен период, също не са в състояние да променят този извод. При тези
констатации и при липсата на доказателства за наличие на ангажимент за превоз
на товари, който превоз да е осуетен от липсата на автомобил, причина за което
е незаконосъобразната заповед на ответника, причинно-следствената връзка е
прекъсната и не е ясно настъпили ли са или биха могли да настъпят имуществени
вреди от пропуснати ползи. Не се доказа, че за
визираният период, конкретното МПС би реализирало само печалби и то в
претендирания размер от 98 834,97 лева.
На последно място, но не и по значение
следва да бъде отбелязано, че пропуснатата полза представлява разликата
между средната пазарна стойност на очаквания приход и разходите,
свързани с експлоатацията на автомобила, във връзка с реализацията на претендираните
приходи – работна заплата, командировъчни разходи, разходи за гориво, пътни
такси, застраховки товари и др.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от наложената незаконосъобразна ЗППАМ, отменена по съответния ред, за
ищеца не се установява да са настъпили претендираните имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи
в размер на 98 834,97 лева. Неоснователна при това положения се
явява и претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва, с оглед
акцесорния й характер, върху сумата в размер на 98 834,97 лева, считано от датата на предявяване на иска – 12.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
Относно претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от претърпени загуби в
размер на 1071,74 лева за закупен
акумулатор на влекача:
Доказателства, установяващи причинно-следствена
връзка между амортизацията на акумулатора на влекача в периода 02.01.2018г. –
02.07.2018г. и това, че същият не е бил в движение, с оглед наложената ПАМ не
са представени. От друга страна, обстоятелството, че влекачът е с прекратена
регистрация не препятства възможността да бъде привеждан в работен режим, с цел
поддръжка и подготовка за използването му по предназначение.
С оглед на тези изложени съображения съдът намира
за неоснователна претенцията за
заплащане на сумата от претърпени загуби в
размер на 1071,74 лева за закупен
акумулатор на влекача, както и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 12.02.2020г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на претендираните суми за
заплащане на сумата 1165,00 лева
разходи за поддръжка на влекача и сумата
1911,71 лева заплатени застраховки „Каско“
и „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че заплащането им не представлява имуществена вреда за дружеството,
респ. не е налице и причинна връзка за заплащането им с отменения акт.
Основание за извършване на изброените
плащания са сключени писмени договори между дружеството и други правни субекти
- „Скания Файненс България“ ЕООД и конкретно
застрахователно дружество,
свободно встъпили в търговски взаимоотношения, върху които издадената ЗППАМ не
се отразява по начин, че да създава нови плащания, които са извън договорените.
Ползването, респ. неползването на МПС
е въпрос, който не е скрепен със санкция по сключените договори за лизинг и
застраховки, поради което и плащания по същите не са вреда от търсения
характер. Само по себе си неползването на дадено МПС в определен период от
време, не води до настъпването на вреди с характер на претендираните.
Обстоятелството, че с издаването на ЗППАМ „Г.“ ЕООД не е имало възможност да
ползва посоченото МПС по предназначение, е въпрос различен от дължимите по
сключени договори плащания. Липсата на установена вреда от търсения вид и
характер е пречка да се търси причинна връзка между нея и издадения и отменен
акт. Дори да се приеме, че тези плащания представляват вреди за дружество,
поради неползване на МПС, то същите не са в пряка причинна връзка с издадената
ЗППАМ, каквато връзка изисква законодателят. Същата е опосредена от сключени застрахователни
договори и договор за лизинг, които не скрепяват със санкция евентуалното
неползване на МПС.
На следващо място следва да бъде
съобразено, че действително нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ предвижда, че договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Тази регламентация, обаче,
навежда единствено на извода, че за срока, в който въпросното МПС е временно
спряно от движение, задължените по закон лица не дължат заплащане на такава
застраховка по силата на самия закон. Заплащането на нещо, което не е дължимо и
то по силата на закона, не може да бъде вменено в отговорност на трето лице, в
случая държавата, респ. същото да се счита за вреда, която подлежи на
обезщетение. Обезщетението по ЗОДОВ изключва заплащането на вреди, които са
следствие на неправилно упражняване на законови права. Застрахователният
договор е подлежал на прекратяване на основание чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ и при възстановяване регистрацията на
МПС не е имало никаква пречка да бъде сключен нов застрахователен договор.
Наличието на заплатени вноски по
застраховка „Каско“ се основава на задължение за опазване на МПС от различни
рискове като кражба, природно бедствие и др., и не е обвързано с правото на ползване.
С оглед на този извод и по изложените
съображения, претенциите за заплащане на 1165,00 лева разходи за поддръжка на влекача и 1911,71
лева заплатени застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са и акцесорните претенции
за заплащане на законна лихва върху тези суми.
Относно претенцията за заплащане на сумата 20662,12 лева амортизации, съдът намира следното:
Начислената амортизация се отчита като разход и като коректив за срока на ползване на амортизируемия актив. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. По отношение на амортизациите, които са основно перо за преобразуване на финансовия резултат, нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО разпорежда, че се преустановява начисляване на амортизация, когато активът временно не се използва. Това е така, защото амортизацията се начислява само ако активът носи икономическа изгода. Затова не е достатъчно, той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв за икономическата дейност на собственика му.
В този смисъл, за ищеца не се
установява да са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 20662,12 лева. Неоснователна е и претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва върху тази сума.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на
сумата от 299,01 лева платен данък
МПС.
Този разход не е
вреда и липсва причинна връзка между него и отменения незаконосъобразен акт, с
оглед на което не е налице една от кумулативните предпоставки обосноваващи
основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Плащането на годишния данък на МПС не
съставлява неправомерно увреждане /деликт/, причинено на ищеца от
незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно поведение на
администрацията, а изпълнение на едно законово задължение. В случай, че ищецът
претендира, че тези средства са платени недължимо, то основанието, на което те
следва да се възстановят, не е деликт, на който се обосновава отговорността с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и редът за възстановяването им не е този по чл.
203 и сл. от АПК.
При този изход на спора разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Неоснователно е направеното искане от
страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната
взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал.
8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производството по ЗОДОВ при
отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Г.“ ЕООД *** против ОД на МВР – Враца иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на имуществено
обезщетение в размер на 123 944,55 лева, от които 25 109,58 лева претърпени загуби и 98 834,97 лева пропуснати ползи, настъпили от наложена със
Заповед № 18-0300-000001/02.01.2018г. на Началник група, РУ – Мездра към ОД на
МВР – Враца ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, отменена с влязло в сила решение,
постановено по адм. дело № 97/2018г. по описа на АдмС - Враца.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Областна Дирекция на МВР – Враца за присъждане на разноски по производството
за осъществена защита от юрисконсулт по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: