Р Е Ш Е Н И Е
гр.
К., 15.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 14.05.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 392 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско
дело № 392/2020 г. по описа на Районен съд - К. е образувано от „Е.Б.е.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление *** против М.Н.С., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК е чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, с цена на иска 286,08 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител
сочи, че на 22.01.2020 г. „Е.Б.е.“ ЕАД подало заявление по чл. 410 ГПК пред РС-К. за вземанията си
към ответницата по делото, било образувано чл.гр.дело и била издадена заповед
за изпълнение, по която било подадено в срок възражение от длъжника.
Сочи, че за М.Н.С. бил открит клиентски номер *** в качеството й на
собственик на обект на потребление съгласно справка от Агенция по вписванията.
В изпълнение на задълженията си „Е.Б.е.“ ЕАД доставил до обекта на ответника
ел.енергия на стойност 268,81 лева за периода от 02.04.2019 г. до 01.07.2019
г., а поради забава в плащанията държал
и законна лихва за забава.
Моли съда да
постанови съдебен акт, по силата на
който да признае за установено вземанията на „Е.Б.е.“ ЕАД към М.Н.С., както следва: 268,81 лева консумирана
ел.енергия за периода от 02.04.2019 г.
до 01.07.2019 г.; 17,27 лева – законна лихва за забава за периода от 21.05.2019
г. до 21.01.2020 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
След като обсъди
събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на
страните, съдът намери за установено следното:
По
делото е представена справка по лице от Служба по вписванията – К. за периода
от 01.01.1992 г. до 07.02.2020 г. за лицето М.Н.С.. От същата е видно, че
недвижим имот – апартамент с адрес: *** е прехвърлен на лицето Й.И.С. като прехвърлителката /М.Н.С./ е запазила пожизнено правото на
ползване на имота.
Представено
е препис-извлечение от сметка от „Е.Б.е.“
ЕАД, от която е видно, че клиентски номер *** на потребител М.Н.С. с обект на
потребление: *** с ИТН *** има задължения за периода от 02.04.2019 г. до
01.07.2019 г. в размер на 268,81 лева и лихва за периода от 21.05.2019 г. до
21.01.2020 г. – 17,27 лева. В тази връзка са представени и три броя фактури: № ***
г. за сума в размер на 148,84 лева; № *** г. за сума в размер на 112,79 лева и
№ *** г. за сума в размер на 7,18 лева.
В
проведеното открито съдебно заседание се яви синът на ответницата – И.Й.С.,
който заяви, че майка му е болна. Същата била прехвърлила жилището на неговия
син, но той отишъл в С. и не се грижил за баба си. След проверка в офис на
ответното дружество установили, че титуляр на партидата на недвижимия имот
била още майка му. Синът му е трябвало
да я прехвърли на негово име, но не го е сторил.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 152/2020 г. по описа на РС-К. е установено, че заповедният съд е бил сезиран
със заявление от „Е.Б.Е.“ ЕАД гр.П. за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК срещу М.Н.С. за сумата 268,81 лв. – главница, съставляваща
стойността на ел.енергия и мрежови услуги, доставени в периода 02.04.2019 г. до
01.07.2019 г. на основание ОУ за продажба на ел.енергия на дружеството -
заявител и чл.98а ЗЕ; за сумата 17,27 лв. – лихва за забава върху главницата от
21.05.2019 г. до 21.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда. В т.9 и т.12 от заявлението е посочено, че
вземането за главница произтича от неизпълнение на задължението за заплащане на
стойността на електрическа енергия и мрежови услуги по партидата на длъжника по
посочен клиентски номер и за обект на потребление в
***
Приемайки,
че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, РС-К., е издал заповед
№ 78 от 24.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
посочените по-горе размери. С оглед депозираното в срока по чл.414, ГПК
възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят „Е.Б.Е.“ ЕАД е предявил
положителни установителни искове по чл.422 ГПК за установяване на вземанията му
за сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално
определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в
чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.Б.Е.” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира
„потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “Е.Б.Е.” ЕАД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. От тук следва, че
ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с
електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Не са направени възражения от страна на ответника за това, че същият
няма качеството „потребител”.
Ответникът не отрича фактът, че обектът му е бил
снабден с електрическа енергия. За процесния период има доставена електрическа
енергия до процесния имот, за което са издадени три броя фактури на обща
стойност 268,81 лева.
Освен това пълномощникът на ответницата в съдебно
заседание заяви, че партидата на имота в системата на ищцовото дружество е на
името на М.Н.С. и не отрича, че сумите по фактурите не са заплатени.
Относно разноските в заповедното и
исковото производство:
Съгласно
решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ.
чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед горното и предвид пълното
уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени
в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва
да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца-заявител по ч.гр.д. № 152/2020 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни
разноски в размер на 75,00 лв.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 175,00 лева, от които: 75,00
лева – държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** по Заповед за изпълнение
№ 78/24.01.2020 г. по ч.гр.д. № 152/2020 г. по описа на РС-К. следните суми: 268.81 лв. (двеста шестдесет и осем лева и 81 ст.)- главница; 17,27 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.05.2019 г.
до 21.01.2020 г. и законна лихва върху главницата от 22.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, направените съдебни и деловодни разноски в
размер на 250,00 лева /двеста и петдесет
лева и 00 ст./ разноски по заповедното и настоящото производство.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № 152/2020 г. по описа на РС-К..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ