№ 22504
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.................
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20241110100610
по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Б.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия .................
1
гражданско дело номер 610 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „.................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”.................” № .............., с ЕИК ............., представлявано
от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Р. Х. Т., с ЕГН **********, и В. Х. В., с ЕГН **********,
двамата от гр. София, ж.к. „........................ Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че ответниците, като наследници на Н. Н. С., последната собственик на
топлоснабдяван имот, дължали разделно на ищеца при равни квоти сумата от общо 2 707,89
лв., от която: сумата от 2 245,02 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 421,99
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г.,
сумата от 33,27 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2020 г.
до месец април 2022 г. и сумата от 7,61 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 16.05.2021 г. до 12.12.2023 г. Твърди, че ответниците
били потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент
№ 110, находящ се в гр. София, ж.к. „....................., но не заплащали дължимата цена за
посочения период, като задължението възлизало на общо 2 707,89 лева. Излага твърдения,
че етажната собственост е сключила договор с „..............“ ООД за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Р. Х. Т. и В. Х. В. да заплатят разделно на „.................” ЕАД – гр.
София по 1/2 идеална част от сумата от общо 2 707,89 лв., от която: сумата от 2 245,02 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 421,99 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., сумата от 33,27 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец ноември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,61
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
16.05.2021 г. до 12.12.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, както и депозираното по делото становище. Моли съда да постанови решение при
признание на иска, претендира направените по делото разноски.
2
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. Х. Т. в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. С отговора се извършва признание на иска, като
се излагат твърдения за сключено споразумение с ищеца. Не се оспорва размера на
начислената топлинна енергия за процесния период. Прави се искане за спиране на
производството по делото. Излагат се подробни съображения. Моли съда да не възлага на
ответницата разноските по делото, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Х. В. в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител.
С определение от 11.06.2024 г. „..............“ ООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „..............“ ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключени
между ищеца и „..............“ ООД, последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“.................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да
определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № ТС1637 от
16.08.2002 г., сключен между „..............“ ООД и Етажната собственост на сграда, находяща
се в гр. София, ж.к. „Надежда-1“, бл. 105, вх. Д и Е, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
3
установява, че „..............“ ООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение
на процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от искане за вписване на възбрана от 08.11.2022 г.,
вписано по надлежния ред в Служба по вписванията, се установява, че е наложена възбрана
върху собствения по наследство на Р. Х. Т. недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 68134.1386.2624.1.110, с предназначение: жилище,
апартамент, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ............... От изготвените по делото справки
се установява, че Н. Н. С. е починала на 09.09.2001 г. и е оставила за свои законни
наследници децата си Р. Х. Т. и В. Х. В., конституирани като ответници в настоящото
производство.
От представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от
31.07.2021 г. се установява, че същото е издадена на името на Н. Н. С. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „............, за договорна сметка № **********, и инсталация № **********, за
сумата от 945,76 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., от която сума за плащане в
размер на 823,82 лв., а от представения заверен препис от съобщение към фактура №
********** от 31.07.2022 г. се установява, че същото е издадена на името на Н. Н. С. за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „............, за договорна сметка № **********, и
инсталация № **********, за сумата от 1 434,91 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г. Видно от представената справка за абонат № ********** дължимата сума за периода от
месец ноември 2020 г. до месец октомври 2022 г. възлиза на общо 2 707,89 лв., от която:
сумата от 2 278,29 лв. за главница и сумата от 429,60 лв. – за лихви.
От представените от ответницата писмени доказателства се установява, че на
06.03.2024 г. между ищеца и ответниците, в качеството им на наследници на Н. Н. С., е било
сключено споразумение, по силата на което ответниците са се задължили да платят
разсрочено на ищеца дължимата сума в общ размер от 2 945,14 лв., от която: сумата от
2 278,29 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до
месец април 2022 г., сумата от 429,60 лв. – лихви за забава за периода от 15.05.2021 г. до
12.12.2023 г., сумата от 46,25 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до датата на споразумението, и сумата от 200 лв. – разноски, като
сумата бъде платена на 12 равни вноски, всяка в размер на 246,18 лв. От представения
фискален бон от 06.03.2024 г. се установява, че в полза на ищеца е била платена сумата от
общо 246,18 лв., от която: сумата от 46,18 лв. – мораторна лихва и сумата от 200 лв. –
съдебни разноски.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ...............,
4
ап. 110, на който адрес е открита партида на абонатен № **********. Не се спори, че
ответниците са собственици по наследство от Н. Н. С. на процесния отопляван недвижим
имот при квоти 1/2 идеална част за всеки съобразно с чл. 5, ал. 1 от ЗН. Спори се за размера
на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателката на ответниците се явява заварен потребител на енергия за битови
нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на
ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни
от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че за процесния отопляван имот е потребена топлинна
енергия в размер на 2 278,29 лв.
5
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 2 245,02 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена, и всеки
от ответниците следва да плати част, съответстват на квотата му.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за
процесния период лихвата за забава възлиза на 429,60 лв. Ето защо исковата претенция се
явява основателна и доказана за претендирания размер от 421,99 лв., поради което следва да
бъде изцяло уважена, и всеки от ответниците следва да плати част, съответстват на квотата
му.
Относно претендираната главница в размер на 33,27 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец ноември 2020 г. до месец април 2022 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „..............“ ООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „..............“ ООД в полза на ищеца.
Ето защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 7,61 лв. за
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 12.12.2023 г.,
съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че за абонатен №
********** е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от 46,18 лв. –
мораторна лихва и сумата от 200 лв. – съдебни разноски.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
внесената от ищеца държавна такса и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на иска – 02.01.2024 г. до сключване на споразумението – 06.03.2024 г.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за законната лихва за посочения период и направените
разноски за внесена държавна такса е погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено
поради извършено плащане.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от 07.03.2023
г. до окончателното изплащане на задължението за основателно, поради което същото следва
да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
6
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 295,47 лв. от общо направените
разноски в размер на 300 лв., от които: сумата от 200 лв. – платена държавна такса и сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Доколкото ответниците са платили съдебни
разноски в размер на 200 лв. дължима остава сумата от 95,47 лв. Извършените в исковото
производство разноски ответниците следва да заплатят по равно с оглед на претендираната
разделна отговорност.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р. Х. Т., с ЕГН **********, и В. Х. В., с ЕГН **********, двамата от гр.
София, ж.к. „......................., ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „.................” ЕАД, с ЕИК .............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ул.”.................” № ...........,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по 1/2 /една втора/ идеална част от следните суми: 2 245,02 лв.
/две хиляди двеста четиридесет и пет лева и две стотинки/ – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април
2022 г., сумата от 421,99 лв. /четиристотин двадесет и един лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 95,47 лв.
/деветдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 33,27 лв. /тридесет и три
лева и двадесет и седем стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец
ноември 2020 г. до месец април 2022 г. и сумата от 7,61 лв. /седем лева и шестдесет и една
стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода
от 16.05.2021 г. до 12.12.2023 г., като неоснователни, и за законната лихва върху главницата,
считано от 02.01.2024 г. до 06.03.2024 г., и дължимите разноски в размер на 200 лв. /двеста
лева/, като погасени чрез извършено плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..............” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „............”, ул. ”............, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.Г.Ж., в качеството му на трето лице – помагач на страната на „.................” ЕАД,
с ЕИК ..............
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
7
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8