Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 02.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6985 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя ***против К.Й.Г. с ЕГН **********,
в която се твърди, че процесните вземания произтичали от Договор за кредит ***.,
сключен между ***като кредитор и ответницата К.Г. като кредитополучател. Излага
се, че договорът бил сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата
на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема
били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между ***и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно
сключения от страните договор, Кредитополучателят бил декларирал, че приема
всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е
получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на ***в случаите, в които същата е приложима,
както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Твърди
се, че по силата на сключения Договор за кредит № ***на Кредитополучателя бил
отпуснат кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с
лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360
дни. Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът
следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна,
последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от ***, предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - ***, което дружество било одобрено от Кредитора и
фигурирало под № ***в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от
ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на ***,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на
БНБ. В тази връзка, на 29 февруари 2016 г. между ответницата К.Г. и *** бил сключен Договор за гаранция с № ***,
по силата на който Гарангьт се задължавал в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължавал солидарно
с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да
предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи
условия, които се прилагали към Договор за гаранция № ***, сключен между К.Г. и
***, Кредитополучателят се бил задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция била 462 лв.
Твърди
се, че ответницата К.Г. не била изпълнила договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение
от солидарно задълженото дружество-гарант ***. Вследствие на това,
Дружеството-гарант ***погасило дължимата сума в пълен размер към ***, с което
встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Навеждат се доводи, че датата на последна вноска по кредита била на 23 февруари
2017 г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.
Излага
се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в
случай, че Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да е от
дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай
възлизала в размер на 40 лв. и представлявала административна такса за събиране
на вземането.
Твърди
се, че на 01.12.2017г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от 01.12.2017 г. между А.з.к.н.п.з.“
ООД и *** с регистрационен № С ***, по силата на който вземането бил
прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Излага
се, че по договора за кредит, ответникът
извършил плащания в размер на 400 лв., като към момента на завеждане на
исковата молба дългът бил в общ размер на 863.27 лв., от които главница: 495.97
лв., договорна лихва: 66.40 лв. за периода от датата на първа вноска 30 март
2016 г. до 23 февруари 2017 г. - датата на последната вноска, административна
такса за събиране на вземането: 40 лв., такса за гаранция: 237.63 лв.,
мораторна лихва върху непогасената главница 23.27 лв., за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 24 февруари 2017 г. до 17 май 2018 г. - дата
на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Излага
се, че горните вземания били претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и
присъдени от съда в производството по ч.гр.д.№3739/2018г., но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да
предяви иск за установяване на вземанията си.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено съществуването на горните вземания, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
Ответницата
К.Г., чрез назначения особен представител адв.Е.А. е депозирала писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва
твърдението, че била получила кредитната сума. Оспорва вземанията за договорна
и мораторна лихва по размер, като счита, че били изчислени неправилно. Оспорва
и съобщаването на цесията на длъжника от кредитора.
В о.с.з.
на 21.05.2019г. е допуснато на основание чл.218 от ГПК встъпване в делото на ***,
като подпомагаща страна на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕАД. Същото поддържа исковата
претенция.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Установителните
искове са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на
указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№3739/2019г., поради което са допустими.
С оглед
фактическите твърдения на ищеца, вземанията му произтичат от договор за
потребителски кредит № ***/29.02.2016г., за предоставяне на сума в размер на 600лв., по
който заемодател е Фератум България ЕООД, а заемополучател е ответницата К.Й.Г.. В хода на производството по делото не е представен препис
на сочения договор.
Представена е по делото заявка за сключване на договор за кредит с
личните данни на ответницата, което сочи, че същата е изразила желание за
сключването на такъв договор с елементите, сочени в исковата молба.
В хода на
производството по делото не е представен препис на договора.
Приложен
е от ищеца с исковата молба препис на ОУ на ***, приложими към Договор за
гаранция/поръчителство/, но не са представени доказателства за сключен индивидуален
договор за гаранция или поръчителство между заемодателя и *** или между *** и
ответницата.
По делото
не са ангажирани доказателства, че ответницата е получила заемната сума от
600лв., въпреки заявеното оспорване с писмения отговор и разпределената
доказателствена тежест на ищеца, като по делото не са внесени указаните
разноски за допуснатата от съда ССЕ и такава не е изготвена.
Представен е по делото договор за придобиване
– покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017г., съгласно който ***е продало на ищеца А.З.К.Н.П.З. ООД, всички
дългове в портфейла, подробно изброен, вкл. и този на ответницата/под № 4832/ и
го е упълномощил да уведоми длъжниците от негово име.
По делото
е представено такова уведомление, в което не е отразена дата на съставяне на
документа и не са ангажирани доказателства за връчването му на ответницата
преди депозиране на исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме за
установен твърдения факт за сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит между ответницата, в качеството на заемател и Фератум България ЕООД, в
качеството на заемодател.
По делото
не се ангажираха доказателства, че ответницата е получила твърдяната заемна
сума, въпреки заявеното изрично оспорване на този факт с писмения отговор и
разпределената доказателствена тежест на ищеца. При липсата на други доказателства,
представеното копие на заявка, изходяща от ответницата, само по себе си не
доказва сключването на договора.
Не се установи също така по делото праводателят на ищеца - ***- да се е намирал в
облигационна връзка с някоя от страните по договора за потребителски
кредит.
Ищецът не
е и изложил твърдения кога е било прието от кредитора, че по договора имало
неизпълнение и на кои дати е поискал и получил изпълнение от ***. Неизяснено
остана по делото и в какво качество ***е придобило вземането, за да се твърди,
че той е встъпил в правата на кредитора. В случая, представените ОУ предполагат
наличие на договор за гаранция/поръчителство между ответника и ***, какъвто
липсва, но и следва да се отбележи, че ако такъв договор съществува, не е ясно
дали това е договор за банкова гаранция или договор за поръчителство. Ако се
приеме, че намерението на ***е било поръчителство, то липсва най-важният
елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор между ***и
***, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между кредитора и
поръчителя, а не между длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор, а и
при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би имал обратен иск
за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл. 146
от ЗЗД. При липсата на представен договор за поръчителство/между кредитор и
поръчител/, не може да се приеме, че ***, който се сочи за праводател на ищеца,
е имал правото да претендира вземания от ответницата. Дори и да би могло да се
приеме, че еветнуално съществуващия, но непредставен по делото договор за
гаранция/поръчителство, съгласно ОУ представлява банкова гаранция, то за
гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие вземането, която да е
аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД. Още повече, че ***не е
регистрирана банкова институция в ***, поради което не би могла да издава
уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция.
При
липсата на събрани доказателства по делото, че ***е имал налице валидно вземане
спрямо ответницата, което евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото
дело, съдът не може да направи извод, че ищецът е придобил вземането и е
активно легитимиран да предяви исковете в настоящето производство. Поради
изложеното, исковете се явяват недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
При този
изход на делото, съдът не следва да присъжда разноски на ответницата, доколкото
всички разноски по делото са направени от ищеца и остават за негова сметка.
По
изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като недоказани, ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, СРЕЩУ К.Й.Г. с ЕГН **********,***, искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД, за установяване на дължимост на
следните суми: сумата от 495,97 лева – главница по Договор за кредит № № *** от
29.02.2016г., сключен между ***и К.Й.Г.; 66,40 лева договорна лихва за периода от
30.03.2016 г. до 23.02.2017 г.; 40лева – административна такса за събиране на
вземането; 237,63 лева - такса за гаранция; 23,27 лева мораторна лихва за
периода от 24.02.2017 г. до 17.05.2018 г. и законна лихва върху главницата от 29.05.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, като трето лице помагач на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
районен съдия: