№ 273
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Б. Б. (подадена чрез адв. Ф.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 8555345, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на П. Б. Б. е наложена „глоба” в размер
на 50 (петдесет) лева за това, че на 13.10.2023г. в 13.30 часа в град София, по бул. „Княгиня
Мария Луиза” до № 118, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен” е
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
неправилен, неоснователен и незаконосъобразен. Жалбоподателят не е доволен и от
определеното му наказание. Твърди, че не били определени точното място на нарушението,
посоката на движение на автомобила, разположението на техническото средство, неговият
вид и годност за ползване. Поради това обжалваният Електронен фиш бил
незаконосъобразен. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. на ВАС и сочи, че установяването и заснемането на нарушението могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което следвало да е предварително
обозначено и да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. На следващо
място в жалбата се твърди, че не била изпълнена процедурата за попълване на Протокол
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. В Електронния фиш не
било посочено мястото на извършване на нарушението, където разрешената скорост да е
била 80 км/час, въведена с пътен знак В26. Не било описано и местоположението на пътния
1
знак спрямо мястото на извършване на нарушението. Поради това се претендира за
нарушено право на защита на Б.. В жалбата се изтъква още, че в Електронния фиш не било
ясно определено въз основа на коя разпоредба административно-наказващият орган е
определил наказание в размер на 50 лева. Излагат се аргументи за приложението на чл.182,
ал.4 и ал.3 от ЗДвП. Претендира се за разминаване между правната квалификация на
нарушението и описаната фактическа обстановка. Говори се, че следва да е ясно
конкретизирана датата, на която наказващият орган счита, че е влязъл в сила предходен
Електронен фиш, който обуславя повторност. В жалбата се твърди, че Електронният фиш
бил издаден от длъжностно лице, като ръчно били попълнени данните на нарушителя и това
опорочавало цялата процедура, като в тази връзка се сочи като техническо средство
CORDON MD 1196. На последно място в жалбата се посочва, че представената снимка не
била „оригинална“, а представлявала част от нея, като на оригиналната такава се виждали и
други автомобили. С тези аргументи се иска от съда да отмени Електронния фиш като
незаконосъобразен. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
В писмо с вх. № 234260 от 17.07.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния
фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и
Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление,
въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и §6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол тип „TFR1-M“ № 567, като се отбелязва, че техническото средство
е преминало последваща метрологична проверка. Заявява се, че процесният Електронен фиш
е бил връчен на 15.01.2024г. Издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-М изтича на 24.02.2020г. и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите сe в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип. В
тази връзка се цитира и писмо с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Твърди се, че собственикът на МПС не е подал декларация по чл.189, ал.5
2
от ЗДвП. Прави се и изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата
страна разноски.
По делото са депозирани от юрк. Силвия М. писмени бележки с вх. № 317233 от
08.10.2024г. С тях се оспорват твърденията, изложени в жалбата и се сочи, че тя е
неоснователна и недоказана. Заявява се, че процесният Електронен фиш е правилен и
законосъобразен, издаден в съответствие с материалното право и процесуалните правила и
норми. Преповтарят се фактология и правната квалификация, дадени в Електронния фиш,
като се твърди, че правилно било прието, че нарушението е извършено при условията на
повторност. Наложената санкция била съобразена с нормативно регламентираният размер.
Цитират се чл.189, ал.4 от ЗДвП и чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Процесуалният представител на
СДВР посочва, че в Електронния фиш се съдържат всички реквизити, предвидени в закона.
Използването на мобилна техническа система се определя като допустимо за установяване
на нарушение в отсъствие на контролен органи за издаване на Електронен фиш. Заявява се,
че по делото са приобщени всички необходими и относими доказателства, като на
жалбоподателя не е била приложена хипотезата за повторност. Изтъква се, че
жалбоподателят е собственик на автомобила и не е посочил, че друго лице е управлявало
превозното средство. Поради това се приема, че е доказано авторството на деянието. Приема
се, че е налице пряк умисъл, както и че нарушението е безспорно установено от снимковия
материал от техническото средство и останалите писмени доказателства. Според юрк. М. не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН - предвид значителното превишаване на
допустимата скорост. Твърди се, че водачът на процесното моторно превозно средство
/МПС/ има и други нарушения по ЗДвП, целял е да измине разстоянието за по-кратко време,
което го е мотивирало да извърши и настоящото нарушение на ЗДвП. Иска се СРС да остави
жалбата без уважение и да потвърди атакувания Електронен фиш като законосъобразен и
издаден при преследване целите на закона. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност по отношение на адвокатското
възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят П. Б. Б. и адв. Ф., редовно призовани, не се
явяват лично в съдебното заседание на 09.10.2024г. и съответно не вземат становище по
спора.
Въззиваемата страна СДВР се представлява пред СРС от юрк. М., която в съдебно
заседание на 09.10.2024г. заявява, че жалбата е неоснователна и иска съдът да я остави без
уважение. По време на съдебните прения пред СРС юрк. М. посочва, че процесният
Електронен фиш е правилен, валиден, законосъобразен, издаден при недопуснати
процесуални нарушения в хода на проведената административно-наказателна процедура.
Иска се съдът да потвърди Електронния фиш. По отношение на твърдението от жалбата, че
на мястото на нарушението е имало въведена скорост с пътен знак В26, юрк. М. посочва, че
това не отговоря на фактическата обстановка, установена с писмените доказателства.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
3
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден Протокол
№ 1-9-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 18.05.2023г. Според
този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до
100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол № 1-9-23 от проверката
на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 18.05.2023г. (приложен на лист 9 от делото)
тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. №
567/12.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-68469 от 16.10.2023г. и Ежедневна форма на отчет от 13.10.2023г. за
времето от 12.15 часа до 14.30 часа на 13.10.2023г. техническо средство TFR1-M с № 587 е
било позиционирано в град София, бул. „Княгиня Мария Луиза” до № 118, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“, при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място и без поставен допълнителен знак
В26 за въвеждане на друго ограничение на скоростта. За времето от 12.15 часа до 14.30 часа
на 13.10.2023г. с посоченото по-горе техническо средство били установени общо 67 бр.
нарушения – с изображения/видеозаписи от № 21206 до № 21272, като един от тях бил клип
№ 21249 (на лист 6 от делото).
На 13.10.2023г. в 13.30 часа в град София, по бул. „Княгиня Мария Луиза” до № 118, с
посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен”, лек автомобил ****“ с рег. №
**** (собственост на жалбоподателя) се движел със скорост от поне 70 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 73
км/час), при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час. Скоростта, с която се
движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство TFR1-M с № 567 –
клип № 21249.
Въз основа на снимковия материал от техническото средство TFR1-M с № 567 (клип
№ 21249) срещу П. Б. Б. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 8555345. С него от СДВР наложили на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
П. Б. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Електронният фиш е
връчен на Б. на 21.06.2024г. и е обжалван от него с жалба, подадена чрез ОПП – СДВР до
СРС по електронен път (чрез системата за сигурно електронно връчване) на 05.07.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : документ от системата за
4
сигурно електронно връчване (лист 5 от делото); снимков материал – клип № 21249 (лист 6
от делото); справка за собствеността на МПС с рег. № **** (лист 7 от делото); Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 8 от делото); Протокол
№ 1-9-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 18.05.2023г. (лист 9
от делото); писмо от Главна Дирекция „Национална полиция” от 12.03.2020г. (лист 11 от
делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-68469 от 16.10.2023г. (лист 12 от делото); снимков материал – снимка на
служебния автомобил и на техническото средство (лист 13 от делото); извадка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 8555345 (лист 14
от делото); Ежедневна форма на отчет от 13.10.2023г. (лист 15 от делото); справка за
нарушител/водач (лист 16 от делото); Протокол за извършено обучение (лист 17 от делото);
разписка за връчване на Електронен фиш (лист 18 от делото); писмо от Столична община с
приложена схема (лист 28-30 от делото); писмо от ОПП – СДВР с вх. № 311324/03.10.2024г.
(лист 32 от делото), както и писма от Български институт по метрология с вх. №
311844/03.10.2024г. и с вх. № 314669/07.10.2024г. с приложено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 - с приложения (на лист 35-69 и лист 71-88 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни
и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 8555345, справката за нарушител/водач и справката за собствеността на МПС с рег. №
**** са обективни и достоверни писмени доказателства. Цитираните тук справки са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за удостоверените в тях
обстоятелства. Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства и установява, че
собственик на заснетото МПС с рег. № **** е П. Б. Б., който има издадени и други
Електронни фиша и Наказателно постановление за нарушения на ЗДвП извън процесното.
Видно от извадката от информационната система на ОПП – СДВР, процесният Електронен
фиш е връчен на Б. на 21.06.2024г. В същия смисъл са и отбелязването в справката за
нарушител/водач (графа „дата на връчване“), и разписката на лист 18 от делото. Последната
се характеризира като обективно и достоверно писмено доказателство, което се потвърждава
от справките на лист 14 и лист 16 от делото. Поради това съдът я кредитира.
Документът от системата за сигурно електронно връчване също има достоверна дата
и следва да се кредитира от съда. От него се установява, че жалбата е била подадена по
електронен път на 05.07.2024г.
От гореизложеното следва, че подадената на 05.07.2024г. жалба срещу Електронен
фиш, връчен на 21.06.2024г., се явява депозирана в законоустановения 14-дневен срок, т.е. не
е просрочена.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
5
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Ежедневната форма на отчет от
13.10.2023г., както и на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-68469 от 16.10.2023г., тъй като са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система се установява мястото, времето, посоката
на движение на контролираните МПС-та от позиционираното в служебен автомобил с рег. №
СВ 1600 ХА техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с
въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението на
скоростта на движение на превозните средства (50 км/час в населено място) и това, че там
не е имало поставен пътен знак В26 за друго ограничение на скоростта. Част от тези
обстоятелства се установяват и от Ежедневната форма на отчет от 13.10.2023г. Посоченото в
Ежедневната форма на отчет и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система ограничение на скоростта (50 км/час в населено място) се потвърждава
и от снимката на лист 6 от делото, както и от писмото от ОПП – СДВР на лист 32 от делото.
Неоснователно е твърдението от жалбата, че не била изпълнена процедурата за
попълване на Протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.
Видно от лист 12 от делото за процесното време и място има изготвен Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. 4332р-68469 от
16.10.2023г. Този съдебен състав приема, че в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., тъй като Протоколът на лист 12 от делото съдържа всички реквизити според
Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено,
че датата на използване на техническото средство е 13.10.2023г.; че документът е
регистриран под № 4332р-68469 от 16.10.2023г.; посочени са имената и подписите на
лицата, които са разположили и настроили АТСС, приели Протокола и свалили
изображенията, както и които са проверили въпросния Протокол. Посочено е, че уредът
работи при стационарен режим на измерване и се задейства за отдалечаващи се МПС-та.
Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото и на
последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и това, че
то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 1-9-23 от
18.05.2023г. с годност за експлоатация до 18.05.2024г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 13-гръб от делото), поради което съдът счита,
че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря
на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 311324/03.10.2024г. и писмото от Столична община
с вх. № 306804/01.10.2024г. с приложената към него схема са обективни, достоверни и
6
непредубедени писмени доказателства. Освен това те намират опора не само помежду си, но
и в снимката – клип № 21249, Ежедневната форма на отчет от 13.10.2023г. и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-68469 от
16.10.2023г. Поради това съдът дава вяра на тези доказателства и приема, че на процесното
място не е имало ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26 и е важало общото
ограничение на скоростта в населено място – 50 км/час.
Приложените на лист 35-69 и лист 71-88 от делото писма от Български институт по
метрология с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
(с приложения), писмото от Главна Дирекция „Национална полиция” от 12.03.2020г. (на лист
11 от делото) и Протокол № 1-9-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M от 18.05.2023г. (на лист 9 от делото) са еднопосочни, непредубедени, достоверни и
взаимно допълващи се. Поради това съдът ги кредитира. От съвкупната преценка на тези
писмени доказателства се установява, че техническото средство, с което е констатирано и
заснето процесното нарушение на 13.10.2023г. е одобрено съобразно нормативните
изисквания, срокът на валидност на одобряването на техническото средство е бил до
24.02.2020г., преминало е и последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на
18.05.2023г. (за срок от 12 месеца, т.е. до 18.05.2024г.) и съответно се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно към 13.10.2023г. и направените с него
измервания са в съответствие със Закона за измерванията. Поради това СРС приема, че
техническото средство, заснело процесния автомобил и неговата скорост на движение е било
годно към процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани
технически средства и системи” /АТСС/ според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът
да посочи, че доколкото от Протокол № 1-9-23 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 18.05.2023г. се вижда, че въпросното техническо средство има
идент. № 567/12 и този номер 567 е вписан в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-68469 от 16.10.2023г., както и в снимковия
материал – клип № 21249, то това означава, че именно провереното на 18.05.2023г.
техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при заснемане на процесното
нарушение. Всичко това показва, че техническото средство, с което е било установено
процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба,
счита се за одобрен тип към 13.10.2023г. и изготвените с него писмени доказателства
(снимките, приложени по делото) имат доказателствена сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимките на техническото средство и на
служебния автомобил (на лист 13 от делото) става ясно къде е било позиционирано АТСС, с
7
което е измерена скоростта на движение на МПС-то. Посредством снимка – клип № 21249
(на лист 6 от делото) се установява марката и регистрационният номер на автомобила;
датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на
движение и това, че в лентата на движение на заснетото МПС няма други превозни
средства. Този снимков материал представлява веществено доказателствено средство с
автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно,
достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото
клип № 21249 е направен на 13.10.2023г. в 13.30 часа и попада в часовия диапазон от 12.15
часа до 14.30 часа, в който техническо средство TFR1-M с № 567 е било позиционирано в
град София, бул. „Княгиня Мария Луиза” до № 118, за да контролира скоростта на движение
на МПС-та, движещи се с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен” (според
Протокола на лист 12 от делото и Ежедневната форма за отчет на лист 15 от делото), съдът
приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в
Ежедневната форма на отчет от 13.10.2023г., Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-68469 от 16.10.2023г. и Протокол № 1-9-23
от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 18.05.2023г. Доколкото между
снимката - клип № 21249 (от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система (от друга страна) има
припокриване относно времето, мястото, номера на техническото средство, ограничението
на скоростта, а същевременно клип № 21249 попада сред номерата на изображенията,
направени на 13.10.2023г. от 12.15 часа до 14.30 часа на процесното място, за съда не
възниква съмнение, че клип № 21249 е направен именно с техническо средство TFR-1M с №
567.
Неоснователно е твърдението от жалбата, че снимката на лист 6 от делото не била
„оригинална“ и че на оригиналната такава се виждали и други автомобили. Това твърдение
се опровергава от съдържанието на самия клип № 21249.
Приложеният на лист 17 от делото Протокол за извършено обучение е обективно и
достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Славян Славчев
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 12 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение
и може да борави с техническото средство.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
8
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. То съответства
на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 50 лева/ като е указано в какъв срок,
по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в жалбата, че в
Електронния фиш не било посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като то е
индивидуализирано в достатъчна степен – с име на булевард, номер, посока на движение. Не
отговорят на съдържанието на обжалвания Електронен фиш твърденията от жалбата, че
разрешената скорост била 80 км/час, въведена с пътен знак В26. В самия Електронен фиш е
записано, че ограничението на скоростта е 50 км/час за населено място. Доколкото не се
твърди ограничението на скоростта да е въведено с пътен знак, неоснователно е и искането в
жалбата да се описва местоположението на пътния знак спрямо мястото на извършване на
нарушението.
С процесния Електронния фиш не са приложени чл.182, ал.4 и ал.3 от ЗДвП. Поради
това и всички релевирани в тази връзка доводи в жалбата се явяват неотносими към
разглеждания казус.
Доколкото в Електронния фиш не се твърди да е налице „повторност“, не се явява
необходимо да се конкретизира датата, на която наказващият орган счита, че е влязъл в сила
9
предходен Електронен фиш, който обуславя повторност, каквото е едно от исканията от
жалбата.
Неясно остава и твърдението на жалбоподателя, че Електронният фиш бил издаден от
длъжностно лице, като ръчно били попълнени данните на нарушителя и това опорочавало
цялата процедура. Никъде в Електронния фиш няма реквизит, който да е ръчно въведен.
Поради това и този довод на жалбоподателя е неоснователен.
Неотносимо към настоящия правен спор е и твърдението от жалбата, касаещо
техническо средство CORDON MD 1196, тъй като процесното нарушение е установено с
друг вид и номер на АТСС.
Според този съдебен състав в Електронния фиш нарушението е ясно посочено.
Разбира се, че то касае превишена скорост при управление на МПС с рег. № ****, като
действието по управление на автомобила е извършено в град София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” до № 118, с посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен”, при ограничение за
скоростта 50 км/час за населено място. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
10
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН се явява неприложима.
Към датата на нарушението /13.10.2023г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
11
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
С оглед на всичко изложено по-горе СРС, НО, 10 състав прие, че Електронният фиш
не следва да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 21249) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 73 км/час. В предвид възможността
за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че конкретно
заснетият автомобил се е движил с поне 70 км/час. В тази връзка съдът се позова на
представения по делото Протокол № 1-9-23 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 18.05.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 21249) измерената скорост е 73 км/час, докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 70 км/час, която се
12
явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 73 км/час и в тази
връзка не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет от 13.10.2023г., снимката – клип № 21249, Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-68469 от
16.10.2023г., схемата и писмото от Столична община, както и писмото от ОПП – СДВР с вх.
№ 311324/03.10.2024г. се установява, че на процесното място не е било въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 и е важало общото ограничение на скоростта в
населено място - 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил ****“ с рег. № ****
се е движил на 13.10.2023г. в 13.30 часа на процесното място с поне 70 км/час (след
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/час в
населено място, то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 20 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, не следва да управлява МПС
със скорост над 50 км/час в населено място и че щом е измерена скорост от поне 70 км/ч.
значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил ****“ с рег. № **** на
13.10.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС-то, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на П. Б. Б.. Това е така, защото жалбоподателят е физическо лице –
собственик на лек автомобил ****“ с рег. № **** (според справката, приложена на лист 7 от
делото). В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване на Електронния фиш,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай в
изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
Електронния фиш на П. Б. Б. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП /доколкото заснетото МПС е
собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е указана възможността за
подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
13
жалбоподателят е подал жалбата - предмет на настоящото производство. Това означава, че
П. Б. Б. не се е възползвал от предоставената му законова възможност да обори
презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана
административната отговорност на П. Б. за извършеното с неговия автомобил нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост от 11 до
20 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 50 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 20 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на П. Б. Б. (като собственик на МПС, недоказал, че
автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 50
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и
други нарушения на ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС счита, че деянието не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
При този изход на делото – не се дължат разноски в полза на жалбоподателя.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна е била
представлявана от процесуален представител – юрк. М.. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била
защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида
и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането
на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело от юрк. М. има депозирани писмени
бележки с вх. № 317233 от 08.10.2024г. и освен това процесуалният представител на СДВР е
14
взел участие и в откритото съдебно заседание пред СРС на 09.10.2024г. Същевременно,
обаче, правният спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност, а съдебното
заседание, в което е участвал процесуалният представител на СДВР е било с
продължителност под 10 минути. Поради това съдът приема, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 8555345, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
П. Б. Б. е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА П. Б. Б. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : гр. *** IА, *** да
заплати на СДВР сумата от 80 (осемдесет) лева за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15