РЕШЕНИЕ
№ 18808
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110168239 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД,
в качеството му на правоприемник на търговското предприятие на Б.П.П.Ф. С.А.
клон България, с която срещу Х. Г. Г., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК са предявени искове с правно основание вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност ищецът е предявил
осъдителни искове на същите правни основания.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски паричен
кредит № **********, сключен с "Б.П.П.Ф.", като по силата на същия кредиторът
е предоставил на длъжника сума в размер на 20 000 лева, като било договорено
сумата да бъде върната в срок от 60 месеца за периода от ********** г. /датата на
подписване на договора/ до 20.08.2022г., на 60 равни месечни вноски, всяка в
размер на 539,32 лева. В договора била посочена и общата стойност на плащанията
по кредита. Поддържа, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника бил определен годишен процент на разходите, като било предвидено, че
кредитополучателят заплаща и "такса ангажимент", поради което кредиторът
сключил договора при фиксиран лихвен процент. В чл. 5 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на
погасителните вноски по кредита на 20.10.2020 г., като към този момент били
погасени 37 месечни вноски. Съгласно чл. 5 от договора, вземането на
кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер, в случай че кредитополучателят
1
просрочи внасянето на две или повече месечни вноски, считано от датата на
падежа на втората пропусната погасителна вноска. В тази връзка, сочи че на
20.11.2020 г., вземането на ответника е станало предсрочно изискуемо в пълен
размер, за което обстоятелство до длъжника било изпратено изрично уведомление.
Твърди, че ответникът му дължал вземания за главница, в размер на 10 321,56 лева,
за възнаградителна лихва в размер на 124,86 лева за периода 20.10.2020 г. –
20.11.2020 г., както и 489,16 лева – мораторна лихва, начислена за периода от
20.11.2020 г. до 16.11.2021 г. За посочените вземания разполагал с невлязла в сила
издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
*****/2021 г. по описа на СРС, 41 състав. Моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи посочените вземания, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
дълга. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите
вземания, в случай че предявените установителни претенции бъдат отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като заявява, че
предявяването на исковете има характер на волеизявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Г. Г. чрез назначения му особен
представител, е подал отговор на исковата молба. Твърди, че не е получил
уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че
връчването на препис от исковата молба не може да служи като уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като кредиторът следвало да обяви
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за
да се счита надлежно в случаите, в които е предявен иск по чл. 422 ГПК. Счита, че
обстоятелството, че крайният падеж е настъпил, не следвало да се отчита, тъй като
при предявен иск по чл. 422 ГПК с твърдения, че предсрочната изискуемост е
настъпила, основанието не би могло да се изменя. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната
съдебна практика, по предявените искове съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, ангажирани в производството, съдът
приема, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
праводателят на ищеца е предоставил на ответника в заем посочената сума, която
последният се е задължил да върне в рамките на уговорения срок, ведно с
дължимата възнаградителна лихва, както и настъпил падеж на процесните
вземания, основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което
обстоятелство длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
2
благоприятни за себе си правни последици.
С доклада по делото на основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. съдът е
изпълнил задължението си да укаже на страните, че следи служебно за нищожност
на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради
протИ.речие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на
закона, поради протИ.речие с добрите нрави и т. н
Като доказателство по делото е приет договор за потребителски паричен
кредит **********/********** г., по силата на който кредиторът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД
предоставил в заем на кредитополучателя Х. Г. Г., сума в размер на 20 000 лева.
Уговорен е бил лихвен процент от 13,49 %, а посоченият в договора ГПР е в размер
на 16,14 %. Кредитът следвало да се изплати от кредитополучателя на 60 месечни
погасителни вноски по 539,32 лева – първата вноска била с падеж 20.09.2017 г., а
последната – 20.08.2022 г. Общата стойност на плащанията била в размер на
32 359,20 лева. Уговорено е заплащане на застрахователна премия в размер 4500
лева, както и заплащането на такса ангажимент в размер на 700,00 лева.
Представени са Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация на потребителските кредити, извлечение от книгите на кредитодателя.
Приета като доказателство е и покана от 12.08.2021 г., адресирана до Х. Г., за
уведомяването му относно настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на
кредитора по процесния договор за кредит.
Представено е платежно нареждане за сумата от 19 300 лева, с посочено
основание „договор **********”, с получател – Х. Г. Г., от дата 27.07.2017 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което на 27.07.2017 г., на кредитополучателя е предоставена
сума в размер на 19 300 лева, след удържане от страна на кредитодателя на сума в
размер на 700 лева – такса ангажимент. Към 29.11.2021 г., размерът на
падежиралата, но непогасена главница е в размер на 9 796,56 лева; сумата на
падежиралите, но непогасени застраховки – 525 лева /останалата част е анулирана/,
т.е. общото задължение било в размер на 10 321,56 лева. Обезщетението за забава –
489,16 лева, за периода 20.11.2020 г. – 16.11.2021 г., е в размер на ОЛП+10, равно по
размер на законната лихва за забава, на база 360 дни годишно; договорна лихва за
периода 20.05.2020 г. – 20.08.2022 г. – 1 043,72 лева. Към 13.12.2023 г. /датата на
подаване на исковата молба/, задълженията по процесния договор били както
следва – падежирала, но непогасена главница – 9 796,56 лева; падежирали, но
непогасени застраховки – 525 лева; договорна лихва за периода 20.05.2020 г. –
20.08.2022 г. – 1 043,72 лева; мораторна лихва за периода 20.11.2020 г. – 16.11.2021
г. – 489,16 лева; законна лихва за периода 29.11.2021 г. – 13.12.2023 г. – 2 358,15
лева – общо 14 212,59 лева. Към датата на връчване на исковата молба /залепване
на уведомление към 10.02.2024 г./ размерът на дълга е 14 442,41 лева, а към датата
на заключението - /04.09.2025 г./ - 15 350,12 лева. Вещото лице е изчислило, че при
месечна вноска в размер на 539,32 лева, включваща главница, лихва и месечна
застрахователна премия, както и такса ангажимент, съгласно погасителния план,
размерът на ГПР би бил 22,18 % годишно. Сумите, платени от кредитополучателя
до 09.08.2021 г., са в размер на 20 568,92 лева, с които ищецът е погасил 10 203,44
лева за главница, 6 815,48 лева – договорни лихви, 3000 лева за застраховки,
мораторни лихви – 550 лева. Вещото лице е констатирало, че за периода 20.10.2020
3
г. – 20.11.2020 г. няма неплатени договорни лихви.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната
норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 13,49
%, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран,
и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на
сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 16,14 %.
Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл.
11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение №
1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 16,14 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като съгласно
установеното от вещото лице, действителният размер на ГПР е 22,18 %.
По арг. от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС
неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички
компоненти, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си.
Следователно и липсата на посочен ГПР и неправилното изчисляване на
ГПР, означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. А това неизпълнение води до недействителността на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на
съдилищата в страната, както и тази на ВКС (напр. Определение № 1608 от
4
28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2103/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 65 от
10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 937/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 1566 от
12.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1146/2023 г., II т. о., ТК и др.)
Съгласно чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит е недействителен, то
потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на предоставения
кредит. Не се дължат никакви други разходи /такси, лихви и др./, уговорени по
недействителния договор. Следва да се посочи, че застрахователната премия и
таксата ангажимент представляват разход по кредита и не се обхващат от
понятието „чиста стойност на кредита“ по чл. 23 ЗПК, т.е. чистата стойност на
кредита обхваща единствено сумата, която е била пряко предоставена на
разположение на кредитополучателя. В случая тази чиста стойност на кредита
възлиза на 19 300 лева, която е била усвоена от кредитополучателя на 27.07.2017 г.
В случай че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
то всички плащания, извършени от кредитополучателя към кредитодателя, следва
да се отнесат към погасяването на усвоената главница /чистата стойност на
кредита/.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо
изплатеното от длъжника Х. Г. Г. към кредитора по процесния договор за кредит,
възлиза на 20 568,92 лева. Тоест длъжникът е погасил чистата стойност на кредита
и към настоящия момент не е налице дължима главница по процесния договор за
кредит, поради което искът за главница е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Както се посочи, при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, като по отношение на акцесорните претенции за лихва, исковете също
следва да бъдат отхвърлени.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:
Настоящият съдебен състав приема, че производството по делото следва да
бъде прекратено по предявените евентуални осъдителни искове, поради следните
съображения:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ю.Б.“ АД, в качеството му на
правоприемник на търговското предприятие на Б.П.П.Ф. С.А. клон България, с
която са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания
по Договор за потребителски кредит № **********, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2021 г. по
описа на СРС, 41 състав, и съединени с тях в условията на евентуалност
осъдителни искове за същите вземания. В исковата молба ищецът е изложил
твърдения, че вземанията са предсрочно изискуеми, като потестативното си право
е упражнил преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В конкретната хипотеза предпоставка за допустимостта на съединяването на
главните и предявените при условията на евентуалност искове по смисъла на чл.
210, ал. 1 ГПК, е въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
което да е различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение. В случая, заявеният от ищеца спорен предмет по главните
установителни искове и по евентуално предявените осъдителни искове е един и
същ, като това е така, тъй като предметът на делото се идентифицира със спорното
материално право, който се определя от заявените с исковата молба от ищеца
твърдения в подкрепа на това право. В настоящия случай предявените главни
5
установителни искове по чл. 422 ГПК и предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове, се основават на едни и същи фактически и правни твърдения. В
тази насока съдът не счита, че въведеното от ищеца твърдение в подкрепа на
евентуалния осъдителен иск за главница - за отправено с исковата молба
уведомление към ответника за предсрочна изискуемост, води до съществени
различия в релевантните за двата иска /главен и евентуален/ правопораждащи
факти, съответно - до различни основания на исковете. Твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита, произтичаща от един и същ договор за потребителски
кредит, представлява общ правопораждащ факт, и за главните, и за евентуално
предявените осъдителните искове. В този смисъл, различните твърдения относно
уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, не водят до различие в основанията на предявените искове, тъй като не
променят същността на релевираните в подкрепа на спорното правоотношение
факти. Заявеният спорен предмет е един и същ, поради което е налице
недопустимо съединяване на искове. Също така следва да се отбележи, че в случая
не е налице разлика във вида на търсената защита, с оглед заявения петитум. С
исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора - заявител в заповедното
производство, се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването
на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо
длъжника - ответник по иска. Уважаването на този иск има за последица влизане в
сила /стабилизирането/ на издадената заповед за изпълнение и издаването на
изпълнителен лист, каквато е целта и на осъдителния иск. Еднаквите последици от
уважаването на всеки един от тези искове обуславя липсата на правен интерес от
предявяване на осъдителни искове срещу длъжника за изпълнение на същото
задължение.
Предвид горното и с оглед разясненията в Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и съдебната практика
(Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС, II TO, Определение №
159/30.04.2020 г. по ч. т. д. № 2465/2019 г. на ВКС, I TO и др.), настоящият съд
намира, че предявените евентуални осъдителни искове са недопустими, поради
липса на предявено друго основание, различно от това, на което са предявени
установителните искове по чл. 422 ГПК. Както бе посочено по-горе,
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
извършено в хода на исковото производство с връчването на препис от исковата
молба, не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена
заповед за изпълнение, доколкото с цитираното тълкувателно решение е прието, че
основанието, на което се претендира изпълнение на вноските с настъпил падеж и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че така
установената пълна идентичност в предмета на предявените установителни и
осъдителни искове, в конкретния случай, обуславя липсата на предвидените в
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК процесуални предпоставки за обективно
съединяване на предявените осъдителни искове в условията на евентуалност с
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК. Идентичният предмет на
евентуално предявените осъдителни искове с исковете по чл. 422 от ГПК, както и
предвиденият специален ред за установяване на вземането, предмет на издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, водят до недопустимост на
осъдителните искове за същите вземания, поради което производството по тях
6
следва да бъде прекратено /в този смисъл Решение № 262786 от 28.04.2021 г. по в.
гр. д. № 16912/2019 г. по описа на СГС, Решение № 263385 от 25.05.2021 г. по в. гр.
д. № 5403/2020 г. по описа на СГС и др./.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква за ответника. Същият
обаче не е реализирал такива, представляван е от особен представител, поради
което не следва да му бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ю.Б.“ АД,
/в качеството му на правоприемник на търговското предприятие на Б.П.П.Ф. С.А.
клон България/, със седалище и адрес на управление гр. **********, ЕИК
********** срещу Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ********** за сумите: 10
321,56 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит № **********, 124,86 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.10.2020 г. – 20.11.2020 г., както и за сумата 489,16 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 20.11.2020 г. до 16.11.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1536/13.01.2022 г. по ч. гр. д. № *****/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. №
68239/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта по предявените от „Ю.Б.“ АД, /в
качеството му на правоприемник на търговското предприятие на Б.П.П.Ф. С.А.
клон България/, със седалище и адрес на управление гр. **********, ЕИК
**********, против Х. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. **********, евентуални
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 10 321,56 лева, представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит № **********, 124,86 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г. – 20.11.2020 г.,
както и за сумата 489,16 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 20.11.2020 г. до 16.11.2021 г.
Решението, в частта, с която се прекратява производството, имащо характер
на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд, а в останалата част подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7