№ 23103
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110111713 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ДРУЖЕСТВО срещу
К. Н. К., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 3 306,91 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 17.06.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 494,50 лева за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., както и суми за дялово
разпределение: главница в размер на 54,23 лева за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна
лихва за забава в размер на 12,76 лева от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 36405/2024 г. по описа на
СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.
№ 396287, находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
1
процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент
за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/.
Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153,
ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорва ответниците да са подписали
договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва
ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от
Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела.
Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото
дружество. Оспорва общите условия да имат характера на нормативен акт, който да
обвързва ответника без изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има
неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен договор по отношение на доставената
топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в
чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са
индивидуализирани. Оспорва иска и по размер. Релевирано е възражение за погасителна
давност. Оспорва се материалната доказателства сила на приложените частни документи,
както и тяхната достоверна дата. Релевира се възражение за погасителна давност.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
2
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От съвкупния доказателствен материал се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот. По делото е представен Нотариален акт за учредяване на
правото на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти № 116, том I, рег.
№ 1180, дело 113.2005 г. на нотариус Елена Еленкова, рег. № НК 052, по силата на който
ответникът К. К., наред с останалите съсобственици, учредява на ДРУЖЕСТВО правото на
строеж върху дворно място с площ 857 кв. м. по скица, находящ се в гАДРЕС срещу
задължението на ДРУЖЕСТВО да построи жилищна сграда в гореописания недвижим имот.
Съгласно п.2 вр. п.3, б .„Д“ от нотариалния акт учредителят К. К. след реализирането на
правото на строеж ще придобие правото на собственост върху ап. 19, находящ се на III етаж
3
от сградата. Описаният имот съответства напълно с процесния. Този извод се подкрепя и от
представеното по делото Заявление-декларация за откриване на партида, подадена от
ответника на 15.01.2007 г., касаеща процесния недвижим имот.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да
заплаща цената за предоставената услуга. От заключението вещото лице и приобщените по
делото фактури се установява, че за процесния период стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 3 333,21 лева. Съдът е обвързан от принципа на диспозитивно начало в
гражданския процес (арг. чл. 6 ГПК), поради което следва да се произнесе единствено в
рамките на твърдения от ищеца размер на вземането от 3 306,90 лева.
По данни на ФДР в ап.19 на ул.” Будапеща” № 38 през разглеждания период има
монтиран един индивидуален апартаментен топломер и един водомер за топла вода. Поради
липса на достъп за отчет за двата отчетни периода на абоната е начислена служебно
изчислена ТЕ по реда на т.7.3.2. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС -
Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването,
т.е. екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/.
Поради липса на достъп за отчет, на абоната е начислен служебен разход на битова
гореща вода /БГВ/ по следния начин: За период 2021/2022г. - за начислена консумация на
гореща вода по предишен отчет; За период 2022/2023г. - на база един потребител съобразно
чл.69, ал.2,т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., според който при липса на узаконен
водомер в имота или достъп за отчет се начисляват по 0,14 куб.м. на един потребител за едно
денонощие.
Сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, са изчислени от ФДР на основание
чл.143, ал.1 от ЗЕ от 2006г. Изчисленията са извършени по т.7.2. от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС - Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. Според заключението на вещото лице пълният отопляем обем на имота е 212,37
м 3 с включени 36,22 м 3 припадащи се части от общите части на сградата. Енергията за
сградна инсталация е начислена на абоната за пълен отопляем обем по смисъла на ЗЕ - 212
м3.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Процесният период е от 05.2021 г. до 04.2023 г., като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 17.06.2024 г. Съгласно чл. 33 от ОУ изискуемостта на вземанията
настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
4
процесните задължения за заплащане на доставената топлинна енергия не са погасени по
давност, т.е. възражението е неоснователно.
Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от
5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и
C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).
Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда
— етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на
които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и
обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се
основава на действителното потребление.
Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се
основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с
действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че
формулата следва да вземе предвид специфичните характеристики на сградата, като
нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система
материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което СЕС е достигнал
до извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на
която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна
собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на
индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.
Поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът при отчитането и
фактурирането на изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която
противоречи на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. при прилагането на формулата
не може да бъде установено реалното количество на доставената топлинна енергия.
Прилаганата методика не отчита евентуалните загуби на топлинна енергия, получаващи се
при транспортирането й от абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен
обект, включително състоянието на изолацията на отоплителната система, използваните за
5
тази система материали и специфичните характеристики на сградата.
Следователно ищецът в ущърб на потребителя не отчита своите технологически
загуби, които се понасят от крайния получател на топлинната енергия, т.е. количеството на
доставена топлинна енергия е различно от претендираното. Воден от горното и на
основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата
топлинна енергия за процесния период на 2892,29 лева.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
6
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Неоснователни са изложените правни доводи, че не се дължи
мораторна лихва, тъй като процесните фактури не са публикуване в предвидения в ОУ срок.
Падежът на задължението е ясно уговорен и не е поставен под прекратително условие, т.е.
санкцията за забавилия се с публикуването на фактурата кредитор ще бъде единствено, че
забавата на длъжника ще настъпи в един по-късен момент. Което означава, че нямат да се
породят правните последици свързани със загубване на преимуществата на срока от
уговорения ден за изпълнение, арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 162 ГПК настоящият
състав на съда определя размера на дължимата мораторна лихва върху главницата от 2892,29
лева в размер на 424,50 лева.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да
бъде изцяло отхвърлена, тъй като длъжникът не е изпаднал в забава, поради липса на покана
от страна кредитора чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира сторени съдебни
разноски, съобразно представения списък, в размер на 623,37 лева, от които 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ; 350 лева, представляващи депозит за изготвянето
на заключение по СТЕ и 77,37 лева – д.т. по исково производство. Тъй като държавната
такса не е внесена по сметката на съда на основание чл. 77 ГПК вр. 81 ГПК ищецът следва
да бъде задължен да заплати посочената сума в едноседмичен срок от връчването на
решението.
Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 561,33 лева,
съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
7
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът има право да получи сторените съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 68,34 лева – д.т, при съобразяване с изхода на спора.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Процесуалният представител на ответника има право на разноски за оказана
безплатна правна помощ, т.е. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 100 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Н. К., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО ЕИК
*******, сумата от 2892,29 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в в АДРЕС аб. № 396287, за периода от
05.2021 г. до 04.2023 г.., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
424,50 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., както и сумата от 54,23 лева, представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 05.2021 г. до м.04.2023 г., за които
суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 36405 по описа за
2024 г. на СРС, I ГО, 24 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер
от 2892,29 лева до предявения размер от 3 306,91 лева, представляваща цената на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., както и по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 424,50 лева до
предявения размер от 494,50 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024г., както и за сумата от 12,74 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 11.06,2024 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. . № 36405 по описа за 2024 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Н. К., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО ЕИК *******, сумата от 561,33 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 68,34 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, ДРУЖЕСТВО ЕИК *******, да заплати по
сметката на Софийски районен съд сумата от 77,37 лева, представляваща дължимата
държавна такса за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ДРУЖЕСТВО ЕИК
*******, да заплати адв. Д. Й. Ч. сумата от 100 лева, представляваща адвокатско
8
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в първоинстанционното
производство. Адвокатското възнаграждение е съобразено с изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9