Р Е
Ш Е Н
И Е
№260036
20.10.2020 год. гр.
Омуртаг
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд -
Омуртаг
на двадесет и първи август две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от
председателя АНД № 130, по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „Си Ви Ес – Омуртаг“ ЕООД, с адрес на управление: гр.Велико Търново,
ул.“Тракия“ №1, ЕИК *********, със законен представител К. М. К. - управител,
против Наказателно постановление № 1184 от 09.04.2020г. на председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София. В жалбата
се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати в
административнонаказателното производство нарушения на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. Посочено е в жалбата, че описаното в НП
административно нарушение не може да се вмени на жалбоподателя, тъй като поради
прекратяване на договора му с ДА „ДРВВЗ“ – София, същият нямал качеството на
съхранител по смисъла на § 1, т.1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. В подкрепа на това
становище са изтъкнати подробни съображения в жалбата и са изложени данни
относно клаузи от договора за съхранение и кореспонденцията между жалбоподателя
и АНО. Наред с това в жалбата е изтъкнато, че посочената в НП дата на
извършване на нарушението е изцяло хипотетични, както и че констатациите за
липсващи количества сирене и кашкавал са изцяло неверни и оспорени от
дружеството жалбоподател, чрез оспорване на съдържанието на констативния
протокол, но възраженията направени при проверката не били разгледани от АНО.
Посочено е, че и до датата на подаване на жалбата от страна на ДА „ДРВВЗ“ –
София не било депозирано волеизявление за предаване, освобождаване или
преместване на съответните количества сирене и кашкавал. Сочи се и че АНО не е
обсъдил в НП възражението подадено от страна на дружеството жалбоподател по
съставения му АУАН, въз основа на който било издадено процесното НП и не
изложил мотиви относно аргументите изложени във възражението. С оглед на
изложеното в жалбата жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното НП
като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Д. П. от АК – Габрово, която поддържа жалбата срещу НП и моли същото да
бъде отменено изцяло, като представя допълнителни доказателства –
кореспонденцията между жалбоподателя и АНО и постановление за възлагане на ЧСИ
и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, освен
изложените в жалбата. Представя и писмена защита.
Ответникът – Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, не изпраща представител. По делото е постъпила
писмена защита от пълномощника на председателя на ДА „ДРВВЗ“ - ст. юрисконсулт
М. Х., в която се прави искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното НП да бъде потвърдено. В писмената защита са изложени подробни
съображения в подкрепа на становището, че НП е правилно и законосъобразно. Изтъкнато
е, че жалбоподателят имал качеството на съхранител на военновременни запаси по силата на Договор №
5027/19.12.2011г., сключен между ДА „ДРВВЗ“ и дружеството, който бил с предмет
съхранение на ВВЗ и Анекс към същия договор от 28.06.2017г. Описана е извършената
проверка, действията на контролните органи, констатациите, дадените
предписания, като са цитирани и разпоредби от ЗДРВВЗ и е изложено становище, че
предвид изтъкнатите данни АУАН. По отношение на цитирания договор, се сочи, че
представлявал договор за влог и че съгласно чл.250 от ЗЗД влогоприемателят получавал движима вещ, собственост на
влогодателя, със задължение да я пози и върне и че в случая договорът можело да
се счита за прекратен едва след фактическото връщане на вещта. Изтъкнато е, че
приетите материали били с особен статут на ВВЗ и че за дружеството било
възникнало административно задължение за съхранение, поддържане, опазване и
обновяване на ВВЗ и въздържане от действия, с които да бъдат нарушени или
похабени наличностите, както и че за всяко разпореждане с материалите следвало
да се спазат ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ. Иложени са и допълнителни съображения в
подкрепа на становището, че жалбоподателят е имал качеството на съхранител на
ВВЗ.
Районна
прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима, и след запознаване с представените доказателства, приема за
установено следното:
От приложените по делото писмени
доказателства - материалите на административно-наказателната преписка /АНП/ и
представените от жалбоподателя е видно, че между административнонаказващия
орган /АНО/, в качеството на възложител и жалбоподателя, в качеството на
съхранител бил сключен Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г.
Съгласно клаузите на цитирания договор възложителят предава на съхранителя за
съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, собственост на
ДА „ДРВВЗ“, придобити чрез правоприемство от „Си-Ви-Ес“ ООД по Договор за
съхранение №3921/14.11.2008г. и описани по групови позиции в Приложение 1,
изготвено съгласно Ведомост за движение на наличностите за 2010г., калкулация
на разходи за съхранение и обосновка на извършените разходи, по количества,
разфасофки, и качество, съгласно БДС и анализни свидетелства, представляващи
неразделна част от настоящия договор, срещу възнаграждение. Видно е от
приложеното Приложение № 1-2011г. към договор № 5027/19.12.2011 г., че предмет
на същия е съхранението на 19.000 т. кашкавал „Витоша“, като са посочени цена
за съхранение на единица за един месец и цената за цялото количество за една
година. Приложен е Анекс № ДС-8/28.06.2017г. към същия договор, съдържащ
следните клаузи: „§1. Досегашното Приложение №1, влязло в сила през 2016 г. се
отменя. §2. Създава се Приложение №1 за 2017 год., неразделна част от настоящия
анекс. Плащането на разходите за съхранението на материалите се извършва на
базата на цени, посочени в това приложение. §3. Всички останали клаузи в
договора и предходните анекси остават непроменени. Видно е от приложеното
Приложение № 1-2017г., че са променени единствено цените за съхранение. В
клаузите на договора се съдържа регламентация относно: мястото на съхранение,
като е посочено „хладилно стопанство гр.Омуртаг“; правата и задълженията на
страните по договора; отговорността им, включително при форсмажорни
обстоятелства; прекратяването на договора. Договорът е сключен за срок от една
година, считано от 18.07.2011г., като страните са се договорили, ако нито една
от тях не оправи до другата писмено предизвестие за прекратяването му в
едномесечен срок преди изтичане на договора, действието му да продължи и за
следващите дванадесет месеца при същите условия. Съгласно чл.24, ал..2 от
договора, той може да бъде прекратен и с отправяне на едномесечно, мотивирано
писмено предизвестие от страна на съхранителя. Чл.25 от договора регламентира,
че всички съобщения, предупреждения и покани между страните се считат за
валидно изпратени и връчени на посочените в договора адреси, освен ако страните
се уведомят писмено за тяхната промяна. Двата описани договора и анексите към
тях са надлежно подписани от страните. От приетото и приложено по делото
уведомително писмо изх. №27/08.11.2017г. от управителя на дружеството
жалбоподател до директора на ТД „ДР“ – Велико Търново, е видно, че със същото е
отправено писмено мотивирано предизвестие от страна на съхранителя за
прекратяване на Договор за съхранение на ВВЗ №
5027/19.12.2011 г. Приложено е по делото писмо изх. № 40-08-3173-1/10.11.2017г.
от директора на ТД „ДР“ – Велико Търново до управителя на дружеството
жалбоподател, с което последният във връзка с отправеното предизвестие е
уведомен, че следва да се спазва чл.8, т.11 от двата договора и че дружеството
до преместване или реализация на материалите продължава да притежава качеството
на съхранител, тъй като съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ вече му е възложено
съхраняването, поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ и на осн.
чл.23, ал.2 от същата наредба и чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ носи отговорност за
целостта и състоянието на предадените му материали. Видно е от приложените
материали на АНП, че на 29.11.2019г., в Млекопреработвателно предприятие –
гр.Омуртаг, била извършена проверка на „Си Ви Ес – Омуртаг“ ЕООД, с адрес
на управление: гр.Велико Търново, ул.“Тракия“ №1, ЕИК *********, със законен
представител К. М. К. – управител, за изпълнението на Закона за държавните
резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ и Наредбата за условията и реда за
организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси /НУРОДДРВВЗ/
по създаването, съхраняването, опазването и обновяването на държавни резерви от
краве сирене и военновременни запаси от кашкавал „Витоша“ във външен
съхранител. Проверката била извършена на основание и Заповед №
РД-10-386/28.11.2019г. на директора на ТД „Държавен
резерв“ – Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ – София, от
Т. Д. Т. - старши експерт в сектор „КРЗ“ към отдел „УСБ КРЗ“ и К. С. И.– главен
експерт сектор „КРЗ“, отдел „УСБ КРЗ“ при ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново
на ДА „ДРВВЗ“ – София, определени за осъществяване на контролни функции по
ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от 30.07.2019г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ –
София. Констатациите от проверката са отразени в съставения Констативен
протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г., приложен по делото, като в същия е
посочено, че съгласно Договор №
5027/19.12.2011 г., „последно анексиран2017г.“, проверяваното дружество
следвало да съхранява в МПП – Омуртаг ВВЗ от кашкавал „Витоша“ и са
описани констатираните количества кашкавал
и др. млечни продукти. На основание чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ са дадени три
задължителни предписания, като последното от тях е: „3. Дружеството съхранител
„Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД гр.В. Търново да възстанови в Млекопреработвателно предприятие в гр.Омуртаг, на адрес:
гр.Омуртаг, Промишлена зона, п. к. 7900, липсващото количеството кашкавал
„Витоша“ по БДС 14:2010 заделен за Военновременен запас в размер на 16 337,095
кг., придружено с необходимите документи за произход и качество. За изпълнение
на даденото задължително предписание дружеството да уведоми писмено Директора
на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново на адрес: гр. В. Търново, ул.
„Христо Ботев“ 86. Срок: 28.12.2019 г. Отговорник: „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД гр.
Велико Търново.“ Приложен е по делото и
Констативен протокол № 40-07-473/07.02.2020 г., в който са
отразени констатациите от извършена на същата дата проверка на жалбоподателя
отново в Млекопреработвателно предприятие – Омуртаг, на основание Заповед №
РД-10-26/07.02.2020г. на директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново на
ДА „ДРВВЗ“ – София. Видно е от протокола, че проверката е извършена от К. С. И.
и Н. А. К.– главни експерте сектор „КРЗ“, отдел „УСБ КРЗ“ при ТД „Държавен
резерв“ – Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ – София, определени за осъществяване на
контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от 30.07.2019г. на
председателя на ДА „ДРВВЗ“ – София. В протокола е посочено, че дадените
предписания на дружеството с предходния констативен протокол не са изпълнени и
са дадени нови такива, които са идентични с цитираните по – горе, като само по
отношение на количеството кашкавал е налице разминаване в количеството –
12 515.780 кг. На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 7 от 24.02.2020г.,
за извършени административни нарушения по чл.31, ал.1, предл.3 във връзка с
чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ, изразяващи се в това, че в качеството му на съхранител
по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, на военновременен запас от кашкавал от
краве мляко, съгласно Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс
към него - № ДС-8/28.06.2017г., не е изпълнил дадените в т.3 от Констативен
протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г.. задължително предписание, със срок на
изпълнение до 28.12.2019г. В АУАН подробно е описано предписанието, цитирано и
по – горе, посочено е че нарушението е извършено на 28.12.2019г. и че е
установено при извършена на 07.02.2020г. проверка в Млекопреработвателно
предприятие – гр.Омуртаг, с адрес: гр.Омуртаг, Промишлена зона. В АУАН са
описани подробно констатациите при извършените проверки. АУАН е подписан от
актосъставителя, двама свидетели и законния представител на визирания в него
нарушител, който е посочил, че има възражения. В установения законов срок
представителят на жалбоподателя е представил писмено възражение, в което е
посочил, че дружеството няма качеството на съхранител по смисъла на § 1 от
НУРОДДРВВЗ, тъй като сключените между него и ДА „ДРВВЗ“ договори за съхранение
са прекратени и съответно не е носител на административна отговорност. Сочи се
във възражението, че дружеството няма помещения в МПП – Омуртаг и че това
предприятие е собственост на друго дружество, както и че промяната в
собствеността многократно е заявявана, като е цитирана кореспонденцията между
жалбоподателя и АНО. Изтъкнато е, че твърденията за липси на кашкавал са
неверни и още веднъж е подчертано, че дружеството не е отговорно лице по
смисъла на ЗАНН в провежданото административнонаказателно производство. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 1184 от 09.04.2020г. на председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, с което на основание чл.31,
ал.1, предл.3-то във връзка с чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ чл.83 от ЗАНН, на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 12 000.00
/дванадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото
задължително предписание да възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в
размер на 16 337.095 кг. В НП нарушенията, както и обстоятелствата, при които
са установени са подробно хронологично описани, цитирани са посочите по – горе
констативни протоколи, даденото предписание и обстоятелствата, поради които АНО
счита същото за неизпълнено. Посочено е че нарушението е извършено на 29.12.2019г.
в Млекопреработвателно предприятие – Омуртаг, а е констатирано на 07.02.2020г..
Обсъдено е подаденото от законния представител на жалбоподателя възражение,
като същото е прието за неоснователно. В постановлението е посочено, че
дружеството жалбоподател е съхранител на държавни резерви и военновременни
запаси смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ и съгласно Договор за съхранение на
ВВЗ № 5027/28.06.2011 г. и Анекс към
него от 28.06.2017г., за съхранение на кашкавал „Витоша“ по БДС 15:2010, заделен за ВВЗ. По делото са
приети и приложени като писмени доказателства освен описаните по – горе и
останалите материали от административно – наказателната преписка, както и
представените от процесуалния представител на жалбоподателя писма, освен
цитираните по – горе и постановление за възлагане. Гласни доказателства не са
ангажирани от страните.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства съдът намира жалбата за основателна.
При преглед на АУАН и издаденото въз основа на него НП е видно, че акта е
съставен, а постановлението е издадено против жалбоподателя в качеството му на
съхранител на ДР и ВВЗ, по смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, съгласно Договор
за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс към него - №
ДС-8/28.06.2017г. В разпоредбата на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ се съдържа
дефиницията на понятието „съхранители“ по смисъла на същата наредба, а именно
„еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, и
други юридически лица с нестопанска цел, на които е възложено съхраняване,
поддържане, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси“.
Самото възлагане на посочените дейности е регламентирано от чл.12 от
НУРОДДРВВЗ, а и от чл.17, ал.2 от ЗДРВЗЗ, до изменението му с ЗИДЗДРВВЗ
обнародван в ДВ бр.65 от 20.07.2020г. Съгласно тази разпоредба, в ред. ДВ
бр.9/2003г., ДА „ДРВВЗ“ може да възлага съхраняването и опазването на държавни
резерви и на външни съхранители - търговци и организации, на конкурсен принцип,
като взаимоотношенията се уреждат с договор. Разпоредбата е била действаща до
23.07.2020г. и следователно е приложима относно отношенията между жалбоподателя
и АНО. Реда за провеждане на конкурсната процедура и сключването на договори с
класираните лица е уреден в посочения по – горе чл.12 от НУРОДДРВВЗ. От
текстовете на цитираните разпоредби се установява, че за да придобие
съответният търговец, ЮЛ или ЮЛНЦ, качеството на съхранител по смисъла на §1 от
ДР на НУРОДДРВВЗ, следва да е проведена конкурсна процедура и да е сключен
договор между ДА „ДРВВЗ“ и съответното лице. В конкретния случай между АНО и
жалбоподателя е сключен Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г., с който
на жалбоподателя е възложено да съхранява и пази вещите описани в приложението
към договор и към сключения към този договор анекса - Анекс № ДС-8/28.06.2017г.
Със сключване на договора жалбоподателят
е придобил качеството на съхранител по смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. От
приетото и приложено по делото уведомително писмо изх. №27/08.11.2017г. от
управителя на дружеството жалбоподател до директора на ТД „ДР“ – Велико
Търново, е видно, че със същото е отправено писмено мотивирано предизвестие от
страна на съхранителя за прекратяване на Договор за съхранение на ВВЗ №
5027/19.12.2011 г. Действително не са налице категорични данни за датата на
връчване на предизвестието, но от
приложеното по делото писмо изх. № 40-08-3175-1/10.11.2017г. от директора на ТД
„ДР“ – Велико Търново до управителя на дружеството жалбоподател, се установява,
че към 10.11.2017г. АНО е получил предизвестието. С посоченото писмо във връзка
с отправеното предизвестие управителят на дружеството жалбоподател е уведомен,
че следва да се спазва чл.8, т.11 от договора и че дружеството до преместване
или реализация на материалите продължава да притежава качеството на съхранител,
тъй като съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ вече му е възложено съхраняването,
поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ и му е разяснена
отговорността, която носи в това му качество. При преглед на цитирания договор
се установява, че по естеството си същият представлява договор за влог, както е
посочено и от представителя на АНО в представената писмена защита. Следователно
приложимата нормативната уредба по отношение на двата договора се съдържа в
чл.250 – чл.257 от ЗЗД, като в нито една от тези разпоредби не е предвидено
предпоставка за прекратяване на договора за влог да е връщането на веща. В
случая по реда на чл.24, т.2 от договора жалбоподателят, действащ в качеството
си на съхранител е отправил едномесечно писмено предизвестие до възложителя по
договора за прекратяването му. Към 10.11.2017г. предизвестието безспорно е било
известно на възложителя. и следователно с изтичането на срока на предизвестието
на 10.12.2017г. описания по – горе договор е прекратен. С прекратяването на
договора жалбоподателят е загубил качеството на съхранител по съгласно § 1 от ДР
на НУРОДДРВВЗ, тъй като правните основания, на които е придобил това качество
са престанали да съществуват в правния мир. Следователно дружеството
жалбоподател не може в качеството на съхранител на ВВЗ да бъде субект на
административното нарушение описано в АУАН и издаденото въз основа на същия НП,
тъй като не притежава това качество от 10.12.2017г. Обстоятелството, че именно
единствено лица имащи качеството на съхранители могат да бъдат субекти на това
нарушение се установява и от посочения в правната квалификация на нарушението
чл.27 от ЗДРВВЗ, като съгласно чл.27, ал.2
от ЗДРВВЗ /ред. ДВ бр.9/2003г./ „Контролът
върху търговците и организациите
съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването
на държавните резерви и военновременните запаси се осъществява от председателя
на агенцията чрез инспекторат и други упълномощени от него длъжностни лица.“, а
според визираната в АУАН и НП разпоредба на чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ /ред. ДВ
бр.9/2003г./, именно при упражняване на тази си контролна дейност инспекторите или упълномощените от председателя на агенцията
длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен характер
за търговците и организациите съхранители.
В този смисъл е и действащата редакция на посочената разпоредба – ДВ
бр.65/2020г. С оглед изложеното, за жалбоподателя може да съществува
отговорност за евентуално неизпълнение на клаузи по договора, която би могла да
се реализира по гражданско правен ред. Административнонаказателната отговорност
е форма на държавна репресия, която се реализира по отношение на определен кръг
лица – субекти на административни нарушения, чиито състави са установени от
закон, като е недопустимо упражняването ѝ спрямо други лица. В конкретния
случай, договора въз основа на който жалбоподателят е придобил качеството на
съхранител по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ е бил прекратен близо две
години преди извършване на проверката на 28.11.2019г., като мотивите на
законния представител на дружеството за прекратяване на договора, както и
времето, по което е направено волеизявлението за прекратяване на договора,
нямат правно значение. Фактът, че след като до АНО, в качеството му на
възложител по този договор, е достигнало волеизявлението на другата страна по
договора за прекратяването му, не са предприети своевременно необходимите
действия по преместване на материалите представляващи ВВЗ, в съответствие със
ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наред
с това за пълнота следва да се посочи, че са налице разминавания между АУАН и
издаденото въз основа на същия НП - по отношение на датата, на която е
извършено нарушението и в описанието на същото. В АУАН е посочено, че
нарушението е извършено на 28.12.2019г., а в НП се сочи 29.12.2019г., като дата
на извършването му, с мотива, че това е първият ден след изтичане на дадения
срок – 28.12.2019г., за изпълнение на конкретното предписание. Дори и да се приеме,
че с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 ат ЗАНН, това разминаване не води до
извод за незаконосъобразност на процесното НП, то по отношение на
констатираните противоречия в описанието на нарушението такъв извод не може да
бъде направен. В описанието на нарушението в НП е посочено, че дружеството
жалбоподател е съхранител на ДР и ВВЗ по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ и
съгласно Договор № 5027/28.06.2011 г. и Анекс към него от
28.06.2017г., за съхранение на кашкавал „Витоша“
по БДС 15:2010, заделен за ВВЗ. На
първо място от приложения Договор за съхранение на ВВЗ №5027 сключен между „Си
Ви Ес“ ЕООД и ДА „ДРВВЗ“ – е видно, че датата на сключване на договора е
19.12.2011г., а не както е посочено в НП 28.06.2011г. Същевременно и в
приложените КП и в АУАН е посочено, че Договор за съхранение на ВВЗ № 5027 е
сключен именно на 19.12.2011г. На второ мяст в НП е посочено, че съгласно този
договор жалбоподателят следвало да съхранява заделен за ВВЗ кашкавал „Витоша“
по БДС 15:2010. При извършена справка в „www.bds-bg.org › standard“, се
установява, че национален стандарт БДС 15:2010 е действащ, със заглавие на
български език „Българско бяло саламурено сирене“ и се отнася именно за този
продукт произведен в Република България, а действащия национален стандарт, който
се отнася до произведения в страната кашкавал е БДС 14:2010, със заглавие на
български език „Български кашкавал“. Именно вторият от посочените национални
стандарти е посочен в приложените КП и АУАН. В случая по отношение на констатираните
разминавания в описанието на нарушението не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 ат ЗАНН, тъй като от останалите
материали на АНП се установява, както датата на сключване на договора за
съхранение на ВВЗ, така и обстоятелството, че предмет на същия е съхраняване на
кашкавал „Витоша“, а съответното предписание касае именно възстановяване на
посоченото по – горе количество от този кашкавал. Констатираното противоречие в
описанието на нарушението и АУАН води до незаконосъобразност на НП, тъй като
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното процесното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, на формално основание,
без да се обсъжда спора по същество.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
1184 от 09.04.2020г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, с което за административно нарушение по чл.31,
ал.1, предл.3 във връзка с чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ и на основание същите
разпоредби, на „Си Ви Ес – Омуртаг“ ЕООД, с адрес на управление: гр.Велико
Търново, ул.“Тракия“ №1, ЕИК *********, със законен представител К. М. К.–
управител, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 12 000.00 /дванадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството
не изпълнило даденото задължително предписание да възстанови липсващото
количество кашкавал за ВВЗ в размер на 16 337.095 кг., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА