Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,
ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Даниела Т. и в присъствието на прокурор Ирина Арменова,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 2372 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С Присъда от 21.11.2018г.,
постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НОХД № 21255/2017 г. съдът е признал
подсъдимия И.И.И. за ВИНОВЕН в това, че на 18.09.2016 г., около 22.40 часа, в
гр. София, ж.к. *********, се е заканил с убийство на М.Й.Ч., като насочил
газов пистолет към главата на Ч. и го заплашил с думите „И двамата бяхте до
тук. Сега с вас ще приключа”, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у М.Й.Ч., поради което и на основание
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което наказание, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът се е
произнесъл по веществените доказателства, като е отнел в полза на държавата
един брой газов пистолет “Carrera - GT60“ с фабричен номер 16-4500016,
собственост на подсъдимия И.И.И. и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил
подсъдимия И.И.И. /със снета самоличност/ да заплати направените по делото
разноски в досъдебното производство, по сметка на СДВР в размер на 306.12 лева,
както и разноските в съдебната фаза в размер на 160,00 лева по сметка на СРС в
полза на Държавата.
Срещу така постановената присъда
е постъпила Въззивна жалба от И.И. чрез неговия защитник адв. В.П. от ГАК с
която се иска отмяна на присъдата на СРС и оправдаване на подсъдимия.
Постъпило е и Допълнение към
въззивната жалба в което се прави разбор на доказателствата, като се сочи, че
СРС неправилно е кредитирал показанията на св. Ч. и Х., вместо обясненията на
подсъдимия, тъй като посочените свидетели били заинтересовани от изхода на
делото, а други свидетели не са разпитани. Сочи се също така, че е останало
недоказано мястото на извършване на деянието, както и съставомерността на
деянието, което се вменява във вина на подсъдимия, доколкото СРС не бил
разграничил заканата за убийство от скарването, съобразно практиката на ВКС.
Сочи се също така, че СРС неправилно е приел, че подсъдимият е имал възможност
реално да изпълни заканата си. В заключение отново се иска отмяна на присъдата
и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия адв. Т. заявява ,че поддържа жалбата и допълнението към нея, няма
искания по доказателствата и искания за отводи.
Прокурорът от своя страна оспорва
жалбата и не прави нови доказателствени искания.
Подсъдимият И. поддържа жалбата,
няма искания по доказателствата и заявява, че не прави отводи.
В хода по същество адв. Т. счита,
че СРС неправилно е анализирал събраните доказателства, като деянието не е
съставомерно на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НПК. Защитата сочи, че
свидетелите са заинтересовани, а по делото били налични множество доказателства
за конфликт между страните. Сочи също така, че дори да се приеме за доказана
отправената закана, то същата е импулсивна, механична и единствено с
емоционален заряд и не цели да предизвика страх от осъществяването й. Сочи също
така, че липсва и умисъл за извършване на престъплението от страна на
подсъдимия, поради което моли присъдата на СРС да бъде отменена, а подзащитният
й – оправдан.
Прокурорът моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като счита, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна. Сочи, че освен свидетелските
показания, по делото има и други доказателства, които доказват извършването на
престъплението от страна на подсъдимия И.. В заключение се прави искане за
потвърждаване на присъдата на СРС.
Подсъдимият И. лично в своя
защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи, че е бил
нападнат без причина, поради което извадил оръжие, но не го е насочвал. Сочи,
че като ги е разпознал, изхвърлил оръжието. Сочи и че е виждал пострадалия след
инцидента да копае в градината си и не личало да имал високо кръвно.
В последната си дума подсъдимият И.
моли присъдата на СРС да бъде отменена.
Защитата на подсъдимия адв. М.
оспорва протеста и не прави искания за отводи и искания по доказателствата.
В хода по същество прокурорът
заявява, че не поддържа протеста и счита, че престъплението за което е обвинен
подсъдимия е недоказано, като това се виждало както от събраните доказателства
на досъдебната фаза, така също и от тези, събрани в производството пред СРС,
поради което моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде оставена в
сила.
Адв.М. поддържа изложеното от нея
пред първата инстанция, като сочи, че обвинението не е доказано нито от обективна,
нито от субективна страна, като моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и
изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда
намира следното:
Подсъдимият И.И.И.
е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше образование,
разведен, неосъждан, работещ, с адрес гр. София, ж.к. *********бл. *********с
ЕГН **********.
Подсъдимият И.И.И.
и св. М. Ч.а са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен през 2015 г., а
отношенията им след това били обтегнати, като Ч.а на няколко пъти споделяла с
родителите си за отправени закани от бившия й съпруг по неин адрес. След
развода свидетелката М. Ч.а заживяла със свидетеля С.Х.на съпружески начала,
като двамата живеели в дома на нейните родители гр. София, ж.к. *********бл. ***********.
В същия блок, но във вход „*********живеела майката на подсъдимия И.
свидетелката Р.И..
На 18.09.2016 г.
вечерта св. М. Ч.а, Д.Ч.а, М.Ч. и С.Х.се намирали в дома на семейство Ч.и и
вечеряли заедно. Апартаментът се намирал на първия етаж и имал видимост както
към входа на блока и градинката отпред, така и към задната страна на блока. На
същата дата около 22:30 ч. подсъдимият И. започнал продължително да звъни на
звънеца на апартамента на семейство Ч.и. Св. М.Ч. погледнал през прозореца и
видял, че на вратата е подсъдимия и решил да не отваря вратата. Малко по-късно,
подсъдимият И. заобиколил блока и отишъл до балкона на апартамента на сем. Ч.и
от задната страна на входа и започнал силно да тропа по решетката и да вика „ще
ви избия, ще ви унищожа“. Свидетелите Ч.и и Х. отново не реагирали, затова
подсъдимият се върнал пред блока и отново започнал да вика и псува пред
кухненските прозорци на апартамента на сем. Ч.и. Св. М.Ч. се притеснил за шума,
затова решил да излезе със св. С.Х.пред блока и да опитат да се разберат с
подсъдимия. Двамата излезли и се насочили към градинката пред входа на блока,
където се бил оттеглил подсъдимият И.. Св. М. и Д.Ч.и останали вътре, като
следили през прозореца на кухнята какво се случва. След като излезли пред
входа, св. Ч. и Х. забелязали, че подсъдимият И. стои на пейка в градинката и
се насочили към него. В момента около тримата нямало други лица, а свидетелките
Ч.и не можели добре да виждат случващото се поради тъмнината и растителността.
Осветлението в градинката не работело и видимостта била силно ограничена.
Когато се
приближил към него, св. Ч. попитал подсъдимия какво иска, тогава подсъдимият И.И.
се изправил и се приближил фронтално към св. М.Ч. и започнал да заплашва, че ще
ги избие. Когато се доближил на около 2 метра от свидетеля, подсъдимият извадил
от горната си дреха газов пистолет “Carrera - GT60“ е фабричен номер 16-4500016
и го насочил към главата на М.Ч., като започнал да крещи към него репликите: “И
двамата бяхте дотук. Сега с вас ще приключа”. Подсъдимият И. направил още
няколко крачки към св. Ч., но тогава свидетелят Х. /който се намирал встрани на
няколко метра/ се намесил и с крак избил оръжието от ръката на подсъдимия.
Започнала физическа саморазправа между двамата, включително и размяна на удари
с ръце и крака, като св. Х. успял да удари в лицето подсъдимия и той също
получил наранявания в лицето и по тялото. Пистолетът паднал на земята. Св. Ч.
не се намесил в сбиването, като той единствено извикал на дъщеря си да позвъни
на тел. 112.
На мястото
пристигнали св. М.Й.и св. Г.Д., които живеели в същия вход, като св. Й.опитал
да прекрати физическия сблъсък между И.И. и С. Х., но подсъдимият продължил да
се опитва да нападне св. Х., докато св. Ч. стоял отстрани, видимо притеснен.
През това време св. М. Ч.а, която успяла да чуе виковете на баща си и на
подсъдимия, позвънила на тел. 112 и подала сигнал за случая. Полицейският екип
пристигнал скоро след позвъняването и на място полицейските служители О. и Т.установили
замесените лица, а впоследствие и намерили газовия пистолет, който бил предаден
доброволно от подсъдимия в хода на досъдебното производство. На И.И. и С.Х.било
оказана медицинска помощ и били откарани за преглед в болнично заведение, като
подсъдимият имал сериозни наранявания в областта на лявото око и устната и бил
хоспитализиран. Св. Х. имал охлузвания и синини. Св. М.Ч. бил в шок от
случилото се и отказал да бъде прегледан.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния
съд гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :
Гласни: обясненията на подсъдимия И.И.И. и показанията на
свидетелите М.Ч., М. Ч.а, С. Х., М.Й., Г.Д., Д.Ч.а, И. Т.,О.О., Р.И. и М.О.;
Писмени: медицински удостоверения и
епикризи, протокол за доброволно предаване, снимков материал, свидетелство за
съдимост на подсъдимия, заключенията на комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи на подсъдимия и пострадалия, и на извършената
техническа експертиза.
Веществени : Газов пистолет и диск със запис на обаждания до тел. 112
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите поотделно и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи.
Първоинстанционният
съд е обсъдил изключително подробно показанията на двамата свидетели – очевидци
– М.Ч. и С. Х., като ги е анализирал както поотделно, така и съпоставени
помежду си, поради което и правилно ги е кредитирал в цялост. Настоящият състав
напълно споделя направения от първоинстанционният съд анализ. От показанията на
тези двама свидетели се установяват действията на подсъдимия и изречените от
него думи, като и двамата са категорични, че И. е насочил пистолет към главата
на пострадалия Ч. и е изрекъл инкриминираните изрази. Съдът е обсъдил и
противоречията в показанията между двамата, като правилно е преценил, че всеки
един от свидетелите е разказал случката така, както я е възприел, относимо към
самия него, поради което и не се наблюдават съществени противоречия, които да
поставят под съмнение достоверността на казаното от двамата свидетели. СРС е
отговорил и на възраженията на подсъдимия и защитата за евентуална
предубеденост на двамата свидетели. Следва да се отбележи, че макар свидетелят Ч.
да е баща на бившата съпруга на подсъдимия, то няма данни същият да е бил в
лоши отношения с подсъдимия, а от показанията му не се установява
тенденциозност във вреда на И.. Напротив – свидетелят Ч. ясно и последователно разказва
случилото се така, както го е възприел, като от неговите думи се установят и
последиците за него от отправената му закана. Не се установява предубеденост и
в показанията на свидетеля Х., като съдът е извършил подробен анализ на
неговите показания и в тази насока, който анализ се споделя от СГС и не се
налага същия да бъде преповтарян.
Казаното от тези
двама свидетели косвено се подкрепя и от показанията на свидетелката М. Ч.а и Д.Ч.а,
които потвърждават, че подсъдимият е звънял на вратата и чукал по терасата,
което станало причина и М.Ч. и С.Х.да отидат да разговарят с него. Свидетелката
М. Ч.а потвърждава, че е чула караницата, макар да не е видяла точно какво се е
случило, но това я е разтревожило до степен, че да се обади на тел. 112 и да
повика полиция. Макар и да е установено, че между свидетелката М. Ч.а и
подсъдимия И. са били налице влошени отношения, то в казаното от нея не се
наблюдава тенденциозност на показанията във вреда на подсъдимия. Всичко казано
от нея напълно кореспондира с казаното от нейната майка, нейният баща и
свидетелят С. Х., поради което и съдът кредитира показанията на тези две
свидетелки.
Съдът дава вяра и
на показанията на свидетелите М.Й.и Г.Д., които живеят в същия блок и които са
се намесили, за да прекратят боя между свидетелят Х. и подсъдимия И.. В
показанията си свидетелят Й.потвърждава, че подсъдимият е бил по-агресивният от
двамата, както и че е видял пистолет под една от пейките, както и относно
състоянието на М.Ч.. Казаното от него кореспондира с останалия доказателствен
материал по делото, поради което и съдът кредитира неговите показания.
Аналогични са показанията и на свидетеля Д., които косвено потвърждават
твърденията на пострадалия и св. Х. за отправени към тях закани за убийство,
доколкото по време на боя между Х. и подсъдимия И., свидетелят Д. е чул от
страна на последния да отправя закани в същия смисъл, като посочения от
пострадалия Ч..
Показанията на
свидетелите Р.И. и М.О. не допринасят за изясняване на обективната истина,
доколкото и двамата не са очевидци на инкриминираното деяние, не са чули
заканата, отправена от подсъдимия към св. М.Ч., а са видели само силуети и са
чули викове, но не могат да дадат подробности, които да са от значение за
изясняване на предмета на делото.
СРС е анализирал и
показанията на двамата полицейски служители О. и Т., които имат производен
характер, но същите могат да служат за проверка на преките доказателства, каквито
са показанията на св. Ч. и св. Х., като и двамата свидетели потвърждават, че са
чули от тях за за насочения пистолет към главата на Ч., поради което и СРС още
веднъж прецени, че следва да кредитира в цялост показанията на пострадалия Ч. и
на св. Х..
Съдът подложи на
самостоятелен анализ и обясненията на подсъдимия, така, както е направил и СРС,
като прецени същите едновременно в тяхното качество на доказателствено средство
и на средство за защита. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на тези
обяснения в частта им в която подсъдимият отрича извършването на деянието.
Същият твърди, че е бил нападнат от двамата свидетели Ч. и Х. без причина,
което противоречи на житейската логика, доколкото подсъдимият към този момент
се е намирал в градинка, която не е била осветена, поради което няма как двете
посочени от него лица да са знаели, че той е там и да са дошли да се
саморазправят с него без причина. Много по-достоверно звучат показанията на Ч.
и Х., относно причината да излязат навън, а именно – поведението на подсъдимия,
който звънял по вратата и тропал по терасата, след което са го видели да се
оттегля към градинката и са решили да отидат да разговарят с него. Съдът не
дава вяра и на казаното от подсъдимия, че е извадил пистолета, за да респектира
двамата и след като ги е разпознал, го е хвърлил. Ако същият е искал само да
респектира двамата свидетели, но това не е станало, то логично е било той или
да използва пистолета, или да го прибере, но не и да го хвърли под пейката. Ето
защо тук съдът още веднъж дава вяра на казаното от св. Х., че е избил пистолета
от ръката на подсъдимия И., което обяснява защо пистолетът е намерен под
пейката, като кореспондира и показанията на свидетеля Ч., както и с казаното от
св. Д., който е чул подсъдимия да вика „къде ми е пистолета“ по време на
сбиването.
Настоящата
инстанция кредитира и заключенията на вещите лица, като пълни, ясни и
компетентно изготвени.
По отношение на
веществените доказателства, а именно, намереният на местопрестъплението газов пистолет “Carrera - GT60“ с фабричен номер
16-4500016, то, пистолетът е собственост на подсъдимия и той не отрича, че това
е оръжието, което е извадил, за да се защити от твърдяното нападение и за
насочването на което оръжие свидетелства и пострадалото лице, а и св. Х..
Посочената по-горе фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена и от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – времето, мястото и механизмът на
инкриминираното деяние, а именно – чрез насочване на пистолет към главата на
св. Ч. и отправяне на инкриминирания израз. Установено безспорно е и
авторството на деянието и негов автор е подсъдимият И..
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и
е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел правните си изводи, че с
деянието си подсъдимият И.И.И. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 18.09.2016 г., около 22.40 часа, в гр.
София, ж.к. *********, се е заканил с убийство на М.Й.Ч., като насочил газов
пистолет към главата на Ч. и го заплашил с думите „И двамата бяхте до тук. Сега
с вас ще приключа”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му у М.Й.Ч..
От обективна страна, за осъществяването на това престъпление е необходимо
подсъдимият да е отправил закана за убийство спрямо св. Ч., която закана да е
била възприета от същия и да е от естество, че да възбуди основателен страх от
осъществяването й. Доколкото е видно, че заканата е отправена чрез действия –
насочване на пистолет към главата на св. Ч. и придружена с думите „И двамата
бяхте до тук. Сега с вас ще приключа”, то безспорно според настоящия състав,
заканата е отправена по начин, който да възбуди основателен страх, доколкото и
към този момент св. Ч. не е имало как да знае, че пистолетът е газов.
Обстоятелството, дали заканата действително е възбудила основателен страх не е
съставомерно, но от заключението на вещото лице се установява, че същата е
въздействала изключително силно върху св. Ч. и е възбудила у него основателен
страх за живота му, поради което и това обстоятелство е налице.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят. Подсъдимият е
съзнавал, че поведението му съдържа закана за отнемане на живота на св. Ч.,
като е заявил това свое намерени с думите „И двамата бяхте до тук. Сега с вас
ще приключа”, като в същия момент е насочил пистолет към главата на пострадалия.
Същият е съзнавал, че заканата може да бъде възприета от адресата като
действителна заплаха и е целял това.
Неоснователни са възраженията на защитата, че в случая се касае за закана,
която е импулсивна,
механична и единствено с емоционален заряд и не цели да предизвика страх от
осъществяването й. Цялостното поведение на подсъдимия И. през въпросната вечер
– звъненето на звънеца на апартамента, блъскането по терасата, насочването на
пистолет към главата на пострадалия и отправяне на инкриминираните изрази сочат
за една единствена цел, а именно – да се отправи закана за живота на
пострадалия Ч. и то по такъв начин, че същият да я възприеме и тя да му
въздейства. Обстоятелството, че подсъдимият не е имал намерение да изпълни
заканата си е ирелевантно с оглед на повдигнатото обвинение, още повече че
пострадалият Ч. не е имало как да знае това.
По вида и размера на наказанието :
Съдът извърши самостоятелна преценка по отношение на наказанието, като не
намери основание за изменение на присъдата в тази й част.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода” до 6 години.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни
такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55
от НК.
Първата инстанция е извършила подробна преценка на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е определила наказанието
по реда на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността, а именно на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Правилно СРС е приел, че са налице и
основанията за прилагане на чл. 66 от НК, поради което и законосъобразно е
отложил изтърпяването на така наложеното наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ.
СРС правилно е преценил, че доколкото при осъществяване на престъплението
по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, подсъдимият е използвал средство -
оръжие, което е негова собственост, то на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК
така приобщеното по делото веществено доказателство - газов пистолет “Carrera -
GT60“ с фабричен номер 16-4500016 (на съхранение в 07 РУ СДВР) следва да бъде
отнето в полза на държавата.
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил разноските в тежест на
подсъдимия.
Предвид всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ
въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 21.11.2018г., постановена от СРС, НО, 17-ти състав по НОХД № 21255/2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.