№ 15524
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110130299 по
описа за 2022 година
като сложи за разглеждане гр. д. № 30299 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищците Р. П. Л., Т. П. Л. и Д. Д. Д. са предявили срещу ответника В. А. Я. осъдителни
искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сума в размер на по 1/3 за всяка от тях от общо
17 899 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане,
представляваща получена без основание от ответницата сума, която същата е превела на
30.05.2018 г. от банковата сметка в „П..“ АД на П С Л, общ наследодател на ищците,
починал към датата на подаване на исковата молба, по своя банкова сметка, използвайки
нотариално заверено пълномощно с рег. номер .. г. от 29.03.2018 г.
Ищците твърдят, че две от тях - Р. П. Л. и Т. П. Л. са дъщери на, а третата - Д. Д. Д.,
племенница, която е била осиновена от П С Л, български композитор, педагог,
етномузиколог и общественик. През 2014 г., когато П Л бил на 78 години, се запознал с
ответницата, негова студентка, на 25 г., като двамата започнали интимна връзка и
впоследствие заживели заедно в притежавания от него апартамент №... в гр. София, жк
„М..“, БЛ.., вх. Б, ет. 8. През 2015 г. близките на Л. забелязали, че той се държи неадекватно
от време на време, бил дезориентиран по време и място, с резки промени в настроенията и
понякога не ги разпознавал. През м. септември 2015 г. постъпил в Клиника по нервни
болести към УМБАЛ „С..“ АД, където му била поставена диагноза „исхемичен тромботичен
мозъчен инсулт“ и му било предписано лечение. Бил насочен към невропсихологично
изследване. но такова не било извършено. Състоянието му започнало да се влошава и това
наложило в средата на 2016 г. да му бъдат извършени серия от неврологични прегледи, като
Л. се оплаквал, че има главоболие, което се засилвало вечер и през нощта, забравя близки
събития и понякога трудно се ориентира в позната обстановка. Била му поставена диагноза
„последици от мозъчносъдови болести“. Въпреки че отричал пред близките си каквито и да
е здравословни проблеми, с времето влошеното му състояние ставало все по-очевидно. В
същия период Л. започнал да прехвърля имуществото си на ответницата В. А., като на
15.06.2016 г. й превел сума в размер на 50 000 лв. без посочено правно основание. През м.
декември 2016 г. постъпил в Клиника по кардиология към .. по повод синкоп (припадък) с
краткотрайна загуба на съзнание и пристъпно сърцебиене. Била извършена консултация с
невролог и му била поставена диагноза „хронична мозъчно-съдова болест“, като му били
1
предписани и лекарства, които служат за лечение на когнитивни и поведенчески нарушения
вследствие на хронични съдови и дегенеративни мозъчни заболявания. През лятото на 2017
г. П Л прехвърлил симулативно на сестра си М.. Л.а апартамента в жк „М..“, а след това през
м. март 2018 г. последната го прехвърлила на ответницата срещу продажна цена от 9000 лв.,
която дори не била заплатена. През м. 10 и м. 11. 2017 г. Л. извършил и още два парични
превода в полза на ответницата като ищците твърдят, че това било извършено при
възползване от неговото влошено психическо състояние и по този начин ответницата успяла
да се сдобие с парични суми в размер над 150 000 лв. В края на 2017 г. П Л бил
диагностициран и с онкологично заболяване, което наложило болничен престой и
извършване на спешна операция. Ищците направили опит да се свържат с него, но
телефонният му номер бил изключен, а в дома му в жк „М...“ не отварял никой, въпреки че
се чувало, че вътре има хора. Единствено ищцата Д. Д. успява да поддържа контакт с него.
Тя уведомява другите му близки, че той е болен на легло, в изключително тежко физическо и
психическо здраве и с него може да се злоупотреби, поради което другите две ищци
предявяват иск за поставянето му под запрещение, по който е било образувано гр.д. №
3711/2018 г. по описа на СГС, IV, бр. състав. На 29.03.2018 г. П Л и ответницата посещават
МБАЛНП „С..“ за снабдяване с документ, че Л. е психически здрав. Той е прегледан от
психиатър, който отказва да издаде документ, удостоверяващ, че Л. е дееспособен, тъй като
установява симптоми на напреднала деменция. В същия ден ответницата организира
домашно посещение от нотариус за извършване на заверка на две пълномощни – за
разпореждане с притежаван от негов недвижим имот, като го прехвърли сама на себе си
срещу грижите и гледането, които е положила за Л. в периода 0т 2014 г. до датата на
заверката и срещу задължението да го гледа и издържа занапред, и второ пълномощно с рег.
номер .. г. за свободно разпореждане с банковите сметки на Л. в „П..“ АД, където били
всичките му останали спестявания. На 09.05.2018 г. Л. прехвърлил на ответницата недвижим
имот срещу положени грижи, както и срещу задължение за гледане и издръжка занапред. На
11.05.2018 г. полицейски служител посетил Л. в дома му за снемане на сведения дали и при
какви условия има намерение или вече е прехвърлил недвижимия си имот, но Л. заявил, че
не е продавал ателието, предмет на сделката от 09.05.2018 г. и не е ходил до нотариус, като
не можел да си спомни събития отпреди два дни. На 29.05.2018 г., няколко дни преди да
почине, Л. се отказал от вещно право на ползване върху дворно място и с две
последователни сделки – дарение и продажба, имотът бил прехвърлен на А. Т. П. за сумата
от 18 000 лв., като на следващия ден – 30.05.2018 г. ответницата се явила в офис на „П..“ АД
и след като се легитимирала с нотариално завереното пълномощно от 29.03.2018 г. превела
от банковата сметка на П Л по своя банкова сметка процесната сума в размер на 17 899 лв. с
посочено основание „прехвърляне на средства“. На 11.06.2018 г. П Л починал. Ищците
поддържа, че липсва основание за извършения превод, като липсва и правоотношение, което
да оправдава имущественото разместване, като освен това сочат, че към момента на
упълномощаването и към извършването на превода П Л не е бил в състояние да формира
правно-валидна воля, поради което преведената сума подлежи на връщане, като всяка от
ищците има право да получи по 1/3 от паричната сума. претендират и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват. Изложени са твърдения за прекъсване на отношенията между П Л,
бившата му съпруга Л.. Л.а и дъщерите му Р. П. Л. и Т. П. Л. по повод имуществен спор във
връзка с ателие, който наложил и воденето на съдебно дело от страна П Л през 2014 г. по иск
по чл. 108 ЗС, което той спечелил. Прекъснатите между тях взаимоотношения така и не били
възстановени до смъртта на Л.. Ответницата твърди, че се запознала с него през 2011 г.,
когато била студентка във втори курс, а той бил неин преподавател. Споделил й, че няма
добри отношения със семейството си и че бил разочарован от тяхната незаинтересованост
към него, както и че се нуждаел от човек, който да му помага вкъщи и в работата и че имал
намерение да пусне обява и във вестник, ако не намери помощник или асистент. Помолил
ответницата да му помага. Тя се съгласила и от 2012 г. започнала да се грижи за него.
Първоначално пътувала два пъти седмично до София и посещавала апартамента му, за да му
2
съдейства с ангажиментите, които имал като председател на С.... През 2014 г. Л. я поканил
да живее с него в апартамента му в жк „М..“ и тя се съгласила. Помагала му с всички
ангажименти и заедно създали над 120 песни, като изцяло се занимавала и с домакинството.
Ответницата забелязала, че Л. поддържа отношения само с осиновената си дъщеря, третата
ищца и нейната майка, неговата сестра М.. Л.а, но не и с двете си рождени дъщери. Когато
ответницата се нанесла при Л., той бил в нормално за възрастта си, около 78 години,
здравословно състояние, нямал сериозни оплаквания и не се налагало да се търси често
медицинска помощ. През 2015 г. сестрата на Л. настояла той да посети болнично заведение,
защото подозирала, че е прекарал инсулт. Според ответницата от медицинските документи
при това посещение се установява, че обективното му състояние е било в норма, поради
което смята, че изложените в исковата молба твърдения за наличие на затруднения в
разпознаването на близки и познати, са неверни. По отношение хоспитализирането на Л.
през 2016 г. сочи, че причината са били кардиологични проблеми, като в епикризата му е
посочено, че е бил контактен и адекватен. Посочва също така, че тя е придружавала Л. в
болничното заведение и се е грижила сама за него, вкл. и в периода след това, в домашни
условия. Във връзка с хоспитализацията на Л. през септември 2017 г. поддържа, че тогава е
бил диагностициран с онкологично заболяване и в епикризата му отново изрично е било
посочено, че е бил ориентиран за време и място, а освен това при извършената впоследствие
хирургична интервенция сам и лично е дал информирано съгласие. Твърди, че след
изписването му от УМБАЛ „С..“ ответницата се е грижела за него денонощно и именно тези
грижи за наложили тегленето на паричните суми от банковата сметка на Л., като те са били
изразходвани за лечение, разходи за домакинството и консумативи. Посочва, че през
периода, за който ищците твърдят, че психическото състояние на Л. се е влошавало, той е
имал множество участия в музикални фестивали, конкурси, интервюта, срещи, на които е
бил в пълно съзнание относно обстановката, продължи да композира и песни, за което
свидетелстват представени от ответницата нотни страници, изписани ръкописно от самия
него. Последното му интервю било от м. януари 2018 г. за в. „Трета възраст“, след
онкологичната операция. По отношение на процесното пълномощно от 29.03.2018 г.
посочва, че то е било породено от невъзможността на П Л да посещава лично офисите на
банката. Излага и твърдения за извършено от Л. ръкописно дарение в нейна полза на сумата
от 21 000 лв., която той очаквал да получи от продажбата на недвижимия имот от А. П. от
29.05.2018 г., като именно дарението представлявало основанието за прехвърлянето на
средства на процесната дата от неговата банкова сметка в нейната. Смята, че това е
възнаградително дарение във връзка с оказаната от нея помощ в професионалната дейност
на Л., а впоследствие и с успоредно полаганите от нея грижи за него предвид
здравословното му състояние. Сочи, че независимо от дарственото намерение част от сумата
е била разходвана за погребението на П Л в размер на 2562 лв., които е следвало да бъдат
направени от неговите наследници съищците. В тази връзка при условията на евентуалност
прави възражение за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД със сумата от 2652 лв.,
които е платила вместо ищците при квоти от по 1/3 срещу всяка от тях или по 884 лв. моли
исковете на ищците да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
С допълнителна молба ищците оспорват твърденията за наличие на дарение в полза на
ответницата. Сочат, че липсва договор в изискуемата от закона форма, като нито е налице
двустранна сделка с нотариална заверка на подписите, нито реално предаване на паричната
сума от дарителя. При условията на евентуалност правят възражение за нищожност на
извършеното упълномощаване и договора за дарение поради липса на съгласие на основание
чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, тъй като предвид дементния синдром, П Л не е можел да се
грижи за своите работи, да разбира и ръководи действията, а при условията на евентуалност
– възражение за унищожаемост на двете сделки на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за
нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД поради накърняване на добрите нрави (тъй като
ответницата е използвала интимната си връзка с П Л и се в възползвала от влошеното му
здравословно състояние, за да се сдобие с цялото му движимо и недвижимо имущество), чл.
26, ал. 2, предл. второ ЗЗД поради липса на основание (тъй като за твърдените положени от
нея грижи вече е била възнаградена с парични средства, с които закупува апартамент в гр.
3
София, кв. „Д..“, както и й е била прехвърлена собствеността върху ателие в гр. София, кв.
О..) и чл. 226, ал. 3 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че процесната сума е излязла от патримониума на техния наследодател и е била получена от
ответницата, като е ответницата е превела същата по своя банкова сметка.
В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на твърдяното от нея основание за получаване на процесната сума, а именно
извършено от наследодателя на ищците дарение от 29.05.2018 г.
В тежест на ответницата по направеното възражение за прихващане с вземане по чл.
59 ЗЗД е да установи, че е направила разходи в размер на 2562 лв., които са били дължими от
ищците, т.е. те са се обогатили, като между обедняването и обогатяването е налице
причинна връзка, т.е. че чрез накърняване имуществото на ответницата ищците са спестили
разходи, които са били длъжни да направят.
В тежест на ищците по направените възражения за нищожност и унищожаемост на
извършеното упълномощаване и договора за дарение поради липса на съгласие на основание
чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД поради
липса на основание и чл. 226, ал. 3 ЗЗД е да установят наличието на твърдените от тях
обстоятелства, представляващи основание за нищожност или унищожаемост на двете
сделки.
От фактическа страна
Съгласно епикриза от Клиника по нервни болести към УМБАЛ „С..“ АД П С Л е
постъпил в болничното заведение на 21.09.2015 г. и е бил изписан на 25.09.2015 г. с
окончателна диагноза „исхемичен мозъчен инсулт (тромботичен) във вбс.
Окуловестибуларен и дискоординационен палео- и неоцеребеларен синдроми,
квадрипирамиден синдром, ах III стадий“. В снетата от пациента анамнеза е посочено, че
има внезапен световъртеж с чувство на „потъване“, залитане при ходене в неопределена
посока, притъмняване пред очите, а в „минала анамнеза“, че преди няколко месеца е
претърпял битова тра.. с удар по главата, като на близките прави впечатление, че оттогава
забравя близки събития и в някои моменти не ги познава. Като препоръка към лични лекар е
посочено да се насочи към невропсихологично изследване.
Приети са амбулаторни листове за извършени прегледи на П Л от д-р Д М на
16.05.2016 г., 18.05.2016 г. и 26.05.2016 г. с основна диагноза „последици от други и
неуточнени мозъчносъдови болести“ с оплаквания от главоболие, което се засилва вечер и
през нощта, забравя близки събития, понякога трудно се ориентира в позната обстановка. В
графа „терапия“ са отбелязани изписани лекарства и е посочено, че отказва
диспансеризация.
Съгласно епикриза от Клиника по кардиология към „..“ МБАЛ София П Л е постъпил в
болничното заведение на 16.12.2016 г. и е бил изписан на 19.12.2016 г. с диагноза „състояние
след синкоп, артериална хипертония II ст., умерена аортна стеноза, лекостепенна митрална
инсуфициенция, хмсб, доброкачествена простатна хиперплазия. В анамнезата е посочено, че
е постъпил по повод припадък с краткотрайна загуба на съзнание и пристъпно сърцебиене.
Съгласно статус пациентът е в задоволително общо състояние, контактен и адекватен.
Приети са амбулаторни листове за извършени прегледи на П Л от д-р П Х на 27.06.2017
г., 12.07.2017 г., 24.07.2017 г., 27.07.2017 г., 23.08.2017 г., 01.09.2017 г. и 28.09.2017 г. с
основна диагноза „последици от мозъчен инфаркт“ и придружаващи оплаквания
4
„хиперточнино сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия и
хиперплазия на простатата. Посочено е, че пациентът се оплаква от главоболие,
световъртеж, тежест в сърдечната област и напрежение в очите.
На 15.08.2017 г. П Л е прехвърлил на сестра си М.. Л.а с нотариален акт за покупко-
продажба апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „М..“, БЛ.., ет. 8. С нотариален акт от
09.03.2018 г. М.. Л. е учредила в полза на П Л пожизнено вещно право на ползване върху
същия апартамент и е прехвърлила правото на собственост върху него на ответницата В. Я.
срещу обща цена в размер на 17 000 лв.
Съгласно епикриза от Клиника по вътрешни болести, Отделение по гастроентерология
към УМБАЛ „С..“ АД – София П Л е постъпил в болничното заведение на 06.10.2017 г. и е
бил изписан на 12.10.2017 г. с окончателна диагноза полипи на дебелото черво (5 бр.),
ендоскопска полипектомия на 3 бр. полипи на дебелото черво, дивертикули на колон
сигмоидеум, полип на стомаха, язва на гастро-йеюналната анастомоза, хроничен гастрит,
тежка желязо-дефицитна анемия, ах 3 ст., състояние след прекаран исхемичен мозъчен
инсулт (09.2015), умерена ао стеноза, лекостепенна митрална инсуфициенция,
доброкачествена простатна хипертрофия. В анамнезата е посочено, че за последните 5-6
месеца пациентът е загубил около 15 кг. В графа обективно състояние е описан мъж на
видима възраст, отговаряща на действителната, в увредено общо състояние, заема активно
положение в леглото, авто- и алопсихично ориентиран.
Съгласно епикриза от Клиника по хирургия към УМБАЛ „С..“ АД – София П Л е
постъпил в болничното заведение на 19.12.2017 г. и е бил изписан на 02.01.2018 г. с
окончателна диагноза CA VENTRICULI T3-N1-M1, METASTASI HEPATIS. В анамнезата се
посочва, че пациентът е постъпил по повод оплаквания от отпадналост, лесна уморяемост,
тежест в горния коремен етаж, като след повторна биопсия на формацията в стомаха са били
установени данни за карцином на стомаха и лезии в черния дроб. Във физикален статус е
описан мъж на видима възраст, отговаряща на календарната, контактен, адекватен,
ориентиран, в увредено общо състояние.
Приет е амбулаторен лист от извършен преглед на П Л на 29.03.2018 г. от д-р П Х с
основна диагноза „последици от мозъчен инфаркт“ и придружаващи заболявания
„злокачествено новообразувание на тяло на стомаха“ и „хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност). Съгласно анамнезата е наличие отпадналост и състояние
следоперация. Посочено е, че пациентът е насочен за оперативно лечение и към консултация
с психиатър.
На същата дата – 29.03.2018 г. са заверени от нотариус подписите и съдържанието на
две пълномощни извън нотариалната кантора, в АП... находящ се в гр. София, жк „М..“,
БЛ.., вх. 2, ет. 8. С едното от тях П Л е упълномощил ответницата да прехвърли на себе си
следния негов недвижим имот: ателие № 1, находящо се в гр. София, район „О..“, ул. „Ве..“
№.., на първи етаж с площ от 42, 09 кв.м., срещу грижите и гледането, които е положила за
него от 2014 г., както и срещу задължението да го гледа и да го издържа и занапред, докато е
жив, като му запази безвъзмездно правото на ползване върху имота, докато е жив. С другото
пълномощно П Л е упълномощил В. Я. да го представлява пред „П..“ АД като има правото
да се разпорежда неограничено със средствата по откритите на негово име банкови сметки.
На 09.05.2018 г. д. Я., психиатър, е освидетелствал П Л по негово желание (л. 267). При
прегледа пациентът заявил, че желае да получи документ, от който да е видно, че е
психически годен да взема самостоятелни решения и да прехвърли срещу гледане
притежавано то него ателие в гр. София на своята близка В. А. Я. за грижите, които е
полагала за него повече от 5 години и ще продължава да полага, докато е жив. В издадения
документ е посочено, че при прегледа Л. е бил спокоен, контактен, със съхранена ауто и
алопсихична ориентация, отговарял е правилно на зададените въпроси с удължено
реактивно време, критичен към състоянието и поведението си. Не са били установени
сетивни измами и психотична продукция, мисловният процес е бил леко забавен, правилен
по структура и съдържание, със съхранен речников състав, тематично фокусиран върху
5
здравословните проблеми и проблемите в ежедневието. Документът съдържа изложение в
пряка реч на казаното от пациента, като е видно, че той е знаел коя година е, но не и точната
дата. Споделил е, че в същия ден ще ходят при нотариус, за да прехвърли ателието на В.,
която го е гледала толкова време и й има пълно доверие, че няма да го остави и ще продължи
да се грижи за него, но сигурно дъщерите му ще спорят и ще се опитат да му попречат. По
отношение на памет и интелект е отбелязано начално снижение без данни за деменция, като
началните когнитивни, емоционални и интелектуално-паметови изменения не са свързани с
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и не са довели до слабумие,
т.е. не е засегнато ядрото на личността и не е нарушена способността да бъдат вземани
решения според желанията и интересите. Дадено е заключение, че П Л страда от карцином
на стомаха, метастази в черния дроб и начало когнитивно разстройство, които не
представляват душевни болести или слабоумие, поради което лицето може да разбира и
ръководи действията си и да се грижи за своите работи, включително да се разпорежда със
своята собственост.
На 09.05.2018 г. П Л е прехвърлил на В. Я. ателие № 1, находящо се в гр. София, район
„О..“, ул. „Ве..“ №.., на първи етаж с площ от 42, 09 кв.м. с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане, срещу грижите, които е полагала за него от
2012 г. до момента, както и срещу задължение да се грижи за него, докато е жив.
На 29.05.2018 г. П Л се е отказал от запазено право на ползване върху ½ идеална част
от дворно място с нотариално заверена декларация.
От приложеното на л. 33 извлечение от банкова сметка се установява, че на 30.05.2018
г. сума в размер на 17 899 лв. е била преведена от банковата сметка на П Л в „П..“ АД по
банкова сметка на ответницата В. Я. с основание „прехвърляне на средства“. Съгласно
писмо от „П..“ АД от 28.05.2021 г. в отговор на запитване на процесуалния представител на
ищците (л. 34 гръб) тази банкова операция е била наредена от В. А. Я., която е действала
като пълномощник на титуляря на сметката с представено пълномощно с нотариална заверка
на подписа с рег. номер 2667/29.03.2018 г.
На 07.06.2018 г. д-р К. от консултативно-диагностичен кабинет по психиатрия към
МБАЛНП „С..“ е изпратил писмо до .. – СДВР в отговор на писмо по преписка № ../2018 г., с
което е уведомил, че П С Л е бил консултиран на 29.03.2018 г. по искане на придружаваща
го значително по-млада жена, негова близка без родствена връзка, която не се е
легитимирала, като консултацията била необходима по препоръка на нотариус във връзка с
предстояща сделка. По време на прегледа се установило, че П Л не е в състояние да осъзнае
смисъла на прегледа, не може да обясни обстоятелствата около сделката, бил напълно
дезориентиран за време, с изразени паметови нарушения. Поради наличието на явни
симптоми на деменция било отказано издаването на документ, от който да е видно, че той е
дееспособен. Посочено е още, че той не се води на диспансерен психиатричен отчет и не е
бил хоспитализиран в лечебното заведение. Съгласно докладна записка на служител от ..-
СДВР М. И. е предложено посочената преписка № ../2018 г. да бъде изпратена в СРП по
компетентност.
От приложените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници се установява, че П С Л е починал на 11.06.2018 г. и е оставил за свои
наследници по закон трите си дъщери – трите ищци.
Приети са преписи от нотни текстове с посочени дати на изготвяне м. октомври,
м.ноември и м. декември 2017 г., като за автор на музиката е записан П Л, а за автор на
стиховете В. А.. Приети са и разпечатки на интервюта с П Л от м. януари 2018 г. и м. март
2018 г., както и разпечатки от две статии във връзка с гостуване на П Л в П.. през м.
октомври 2017 г.
На л. 95 по делото е приложен ръкописен документ, озаглавен „договор за дарение“ със
следния текст: „Аз П С Л, на 29 май 2018 година дарих по сметката на В. А. Я. суммата от
21, 000 лева. От продажбата на мястото ми в квартал С.., град София, ул. „З...“ !“ с подпис.
На л. 97 по делото е приложена и сметка за разходи по погребение за сума в размер на
6
2652, 50 лв.
С влязло в сила решение по гр.д. № 29652/2019 г. по описа на СРС, 88 състав, са били
уважени предявените от Р. П. Л. и Т. П. Л. срещу В. А. Я. искове по чл. 108 ЗС за по 1/3
идеална част от апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „М..“, БЛ.., вх. Б, ет. 8, като
съдът е приел в мотивите си, че договорът от 15.08.2017 г. е нищожен поради наличието на
абсолютна симулация.
Разпитана е свидетелката И Я Г, която е познавала П Л от дете, семействата им са били
близки. През 2016 г. П Л посетил дома на свидетелката, майка й и баща й, тъй като той
пишел книга за своя баща и искал те да споделят спомени за него. Тогава дошла и
ответницата В. и свидетелката се запознала с нея. Свидетелката поддържала и близки
служебни контакти с Л., тъй като пеела в хор и имали съвместни концертни събития. Ходила
е на гости със съпруга си в дома на П Л в жк „М...“, виждала, че той и В. имат добър
творчески контакт, тя пишела стихове, а той правел музиката по тях и така двамата творели
заедно и техните песни се пеели в страната и по концерти. Свидетелката е била в контакт с
Л. в периода от 2000 г. до смъртта му, знае, че е претърпял операция на стомаха, но е бил
„абсолютно нормален“ по отношение на професионалните и социалните си контакти с
хората. Поканил я да присъства на негов концерт на 03.06.2018 г. в зала № 5 на .. после се
оказало, че това било последният му концерт. Когато я видял в залата, Л. я поканил да седне
при него, където били най-близките му хора, между които В. и сестра му. На концерта Л.
направил обръщение към публиката, аплодирали го. Оплаквал се, че децата му не се
обаждат, не го търсят и няма контакт с тях. При съвместно пътуване преди това й споделил,
че не в добър контакт със съпругата и с децата си и че живее отделно от тях в „М...“ и че е
оставил дома си в центъра на тях. През 2017 г. се наложило да влезе в болница и трябвало
някой да полага грижи за него. В. била неотлъчно до него и се грижела за него като за
собствен близък човек. Свидетелката не знае точно до каква степен са били близки двамата,
но знае, че В. е вършела и домакинската работа, извеждала го навън на разходки и го водела
по контакти в музикалния дом, възприемала ги като двойка. Свидетелката помни, че в края
на 2016 г. е водела нормален разговор с Л., говорили за музика, за неговото творчество, че
трябва да се направи статистика, с което се занимавала В.. Свидетелката помни и че е
срещала Л. през м. януари 2018 г., след операцията му, бил отслабнал много. В. го извеждала
на разходка. Той говорел за музика, дори свирел на пиано. Свързвала се с него по телефона
винаги когато е било необходимо. Наричал В. „моята звездичка“, казвал, че съществува
благодарение на нея и заради нея се е закрепило здравето му. Свидетелката разговаряла с
него една седмица преди смъртта му, бил напълно адекватен. През този период й споделил,
че иска да остави всичко на В.. До последно бил „с акъла си, с мисълта си“ и с усет на
реално съществуващ трезвен човек.
Разпитана е и свидетелката П В А, която е майка на бившия съпруг на ищцата Р. Л. и в
тази връзка е познавала П Л от около 25-26 г. преди смъртта му, като след развода между
децата им двамата са продължили да поддържат контакти като бивши сватове, събирали се и
празнували заедно, имали общ внук. Той бил и клиент на свидетелката в банката, в която
работи, имал банкови сметки там. Двамата били доста близки, той се консултирал с нея по
финансови въпроси, до момента, в който получил инсулт през 2015 г. или 2016 г. След това
се срещнали през 2017 г. по повод продажба на недвижим имот. След инсулта Л. бил
различен, разсеян, неконцентриран, обърквал се на моменти, няколко пъти при инцидентни
срещи в кооперацията, в която живеели, не разпознал нея и общия им внук, сърдел се, че не
са му казали, че има правнук, а в действителност нямал правнук. При една от тези срещи
бил абсолютно неадекватен, говорел на „вие“ на внука си и го разпитвал кой е. Свидетелката
и двете му дъщери искали да го заведат на лекар, но той отказал категорично и твърдял, че е
добре. През пролетта на 2017 г. двамата се видели по повод фиктивна продажба на
апартамент, в който живеела неговата „компаньонка“ в „М...“. Предложил на свидетелката
да й го продаде фиктивно. Тя отказала и го посъветвала да не се занимава с това, а да си
събере всички документи за собственост и да наеме банков сейф, в който да ги съхранява.
След това разговаряли по телефона няколко пъти, той бил объркан и разконцентриран,
7
сменял внезапно темите, забравял за какво се е обадил. Според свидетелката имал дементни
проблеми. След есента на 2017 г. тя и дъщерите му правили опити да се свържат с него по
телефона, но бил изключен. В началото на 2018 г. двете с ищцата Р. отишли да го търсят на
място в апартамента в „М...“, звънели и тропали на вратата, но никой не отворил, въпреки че
отвътре се чували гласове. Дъщерите му се обърнали към полицията, но оттам им казали, че
след като не е освидетелстван, не можели да направят нищо.
Разпитан е и свидетелят А. Т. П., който е придобил ½ идеална част от дворно място в к.
„С..“ от М.. С.. Л.а. Свидетелят има ресторант и покрай него познава много хора. М.. Л.а и П
Л му предложили да купи идеалната част от имота, тъй като П Л бил болен от рак и му
трябвали пари за лечението. Свидетелят се съгласил, отишли при нотариус, платил
уговорената цена от 18 000 лв., а след това продал имота за 19 000 лв.
Разпитан като свидетел е и д. Я., психиатър, който е извършил преглед на П Л на
09.05.2018 г. пациентът бил в тежко състояние, боледувал от рак и бил наясно, че му остава
още малко живот. Движел се трудно, с бастун и се нуждаел от чужда помощ. Мотивирал
желанието си за прегледа с това, че желаел да облагодетелства своята приятелка, която се
грижела за него от повече от 5 години и съзнавал, че ще има съпротива от страна на
близките му. Въпросната приятелка го придружавала, но свидетелят не помни как е
изглеждала. Л. бил дълбоко засегнат от това, че близките му не са го търсили и не са
полагали никакви грижи за него, изпитвал емоционална неудовлетвореност от загубената
връзка със семейството си. При прегледа свидетелят установил, че Л. няма такива психични
отклонения, които да го лишават от психична годност правилно да възприема нещата и да
взима решения според желанията и интересите си. Проведен бил стандартен психиатричен
преглед с продължителност от около 20-30 минути, състоял се в разговор и задаване на
въпроси за възраст, дата на раждане, образование, защо е взето определено решение.
Свидетелят не е бил уведомен за наличието на заболявания, засягащи когнитивния процес,
като инсулт, нито за мозъчно-съдова болест. В издадения за прегледа документ, който
носеше със себе си при разпита, и изполваше при отговорите на въпросите, е посочил, че е
констатирал начално снижение на паметта и интелекта. Разясни, че това е типично за всички
хора, губят се детайлите, като при възрастните хора е много трудно да си спомнят близки
събития. Характерно за паметта е, че тя съхранява трайно далечните събития и пропуска
близките, като тази особеност се засилва с възрастта. В конкретния случай снижението е
начално, защото не е в такава форма, която да води до пълна безпаметност. Пациентът се
затруднявал от въпроси за събития в близко време.
Разпитана е и свидетелката М. К. И., служител в Икономическа полиция в .., където
преди 5-6 години бил получен сигнал от дъщерите на П Л, разпределен на свидетелката. Тя и
неин колега посетили дома на П Л в жк „М..., звънели настоятелно, но никой не отворил.
Обадили се по телефона на В. и тогава тя отворила вратата на жилището. П Л лежал на
легло, не бил в много добро физическо състояние. Попитали го кога е ходил да извършва
сделка и той отговорил, че не е ходил. Тогава В. му казала: „П, как не си спомняш, ходихме,
ходихме“, след което той казал: „Да, да, наистина.". По време на разговора изглеждал
объркан, нямал спомени за случващото се дни преди това. Разказвал случки и истории,
свързани с творчеството си.
Разпитан е и свидетелят д-р А Ж. К., лекар-психиатър в болница „С..“, при когото през
м. март 2018 г. П Л е дошъл в кабинета, придружаван от по-млада жена. Тя обяснила, че
искат документ, който да установи неговата годност да сключва сделка. Тъй като двамата не
били минали през регистратурата, свидетелят изпратил жената да подаде заявка там и да
плати таксата, а той през това време добил впечатление за състоянието на пациента, от
няколко въпроса станало ясно, че Л. не знаел защо е отишъл там и нямал намерение да прави
никакви сделки, въобще не знаел къде се намира. Знаел си имената, но не знаел датата, дори
годината, не можел да си каже възрастта. Не знаел къде се намира и по въпроса за сключване
на сделката казал категорично: „Ама аз нямам такива намерения“. Цялостното му поведение
било като суетене. Впечатлението на свидетеля е за наличието на тежка деменция, като
такива хора, ако бъдат оставени сами, се губят. Казал му, че е композитор, а по отношение на
8
здравословното си състояние казал, че няма никакви оплаквания. След това свидетелят казал
на младата жена, че няма смисъл да минава през регистратурата и че не може да издаде
поискания документ, защото намира човека за неспособен да преценява какво иска да
направи и че следва да бъде поставен под запрещение и едва тогава да бъде извършена
сделката. Целият преглед продължил около 10-15 минути. Свидетелят разясни, че при
деменцията паметта се нарушава отпред назад, т.е. човек си спомня стари неща, може да
разказва цели стихотворения от ученическите си години или какъв е. Често болните се
възприемат като по-млади, защото забравят скорошните неща.
Прието е заключение на съдебно-почеркова експертиза, което след преценка по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде прието като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото
лице е изследвало оригналите на трите оспорени нотни текста и на договора за дарение и е
установило, че текстът и подписите са били изпълнени върху документа, и че няма
извършена техническа подправка чрез пренасянето им от друг документ. По отношение на
почерка в нотните текстове е посочено, че се характеризира със степен на обработеност над
средната, с преобладаващо изписване на буквите с технически шрифт; със смесени форма и
посока на движението, без ясно изразен наклон, среден до дребен размер, разтегнати по
хоризонтал и несвързани, изпълнени с добра координация на движенията. По отношение на
почерка в договора за дарение е констатирана известна неустойчивост на динамичния
стереотип на автора, но няма данни за разграждане на писмено-двигателния навик.
Посочено е, че отразените признаци на слаб тремор са характерни за общата и мозъчна
атеросклероза при по-възрастни хора, както и при редица неврологични заболявания, като в
тези случаи при писане е налице забавяне и несръчност на по-фините движения, може да се
изместят полетата и линията на реда, както и треперене на пръстите или т.нар. интенционен
тремор, като това се отнася и за редица неврологични заболявания, при които е засегната
мозъчната дейност. Положените в изследваните документи подписи се характеризират с
преобладаваща буквена транскрипция, състояща се от изписване на името „ П Л.“ или
изписване на началната част на буквата и последващ параф, изпълнен с вълнообразно
движение отгоре-надолу по вертикала. Те са с висока степен на обработеност, със смесени
форма и посока на движението, с едър размер, ляв наклон, среден до силен натиск,
слабосвързан, изпълнен с автоматизиран темп и добра координация на движенията, с
възходящо движение нагоре. Крайното заключение на вещото лице е, че текстовете,
съдържащи датата в нотните текстове, положените в тях подписи, както и ръкописно
изписаният текст и подписът в договора за дарение от 29.05.2018 г. са били изпълнени от П
С Л. Допълнително, при изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на
25.09.2024 г. вещото лице разясни, че констатираната известна неустойчивост в почерка
може да се дължи както на някакво заболяване, така и на възрастово изменение като
старчески тремор.
Прието е и заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична
експертиза. В нея е посочено, че съгласно данните от епикризата от м. септември 2015 г.
може да се направи извод за прекаран мозъчен инсулт. Показателите по скалата на Глазгоу
Лиеж дават оценка за степента на количествени промени в съзнанието, стволови рефлекси
при инсулти, ЧМТ и др. от 0 т. до 20 т. Оценка 19 т. означава лека степен на нарушено
съзнание – замъглено с намалено активно внимание. Авто- и алопсихичната ориентация
дава информация за яснотата на съзнанието и се оценява при преглед на всеки пациент.
Автопсихичната ориентация означава доколко е ориентиран за собствена личност, а
алопсихичната – доколко е ориентиран за време и място. По така формулираното състояние
на Л. в медицинската документация той е бил с ясно съзнание, ориентиран за време, място
и собствена личност. Съгласно заключението при прегледите, извършени от ОПЛ на
12.10.2015 г., 16.02.2016 г. и 12.05.2016 г. са налице данни за непреодолени последици от
мозъчен инфаркт – забравяне на факти от ежедневието, хронично главоболие, а при
прегледите от невролог през м. май 2016 г. е установена дилаторина за възрастта
вентрикулна система, което представлява редукция на мозъчния паренхим и обуславя
описаната клинична картина с оплаквания от главоболие, забравяне, епизоди на
неразпознаване на близките си. Вещите лица сочат, че при П Л е била диагностицирана
9
хронична мозъчно-съдова болест, израз на непостоянство в мозъчното оросяване, по
причина на дългогодишна артериална хипертония, атеросклероза на мозъчните съдове и
сърдечно-съдово заболяване. Посочват още, че коровата атеросклероза протича с психични
прояви, главоболие, световъртежни кризи, с постепенно леко изразени разстройства на
паметта (както е описано и в процсния случай), като болните забравят близки събития,
имена на хора, с които скоро са се запознали, а добре си спомнят подробности от миналия
живот. Емоционално неустойчиви са, в началото са критични към настъпващата с тях
промяна, но при по-напреднали стадии се стига до задълбочаваща се деменция. Съгласно
заключението в медицинската документация по делото са налице данни за застойна
сърдечна недостатъчност, тежък анемичен синдром, АХ 3-та степен и рак на стомаха с
метастази в черния дроб, които болести от неврологична гледна точка могат да се отразят на
когнитивните функции, тъй като се отразяват неблагоприятно на мозъчния метаболизъм и
мозъчната хемодинамика с условия за настъпване на мозъчен инфаркт, както е в конкретния
случай. Всичко това са предпоставки за възникване на оглупяване. Според вещите лица
отразените в медицинската документация данни за когнитивен упадък – забравяне на близки
събития, дезориентация в позната обстановка, неразпознаване на близките, незадържане на
тазовите резервоари, са симптоми на умерена към тежка степен деменция. Разясняват, че
загубата на ориентация е началото на когнитивния упадък като най-напред се нарушава
ориентацията за време, а на по-късен етап и ориентацията за място и за собствена личност.
Сочат още, че деменцията е хронично, прогресиращо и необратимо заболяване с
непрекъснат ход и упадък на когнитивните функции, което има няколко етапа – леко
когнитивно нарушение, лека, умерена и тежка степен на деменция. По отношение на
констатациите при прегледа, извършен от д-р К. дават заключение, че описаното поведение
отговаря на критериите за когнитивен упадък в умерена степен, но никъде в медицинската
документация няма данни за провеждано невропсихологично изследване, което да
обективизира дълбочината на дементния синдром.
От правна страна
По делото не е спорно, а и от приетите извлечение от банкова сметка (л. 33),
пълномощно (л. 20) и отговор от „П..“ АД (л. 34 гръб) се установява, че на 30.05.2018 г.
ответницата, използвайки пълномощното от 29.03.2018 г., с което П Л е учредил в нейна
полза представителна власт да го представлява пред банката и да се разпорежда със
средствата по банковите му сметки, е превела по своя банкова сметка в същата банка
процесната сума в размер на 17 899 лв.
Съобразно изложените от нея твърдения в отговора на исковата молба, в нейна тежест
е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че тази парична сума е
била предмет на договор за дарение между нея и П Л, като съдът намира, че такова
доказване е било проведено от страна на ответника. За да достигне до този правен извод,
съдът извърши съвкупна преценка на приложените по делото договор за дарение,
извлечение от банкова сметка, пълномощно и заключението на съдебно-почеркова
експертиза. По отношение на приетия документ „договор за дарение“ (л. 95) беше проведено
производство по реда на чл. 193 ГПК, в рамките на което ответникът с оглед разпределената
му доказателствена тежест установи при условията на пълно и главно доказване, че този
документ е бил изписан ръкописно именно от П С Л, каквото е категоричното заключение
на съдебно-почерковата експертиза. Безспорно, този документ не представлява договор в
юридическия смисъл на тази дума, тъй като е едностранно волеизявление на П Л, дарител и
не съдържа волеизявлението на другата страна, дарения. Прави впечатление, че текстът на
документа гласи „на 29.05.2018 г. дарих по сметката на В. Я.“, т.е. това е вид признание от
страна на П Л за вече сключен договор за дарение между него и ответницата, а не
представлява самият договор за дарение. В случая съдът приема, че дарението е било
сключено чрез предаване на парична сума, каквато форма е предвидена в чл. 225, ал. 2 ЗЗД.
Самото предаване се е осъществило чрез банков превод, като в тази връзка следва да се има
предвид, на първо място, че Законът за задълженията и договорите не поставя изискване за
начина на предаване на съответната сума, предмет на дарението, а на следващо място,
10
предвид изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой, то това е и единственият допустим от закона начин за предаването на сумата в този
размер.
Съдът не споделя доводите на ищците, че в случая намира приложение чл. 38, ал. 1
ЗЗД, тъй като пълномощното е било използвано единствено като доказателство за
учредената в полза на ответницата представителна власт за извършване на банковата
операция. По силата на това пълномощно тя е извършила волеизявление от името и за
сметка на П Л, каквато очевидно е била неговата воля, обективирана впоследствие и в
приложения по делото документ, озаглавен „договор за дарение“, в който е посочено
именно, че сумата е била преведена по банкова сметка. В тази връзка съдът взе предвид и
посоченият в договора произход на дарените средства – от продажбата на мястото в квартал
„С..“, като видно от извлечението от банковата сметка, свидетелят А. Т. П. е превел
продажната цена за въпросното място по банковата сметка на П Л точно на 29.05.2018 г.,
само че тази цена е била в размер на 18 000 лв., а не 21 000 лв., както е посочено в договора
за дарение. Това несъответствие ще бъде коментирано по-долу. Следва да се посочи също
така, че по силата на пълномощното ответницата е разполагала с правото да се разпорежда
неограничено със средствата по всички банкови сметки на П Л в „П..“ АД и да извършва
всякакви преводи, без ограничение дали по нейна банкова сметка или по банкова сметка на
трето лице, поради което съдът приема, че преводът е бил извършен по силата на валидно
учредена представителна власт в нейна полза.
Тук е мястото да бъдат разгледани възраженията на ищците за нищожност или
унищожаемост на пълномощното и договора за дарение поради липса на съгласие. След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, съгласно която договорът, сключен от дееспособно лице, ако
то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем.
От приетата медицинска документация и заключението на комплексната психиатрична и
неврологична експертиза се установява по категоричен начин, че П Л е страдал от хронична
мозъчно-съдова болест, израз на непостоянство в мозъчното оросяване, по причина на
дългогодишна артериална хипертония, атеросклероза на мозъчните съдове и сърдечно-
съдово заболяване. Съгласно заключението коровата атеросклероза протича с психични
прояви, главоболие, световъртежни кризи, с постепенно леко изразени разстройства на
паметта (както е описано и в процесния случай), като болните забравят близки събития,
имена на хора, с които скоро са се запознали, а добре си спомнят подробности от миналия
живот. Емоционално неустойчиви са, в началото са критични към настъпващата с тях
промяна, но при по-напреднали стадии се стига до задълбочаваща се деменция. Вещите лица
са установили още, че в медицинската документация по делото са налице данни за застойна
сърдечна недостатъчност, тежък анемичен синдром, АХ 3-та степен и рак на стомаха с
метастази в черния дроб, които болести от неврологична гледна точка могат да се отразят на
когнитивните функции, тъй като се отразяват неблагоприятно на мозъчния метаболизъм и
мозъчната хемодинамика с условия за настъпване на мозъчен инфаркт, както е в конкретния
случай. Всичко това са предпоставки за възникване на оглупяване. Според вещите лица
отразените в медицинската документация данни за когнитивен упадък – забравяне на близки
събития, дезориентация в позната обстановка, неразпознаване на близките, незадържане на
тазовите резервоари, са симптоми на умерена към тежка степен деменция. Разясняват, че
загубата на ориентация е началото на когнитивния упадък като най-напред се нарушава
ориентацията за време, а на по-късен етап и ориентацията за място и за собствена личност.
Сочат още, че деменцията е хронично, прогресиращо и необратимо заболяване с
непрекъснат ход и упадък на когнитивните функции, което има няколко етапа – леко
когнитивно нарушение, лека, умерена и тежка степен на деменция.
Тези заключения се подкрепят по категоричен начин от показанията на разпитаните
свидетели П А М. И. и д-р А К.. Това са трима незаинтересовани свидетели, които по
напълно различни поводи са имали срещи и преки впечатления от поведението на П Л, и
съобщават еднаква информация за неговото психично състояние. От техните показания се
11
установи, че П Л е имал прояви на неадекватно поведение (смятал е, че му се е родил
правнук, но близките му крият това обстоятелство от него, а такива факти не са се
осъществили в реалността), не е разпознавал свои близки (свидетелката А и общия им внук),
не е бил ориентиран коя дата е, на колко години е, къде се намира и защо е там (при прегледа
от свидетеля д-р К.), не е имал спомен за осъществили се събития отпреди няколко дни
(показанията на свидетелката И.). В тази връзка особени показателни са именно показанията
на служителя на ..-СДВР свидетелката И., която е разговаряла с П Л на 11.05.2018 г., само
два дни, след като на 09.05.2018 г. той лично е прехвърлил на ответницата правото на
собственост върху ателието в район „О..“, но той не е имал никакъв спомен за това събитие.
Този факт напълно кореспондира с разяснението на вещите лица по комплексната
експертиза, както и с казаното от свидетелите д-р К. и д-р Я., че паметовите нарушения
започват от загуба на най-близките по време събития, т.е. човек си спомня по-стари неща,
може дори да рецитира стихотворения от ученическите си години, но не помни скорошни
събития. В конкретния случай пълното отсъствие на спомен за осъществяването на
разпоредителна сделка с недвижим имот пред нотариус само два дни по-рано, както и за
повтарящи се в ежедневието действия (че излиза на разходка) води до категоричен извод за
това, че към м. май 2018 г. П Л не е могъл да разбира и да ръководи действията си, т.е.
съзнанието му е било разстроено до степен, която му е пречела да действа разумно и да
извършва правни сделки, след като очевидно два дена по-късно няма никакъв спомен, че ги
е извършил. Свидетелят К. дори смята, че в разглеждания случай деменцията е била тежка,
като П Л не е можел да се прибере сам.
Тези изводи не се разколебават от показанията на свидетелката Г.. На първо място, те са
изолирани и се опровергават категорично от показанията на свидетелите А И., К.,
медицинската документация и заключението на комплексната експертиза. На следващо
място, нейните контакти с П Л са били по повод негови професионални изяви, като видно от
приетите по делото нотни текстове, разпечатки от статии и разказаното от самата
свидетелка, паметовите нарушения при П Л не са засегнали възможността му да твори
музикални произведения, а освен това присъствието на концерт и произнасянето на кратко
приветствие с общо съдържание не могат да установят способността му да разбира и
ръководи действията си и да извършва сложни правни действия като извършване на
упълномощаване и разпоредителни сделки с имущество, каквито са дарението и
прехвърлянето на право на собственост.
По същия начин изолирани от мнението на останалите медицински специалисти по
делото – д-р К., д-р А. и д-р Н., остана заключението на д-р Я. от прегледа, проведен на
09.05.2018 г., че П Л е можел да разбира и ръководи действията си и да се грижи за своите
работи, включително да се разпорежда със своята собственост. Съобразно разясненията на
вещите лица по комплексната експертиза деменцията е хронично, прогресиращо и
необратимо заболяване с непрекъснат ход и упадък на когнитивните функции, т.е. няма как
при прегледа, извършен през м. март 2018 г. (29.03.2018 г.) от д-р К. да са били налице данни
за тежка форма на деменция, а месец и половина по-късно лицето да е било напълно
дееспособно. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че при въпросния
преглед през м. май 2018 г. също е било констатирано, че въпросите, свързани с близки
събития, „определено“ са затруднявали Л. (л. 261), като е била извършена преценка за
наличие на начално когнитивно разстройство. Прави впечатление също така, че съгласно
съдържащата се в документа за съдебнопсихиатрично освидетелстване пряка реч, която е
цитат на казаните от пациента думи, той не помни коя е датата на въпросния ден, а
информацията, която съобщава е най-обща и касае предимно отминали събития в живота му
– в кое учебно заведение е завършил през 1961 г., че е ходил в казарма, какво е работил и
емоционалните му възприятия за отношенията му с ответницата и със семейството му, т.е.
липсва информация за близки по време събития и за конкретни случки, с които именно са
свързани когнитивните и паметови нарушения при П Л. В тази връзка следва да се посочи
също така, че в съставения от него документ, озаглавен договор за дарение са налице
неъсответствия по отношение на сумата, предмет на дарението (посочена като 21 000 лв.,
която е различна от сумата, получена от продажбата на споменатия в документа недвижим
12
имот от 18 000 лв.), както и по отношение датата на извършване на дарението (посочено е,
че сумата е била дарена на 29.05.2018 г., а в действителност е била преведена на 30.05.2018
г.). Предвид краткия период от датата на паричния превод (30.05.2018 г.) до смъртта на П Л
(11.06.2018 г.), в който очевидно е бил създаден този документ, това затвърждава извода на
съда за неговата недееспособност, тъй като е било налице объркване у него за сумите и
датите, отнасящи се до съвсем скорошни събития, осъществили се в период от максимум 11
дни.
Констатираната от съда невъзможност при П Л към 2018 г. да разбира или да ръководи
действията си представлява основание за унищожаемост на оспорените от ищците
упълномощаване от 29.03.2018 г. и договор за дарение от м. май 2018 г. По този въпрос е
постановено Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г.,
ОСГТК. В него са дадени разяснения относно това как селдва да се разграничат хипотезите
на липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД, водеща до нищожност, и чл. 31, ал.
1 ЗЗД, водеща до унищожаемост. Недействителността на правните сделки е родово понятие.
То обхваща всички сделки с недостатък, предвиден в закона. Едно от деленията на
недействителните сделки с най-голямо практическо значение е според характерната
последица - нищожни и унищожаеми. Основанията за нищожност и унищожаемост на
договорите са изброени отделно в разпоредбите на чл. 26 – 33 ЗЗД и общото между тях е, че
те са с пороци /юридически факти/, които осуетяват настъпването на правното действие на
договора от самото начало или откриват възможност за заличаване на породените правни
последици с обратна сила. Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна
/важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана.
Унищожаемостта е по-лек порок на договора, затова той може да бъде саниран изрично -
чрез потвърждаването му от страната, в чийто интерес законът я допуска, или чрез
отстраняване на ощетяването от другата страна, както и чрез конклудентни действия –
доброволно изпълнение на договора от засегнатия и бездействието му в давностния срок.
Дееспособни лица са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и
поставените под ограничено запрещение, когато сключват сделките по чл. 4, ал. 2 ЗЛС –
„обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това,
което са придобили със своя труд.“ Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД урежда
отношенията, когато сключилият договора няма настойник, нито попечител /ако имаше, би
се поставил въпросът за спазване на режима на настойничеството и попечителството/.
Според правното му положение той може да сключи договора сам /дееспособен е/, но при
сключването не е бил способен да действа разумно. Именно последната хипотеза е налице в
процесния случай.
Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при
които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите,
сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си /чл. 31, ал. 1 ЗЗД/. Унищожението на такъв договор съгласно чл. 31,
ал. 2 ЗЗД не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. В разглеждания случай преди смъртта на П Л близките му са
подали молба за поставяне по запрещение и по нея е било образувано гр.д. № 3711/2018 г. по
описа на СГС, IV брачен състав, което впоследствие е било прекратено поради смъртта на Л.
(л. 131 гръб).
Съобразно чл. 32 ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес
законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с
тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило
пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или
заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението
чрез възражение и след като давността е изтекла. В разглеждания случай ищците са
направили именно възражение за унищожаемост като защитно средство срещу позоваването
13
от страна на ответницата на договора за дарение и пълномощното, поради което е без
значение кога са били извършени тези действия.
Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на
дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва
вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и
съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е
унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/.
Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий - „съзнавано“,
респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ - съответства напълно на значението на
думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за
постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по
естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД
може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини,
дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т. е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание.
Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира
или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни -
алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В
законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и
степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в
състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато
тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има
предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Следователно, предвид унищожаемостта на извършеното от П Л упъномощаване от
29.03.2018 г. и договора за дарение от 30.05.2018 г. с обратна сила отпада основанието, на
което ответницата е получила процесната парична сума в размер на 17 899 лв., като тя
подлежи на връщане в полза на ищците като наследници по закон на лицето, от чиито
патримониум е излязла – П Л. Основанието, на което тази сума се дължи от ответницата на
ищците е чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а именно на отпаднало основание – в този смисъл
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, съгласно което този
фактически състав на неоснователното обогатяване намира приложение при унищожаване
на договорите поради пороци на волята, какъвто е разглежданият случай, и именно на това
основание следва да бъдат уважени предявените от ищците искове. В този смисъл са
Определение № 404 от 19.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2020 г., IV г. о., ГК и
Определение № 90 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2019 г., IV г. о.
В тях е посочено , че неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал.
1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с. з. При всички фактически състави става
въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно
връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един субект за
сметка на друг без да има воля или основание за това. В този смисъл теорията и
практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск за
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД то следва да се докаже от ищеца –
даването на престация, а от ответника основанието, на което същия да я задържи. Ако
основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им
последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване,
разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е
неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно начална липса на основание – тогава когато изобщо липсва още
14
към момента на "даването" облигационна или друг вид правно релевантна връзка между
субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат
фактически твърдения, служещи за основание). В този случай е чистата хипотеза на
неоснователно обогатяване, когато доказателствената тежест е в най-чистия си вариант и
основното си положение за този правен институт, ищецът доказва даване на определена
престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи. При
отпаднало основание става въпрос отново за същия правен институт, но при усложнен
фактически състав, а именно – към момента на даването е имало валидно основание за
имущественото разместване, което е отпаднало в последствие и неговите последици отпадат
с обратна сила – развален договор, отменен акт и др. Тогава доказателствената тежест търпи
следната промяна: ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено
доказване от страна на ответника за съществуващо основание, искът се уважава ако
ищецът докаже и репликата си, че основанието е отпаднало с обратна сила.
Следователно, в тези случаи не се касае до разглеждане на непредявен иск, тъй като
предметът на доказване и фактите по делото са едни и същи, и искът не може да бъде
отхвърлен само защото първоначално ищецът го е предявил по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, а в хода на производството, поради уваженото възражение за унищожаемост, е било
установено, че претенцията на ищеца е основателно по предл. трето от същата разпоредба.
Следва да се посочи и че ако към ищеца се постави изискване в такива случаи да е предявил
иск по предл. трето, то той би бил поставен в практическа невъзможност да защити правата
си и да получи удовлетворение на едно основателно предявено и съществуващо вземане,
защото няма процесуален ред, по който след като в отговора на исковата молба ответникът
за първи път е навел своето основание за получаване или задържане на съответната сума,
ищецът да предяви насрещен иск с друго основание. Ето защо, при основателно възражение
за унищожаемост на соченото от ответника основание искът за неоснователно обогатяване
следва да бъде уважен по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както приема и цитираната по-горе
практика на върховната съдебна инстанция.
Останалите наведени от ищците възражения при условията на евентуалност не следва
да бъдат разглеждани.
По възражението на ответника за прихващане
Предвид основателността на предявените от ищците искове, следва да бъде разгледано
възражението на ответника за прихващане с насрещни вземания с правно основание чл. 59
ЗЗД за заплатените от нея разноски за погребението на П Л.
Съдът намира, че от представените доказателства – извлечение от банкова сметка и
разписка от „К.“ ЕООД (л. 96 и л. 97) не се установява, че именно ответницата е заплатила
посочената в разписката сума в размер на 2652, 50 лв., нито по повод погребението на кое
лице е била заплатена тази сума. Налице е и изрично оспорване от страна на ищците,
направено с молбата от 10.05.2023 г. – л. 115 гръб, т. 4, в тази връзка, поради което
ответницата не е установила при условията на пълно и доказване, че е направила тези
разходи и възражението й за прихващане се явява неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на направените по делото разноски,
като те претендират разноски в размер на общо 4435, 96 лв., от които 700 лв. адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечаване на бъдещ иск; 40 лв. държавна такса по
молбата за обезпечаване на бъдещ иск, 1580 лв. адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, 715, 96 лв. държавна такса в настоящото производство, 250 лв. за съдебно-
оценителна експертиза, 150 лв. депозит за свидетели и 1000 лв. депозит за съдебно-
медицинска експертиза. Съдът установи, че всички тези разноски са били внесени и
съответно сторени единствено от ищцата Т. П. Л., поради което намира, че следва да бъдат
присъдени единствено в нейна полза.
Така мотивиран, Софийски районен съд
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл.. вх. Б, ет. 6, ап..,
да заплати на Р. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ве..“ №.., Т. П. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Ве..“ №.., и Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „Ц..“ №..., на основание чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД, по 1/3 за всяка от тях от
общо 17 899 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане,
представляваща получена на отпаднало основание от ответницата сума, която същата е
превела на 30.05.2018 г. от банковата сметка в „П..“ АД на П С Л, общ наследодател на
ищците, починал към датата на подаване на исковата молба, по своя банкова сметка,
използвайки нотариално заверено пълномощно с рег. номер .. г. от 29.03.2018 г.
ОСЪЖДА В. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Д..“, бл.. вх. Б, ет. 6, ап..,
да заплати на Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ве..“ №.., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 4435, 96 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16