РЕШЕНИЕ
№ 2974
Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЯНКА ГАНЧЕВА |
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20237050702820 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И. О. Т., с [ЕГН], от [населено място], чрез адв. С., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318000079-091-001/29.08.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в една част и изменен в друга с Решение № 250/4.12.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са му установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2013 г. – главница 1 193 лв. и лихва 1 144.62 лв., за 2015 г. главница 2 624 лв. и лихва 1981,60 лв., за 2016 г. - 881 лв. и лихва 576.21 лв., за 2017 г. - главница - 12 545 лв. и лихва 6 939.94 лв., за 2012 г. главница 1 789.83 лв. и лихва 1 908.64 лв.
Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения по съображения за допуснати в ревизионното производство процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в РА липсват фактически и правни основания за приемането на определени факти за доказани. Оспорва факта, че само две лица са отговорили на насрещните проверки, макар и целта на ревизията е да приобщи обяснения на трети лица в хода на производството, дадена е вяра на обясненията на две лица, а от други не са изискани такива. Ревизиращите са се позовали на назначената в хода на производството експертиза, макар и да не е изяснено как е определена данъчната основа за ревизираните периоди. Не е изяснено как и от кого е придобито златото, намерено в дома на Т.. Твърди допуснати нарушения на основни принципи в ДОПК – обективност, служебно начало, добросъвестност. Твърди, че съгласно чл. 42, ал.3 от ДОПК, когато по дела на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР и прокуратурата осигуряват на данъчните достъп до тези доказателства. В случая органите по приходите са обосновали изводите си на събрани писмени обяснения и експертиза изготвена в рамките на досъдебното производство. Съгласно чл. 136 от НПК експертизата е способ на доказване в наказателното производство, смисъла на разпоредбата на чл. 42, ал.3 от ДОПК е органите по приходите да разполагат с доказателства, събрани по установения от НПК ред, но това не ги освобождава от задължението да преценят тези доказателства обективно, нито придава на доказателствата по-голяма тежест. Оценителната експертиза, макар и назначена в наказателното производство е способ за доказване в конкретно производство. Неучастието на ревизираното лице в това производство е пречка експертизата и писмените обяснения да му бъдат противопоставени. Обратното би означавало, както в случая доказването на съществени за едно административно производство факти да се приемат за доказани в различно – наказателно производство, без участието на задълженото лице. Счита, че не са спазени и давностните срокове, ревизиращите са пропуснали възможността за авансово пращане на данъка, в зависимост от извършваната дейност, която не е конкретизирана, още по-малко е доказана. Не са отчетени и абсолютните давностни срокове. Ревизиращите са се позовали на доказателства приети по НОХД № 730/2019 г. и по гр.д. № 2174/2018 г. по описа на ВОС. Видно от сключеното споразумение по наказателното дело, че само в един случай е прието, че е Т. е получил сума от 7000 евро, а в останалите случаи липсва връщане и/или плащане на лихва. По гражданското дело заведено от КПКОНПИ, комисията се е отказала от иска си по отношение на предоставени заеми от жалбоподателя и лихви по тях, а делото е продължило само по отношение на намерените пари и злато в дома на жалбоподателя, като не всичко е негово. Златото е оценено на стойност 100000 лв., а не както в досъдебното производство. По изложените съображения моли да се отмени РА. С уточняваща молба с.д. № 627/2024 г. Т. сочи, че за 2012 г. по т.1 оспорва, че наличните парични средства в началото на периода са 0 лв. Твърди, че на 11.06.2011 г. е направено кръщене на М. О., при което са дарени суми от общо 60 човека на обща стойност 5150 евро или 9950 лв., като тази сума е била налична към 1.01.2012 г. Сочи, че Т. е полагал личен труд извън трудови договори. Работил е в строителството, като строителен работник, наеман от частни лица. От 2009 г. до 2011 г. Т. е работил в Австрия, а от 2011 г. до 2016 г. е работил в Германия и Полша. Сумите, които е получавал в чужбина са били в левова равностойност [рег. номер]. – 2000 лв. на месец. Сумите са били изпращани ежемесечно по физически лица, български граждани които са се прибирали в България. По т.9 счита, че необлагаемите доходи са около 20 000 лв., защото жалбоподателят не е местно лице съгласно ЗДДФЛ., по т.16 счита, че сумата не е 14 160 лв., а по-малко, защото жалбоподателят е закупувал само материали, съответно оспорва и установеното на стр. 25 – последните два реда. За 2013 г. сочи, че наличните средства в началото на годината са били не по-малко от 10 000 лв., по т.8 твърди, че не са плащани такива лихви, по т.9 счита, че необлагаемите доходи са средствата, които е получавал в чужбина, защото не е местно лице, по т.12 сочи, че не са връщани такива размери лихви, по т.21 – не са предоставяни такива размери, респективно оспорва т.28. За 2014 г. оспорва отразените данни в т.1 – налични средства, сочи, че са били не по-малко от 10 000 лв. по т.9 – сочи, че необлагаемите доходи са средства, които е получавал в чужбина, защото не е местно лице, по т.11 – на курбан на С. О. са дарени средства в размер на 25 000 лв., по т.12 – сочи, че не са връщани такива суми, по т. 21 – не са предоставяни такива размери, респективно оспорва т.28 от таблицата. За 2015 г. сочи, че в началото на периода наличните средства по т.1, са били не по-малко от 20 000 лв, по т.8 – не са плащани такива лихви, по т.9 необлагаемите доходи са средства, които е получавал в чужбина, защото не е местно лице, по т.12 не са връщани такива размери, по т. 21 – не са предоставяни в такива размери, респективно по т.28 сумарния ред и установено превишение са различни. За 2016 г. сочи, че в началото на периода наличните средства по т.1, са били не по-малко от 20 000 лв., по т.8 – не са плащани такива лихви, по т.9 необлагаемите доходи са средства, които е получавал в чужбина, защото не е местно лице, по т.12 не са връщани такива размери, по т. 21 – не са предоставяни в такива размери, респективно по т.28 сумарния ред и установено превишение са различни. За 2017 г. наличните средства са били не по-малко от 20 000 лв., по т.8 – не са плащани такива лихви и част от намереното злато не е собственост на Т., не е придобито и през 2017 г. , а голяма част е придобито преди ревизирания период, подаръци от роднини, закупено от заложни къщи. Т. сочи, че част от златните накити подробно изброени в молба на л.24 от делото са собственост на него, жена му и дъщеря му. Останалите накити твърди, че са на семейство на А. А., като те са били поставени в отделни торбички, така са открити и при огледа. По т.12 сочи, че не са връщани такива размери, по т.21 не са предоставяне такива размери, респективно по т. 28 сумарния ред и установеното превишение е различно.
В с.з. адв. С. поддържа жалбата. Счита, че със свидетелски показания е установено, че Т. не е месно лице по смисъла на българското законодателства, пребивавал е в страната не повече от два месеца, икономическите и житейските му интереси са другаде, след като е взел семейството си в Германия. От гр.д. водено пред ВОС се установява, че иска на КПКОНПИ е отхвърлен, решението е потвърдено от Апелативен съд – Варна, а заседанието по допустимостта на касационната жалба пред ВКС е насрочено за 13.03.2025 г. Със свидетелски показания е установено, че традициите на общността от която Т. е част има обичаи да правят сватби от 3 до 7 дни, да си подаряват злата и накити. В съдебното производство е установено, че намерените в дома му накити не са изцяло негови. В хода на ревизионното производство са приобщени доказателства, които са извън рамките на наказателното производство, на одобреното споразумение, в резултат на това е налице такъв дисбаланс между заключението на в.л. по т.1 и т.2. Т. не е бил на територията на страната и не е могъл да участва в ревизионното производство. В случая РА е издаден за задължения погасени по давност. В случай, че въобще се установят някакви данъчни задължения, то следва да се ползва заключението по т.2. При изготвяне на приходите и разходите ревизиращите са взели предвид само постъпленията по банковите сметки, но не и информация от лицето. В РА не са определени необходимите средства за издръжка, защото Т. не е бил с страната, за целия период той се осигурявал само 3 месеца в България. Моли РА да бъде отменен и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответната страна – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна, чрез процесуалния си представител юрк. С., оспорва жалбата. Поддържа становище, че оспорения акт е правилен и законосъобразен. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В молба с.д. № 3511/2024 г. поддържа, че общото между настоящото дело и гр.д. № 2174/2018 г. на ВОС е само това, че са свързани с реализирани от лицето парични и непарични доходи през 2017 г., а именно иззетите от дома му парични средства на стойност 9 936.78 лв. и златни накити с пазарна оценка от 115 260.45 лв. От една страна, тези накити са предмет на искова претенция за отнемането им в полза на държавата, като незаконно придобити, а от друга страна на административна принуда за дължим данък върху доходите. За размера на предоставените суми в заем е налице сключено споразумение с прокуратурата, до размера за което е налице признание на жалбоподателя. За разлика от наказателното производство, в ревизионното производство са събрани данни за предоставени и получени парични средства в брой. Счита, че приетата СТЕ не следва да се кредитира, тъй като е направена съпоставка между пари и разходи, което не доказва действителното имущество, не е направена необходимата съпоставка, като това е сторено от ревизиращите. Поддържа, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърди, че Т. е местно лице, има постоянен адрес на територията на страната, а съгласно чл. 116, ал.1 от ДОПК в случай, че твърди, че задълженията му са свързани с обстоятелства извън страната, доказателствената тежест е върху него. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Ревизията на И. Т. е възложена със ЗВР № Р-03000318000079-020-001/5.01.2018 г. за срок от три месеца от връчване на заповедта – 19.01.2018 г. и е обхващала задълженията данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2017 г. ЗВР е издадена от Д. К. зам. на Е. Х., в качеството й на началник сектор "Ревизии" при Дирекция "Контрол" ТД на НАП – Варна, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – Варна и съгласно Заповед № ДО27-79/4.12.2017 г. с която Д. К. е определена за заместник на Е. Х.. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000079-020-001-020-002/19.04.2018 г. е продължен срока за извършване на ревизията, заповедта е издадена от Е. Х. и връчена на жалбоподателя на 3.05.2018 г. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000079-020-020-003/11.05.2018 г. е продължен срока за извършване на ревизията, заповедта е издадена от Е. Х. и връчена на жалбоподателя на 17.05.2018 г. Със заповед № Р-03000318000079-023-001/12.06.2018 г. производството по извършване на ревизията е спряно до приключване на образуваното досъдебно производство по ДП № 50/2017 г., Т. е уведомен на 26.06.2018 г. Със заповед № Р-03000318000079-143-001/5.06.2023 г. производството е възобновено. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000079-020-004/5.06.2023 г. е изменен състава на ревизиращите, тъй като единия от инспекторите вече не е служител на НАП.
В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен е Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000318000092-092-001/26.06.2023 г. фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03000318000079-091-001/29.08.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в една част и изменен в друга с Решение № 250/4.12.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна
От проверяващите е установено, че Т. е физическо лице, което на извършва дейност чрез ЕТ „И. Т.“. Лицето е с постоянен адрес [населено място] и ме местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Задълженото лице няма регистрация по ЗДДС, като за периода на ревизията от 01.01.2012 г. - 31.12.2017 г. няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Т. е семен, има съпруга С. Т. и деца С. О. и М. Т..
В хода на ревизията е установено, от органите на МВР, че Т. през периода от началото на 2012 г. до края на 2017 г. в [населено място], без разрешение и лицензи е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, а именно предоставял е на множество лица заеми срещу лихви, като в резултат на описаната дейност е получил значителни доходи от лихви в размер на 7500 евро и 2675,00 лв. /общо в лева - 17343,72 лв./ и 2,500 кг. златни накити на стойност 115260,45 лв. Последната сума е определена въз основа на СОЕ изготвена от съдебен експерт М. А.. Ревизираното лице не е подавало годишни данъчни декларации за дейността. Не е установено ЗЛ да извършва друга дейност. По данни от ИС на НАП, за ревизирания период ЗЛ не е било осигурявано, не е имало сключени и декларирани трудови договори, няма данни за регистрация като самоосигуряващо се лице. Не са подадени ГДД образец 6 и декларация образец 1. През 2021 г. Т. е депозирал Декларация обр. 7 за периода от м. 10.-2016 г. - 12.2016 г. и от 01.2017 г. - 10.2017 г., като здравните осигуровки са внесени през 2021 г.
Извършен е анализ на имущественото състояние на Т., като е установено, че не е придобивал недвижими имоти за ревизирания период. От справка от КАТ е установено, че жалбоподателя притежава лек автомобил БМВ, с per.№[рег. номер], който е придобит като употребявано МПС от ЕС през м. 02.2008 г. Т. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода на ревизията. Ревизиращите са извършили анализ на движението и наличностите по банковите сметки на Т., както и съпоставка на извършените от лицето разходи и получените доходи за ревизирания период-01.01.2012 г. -31.12.2017 г.
Т. не е представил писмени обяснения, относно получени доходи, направени разходи за периода на ревизията. Не са представени никакви документи, доказателства относно изисканите с искането документи и писмени обяснения.
Направена е проверка в регистър „Заеми" и е установено, че няма данни за декларирани такива от Т..
От извършена справка в база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми" за Т. няма данни за изплатени суми. В системата на НАП е установено, че са декларирани доставки в дневниците за продажби по ЗДДС на други ЗЛ към Т..
В ПП „СУП" има данни за задължения на жалбоподателя по Декларация 7, в размер на 333,49 лв.
От Т. с искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03000318000079-040- 001/10.01.2018 г. връчено на 19.01.2018 г. е изискано от последния да предостави писмени обяснения и документи за получени доходи, приходи и направени разходи за периода на ревизията. От задълженото лице е депозиран отговор с вх. № 1068 / 23.01.2018 г., Декларация по чл. 62, ал. 5 от ЗКИ за разкриване на банкова тайна, не са представени други доказателства.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03000318000079-040- 002/21.03.2018 г. връчено на 22.03.2018 г. е изискано от Т. да предостави писмени обяснения и документи с копия на банкови извлечения от банковите сметки на дъщерите си и декларации за разкриване на банкова тайна. Изискани са копия на договори за парични заеми / в качеството му на Заемодател и Заемополучател/, плащания, които са извършени за периода на ревизията от 2012 г. до 2017 г., копия на разписки, квитанции, банкови бордера и др., удостоверяващи предаване/връщане на парични средства по сключени договори за парични заеми за същия период. Копия на НА за учредяване на договорни ипотеки, нотариални покани и др., свързани с направени обезпечения по сключени договори за парични заеми; Копия на договори, удостоверяващи получени в залог движими вещи срещу предоставени парични заеми; Копия на съответните документи, удостоверяващи произхода на предоставените от Т. в заем парични средства.; Копия на съответните документи, удостоверяващи произхода на намерените в дома на му златни накити на стойност 115260,45 лв. Изискана е информация за всички лица на които Т. е предоставил заеми, размер, дата на предоставяне; уговорени лихви; върнати лихви и главница; дати на връщане - на всяко лице поотделно. Изискана е информация как са върнати сумите - документи, размери, кога и къде, както и доказателства за произхода на предоставените парични средства, получавало ли е ЗЛ вещи в залог срещу отпуснатите парични заеми - описание/вид, количество, идентификационни данни, регистрационни номера и пр./ на тези вещи, данни за собствеността; Учредявани ли договорни ипотеки върху недвижими имоти като обезпечение при предоставянето на паричните заеми на трети лица.
Единствено в хода на ревизията с вх.№ 3773/23.03.2018г., е депозирана Декларация по чл. 62, ал. 5 от ДОПК от Т. и Н. М. в качеството им на родители на М. О. и С. О. за разкриване на банкова тайна по банковите сметки на децата им. Декларациите са подписани при връчване на Искането и ЗВР. Писмени обяснения и доказателства не са представени.
С оглед установеното от органите на МВР, че Т. през периода от 2012 г. до края на 2017 г. е предоставял на множество лица заеми срещу лихви, както и че предоставяните заеми и получените суми от лихви са от извършвана нерегламентирана дейност от Т. е преценено, че сумите от лихви са придобити от източници, които не са изрично посочени като необлагаеми по смисъла на ЗДДФЛ и следователно подлежат на облагане по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Същите не са декларирани от ревизираното лице с ГДД по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.
Отделно от това е установено, че Т. не е подал декларация за нито една от ревизираните години
При анализ на гореустановеното ревизиращите преценили, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, тъй като до започване на ревизията Т. не е подал декларация за получени доходи през 2012 г. ,2013 г.,2014 г., 2015 г.,2016 г. и 2017 г., както и че за ревизираното лице са налице данни за укрити приходи или доходи за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.; преценено е и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Преценено е, че основата за облагане с данък върху дохода по ЗДДФЛ на Т. за ревизирания период следва да се определи по реда на чл.122 от ДОПК.
От ревизиращите са изготвени уведомление по чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК №Р-03000318000079-113-001 /08.06.2023 г., уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р-03000318000079-139-001/08.06.2023 г., както и искане за представяне на документи и писмени обяснения от Т. с № Р-03000318000079-040- 003/08.06.2023 г. В Искането са поставени въпроси относно получен отговор от БАНКА ДСК АД с вх. № 2164 / 15.02.2018 г. и представени извлечения по банкова сметка на Т. относно постъпили в сметката суми, техния произход.
За връчване на уведомленията е посетен адреса за кореспонденция - [населено място], [улица], като посещението е обективирано с Протокол обр. Кд-73 с № 1993164 / 09.06.2023 г. На адреса не е намерен Т., както и лице на което да се връчат книжата.
За ревизираните години 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не са установени сключени договори по трудови и извънтрудови правоотношения. Установено е, че за ревизираните периоди Т. е плащал местни данъци и такси за придобити имоти в Община Провадия, данъци за собствени автомобили, глоби и лихви за забавени плащания събирани от Община Провадия. РЛ не е било осигурявано за периода на ревизията, не са внасяни осигурителни вноски и данък върху доход. Съгласно справка СУП през ревизирания периода не са декларирани и внасяни данъци и ЗОВ в приход на НАП.
Установено е, че Т. притежава банкова сметка в „БАНКА ДСК" АД, по която е установено движение.
В хода на ревизията са приобщени получени от МВР доказателства - протоколи за разпити, протокол за оглед на веществени доказателства, и СОЕ на намерени златни накити.
От ревизиращите са изискани и приобщени справки от ВиК-Варна за издадени и платени фактури за ВиК услуги от Т. за ревизирания период, както справка от Енерго про за платени фактури за ревизирания период от жалбоподателя, както и справки за покупки от Метро.
Във връзка с установеното в хода на досъдебно производство, че Т. без съответно разрешение е предоставял е заеми срещу лихви са приобщени доказателства от досъдебното производство.
Съгласно разпит на А. И. И. в края на м.май 2015 г. предстояла сватба на синът му, имал нужда от средства. Свидетеля получил заем от Т. в размер на 15 000 евро, като дължал лихва 10% на месец. След като получил парите И. дал в залог личния си автомобил "Ренж Ровър" с швейцарска регистрация, като и към м.02.2017 г. джипа продължавал да е в Т.. От м.юни 2015 г. И. плащал лихва всеки месец. През м. юни дал 1500 евро, а следващия месец 3000 евро, от които 1500 лихва [рег. номер] да намали главницата.След това дал 2500 евро, от които 1500 евро лихва и 1000 евро от главницата. Края на октомври И. заминал в чужбина и спрял да плаща. Като се върнал от чужбина И. управлявал камион "Ивеко", който заложтил. Камионът бил откупен от Т., И. си го поискал, но Т. заявил, че го е продал. На 14.04.2017 г. И. откупил от Т. джипа си срещу сумата от 9500 евро.
От разпита на Т. Р. Т. се установуява, че през м.09.2016 г. имал нужда от пари и получил заем от Т. в размер на 500 лв. с уговорена лихва от 250 лв. В уговорения срок Т. върнал сумата от 750 лв. За заема не е подписвал договор или друг документ.
Видно от приложен разпит на Е. А. С. през 2015 г. тя имала нужда от пари, тъй като сестра и катастрофирала в чужбина. Получила заем от 1000 евро от Т., с уговорка в срок до един месец да върне 3000 лв. С. не могла да върне парите, отишла да работи в чужбина. През м.11.2017 г.-. събрала 3000 лв., върнала ги, но тогава заемодателя заявил, че вече дължи 10000 лв. В последствие Т. неколкократно искал още пари от С., при една от срещите им свидетелката била ударена от жалбоподателя и тя подала жалба.
От разпита на Ю. Р. С. се установява, че през м.юли 2017 г. предстояла сватба на сина й, имала нужда от парични средства и взела заем от Т. в размер на 150 лв., уговорката била парите да се върнат до седми август с лихва 50 лв., в залог оставила златни обеци. Тъй като свидетелката върнала само 50 лв. не си получила обеците, като отишла да си ги иска разбрала, че полицията е иззела златото.
От разпита на Б. Й. Ч. се установява, че през м. ноември 2013 г. на сина й предстояло пътуване до Холандия и поискала от Т. 1000 евро. Заемодателя поставил условие за всеки месец в който ползват заема да получава по 300 евро лихва. Поискал и нотариалния акт за къщата на Ч.. Първата вноска от 600 лв. била след като се родило внучето на Ч., в последствие сина й изпращал няколко месеца вноски, но съпругата му се разболява и преустановили плащането на лихва. При последващ разговор Т. заявил, че вече дълга е 12 000 евро. Т. разговарял със сина на Ч., който продължавал да е в чужбина, обяснил му че ако не даде парите губи къщата и тя остава на Т.. В изпълнение на тези закани Т. махнал мрежата ограждаща двора на имота на Ч. и там паркирал две от колите си, прехвърлил партидите за ток и вода на името на баща си. Семейството на Ч. върнали общо 7 000 евро, но продължавани да бъдат изнудвани от Т..
От разпита на Д. А. А. се установява, че преди четири пет години правил сватба на внука си. Поискал заем от Т. в размер на 200 лв., като уговорката била да върне 400 лв. А. върнал парите на няколко вноски.
От разпита на свидетеля Д. И. Н. се установява, че на два пъти е вземал заем по 50 лв, като след няколко дни ги е връщал на Т. с 15 лв. лихва.
Видно от разпита на К. С. Д. през м. юли 2016 г. взел заем от 20 лв., в последствие още 10 лв, а м. август 50 лв., като за 20 лв. трябвало да върне 30 лв. с лихвата, за 50 лв. трябвало да върне 75 лв. За общо взетите 80 лв. свидетеля върнал на Т. 120 лв.
От разпита на А. Р. А. се установява че през 2016 г. взел заем от 100 лв.- от Т., върнал ги след около седмица, като му била поискана и лихва от 50 лв. Свидетеля върнал общо 150 лв. В последствие поискал 50 лв. лихва, върнал след две седмици общо 75 лв.
Видно от разпита на Р. А. Р., че вземал пари в заем от Т. през 2016 г. Веднъж взел 100 лв., като върнал 150 лв., после взел 50 лв., като още не ги е върнал.
От разпита на свидетеля К. И. А., проведен на 3.05.2018 г. се установява, че преди около година и половина или повече е взел заем от Т. в размер на 50 лв. Средствата не били върнати, като заемодателя му казал, че не е нужно да му ги връща.
От разпита на А. И. Н. се установява, че през лятото на 2017 г. имал нужда от парични средства, като на два пъти взел заем по 25 лв., общо 50 лв. от Т.. След няколко дни върнал на заемодателя общо сумата от 65 лв.
От разпита на С. Р. А. се установява, че през 2017 г. имал нужда от парични средства и взел заем от Т. в размер на 50 лв., върнал сумата след два три дни, като не му била взета лихва.
От разпита на Р. А. Р. се установява, че през 2017 г. е взел заем веднъж 100 лв, като му върнал 150 лв. с лихвата. Последно взел заем от 50 лв., като същия не е върнат.
От разпита на Е. А. М. се установява, че през 2016 г. взел заем от Т. в размер на 200 евро, но нямал уговорка кога ще ги върне и срещу каква лихва.
Видно от показанията на З. С. Ш., през 2016 г. последния взел 820 лв. заем, които ги върнал след около месец, след това взел 1000 лв. заем от Т.. В двата случая не давал лихва.
От разпита на З. Н. О. проведен през 2017 г. , се установява, че преди около три години свидетелката имала нужда от пари. Взела заем от Т. в размер [рег. номер]. Сумата била върната, като заемодателя не й искал лихва.
Видно от разпита на В. Б. М., е видно, че същия имал нужда от пари, затова взел веднъж 50 лв., веднъж 20 лв. от Т.. Парите не били върнати от свидетеля, като в замяна на това той ходил да му цепи дърва.
От разпита на В. С. И. се установява, че през 2016 г. взел заем от 100 лв. от Т.. Върнал парите след една седмица, лихва не му била искана.
Видно от разпита на Р. П. Й. е че през 2016 г. имал нужда от пари и взел заем в рамер на 50 лв. от Т.. Върнал парите, като не е заплащал лихва.
От разпита на свидетеля М. Р. М. се установява, че през август 2017 г. имал нужда от пари. Защото често виждал, че пред дома на Т. има много паркирали МПС решил да продаде колата си на него. М. предал ключовете и талона на колата, а Т. му дал 500 лв. М. нямал парични задължения към Т..
От протокол за оглед на веществени доказателства се установява, че при извършен обиск и претърсване в дома на Т. е открита тетрадка с твърди корици, в която Т. е водил отчет на дадените и взети парични средства. Посочени са месеците хронологично, дадените парични средства на различни лица, някои от тях посочени с по две имена, някои с едно или с прякор. Някои от редовете са задраскани /вероятно касаещи върнати заеми/.На някои от страниците е записан месеца - лихви. В тетрадката са посочени множество имена с посочени дадени средства в евро и в лева, като на л. 63 от пети ред са описани множество гривни, синджири, колиета, пръстени, с техния грамаж
В хода на ревизионното производство е приобщен и протокол за претърсване и изземване, съгласно който на 4.10.2017 г. в дома на Т. е извършено претърсване.
Видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 5.10.2017 г. при претърсването са иззети следните вещи СРМПС и договор за продажба на МПС с купувач П. Й., СРМПС със собственик Е. Я., застрахователна полица, контролен талон, СРМПС на С. Н., СРМПС на Е. Е. Я., СРМПС на С. Б. А., СРМПС на Й. Г. Й., договор за покупко-продажба на МПС с купувач А. О. А., договор за покупка на МПС с купувач М. А. О.. Договор за покупка на МПС с продавач Д. Д. и купувач Р. М., договор за покупка на МПС с продавач П. Х. С. и купувач О. Т. А.- Договор за продажба на МПС с продавач К. С. К. и купувач Е. М. Р., ведно с пълномощно по силата на което К. К. е упълномощил Н. М. /живееща на семейни начала с Т./ продажбата е осъществена чрез пълномощника. Договор за замяна на МПС, съгласно който К. Н. е заменил МПС с Н. М.. Установени са Нотариален акт с продавач С. М. и купувач Н. М., нотариален акт с продавач П. С. П. и купувач О. Т. А. от 2013 г., нотариален акт с продавач М. Ч. и Б. Ч. и купувач М. И., нотариален акт с продавач Н. С. и купувач -Н. М. от 2013 г. Нотариален акт с продавач Н. М. и купувач С. С. от 2016 г- Нотариален акт с продавач Н. С. и купувач Н. М. от 2013 г. Преводни нареждания от СЖ Експресбанк с наредители М. О., С. О. и др.
В хода на ревизионното производство е възложена СОЕ. Съгласно заключението пазарната цена на СМР, включително довършителни строителни работи, свързани с обект "Преустройство и промяна предназначението на масивна постройка - магазин и гараж за кафе-аператив, находящ се в [населено място], УПИ *****-*****, кв. ** е в размер на 11 800 лв., с включена 10% печалба за предприемача, като определената крайна цена на СМР е без включен ДДС.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Й. Г. Й.. Представен е протокол за извършена насрещна проверка от 11.04.2018 г. на Й., съгласно който лицето се е явило в сградата на ТД на НАП Варна, депозирало е писмени обяснения, че не познава Т. и не е получавал заеми от него.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Д. А. А.. Представен е протокол за извършена насрещна проверка от 11.04.2018 г. на А., съгласно който лицето се е явило в сградата на ТД на НАП Варна и е депозирало е писмени обяснения. Видно от обясненията през лятото на 2014 г. А. е взел 200 лв. заем от Т., като уговорката била за 6 месеца да върне сумата от 400 лв. Паричната сума върнал на заемодателя в срок, договор не бил сключен, от А. не било предоставено обезпечение за заема.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Т. Р. Т.. Съгласно протокол за извършена проверка от 11.04.2018 г. искането е връчено на Т. в сградата на НАП. Видно от депозираните обяснения Т. е посочил, че не е получавал пари от Т..
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Н. С. С.. Съгласно протокол за извършена проверка от 10.04.2018 г. извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на лицето, като същото не е открито.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от А. Р. А.. Съгласно протокол за извършена проверка от 11.04.2018 г. искането не е връчено, отразено е, че А. по данни на роднини живее в Германия.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Ю. Р. С.. Документите са изпратени двукратно с обратни разписки, едната пратка е върната е с отметка, че е получена от сина й – А.. Съгласно протокол за извършена проверка от 11.04.2018 г. в законоустановения срок не са депозирани обяснения и документи от С..
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от А. И. Н.. Съгласно протокол за извършена проверка от 30.03.2018 г. направени са две посещения на адреса на лицето, но то не е открито е посещение на адреса на Д., същия не е открит.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Б. Й. Ч.. Съгласно протокол за извършена проверка от 21.05.2018 г. искането е връчена на Ч. лично. От лицето не са представени документи.
Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от Д. И. Д.. Съгласно протокол за извършена проверка от 28.03.2018 г. Д. е депозирал обяснения в които сочи, че не познава И. Т..
При така събраните доказателства ревизиращите преценили, че през 2013 г. Т. е дал заеми в размер на 2155,83 лв.; като са му върнати главници в размер на 2155,83 лв.; както и лихви в размер на 11934,98лв.
През 2014 г. Т. предоставил заеми в размер [рег. номер]., като са му върни главници в размер [рег. номер].
През 2015 г.:Т. предоставил заеми в размер на 31293,28 лв.; като му били върнати главници в размер на 6845,41лв.; върнати са и лихви в размер на 9845,41лв.
През 2016 г. Т. е платил сумата [рег. номер]. за откупване на камион Ивеко, предоставил е заеми в размер на 2861,17лв.; върнати са му главници в размер на 1470,00 лв.;както и лихви в размер на 250,00 лв.
През 2017 г. Т. е дал заеми в размер на 1100,00 лв.;получил е върнати главници в размер на 19010,39лв., върнати са му и лихви в размер на 430,00лв.
В хода на ревизионното производство е установено, че е образувано гр.д. № 2174/2018 г. по описа на ВОС с ищец КПКОНПИ и ответник И. О. Т.. В хода на гражданското производство е назначена и приета СОЕ на златни бижута иззети от дома на Т.. Съгласно заключението общата пазарна стойност на всички накити, намерени в трезор на БНБ с общо тегло 1784.99 грама възлизат на 115 260.45 лв. Във втори вариант вещото лице е направило оценка на накитите, които ответниците в гражданското производство сочат като тяхна собственост, а именно накити с тегло 710.37 гр. на стойност 45 410.15 лв. С решение № 2600007/25.03.2024 г. постановено по гр.д. № 2174/2018 г. иска на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу О. Т. за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 153999,78 лева, на осн. чл.153-154 ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ, като следва: срещу О. Т. за отнемане на незаконно придобито имущество на осн. чл. 142, ал.2, т.1 вр. чл. 147, вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ в размер на 9 935,78 лв. С решение на Апелативен съд – Варна, постановено по гр.д. №204/2024 г. решението на ВОС е потвърдено.
Извършена е съпоставка на имущественото и финансово състояние, на средствата за издръжка и декларираните доходи от Т. за ревизирания период, като за 2012 г. е установено превишение на разходите спрямо постъпленията с 18729,39 лв. За 2013 г. не е установено превишение. За 2014 г. е установено превишение на разходите спрямо постъпленията с 403,79 лв. За 2015 г. е установено превишение на разходите спрямо постъпленията 16398,29 лв. За 2016 г. е установено превишение на разходите спрямо постъпленията с 8615,03лв. За 2017 г. не установено превишение на разходите спрямо постъпленията.
След анализ на всички събрани доказателства, ревизиращите установили следните задължения на Т.:
За 2012 г. данъчната основа е определена по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 18729,39 лв. Годишна данъчна основа-18729,39 лв. Дължим данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ 1872,94 лв. Данък за внасяне -1872,00 лв.
За 2013 г. е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т. 3 от ЗДДФЛ -11934,98 лв. Данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ - 0 лв. Годишна данъчна основа - 11934,98 лв. Дължим данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ 1193,50лв. Данък за внасяне -1193,00лв.
За 2014 г. е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ- 403,79 лв. Данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ -0,00 лв. Годишна данъчна основа-403,79 лв. Дължим данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ - 40,38 лв. Данък за внасяне -40,00 лв.
За 2015 г. е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т. 3 от ЗДДФЛ - 9845,41 лв. Данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ -16398,29 лв. Годишна данъчна основа - 6243,70 лв. Дължим данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ - 2624,37 лв. Данък за внасяне -2624,00 лв.
За 2016 г. е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т. 3 от ЗДДФЛ -250,00 лв. Данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ -8615,03 лв. Годишна данъчна основа - 8865,03лв. Дължим данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ - 886,50 лв. Данък за внасяне -886,00 лв.
За 2017 г. е определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т. 3 от ЗДДФЛ - 430,00 лв. Данъчна основа определена по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ -125196,[възраст] данъчна основа -125626,23 лв. Дължим данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ -12562,62 лв. Данък за внасяне -12562,00 лв.
С решение № 250/2023 г. ответника е приел, че задълженията на Т. за 2012 г. са в размер на: главница - 1798.83 лв., лихва 1908.64, а за 2014 г. поради липса на явно съществено превишение на направените от лицето разходи и декларираните от него получени следва не следва да се облага.
В хода на съдебното производство е приобщено НОХД № 730/2019 г. по описа на ВОС, ведно с ДП № 50/2017 г. по описа на ОДМВР – Варна. Установява се, че наказателното производство е приключило със споразумение, по силата на което Т. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 252, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това, че през периода от началото на 2012 г. до 2.10.2017 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, а именно предоставил заеми срещу лихви на лицата А. И. И., Е. А. С., Т. Р. Т., Ю. Р. С., Б. Й. Ч., Д. А. А., А. И. Н., К. С. Д., А. Р. А., Р. А. Р.. За извършеното деяние на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години.
В хода на съдебното производство е разпитана М. О. Т. сестра на жалбоподателя. Видно от показанията й от 2009 г. Т. е работил в чужбина като строителен работник, като се прибирал в страната за около месец. През 2012 г. семейството на жалбоподателя направил ремонт на гаража и къщата им. Строителните материали били закупени от Т., като ремонта бил извършен от жалбоподателя и баща му. Според свидетелката Т. получавал около 2400 лв. на месец докато работел в чужбина – в Австрия и Германия. В началото изпращал пари на жена му, в последствие те също се преместили да живеят при него. Т. не може да си спомни от кога семейството живее извън България. Т. сочи, че имат традиция при сватби, кръщенета да се подаряват пари и злато. Другия й брат правил ремонт на къщата, поради което парите и златата били оставени в дома на Т.. В последствие Т. сочи, че Т. е получавал по 2400 евро, а не лева на месец. Т. сочи, че е правено кръщене на малката дъщеря на Т., като била на една годинка, а след това имало абитурентска на голямата дъщеря.
От разпита на свид. Е. М. А. се установява, че тя живее в близост до Т.. От 2009 г. Т. работил в чужбина, занимавал се със строителство. Докато жалбоподателя бил в чужбина жена му не работила, а се грижила за децата. Издръжката била осигурявана от Т.. А. сочи, че в имота на жалбоподателя имало гараж, който бил преустроен в магазин през 2013 г. Т. и семейството му били в чужбина, като се връщали 1-[възраст]. При тържества като рождени дни, кръщене роднините и приятелите се подарявали злато. А. присъствала на ражден ден на празници на децата на Т. като подарила обеци и синджирчета.
От разпита на свид. З. Ш. Д. се установява, че познава жалбоподателя от 2009 г., тогава той работел в чужбина – в Австрия и Германия. Получавал около 2400 евро на месец. Жената и децата на Т. били в България. На семейни празници се подарявало най-вече злато, а понякога пари. Братът на И. държал златото в жалбоподателя. Свидетелката сочи, че не е влизала в дома на жалбоподателя, но знае, че там Т. е съхранявал златото на брат си. Свидетелката не може да се сети коя година е била на кръщене на дете на Т., нито посочва името на детето.
По делото е разпитан О. Т. А. баща на жалбоподателя. Според свидетеля от 2009 г. Т. работи в чужбина като строител. Като събрал парични средства през 2017 г. решил да направи магазин. Материалите били закупени от Т., като самия ремонт бил направен от свидетеля. В началото в магазина продавала снахата на свидетеля. Синът му имал две деца, които вече учели в чужбина. Семейството на Т. живеело в чужбина. При извършения обиск от полицията в дома на Т. имало злато на брат му . Свидетеля сочи, че при работата си в чужбина жалбоподателя получавал по 2000 – 2500. Свидетеля сочи, че това били общите доходи на Т., но от тях той плащал квартира и други разходи, като оставали по около 2000 лв. Парите жалбоподателя изпращал в страната по бусове или по приятели.
От приложена справка от НБД се установява, че едната дъщеря на Т. - С. О. е родена през 2005 г., а другата М. О. е родена през 2010 г.
По делото е назначена и приета СОЕ, видно от заключението й стойността на вложените материали в обект преустройство и промяна предназначението на масивна постройка гараж за кафене-аператив, строителни материал възлизат на сумата от 5060.34 лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, по която в.л. е направило съпоставка на имущественото и финансово състояние, средствата за издръжка и декларираните доходи от Т. за ревизирания период. В .л. е установило, че 2012 г. Т. дължи данък 1 798.83 лв., за 2013 г. – 1 193 лв.., за 2014г. – 40 лв., за 2015 г. - 2 624 лв., за 2016 г. - 881 лв. и за 2017 г. главница - 12 545 лв. и съответните лихви.
Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението, съгласно който е включило налични средства за всеки един от данъчните периоди с оглед заявеното в молба от 15.01.2024 г. от жалбоподателя, данните от НОХД № 730/2019 г., като за 2017 г. не е включило стойността на намерените златни накити в дома на Т., които са на обща стойност 115 260.45 лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно дадени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване на РА, потвърден с Решение № 250/2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите възложил ревизията и от ръководителя на екипа, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
Не се спори между страните, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал.1 от ДОПК. В случая, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Не е спорно между страните, че Т. не е подал декларация, установени са и укрити приходи, отделно от това в хода на производството е констатирано и несъответствие между доходите на Т. с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
С Уведомление по чл. 124 от ДОПК, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху доходите за процесния период. ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл. 124 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално е спазена.
Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на ал.2 и ал.4 от същия текст, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал.1 от ДОКП следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти.
Съдът приема, че органите по приходите са доказали основанията по чл. 122, ал.1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред.
Органите по приходите са длъжни при провеждане на производството да установят всички източници на доходи на ревизираното лице - облагаеми и необлагаеми, всички източници на финансиране, имущественото състояние на лицето и извършваните от него разходи за съответния период. Имущественото състояние включва притежаваните недвижими имоти, движими вещи, пари, ценни книжа и дялови участия, ограничени вещни права и други имуществени права. В направените разходи следва да се включат както разходите за придобиване на имоти, вещи и права, така и разходите за издръжка, образование, лечение, почивки и др. Притежаваните имоти/вещи/права следва да се установяват въз основа на документа за тяхното придобиване в т.ч. по данни от имотния и търговския регистър, данни от ПП КАТ за регистрацията на МПС и др. Стойността на извършените през периода разходи следва да се определи според посочената в разходния документ, ако такъв съществува, респ. по данни на НСИ. След установяването на тези обстоятелства следва да се извърши съпоставка на декларираните и/или получените доходи и източници на финансиране с притежаваното имущество и направените разходи за съответния годишен период. Съпоставката следва да се извърши по години въз основа на събраните доказателства и с оглед на всички факти и обстоятелства установени за периода, с оглед определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ.
В случая това е сторено от ревизиращите.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство са допуснати процесуални нарушения, тъй за приетите факти не са събрани доказателства, както и не са изискани сведения от трети лица. Отново следва да се посочи, че облагането е извършено по обособения ред, при което доказателствената тежест е на Т.. Отделно от това ревизиращите са изготвили 20 искани за извършване на насрещна проверка на трети лица. Видно от приложените по делото доказателства голяма част от лицата не са намерени на адресите, а тези на които са връчени исканията, с изключение на две лица, които са депозирали обяснения.
Не се допуснати съществени процесуални нарушения с приобщаването към ревизията на доказателства събрани в досъдебното производство и по гр.д.2174/2018 г. по описа на ВОС. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че СОЕ по която са оценени златните накити е направена в хода на наказателно производство, напротив това е сторено в хода на гр.д., като видно от приобщеното заключение са изготвени два варианта, единия с оглед заявеното от самия Т. в хода на гражданския процес.
Съдът намира, че правилно е прието от органа, че спрямо Т. е приложим ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Понятието "местно лице" е дефинирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България (т. 1), или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т. 2), или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т. 4). Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, т. е. наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно (в този смисъл е и Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о.). В настоящата хипотеза, Т. оспорва именно качеството на задължено лице, тъй като твърди, че не пребивана на територията на РБългария. Съдът приема, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че от 2009 г. и през ревизирания период е живеел и работил в чужбина. Единствено в хода на съдебното производство част от разпитаните свидетели, твърдят, че Т. не е бил в страната. Показанията на свидетелите в тази им част не се кредитират от съда, защото са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът приема, че Т. има качество на местно лице, тъй като има постоянен адрес на територията на страната, което не е спорно по делото и център на жизнените му интереси е в РБ, където има собственост, семейство, поради което доходите му с източник в България и извън нея попадат в обхвата на дискреция на българските данъчни органи. С. Т. не е приложимо изключението по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, съгласно който не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Спорно по делото е именно, дали центърът на жизнените интереси на ревизираното лице се намира в България. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. В настоящата хипотеза, въз основа на писмените доказателства, част от административната преписка, се установява че в рамките на ревизирания период по откритите партиди на ВиК, електроразпределителното дружество са плащани сметки, закупувани са стоки от Метро, лицето има собственост в страната, вкл. МПС, Т. е плащал данъци, давал е заеми, т. е. налага се извод, че Република България е мястото, център както на личните, така и на икономическите интереси на жалбоподателят. По изложените доводи, недоказани са твърденията на Т., че неправилно са отразени в таблица - съпоставка на имуществено и финансово състояние, средства за издръжка и декларирани доходи, стойностите по т. 9, за всяка една от ревизираните години.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че след като по гр.д. № 2174/2018 г. КПКОНПИ е направила частичен отказ от иска и е намален размера на иска, това е относимо и към настоящото производство. Воденото гражданско производство е подчинено на специалния закон ЗОНПИ, а настоящото производство се развива по правилата на ДОПК и има за предмет установени в тежест на Т. данъчни задължения върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, върху установеното превишение на разходите над приходите и върху доходите му от лихви по предоставени заеми, както и доходи от други източници, представляващи парични и непарични доходи, включително и иззетите от дома му парични средства и златни накити. По отношение на постигнатото споразумение по НОХД № 730/2019 г., приложеното по настоящото дело, съдът прецени следното: в правомощията на Прокуратурата е да прецени какво обвинение да повдигне на конкретно лице, в случая видно от материалите от досъдебното производство на Т. е повдигнато обвинение за част предоставените от него заеми, това, че не е налице влязла в сила присъда за останалите не налага извод, че заемите не са дадени от Т.. В случая не е налице оправдателна присъда, с която Т. е признат за невиновен в обвинение по престъпление по чл. 252, ал.1 от НК по отношение на част от заемите.
По отношение твърденията на жалбоподателя, че неправилно са определени наличните парични средства в брой в началото на всеки от периодите съдът прецени следното:
Действително видно от РД за всяка една от ревизираните години е прието, че паричните средства на Т. в брой е 0 лв.
Т. твърди, че от 2009 г. до 2011 г. и от 2011 г. до 2016 г. е работил в Австрия, Германия и Полша. Доказателства като трудови договори, граждански договори, договори за изработка, данни за платени осигурителни и здравни вноски в чужбина, осигурителен номер, преводи на парични средства от чужбина липсват. Единствено разпитаните по делото свидетели сочат, че жалбоподателя е работил в чужбина, но никой от тях не дава достатъчно точна и ясна информация относно това къде, в кой град, като какъв е работил Т., кой е бил работодателя му или с кое лице или дружество е сключил договор. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Неоснователни и недоказани са твърденията на Т., че в периода от 2009 г. до 2017 г. е работил в чужбина, като се е връщал в страната само за около месец. Тези твърдения не кореспондират и с събраните доказателства от енергоразпределителните дружества от ВиК от Метро кеш енд Кери България и др. видно от които за ревизирания период Т. е имал регулярни разходи в страната. Отделно от това за ревизирания период в различни месеци от годините Т. е предоставил заеми на много физически лица, което опровергава тезата му, че е полагал труд в чужбина. В задължение на РЛ е поставено да разполага с документи, които да удостоверяват получаването на доход с източник извън страната, за да се приеме за данъчни цели че тези доходи са с установен произход (така Решение № 10024 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2021 г., VIII о., Решение № 935 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2017 г., VIII о.). Такива доказателства не са ангажирани.
По отношение твърденията на Т., че към 1.01.2012 г. е разполагал със сумата [рег. номер]. сума получена от дарения на кръщенето на дъщеря му, съдът прецени следното: жалбоподателят сочи, че 60 лица са направили дарения, но показанията на четиримата разпитани в хода на съдебното производство свидетели не допринасят за изясняване на спорния по делото въпрос относно получаването или не на твърдените парични суми с източник дарения. Същите имат принципен характер относно начина на провеждане на тържествата, но липсва каквато и да е конкретика, вкл. и от показания на О. А., за който Т. твърди, че е дарил сумата от 1000 евро, липсват и доказателства за това какви разходи са направени за тържеството, а и не на последно място сумите би следвало да са дарени на детето на Т., а не на него. Т. твърди, че сумата [рег. номер]. е получил през 2011 г., не са ангажирани и доказателства, че тази сума е налична и към м.01.20212 г., липсват данни къде е съхранявана. По изложените доводи съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че към 01.01.2012 г. е имал налични парични средства в брой в размер [рег. номер]. Недоказани са твърденията на Т., че към 01.01.2013 г., към 01.01.2014 г., е имал налични най-малко 10 000 лв., а към -1.01.2015, 01.01.2016 г. и към 1.01.2017 г. е имал налични най-малко 20 000 лв. Както бе посочено по-горе в изложението не са представени доказателства, че от 2009 г. до 2017 г. Т. е работил в чужбина, от друга страна от събраните по делото писмени доказателства се установи, че жалбоподателя няма сключен трудов договор, не са регистрирани граждански договори или други доходи, за да се направи извод, че същия има такива налични средства в брой.
По отношение твърденията на Т., че през 2012 г. не е направил разходи в размер на 14 160 лв. за извършено преустройство и промяна на предназначението на обект - магазин на [улица], съдът прецени следното: от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ремонта извършен в имота на жалбоподателя е направен от него с личен труд, както и с труда на баща му. В хода на съдебното производство е приета и неоспорена СОЕ, съгласно която стойността на вложените материали е 5060.34 лв. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно дадено. Предвид изложеното приема, че в изготвената таблица - съпоставка на имуществено и финансово състояние, средства за издръжка и декларирани доходи за периода 2012 г. на ред.16 /стр. 25 от РД/ следва да се включат разходи в размер 5060.34 лв., а не 14160 лв. При това положения сумарния ред разходи възлиза на 8888.61 лв. Установеното превишение е 8888.61 лв./с оглед констатираната грешка за сумата от 741.12 лв. в Решение 250/2023 г./
По отношение дадените от Т. заеми и получени лихви съдът прецени следното: от приобщените разпити от досъдебното производство се установява, че за ревизирания период Т. е дал на 21 лица заеми в различни размери. От показанията на лицата се установява, идентичен начин на получаване на заема, всяко от лицата поради спешна необходимост от парични средства се е обръщало към Т. с искане да му бъде предоставен заем. За предоставените заеми жалбоподателя е искал и получавал лихва, като в повечето случай лихвата била 100% от размера на заема, в някой случай, при връщане на сумата преди изтичане на месеца лихвата е в по-нисък размер или от Т. не е получавана лихва. За дадените заеми не са сключвани договори, не са подписвани разписки. Показанията на разпитаните 21 свидетели изцяло кореспондират с останалите събрани доказателства при претърсването и изземване на вещи от дома на жалбоподателя. Част от свидетелите, които са получили заеми в по-големи размери споделят, че Т. е искал нотариалния акт за имота им или СУМПС, или автомобилът им в залог. Видно от протокол за претърсване и протокол за оглед на веществени доказателства е, че в дома му е намерена тетрадка, в която по години и месеци са записани лица, в повечето случаи с прякори и цифри. След проведени издирвателни мероприятия от МВР са установени имената на лицата, като в последствие те са разпитани. В дома на Т. са намерени множество нотариални актове, СУМПС, ключове за автомобили, пълномощни. Предвид изложеното съдът приема, че показанията на разпитаните 21 свидетели кореспондират с останалия събран доказателствен материал и изясняват механизма на вземане на заеми от Т.. Съдът приема, че в периода от 2013 г. до 2017 г. жалбоподателя е предоставил описаните в РД заеми, а по част от тях е получил и лихва. Предвид изложеното съдът приема, че не са доказани твърденията на Т., че в РД неправилно са отразени в таблица - съпоставка на имуществено и финансово състояние, средства за издръжка и декларирани доходи, стойностите по т.8, т.12 и т.21 за всяка една от ревизираните години. Правилно в РД в извършената съпоставка за 2016 г. в т.16 е отразена сумата [рег. номер]. заплатени от Т. за откупуване на Ивеко от заложна къща. По делото са събрани доказателства, че след като И. е спрял да плаща лихви по дадения му от Т. заем е заложил камион "Ивеко" в заложна къща, който бил откупен от жалбоподателя.
Недоказани са твърденията на Т., че през 2014 г. на курбан на С. О. са дарени средства в размер на 25 000 лв., които следва да намерят отражение в извършената съпоставка за 2014 г. Показанията на разпитаните четирима свидетели не допринасят за изясняване на спорния по делото въпрос относно получаването или не на твърдените парични суми с източник дарения. Същите имат принципен характер относно начина на провеждане на тържествата, но липсва каквато и да е конкретика, кои лица са предоставили средствата, какви разходи са направени за тържеството, а и не на последно място сумите би следвало да са дарени на детето на Т., а не на него.
По отношение намерените в дома на Т. златни накити, съдът прецени следното:
От събраните по делото протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени доказателства, снимков материал се установи, че на 4.10.2017 г. от дома на Т. са иззети множество златни накити и парична сума в размер на 9935.78 лв. Накитите са оценени от в.л. М. А. на 115 260.45 лв. Жалбоподателят твърди, че голяма част от златните накити не са негови, а на брат му. Свид. Д. и А. сочат, че брата на Т. е оставил накитите в дома му, защото е правил ремонт. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част, тъй като същите са нелогични, противоречиви и некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Макар и св. Д. да сочи, че никога не е влизала в дома на Т. е наясно, че той съхранява там златни накити на трето лице. Съдът не кредитира и показанията на А., а и същите не носят каквато и да е конкретика относно това, колко злато като грамаж, като видове бижута е оставил сина му в дома на Т.. В случая намерените вещи в дома на жалбоподателя са индивидуално определени, те имат своите отличителни белези. Макар и Т. да твърди, че не всички накити са негова собственост, по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за тези твърдения. Липсва всякаква конкретика във връзка с индивидуализация на вещите, за които твърди, че са собственост на брат му. Такава индивидуализация не може да бъде извлечена и от показанията на разпитаните свидетели. Свидетелите А. и Д. сочат, че в дома на жалбоподателя е имало злато на брат му, не посочват какви по вид са били накитите, с какъв грамаж, т.е. дори липсва описание на общите признаци на вещите. Предвид изложеното Т. не устави в хода на настоящото производство, че част от иззетото злато от дома му е на трето лице. Следва да се посочи, че златните накити са намерени в черен сак, в протокола за изземване липсват данни, че златните бижута са били разделени, респективно, че са налице данни, че са на жалбоподателя и трето лице. Нелогични са твърденията на Т., че за процесния период е работил в чужбина, но и е държал в дома си злато на друго лице и то в такива количества. Липсват други доказателства в насока установяване собствеността върху тези вещи, при което и съдът намира, че правилно ревизиращите са преценили, че златните накити на стойност 115 260.45 лв. и паричните средства в размер на 9935.78 лв. са на Т. и правилно са отразени в съпоставката на имуществено и финансово състояние, средства за издръжка и декларирани доходи за периода 2017 г. на ред.8 /стр. 33 от РД/.
Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения. Съгласно чл. 35, т.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл. 38, ал.13 от ЗДДФЛ. Нормата на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ сочи, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Безспорно по делото е установено, че Т. е местно лице, поради което носи задължение за данъци за придобитите доходи от източници в страната и чужбина. Нито в хода на ревизионното производство, нито в с.з. жалбоподателя представи документи за произхода на средствата си. Правилно ревизиращите ска преценили, че изразходваните от Т. парични средства са с недоказан произход и представляват доходи от други източници, извън необлагаемите по чл. 13 от ЗДДФЛ, няма доказателства и че тези доходи са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО. Правилно е преценено, че тези доходи подлежат на облагане като доходи по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ - доходи от други източници, които не са изрично посочени и не са обложени с окончателни данъци. Правилно ревизиращите са преценили, че намерените в дома на Т. златни накити и парични средства са негова собственост и са доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане.
С оглед гореизложеното правилно на Т. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2013 г. – главница 1 193 лв. и лихва 1 144.62 лв., за 2015 г. главница 2 624 лв. и лихва 1981,60 лв., за 2016 г. 881 лв. и лихва 576.21 лв., за 2017 г. главница - 12 545 лв. и лихва 6 939.94 лв., като в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение задълженията за 2012 г., предвид приетата по делото СОЕ, следва да се определят задължения по ЗДДФЛ - главница в размер на 888.86 лв. и лихва в размер на 943.12 лв. изчислена чрез лихвен калкулатор на НАП, като за разликата над 888.86 лв. до 1798.83 лв. главница и за разликата над 943.12 лв. до 1908.64 лв. лихви РА следва да се отмени.
По отношение твърденията на жалбоподателя за изтекла давност, съдът прецени следното:
Съгласно чл. 109 от ДОПК не се образува производство за установяване на данъчни задължения, ако са изтекли 5 години от изтичане на годината в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица или организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на органите по приходи да образуват ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. В случая този срок не е изтекъл. За задълженията от 2012 г. срокът е започнал да тече от 1.01.2014 г. и изтича на 1.01.2018 г., а ревизионното производство е образувано на 5.01.2018 г., поради което съдът приема, че срокът по чл. 109 не е изтекъл.
Съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато:1. задължението е отсрочено или разсрочено;2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а.л. В случая и този срок не е изтекъл, тъй като ревизионното производството е било спряно от 12.06.2018 г. до 5.06.2023 г., до приключване на наказателното производство срещу Т..
От страна на жалбоподателят са доказани разноски общо в размер [рег. номер]., от които 10 лв. за държавна такса, 1300 лв. депозити за ССЕ, СТЕ [рег. номер]. адвокатско възнаграждение, изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие.
Предмет на разглеждане по настоящото дело са задължения – главница и лихви общо в размер на 31592.84 лв., като жалбата е уважена за сумата от 1875.49 лв. и е отхвърлена за сумата от 29717.35 лв.
Съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателя се следват разноски в размер на 1875.49 х 4410/31592.84 = 261.80 лв.
На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл. 8, ал.1, вр. чл. 7 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 3027.38 лв. или по компенсация в полза на ответника следва да се присъди сумата от 2765.58 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318000079-091-001/29.08.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, изменен с Решение № 250/4.12.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на И. О. Т. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата над 888.86 лв. до 1798.83 лв. главница и за разликата над 943.12 лв. до 1908.64 лв. лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. О. Т., с [ЕГН], от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2765.58 / две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |