Решение по дело №2609/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1162
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20205330202609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    1162                     22.07 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      десети  юли                                                2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    2609      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 562/17.10.2019г. на ВПД Началник на РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив, с което на О.К.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300лв. за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като НАМАЛЯВА така наложеното наказание от 300лв. на 100лв.

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 562/17.10.2019г. на ВПД Началник на РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив в останалата му част.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

  вярно, секретар Н.Т.

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 562/17.10.2019г. на ВПД Началник на РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив, с което на О.К.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300лв. за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД.

   Жалбоподателят О.К.М. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.

   Въззиваемата страна РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив - не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че на 04.10.2019г. около 15часа в с. Чоба, ул. „Ленин“ при извършена полицейска проверка лицето не може да удостовери самоличността си с документ за самоличност  лична карта.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение, същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят С.М.М. поддържа отразените в АУАН констатации.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на О.К.М. административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, уведомления, покани, разписки.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира достатъчно доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на горецитирания закон при поискване да може да представи документ за самоличност.

    Относно наведените в жалбата и съдебно заседание възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. Преди всичко по делото са налице достатъчно доказателства за реализираното и вменено във вина нарушение, тъй като безспорно на инкриминираните дата и място М. не е изпълнил задължението си и не е представил лична карта.

    На следващо място не е налице задължение за проверяващия орган да разяснява нормите на ЗБЛД на жалбоподателя, тъй като, от една страна, същият очевидно е добре запознат с тях, а от друга като български гражданин е длъжен да ги познава и спазва. По-съществено в случая е обстоятелството, че нито се твърди, нито се доказа, М. да е удостоверил самоличността си по някакъв друг начин, а не с лечна карта по време на проверката.

      От друга страна съдът намира, че са налице основание за изменение на обжалваното Наказателно постановление относно размера на наложеното на жалбоподателя наказание „глоба”. Видно от текста на  правилно посочената в НП санкционна норма, приложима в случая  -  чл.80 т.5 от ЗБЛД, предвиденото наказание е от 50лв. до 300лв. С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства за други нарушения от  страна на жалбоподателя, невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца, то подходящата в случая санкция за извършеното се явява именно тази в близък до минимално предвидения размер на нормата. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 562/17.10.2019г. на ВПД Началник на РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив, с което на О.К.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300лв. за извършено нарушение по чл.6 от ЗБЛД, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като се НАМАЛИ размера на така наложеното наказание от 300лв. на 100лв.

 

   В останалата му част същото Наказателно постановление, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.