Решение по адм. дело №1184/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.

Образувано е по жалба на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-д-р А. Д.“- Варна, чрез пълномощник, против Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025г. на директора на РЗОК-Варна, с която за нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023—2025 г. (наричан по-нататък за краткост „НРД“) на лечебното заведение са наложени санкции: „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева, на основание чл. 456, ал. 1 от НРД, както и „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева, на основание чл. 459, ал. 1 от НРД.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на материалния закон и на процедурата за извършване на проверка, като се сочи и необоснованост на същата. Оспорват се отразените в протокола за извършената проверка констатации. Изразява се становище, че не са съобразени новата редакция на Приложение №10- „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебните заведения за оказване на СИМП“, изм. и доп. ДВ бр.17/2024г., в сила от 01.01.2024г., попр., ДВ бр.28/2024г., както и че е ингорирано предвиденото за групови и индивидуални практики, които се намират в една сграда, изключение по отношение оборудването. Твърди се, че е проверено общо оборудване на медицинския комплекс, а не шкафа с лекарства от първа необходимост, с който е оборудван кабинета на жалбоподателката. Привеждат се доводи за неправилно приложение на визираните в чл. 126, ал.2 от НРД срокове, за несъобразяване с актуалната му редакция, както и за неприлагане на чл.25, ал. 4 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, съответен на чл.449, ал.4 от НРД. Поддържа се, че фактическите твърдения, въз основа на които са наложени санкциите, не са надлежно изложени, а също и че не са конкретизирани нормите, установяващи задълженията, които са счетени за неизпълнени. Изразява се становище за нищожност на нормите, въвеждащи „финансова неустойка“ от НРД и на съответстващите им договорни клаузи, като се изтъква едностранния им характер и се твърди противоречие с присъщите на неустойката, обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващата, лично и чрез процесуалния си представител адв. И. З., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В депозирана писмена защита доразвива наведените доводи и изтъква допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си.

Ответникът в производството- директорът на Районната здравно-осигурителна каса – Варна, чрез процесуален представител-началник на отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ в РЗОК-Варна Й. Й., изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за безспорно установени основанията за налагане на процесните финансови санкции. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна такива.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025г., издадена от директора на РЗОК – Варна, с която на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-д-р А. Д.“- Варна e наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лева, на основание чл. 456, ал. 1 от НРД, за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл.113 от НРД –неспазване на изискванията да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно Приложение № 10-„Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебните заведения за оказване на СИМП“, както и санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лева, на основание чл. 459, ал. 1 от НРД, за нарушение на чл. 126, ал.2 от НРД –неспазване на изискването при промяна на графика на обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис.

Основание за налагане на първата санкция е констатацията, че в шкаф с лекарства от първа необходимост са установени медикаменти с изтекъл срок на годност. Втората санкция е основана на констатации за несъответствие между изложения в амбулаторията и обявения в РЗОК-Варна график за обслужване на пациенти.

Обжалваната заповед е издадена в производство, образувано въз основа на Заповед № РД-11-616/21.03.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, с която е възложено извършването на проверка на лечебното заведение по изпълнение на ИД №030622/17.10.2023г. с НЗОК, със задачи- проверка за оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно разпоредбите на 3ЗО, ИД, НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. по пакет „Кардиология“ с изпълнител д-р А. К. Д.-П.. Със заповедта са определени срок за извършване на проверката и проверяващи лица. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 26.03.2025 г.

Проверката е завършила с Протокол № РД-11-616/1/31.03.2025 г. В протокола са отразени установените факти, относими към нарушенията, а именно: При проверка на основното оборудване, инструментариум, консумативи и лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф в лечебното заведение за СИМП, е установено наличието на позиции с изтекъл срок на годност: - Деган - амп. 10 мг/01.25г. - 1бр. и Но-спа - амп. 20 мг/11.24г. - 1бр. Това е квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.2 и чл.113 от НРД. Отразено е и констатирано несъответствие между изложения в амбулаторията работен график на специалиста и обявения в РЗОК - Варна, относно предвидените часове за домашни посещения: според графика в РЗОК-Варна в сряда се провеждат домашни прегледи за времето 14.30 - 18.30ч., а според графика в амбулаторията на ИМП домашни прегледи в сряда се провеждат за времето 18.30 – 19.00ч. В законоустановения тридневен срок /до 28.03.2025 г./ в РЗОК-Варна не са постъпили писма за настъпили промени в работния график на специалиста. Това обстоятелство е квалифицирано като нарушение на чл.126, ал.2 от НРД.

Протоколът е връчен на упълномощен представител на лечебното заведение на 02.04.2025 г. В срока по чл.74, ал.4 от ЗЗО от страна на ЕТ е депозирано писмено становище, в което се оспорват констатациите в протокола. Основните аргументи, изложени в становището са, че спешният шкаф и манипулационната се ползват от всички лекари на територията на медицинския комплекс и отговорността за проверката на срока на годност на медикаментите е възложена на други лица. Отрича се наличието на несъответствие на обявения в кабинета работен график с този, за който е уведомена РЗОК.

Със Заповед № РД – 18-36/23.04.2025 г. на директора на РЗОК – Варна (л. 17 от адм. преписка) е назначена Арбитражна комисия, която да разгледа подаденото възражение. Видно от Протокол № 12/28.04.2025 г. (л. 19- л. 20 от адм. преписка) от проведеното заседание на комисията е взето решение за потвърждаване на констатациите по протокола, като възражението е прието за неоснователно.

При този резултат, възприемайки изцяло констатациите за извършени нарушения, на 12.05.2025г. директорът на РЗОК –Варна е издал оспорената в настоящото производство заповед. Същата е връчена на оспорващата на 12.05.2025 г., като последната на 27.05.2025г. е депозирала жалба срещу нея пред Административен съд-Варна.

По делото е представената в цялост административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Към преписката са приложени писмено изявление с печат на ЕТ „АИПСИМП -д-р А. Д.“, (в което се удостоверява, че на 23.03.2025г., в спешният шкаф, са открити процесните две позиции с изтекъл срок на годност), график на обслужването на пациентите, обявен в амбулаторията на специалиста („Работно време“-л.4 от административната преписка), с обявени в сряда домашни посещения от 18,30ч. до 19,00ч. и Декларация съгласно чл.121, ал.1, т.5 от НРД за медицинските дейности за 2023г.-2025г. с информация за дейността на лечебно заведение- изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, съдържаща график на лекаря-специалист, работещ в лечебното заведение, подпечатана и подписана от д-р Д., с обявени в сряда домашни посещения от 14,30ч. до 18,30ч. (л.6-7 от адм. преписка)

За изясняване на правния спор, по искане на жалбоподателката по делото са разпитани свидетелите Д. А. Д. и С. Д. Х., които предоставят информация за наличните в медицинския център и конкретно в амбулаторията на оспорващата шкафове с медикаменти, както и за графика на последната за обслужване на пациенти, като двете твърдят, че същият не е променян от много години.

При преценката на достоверността на свидетелските показания съдът съобрази на първо място обстоятелството, че свидетелките са в дългогодишни близки отношения с проверяваното лице, при което същите не могат изначално да се счетат за непредубедени и безпристрастни. Това налага достоверността на показанията им да бъде преценена с особено внимание. Съдът намира, че няма основания за съмнение в изявленията им относно организацията на вътрешното пространство на медицинския център, доколкото доказателства в различна насока не са налични. Не могат обаче да се счетат за изцяло достоверни показанията им в останалата част, предвид обстоятелството, че в подаденото писмено становище от 03.04.2025г. самата оспорваща заявява, че е променяла неколкократно графика си, като предпоследната промяна е от м. 09.2022г., а последната -от 01.04.2025г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По силата на чл. 76, ал. 5 ЗЗО и чл. 465, ал. 4 НРД за МД за 2023 - 2025 г. санкциите, предвидени в НРД, подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК, при което заповедта, с която е наложена процесната санкция, се явява годен за оспорване акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена е от легитимирано лице – адресат на акта, на 27.05.2025г. -първи присъствен ден след изтичането на 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от получаването на заповедта от оспорващата на 12.05.2025 г. (видно от извлечението, приложено на л.32 от адм. преписка), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:

С оглед установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът констатира следното:

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗО в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. По силата на втората алинея на цитираната норма директорът на РЗОК е компетентният орган, който е оправомощен да издаде заповед, с която налага санкции при констатирани нарушения, както и такава за извършване на проверка, с която се слага начало на административното производство /чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО/. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната разпоредба правомощия. По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдени са констатациите от извършената проверка, обективирани в Протокол № РД-11-616/1/31.03.2025 г., както и материалите, събрани в хода на административното производство и са спазени процедурите по чл. 72, ал. 2 и ал. 3, чл. 74, ал. 3 и ал. 4 и чл. 75 от ЗЗО. Резултатите от проверката са отразени в посочения протокол, в съответствие с чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, като екземпляр от същия е връчен на проверяваното лице чрез упълномощен представител на 02.04.2025 г. Спазени са правата на проверяваното лице, което в указания 7-дневен срок се е възползвало от възможността по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО за подаване на писмено възражение /становище/ срещу констатациите в протокола, подлежащо на разглеждане от Арбитражна комисия. Арбитражната комисия в състав от трима представили на РЗОК и трима представили на БЗС се е произнесла с решение, с което е потвърдила единодушно констатациите по протокола, като възражението е прието за неоснователно. Изложени са и подробни мотиви за отхвърляне на всяко конкретно възражение, като са включени представители на съсловната организация, които имат отношение към описаните факти.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Обжалваната заповед съдържа подробни мотиви с изложение на фактическите обстоятелства и посочване на правните основания за издаването й, поради което съдът намира за спазена установената за административен акт форма. Фактическите и правните основания за издаването на обжалваната заповед са ясно и конкретно посочени, поради което съдът намира наведените в тази връзка възражения за неоснователни. Описаните факти в достатъчна степен съдържат данни и обстоятелства относими към състава на посочените като нарушени разпоредби на ЗЗО и НРД № РД-НС-01-3/01.09.2023 г. за денталните дейности между НЗОК и БЗС за 2023 - 2025 г., като подробно са изложени и формираните във връзка с тях правни изводи. С това нормативните изисквания за формата на административния акт са спазени и обжалваната заповед се явява валиден акт, който позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

По отношение приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Не е спорно между страните, че жалбоподателката е сключила договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица. Същият е приложен и по административната преписка (л.33-л.44).

Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори.

В разглеждания случай е издадена заповед за извършване на проверка на жалбоподателката, която й е надлежно връчена, а резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол № РД-11-616/1/31.03.2025 г., в който въз основа на констатираното проверяващите са заключили, че лечебното заведение е нарушило установените изисквания да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, в нарушение на чл. 20, ал.2 и чл.113 от НРД, както и изискването при промяна на графика на обслужване на пациентите в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис, в нарушение на чл. 126, ал.2 от НРД.

Според разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 и т.2 от НРД Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения и техни обединения и национални центрове по проблемите на общественото здраве, които следва да отговарят на предвидените в НРД общи и специални условия. Втората алинея на цитираната норма установява задължение общите и специалните условия по ал. 1 да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. От своя страна чл.113 от НРД въвежда изискване лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, желаещо да сключи договор с НЗОК, да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП“.

Едно от изискванията, които въвежда посоченото Приложение №10, е за наличие на лекарства от първа необходимост за оборудване на шкаф в лечебните заведения в извънболничната помощ. Приложен е списък на изискващите се лекарства по групи, а като забележка е уточнено, че броят и видът на позициите се определят според нуждите на лечебното заведение за СИМП, както и че позициите с лекарства от първа необходимост не са задължителни поотделно за лекарската чанта и шкафа. В случая, след като процесните два медикамента са били налични в шкафа с лекарства от първа необходимост, същите като вид очевидно са били необходими с оглед нуждите на амбулаторията. Няма данни и не се твърди аналогични медикаменти в срок на годност да са съхранявани в лекарска чанта. При положение, че два от изискуемите от НРД медикаменти са били с изтекъл срок на годност и следователно-неподлежащи на употреба, следва да се приеме, че в амбулаторията не е било налично изискващото се медицинско оборудване и следователно действително е налице нарушение на цитираните по-горе разпоредби. Доводите, че не се касае за лекарства от първа необходимост, са неоснователни, доколкото наличието им се изисква от нормативната уредба и не подлежи на субективна преценка. Също така соченото в жалбата изключение касае изискващите се консумативи за изпълнителите на специализираната извънболнична медицинска помощ, а не лекарствата от първа необходимост, за които не е предвидено такова.

По силата на чл.456, ал.1 от НРД, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В случая правилно е установено нарушението на изискванията за налично медицинско оборудване, като също така правилно е издирена и приложимата санкционна разпоредба. За налагането на санкция в размер над минималния са изложени мотиви, макар и лаконични. При така установеното съдът намира, че обжалваната заповед в тази й част съответства на материалния закон, като по отношение първата от наложените санкции не се установява наличие на основания за нейната отмяна.

Доводите за незаконосъобразност на заповедта в тази й част се свеждат основно до твърденията, че процесните медикаменти са се намирали в различен шкаф с лекарства от първа необходимост, разположен в общо помещение, а не в този, с който е оборудвана амбулаторията. Това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Разпитаните по искане на жалбоподателката свидетелки предоставят информация за разпределението на помещенията на медицинския център и за достъпа до тях. Двете обаче не са присъствали при проверката и нямат впечатления кое от помещенията и кой шкаф са били проверени. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката, но тя не е направила възражения в подобна насока, а напротив-отразила е в писмена декларация установяването на медикаментите с изтекъл срок на годност. При това положение и доколкото авторството на декларацията не е оспорено в настоящото производство, съдът приема за недоказани твърденията, че въпросните лекарства са се намирали в друго помещение и не са представлявали част от оборудването на амбулаторията.

Съдът не констатира наличието на основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.449, ал.4 от НРД, доколкото не се установява нарушението да се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Предвид обстоятелството, че се касае за медикаменти, приложими в спешни ситуации, за да се счете нарушението за маловажно е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, каквито в случая не се установяват.

Възраженията за нищожност на текстовете, въвеждащи финансова неустойка от НРД, поради противоречие с присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, също са неоснователни. Съдебната практика трайно приема, че макар да носи наименованието "договор", Националният рамков договор е по своята правна същност подзаконов нормативен акт. Следователно той не е облигационен договор и не се регулира от правилата на Закона за задълженията и договорите. Според чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Следователно функциите на неустойката при облигационния договор са обезпечителна и обезщетителна. Функцията на финансовата неустойка по НРД е единствено санкционна. Нейното предназначение не е да служи като обезщетение за вредите, които биха възникнали от евентуално нарушение на НРД, а представлява наказание за такова нарушение. Поради това правилата на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД са неприложими по отношение финансовата неустойка за нарушение на НРД. (В този смисъл са Решение № 8145 от 18.08.2003 г. по адм. д. № 3896/2003 г. на петчленен състав на ВАС, Решение № 17 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2008 г., VI о. и др.).

Втората наложена санкция е за нарушение на чл.126, ал.2 от НРД. Посочената норма задължава изпълнителя на медицинска помощ, при промяна на графика за обслужване на пациентите, в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис. Безспорно е установено в случая разминаването между обявения в амбулаторията график и регистрирания в РЗОК такъв. Това обстоятелство се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства: „Работно време“, с обявени в сряда домашни посещения от 18,30ч. до 19,00ч. и Декларация съгласно чл.121, ал.1, т.5 от НРД за медицинските дейности за 2023г.-2025г. с информация за дейността на лечебно заведение- изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, съдържаща график на лекаря-специалист, работещ в лечебното заведение, с обявени в сряда домашни посещения от 14,30ч. до 18,30ч. Доколкото декларацията е подпечатана и подписана от д-р Д., за съда няма съмнение, че информацията за графика е била подадена в този вид именно от жалбоподателката. Независимо от това съдът намира, че за наличието на нарушение от вида на процесното не е достатъчно да съществува несъответствие между обявения в лечебното заведение график и регистрирания от административния орган такъв, а е необходимо противоречието да се дължи на промяна на графика, която не е съобщена своевременно. В разглеждания случай не се доказва несъответствието да се дължи на причини от такъв характер. Показанията на свидетелките Х. и Д., както беше посочено по-горе, не отговарят напълно на обективната действителност, но в същите се съдържа достатъчно информация за графика на жалбоподателката, с който пациентите са били свикнали, като и двете заявяват, че в сряда домашни посещения са предвидени за времето от 18,30ч. до 19,00ч. От приложената Декларация по чл.121, ал.1, т.5 от НРД е видно, че д-р Д. е декларирала за времето 14,30ч.-18,30 ч. в сряда както амбулаторни прегледи, така и домашни такива. Доколкото е невъзможно едновременното извършване на двата вида прегледи, налага се логичният извод, че в декларацията е допусната техническа грешка, като съдържанието на едната графа е пренесено неправилно в другата. При това положение и при липсата на конкретни доказателства, че графикът на оспорващата е бил променен, съдът приема обжалваната заповед за незаконосъобразна в тази й част поради противоречие с материалния закон, тъй като не се установява извършването на обективираното в нея нарушение. Това обуславя основателността на жалбата по отношение втората от наложените финансови санкции, която поради това следва да бъде уважена в тази й част.

Предвид всичко изложено съдът намира, че издадената заповед се явява законосъобразна в частта, с която е наложена първата финансова санкция, но е незаконосъобразна в останалата й част и като такава следва да бъде частично отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се възстанови съразмерна част от направените по делото разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 800 лв., по договор за правна защита и съдействие (л.15 от делото). От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се моли такова да бъде определено в минимален размер. При наличието на такова възражение следва да се извърши преценка на справедливостта и обосноваността на размера на претендираното възнаграждение. С Решение от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, Съдът на ЕС е приел, че разпоредбата на чл.101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. В контекста на така даденото задължително тълкуване, посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващият материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Размерът на възнагражденията по административни дела с определен материален интерес, предвидени в чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, възлиза на 400,00 лева, като съдът намира този размер за съответен на фактическата и правна сложност на случая. Поради това разноските за адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част от жалбата при съобразяване на посочения размер, възлизат на 200,00 лева, като на оспорващата следва да се присъди общо сумата от 210,00 лева, включваща и заплатена държавна такса в настоящото производство.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-д-р А. Д.“- Варна, БУЛСТАТ:*******, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025г. на директора на РЗОК-Варна, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.20, ал.2 и чл.113 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023—2025 г. на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева, на основание чл. 456, ал. 1 от НРД.

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025г. на директора на РЗОК-Варна, В ЧАСТТА, с която на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-д-р А. Д.“- Варна, за нарушение на чл.126, ал.2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023—2025 г. на лечебното заведение е наложена санкция: „финансова неустойка“ в размер на 100,00 лева, на основание чл. 459, ал. 1 от НРД.

ОСЪЖДА Районна здравно-осигурителна каса -Варна да заплати на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-д-р А. Д.“- Варна, сумата от 210,00 (двеста и десет) лева, представляваща извършени по делото разноски.

ОСЪЖДА ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-д-р А. Д.“- Варна, да заплати на Районната здравноосигурителна каса – [населено място] сумата от 75,00 (седемдесет и пет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.