№ 1712
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507199 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Гео Пет – М“ АД срещу решение от
16.10.2024 г. по гр.д. №50993/2022 г. на Софийския районен съд, 164 състав, в частта, в
която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 2162,61 лв.,
представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански
нужди за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот - апартамент №11,
находящ се в гр. София, ул. „******* аб. №*******, с която сума ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 12.05.2022 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №24756/2022 г. по описа на СРС, 164 състав, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че по
делото не е установено наличието на облигационно отношение по ЗЕ, както и че в
процесния имот е доставяна ТЕ, евентуално – доставеното количество ТЕ, респ., че е налице
неоснователно обогатяване от негова страна. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че
процесните вземания не са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявеният установителен иск за топлинна
1
енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и в частта, в която
предявените установителни искове за дялово разпределение, за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма
друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК не е оспорил, че е собственик на
процесния недвижим имот, нито че е ползвал имота през процесния период. Собствеността
върху процесния недвижим имот се установява и от събраните по делото писмени
доказателства – договор за учредяване право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003 г.
и разрешение за ползване №СТ-12-956/14.12.2006 г. От приетото по делото заключение на
СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява фактът, че сградата – етажна
собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество през процесния период.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
2
конкретно в имота на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му,
съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната сума, в първоинстанционното производство са приети
заключенията на СТЕ и ССчЕ. От СТЕ се установява, че сумите за топлинна енергия в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката. От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че за процесния период
стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия при съобразяване на сумите
от корекции е в общ размер на сумата от 2162,61 лв.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване - ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които
е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия,
като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи
факти.
Възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна давност е
неоснователно. Претенцията по чл.59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен
договор и 3-год. давност по чл.111 б. „б“ ЗЗД е неприложима. Следва се прилага общата 5-
год. давност по чл.110 ЗЗД, като срокът започва да тече от момента на обогатяването за
сметка на другиго. В случая най-старото задължение е за мес.05.2019 г., поради което съм
момента на предявяване на иска /12.05.2022 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл 5-год.
погасителен срок за процесните вземания.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №906/16.01.2024 г., постановено по гр.д. №50993/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 164 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Гео Пет – М“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Буная“ №8, ет.4, ап.11, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4