№ 658
гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20232100101540 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от “Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД /ПРО/, ЕИК *********, представлявано от прокуриста
Иван Ничев, против Я. С. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Н. С. Е.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Е. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр.
Б., ул. К. № ***, и К. Е. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. Ш. Ш. № ***, за
приемане за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
58356.503.315, с площ от 2240 кв.м., с адрес гр.Приморско, ул. Съединение № 2.
Твърди се, че ищецът бил собственик на спортно-оздравителен комплекс
“Черноморка“ /СОК/ по силата на решение от 02.02.2018г. на БОС по в.гр.дело №
937/2016г., за който имот бил издаден и АДС № 1327/16.11.1994г., също доказващ
правата на ищеца. Сочи се, че имотът бил извън регулацията на гр.Приморско и се
състоял от три блока и кухня, столова, склад и пералня. Към 1999г. по план
комплексът се състоял от общо 12 поземлени имоти с обща площ от около 42 дка, като
трите блока и кухнята се намирали в ПИ № 637, а гаражът и складът се намирали в
ПИ № 640. Според сегашния кадастрален план на гр.Приморско, СОК бил с площ от
около 42 дка и включвал множество отделни поземлени имоти, надлежно описани в
исковата молба, един от които бил и ПИ с идентификатор 58356.503.315 с площ от
2240 кв.м., за който бил отреден УПИ II в кв.3909 /процесния/. Ищецът заявява, че бил
собственик на целия комплекс и в частност на процесния имот, от своето учредяване
като ЕАД със собственик на капитала НОИ, по силата на извършена непарична вноска
по решение на НОИ, като последният придобил собствеността от държавата по силата
на § 5, ал.2 ПЗР на Закона за фонд обществено осигуряване /ЗФОО/, а до тогава
1
имотът бил държавен. Заявява се, че съобразно АДС № 1327/16.11.1994г. спортно-
оздравителният комплекс бил предоставен само за стопанисване на ДФ “Социален
отдих“. Твърди се, че съобразно ПЗР на ЗФОО, в полза на НОИ се прехвърлила
собствеността върху почивната база на ДФ “Социален отдих“. Според ищеца СОК и
процесният имот били държавна собственост, тъй като още от края на 50-те години се
владеели от държавата, която ги е предоставяла за ползване на различни ведомства,
последното от които е ДФ „Социален отдих“, като държавата е собственик и поради
изтекла давност, както и на основание чл.6 ЗС, тъй като правото на собственост на
организации върху имотите било обявено за незаконно на основание Закон за
имуществото на БКП и др. организации и държавата е станала техен собственик.
Правото на собственост на ПРО ЕАД било придобито при учредяването му с
непарична вноска от учредителя НОИ, който е станал собственик по силата на § 5 от
ПЗР на ЗФОО. ДФ “Социален отдих“ била образувана през 1991г. от държавата и тя
стопанисвала имотите, като бил издаден АДС от 16.11.1994г. Земята на спортно-
оздравителният комплекс била отстъпена на ЦС на ПС през 1957г. с решение на ПНС
за строеж на младежки лагер. Проведена била процедура по отчуждаване на имотите,
върху които щял да се извърши строежа, и собствениците били обезщетени.
Основните сгради в имота били изградени през 1968г. и оттогава имотът се
стопанисвал от ЦС на БПС. През 1973г. имотите и част от комплекса, преминали за
стопанисване и управление към ДСО “Отдих и туризъм“- гр.Бургас. През 1977г.
процесният имот започнал да се стопанисва и управлява от ЦС на БПС чрез
създаденото към него Управление “Почивно дело и курортно лечение“. През 1988г. се
образувало отделно юридическо лице- Обединение “Почивно дело и курортно
лечение“, което започнало да стопанисва имота. През 1991г. със заповед на министъра
на труда била създадена фирма с държавно имущество “Социален отдих“, в чието
стопанисване преминал процесният имот. Със ЗФОО през 1995г. в полза на НОИ била
прехвърлена собствеността върху почивната база на ДФ “Социален отдих“, а самата
фирма била закрита. През 1997г. НОИ учредил ПРО ЕАД, като имотът преминал в
собственост на това дружество и бил заприходен към баланса му. На това основание
ищецът се считал за собственик на имота по правоприемство.
Заявява се, че ищецът задвижил административна процедура за изменение на
кадастралния регистър, за да бъде вписан за собственик на ПИ 58356.503.315. От
страна на АГКК било изпратено писмо до ПРО, с което ищеца бил уведомен, че като
собственици били вписани и ответниците, легитимирайки се с нотариален акт от
1995г. Предвид на това, че бил налице спор за правото на собственост на имота, АГКК
отказала вписването на исканото изменение, което обосновавало правния интерес на
ищеца да предяви иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че
ПРО е собственик на ПИ с идентификатор58356.503.315 по КК на гр. Приморско.
В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответницата К. Е. Р., с който
2
оспорва иска. Заявява, че реалната площ, притежавана и владяна от ищеца, била 36 дка
и това се установявало от протокол от 1994г., тъй като тази площ била достатъчна за
ползване на почивната база. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът бил собственик
на комплекса. Твърди се, че процесният имот не е бил и понастоящем не съставлявал
част от терена на спортно-оздравителния комплекс. Наследодателят на ответницата не
бил подписвал декларация за съгласие да получи средства в процедурата за
обезщетяване за имота. Имотът не бил отчужден, а бил възстановен с решение на ПК
в стари реални граници. Заявява, че видно от издадени скици на имота през 1994г. и
1995г., почивна станция Черноморка била посочена като съсед. В баланса на ищеца
било записано, че земята на почивната база е 36000 кв.м. Ответницата прави
възражение и за придобИ.е на имота чрез давностно владение, тъй като владението
датирало от 25.08.1994г. /възстановяване на имота/ до настоящия момент. Моли за
отхвърляне на иска.
Ответниците Е. И. С., Н. С. Е. и Я. С. Е. също са подали отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Според тях, след
като ищецът може да предяви осъдителен иск, няма интерес от установителен. Заявява
се, че ответниците не са били страна по предходното съдебно дело и решението по
него не ги обвързвало. Сочи се, че не била представена скица към протокола от
11.03.1994г., послужил за издаване на АДС, от която да е видно точно опредЕ.та
прилежаща площ към почивната база в размер на 36 дка, за да може да се установи
дали имотът попадал в терен, отреден за прилежащата част. В решението по в.гр.дело
№ 937/2016г. на БОС било прието, че западната граница на терена, отреден за
временен лагер, и геодезическото заснемане значително се различавали, като в терена
между тях попадали части от имоти, включително процесния имот, а останалите части
попадали в оградения терен на почивната база. Нямало данни, че процесният имот бил
отчужден с проведена процедура. Имотът се владеел от ответниците и в регистъра бил
посочен документ за собственост в тяхна полза, който бил съставен по- рано. В
декларацията, която била подписана през 1958г. от собствениците на имоти, че са
съгласни местата им да бъдат отнети, за да се построят почивни станции, липсвал
подписа на Я. Е. Д.- наследодател на ответниците, като процедурата по отчуждаването
на била завършена и не пораждала правно действие. Ето защо имотът на
наследодателя на ответниците не бил станал държавна собственост. Описаните имоти
в апортната вноска не отговаряли на площите на поземлените имоти в кадастралния
план от 1999г. Сочи се, че ответниците били собственици на имота по реституция по
ЗСПЗЗ, с решение на ПК, като били въведени в имота през 1995г. с протокол за въвод
във владение. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът не бил застроен и подлежал на
възстановяване. Държавата не била станала собственик на имота, понеже не била
обезщетила собственика му, оттам не е могла да го апортира в търговско дружество.
Прави се възражение за придобИ.е на имота по давностно владение, датиращо от 1995
3
г.
Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото
доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С оглед направеното възражение за недопустимост на предявения иск,
настоящата инстанция счита същото за неоснователно. Доколкото ищецът претендира,
че е собственик на процесния имот, и вземайки предвид изложеното в писмото на
АГКК, в което се сочи, че ответниците също са вписани като собственици на
процесния имот и претендират да са такива, съдът намира, че ищеца има правен
интерес да предявява установителна претенция. Дали имота се владее от ищеца или от
ответниците е въпрос по съществото на спора, предвид твърдението на всички страни,
че владеят същия.
По същество настоящата инстанция намира предявеният иск за основателен по
следните съображения:
От приложеният по делото протокол /л.32 от делото/ става ясно, че на
12.09.1957 г. е проведено заседание на ИК на Приморски народен съвет, на което е
взето решение, обективирано в протокол № 19, за предоставяне на мястото между
„шосето Бургас Мичурин и парка „Корията“ край село Приморско на площ от 50 дка за
строеж на почивни домове- за младежки лагер на ЦСПС, като местата на
собствениците бъдат заменени от ИК, а трайните насаждения заплатени от
инвеститора“. Съгласие за това е било дадено и с протоколно решение от 28.12.1957 г.
на ИК на ОНС- Бургас, а именно да бъдат отредени за изграждане на летовищни
комплекси терени, като в т.ХІ, решение 1, б.В, е посочен „теренът на запад от шосето
Бургас- Мичурин при разклона за с.Приморско, с граници: на север и изток- шосето,
на юг- гората при Дяволското блато, на запад- частни полски имоти, без да се ползва
съществуващата гора за строителна площадка.“.
Представен е и протокол от 16.10.1957 г., с който комисия, назначена със заповед
№ 236/13.10.1957 г. на Председателя на ОНС Бургас, е извършила оценка на лозята и
насажденията в имотите, предназначени за отчуждаване, като имота на наследодателя
на ответниците- Я. Е. Д., е посочен в т.9. Същият е посочен и в списък на стопаните,
имащи трайни насаждения.
Представено е писмо на ОНС, отдел „Комунално стопанство б-ство“/л.64/, към
което е приложена декларация- съгласие на собствениците на лозя в местото,
определено за строеж на почивна станция на ЦСПС в село Приморско, в която под №
9 е посочено името на Я. Е. Д. /неподписната от него/, както и писмо до Централен
съвет на Професионалните съюзи- Управление на почивните домове № 218/1958 г., в
което е посочено, че сумата от 5 934 лв. за обезщетение била преведена от ЦСПС,
4
получена, изтеглена от банката и срещу редовни документи било извършено
изплащането на лицата, предмет на писмото. В това писмо изрично е посочено, че
същото замества квитанцията и служи за оправдателен документ.
Спорно по делото е дали наследодателя на ответниците е дал съгласие неговия
имот да бъде отчужден, тъй като в представената от ищеца и от ответниците
декларация липсва подпис на Я. Д.. В съдебно заседание от страна на ПРО се
представи и второ копие на въпросната декларация, в която вече подписа на Д. е
поставен, като оригинала на същата не бе представен от ищеца въпреки задължението
му за това.
Съдът намира, че въпроса дали е дадено съгласие за отчуждаване от страна на
наследодателя на ответниците или не, е ирелевантен в случая. Видно от описаните по-
горе писмени доказателства, отчуждаването на имотите за изграждане на почивните
домове или на временен младежки лагер е извършено при действието на отменения
ЗПИНМ. Съгласно действащата към момента на отреждането на терена редакция на
чл.39, ал.1, недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени
за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закона. В този
смисъл във фактическият състав на отчуждаването не е включено съгласие на
собственика на имота, който ще бъде отчужден. Процедурата се счита за завършена с
факта на обезщетяването на същия. От посочените по- горе писмени доказателства се
установява безспорно, че имот на наследодателя на ответниците е предвиден за
отчуждаване и на собственика му е било изплатено обезщетение съобразно
извършената оценка. Изрично в посоченото и неоспорено от ответниците писмо до
Централен съвет на Професионалните съюзи- Управление на почивните домове №
218/1958 г., е визирано, че сумите за обезщетение са били заплатени, като същото
замества квитанцията и служи за оправдателен документ. В този смисъл съдът намира,
че дори и да не е било налице изразено съгласие от собствениците на имотите, описани
в списък на собствениците и сочените по- горе протоколи, в това число и от Я. Д.,
процедурата по отчуждаването на всички имоти е била завършена в цялост- налице са
били отредени имоти, извършена оценка и изплатено обезщетение. Касае се за
мероприятие по смисъла на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ, както и §36 от ППЗПИНМ, двата
отменени. Отчуждените имоти са отредени за изграждане на временен младежки
лагер, включващ основни и обслужващи сгради, както и терени за озеленяване и
благоустрояване. Съобразно изложеното от вещото лице в съдебно заседание
процесният имот е отреден за озеленяване, като вътре били дадени петната, върху
които са разположени изградените сгради в имота, свободно стоящи.
Другият спорен по делото въпрос е дали процесния имот попада в територията,
отчуждена за временния младежки лагер.
5
Няма спор по делото, а това се установява и от приложеното решение № 92ПР
от 25.08.1994 г., че ПК на гр. Царево е възстановила на наследниците на Я. Е. Д.
собствеността върху няколко имота, един от които е и нива от 2,199 дка, находяща се в
землището на гр. Приморско, м. Край село, съставляваща имот № 14, който, видно от
изготвената комбинирана скица по допълнителното заключение на вещото лице по
СТЕ, съвпада почти изцяло с процесния имот. От основното заключението на вещото
лице, приложение № 1, се установява, че ПИ с идентификатор 58356.503.315 попада
изцяло в границите на отредената за спортно- оздравителен комплекс „Черноморка“
територия. Посочената в комбинираната скица ограда на комплекса, която преминава
през процесния имот, е изградена на място, но същата е била вътрешна, тъй като не е
била предвидена и отразена в нито един план. В този смисъл по делото не са налични
доказателства, налагащи извода, твърдян от ответниците, че процесният имот не
попада в територията, отредена за младежки лагер. Действително площта на
комплекса в различните документи е посочена в различни размери, но установеното
обстоятелство, че процесния имот попада в територията, отредена за младежкия лагер,
както и факта на заплащане на обезщетение, е достатъчно, за да се приеме, че имота на
наследодателя на ответниците е бил надлежно отчужден, съответно е станал държавна
собственост, като част от територията на СОК.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че в
годините държавата е предоставяла почивните си станции за отдих на различни
организации за стопанисване и управление. Последната от тях е била ДФ „Социален
отдих“, регистрирана през 1991 г., чиято база в цялост, в която влиза и СОК, с §5, ал.2
от ПЗР на ЗФОО /отм./ е била прехвърлена на НОИ. С Решение № 775 от 01.08.1996 на
МС под № 24.2 от списъка, е прехвърлена собствеността и на почивен дом
„Черноморка“. Както бе посочено по- горе, с приключване на процедурата по
отчуждаване, имотите, попадащи в територията на СОК, в това число и процесния, са
станали собственост на държавата. Последната е предоставила на различни
организации стопанисването и управлението на комплекса, като последно собственик
на територията е бил НОИ, които е апортирал процесния имот в новосъздаденото
дружество- ищеца и по този начин и прехвърлил собствеността му. В този смисъл ПРО
и понастоящем се явява титуляр на правото на собственост на процесния имот.
Доколкото имота е бил отчужден за осъществяване на мероприятие по смисъла
на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ, съдът намира, че извършената реституция на процесния
имот е незаконосъобразно проведена. Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ собствениците
или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС
или ДЗС, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на
урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху
тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността,
6
имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от
общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, че не следва да се възстановява в реални
граници земя, върху която е осъществено мероприятие от страна на държавата, като
закона не въвежда изискване строителството да е законно. От събраните доказателства
се установява, че процесния имот попада в територията, предназначена и в която е бил
изграден временния младежки лагер. Действително върху него пряко не са били
изградени сгради, но същият съставлява част от целия комплекс, предвиден за
озеленяване съгласно заключението на вещото лице. Изградени са били блокове за
почивка, перално помещение, работилница /съобразно показанията на св. Манолчев/,
като са били предвидени и площи за благоустрояване, в които попада и процесния
имот. В този смисъл се касае за извършено цялостно мероприятие върху отчуждените
имоти, което мероприятие безспорно към датата на възстановяване на имота на
наследниците на Я. Е. през 1995 г., вече е било осъществено. Процесният имот попада
в територията на това мероприятие. Както бе посочено от вещото лице изградената на
място ограда не е била предвидена в плана и в този смисъл не може да се приеме, че
съставлява външна граница на отчуждените територии. В този смисъл процесният
имот съставлява част от цялостно мероприятие, проведено от държавата, което
изключва реституирането на имота в реални граници. По делото няма наведени доводи
или доказателства, че заключенията на вещото лице не следва да се кредитират,
поради което съдът намира, че няма пречка да стъпи в изводите си върху тях. В тази
връзка съдът намира, че към датата на реституцията, е било реализирано комплексно
мероприятие, което е функционално свързано с намиращото се в процесния имот. Ето
защо, макар и решението на ПК- Царево да е било издадено от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия, същото не почива на материалния закон. С тези
изводи не следва да се зачете и действието на изготвения впоследствие, въз основа на
проведената реституция, констативен нотариален акт № 54, т.V, н.д. № 2099/1995 г., с
който ответниците са били признати за собственици на процесния имот на основание
решенията на поземления орган.
Предвид на това, че имота е бил държавна собственост, същият не е можел да
бъде придобит по давност поради наложения със Закона за собствеността мораториум.
Отделно от това по делото не се ангажираха доказателства, че ответниците са
демонстрирали собственически права върху имота повече от 10 години. Напротив, от
показанията на разпитаните св. Балабанова и И. се установява, че и понастоящем
базата продължава да действа под името хотел „Черноморка“, стопанисвана от ищеца
ПРО ЕАД. Тези изводи не се разколебават от св. Манолчев, който посочи, че знае, че
имота е бил възстановен на ответниците; че не е ограден; че същия е стабилно залесен.
Свидетелят заяви, че всички обстоятелства относно искано съгласие от собствениците
/ответниците/ за депониране на строителни отпадъци в имота, за използването на
7
същия като паркинг на почиващите в хотела, ги знае от ответниците. Предвид на това,
че други доказателства в подкрепа на твърденията за осъществена придобивна давност
от страна на ответниците не са ангажирани, съдът намира, че показанията на св.
Манолчев не са достатъчни да обосноват извод за осъществено владение, продължило
в период по- голям от 10 години. Фактическият състав на придобивната давност
изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато,
явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно (неустановено
с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен период от време, като
съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Самото владение е установено фактическо господство върху опредЕ. вещ с
намерението да се свои. В случая по делото не се установява в някакъв момент след
1995 г. /възстановяване на имота по реституция/ да са били извършвани действия от
страна на ответниците, които да налагат извод, че същите са своили имота. Не се
спори, че имота и понастоящем е стабилно залесен, което предполага неизползването
му с години, липсва поставена ограда, с която да се демонстрира собственическо
поведение спрямо останалите.
С оглед на гореизложеното съдът намира за доказано спрямо ответниците
обстоятелството, че ищеца е собственик на процесния имот, вследствие извършеното
му отчуждаване и впоследствие прехвърляне собствеността му на НОИ, а от там
апортиран при образуването на ищеца като търговско дружество. Това прави
предявената претенция основателна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на сторените разноски. Видно от представеният списък и приложените
към него писмени доказателства, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо
3026,87 лв., представляваща извършени разходи за такси, възнаграждения на вещи
лица, пътни разноски. Претендираната сума в размер на 7553,76 лв. с ДДС, сочена
като адвокатско възнаграждение, не следва да бъде присъждана предвид липсата на
представен по делото договор за правна помощ, в който да е видно, че е налице
договаряне между страната и адвоката за сочения хонорар. Липсват и данни
съответния адвокат да е регистриран по ДДС, за да се претендира и този данък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. С. Е., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Н. С. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Е.
И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. К. № ***, и К. Е. Р., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ул. Ш. Ш. № ***, че “Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД
8
/ПРО/, ЕИК *********, представлявано от прокуриста Иван Ничев, Е собственик на
поземлен имот с идентификатор 58356.503.315 по КККР на гр. Приморско, община
Приморско, област Бургас, с площ от 2240 кв.м., с адрес гр.Приморско, ул. Съединение
№ 2, трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
средно застрояване /от 10 до 15 м./, при съседи: 58356.503.306, 58356.503.312,
58356.503.313, 58356.503.314, 58356.503.316, 58356.503.311, 58356.503.326,
58356.503.318, 58356.503.319, 58356.503.305.
ОСЪЖДА Я. С. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Н. С. Е., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Е. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б.,
ул. К. № ***, и К. Е. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. Ш. Ш. № ***, да заплатят
поравно на “Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД /ПРО/, ЕИК *********,
представлявано от прокуриста Иван Ничев, сумата от 3026,87 лв., представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9