Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 10.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на пети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2436 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Ц. П.
против Д.А.Д..
В исковата молба се твърди, че на
30.01.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника бил сключен договор за стоков
кредит № 3084826, по силата на който дружеството предоставило на Д. в заем
сумата от 902 лв. за закупуването на спален комплект, която сума на свой ред
сума била преведена по банкова сметка *** „Адаптив Груп“ ЕАД на 01.02.2018 г.
Подписвайки договора той се задължил да ползва и върне получената сума в
сроковете и при условията, посочени в договора. Общата сума, която следвало да
бъде върната възлизала на 1055,16 лв., платима на 12 бр. анюитетни месечни
вноски, всяка в размер на 87,93 лв. съгласно погасителен план, като падежът на
последната вноска бил на 14.02.2019 г. Предсрочна изискуемост не била
обявявана.
На основание приложимите към
процесния договор Общи условия било начислено и обезщетение за забава в размер
на 113,28 лв. за периода от 14.03.2018 г. до датата на депозиране на заявление
в съда.
Твърди се, че Кредитополучателят не
извършвал плащания по дължимия към дружеството паричен заем.
Сочи се още, че на 18.10.2018 г.
бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********
срещу ответника, произтичащо от посочения
по-горе договор за стоков кредит № 3084826/30.01.2018 г., било прехвърлено на дружеството-ищец, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси и комисиони и др. разноски. Общите условия на
цедента съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора в този смисъл, като по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника било
изпратено от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД уведомително писмо с
Изх. № УПЦ-П-УКФ/3084826 от 31.10.2018 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне. То
обаче, било върнало в цялост с
отбелязване „Непотърсена пратка“. На 07.11.2019 г. било изпратено повторно
уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-С-УКФ/3084826, което отново се върнало в цялост като неполучено.
Към настоящата искова молба ищецът представя и моли
съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. УПЦ-С-УКФ/3084826 от
07.11.2019 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
В
случай че ответникът не се намерел на установения по делото адрес, ищецът моли съобщението
да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
В тази връзка за ищеца бил налице правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред, като по негово искане заповедният съд издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по образуваното ч.гр.д. № 893/2019 г. на
КРС. Сочи се, че длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, поради което заповедта
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с което се обосновава и интересът
от подаването на исковата молба в
настоящото производство.
Ето защо се
иска да бъде установено
в отношенията между страните, че длъжникът Д.А.Д.,
ЕГН ********** има задължения към
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумите, както следва:
- 902,00 лв. (деветстотин и два лева) -
представляващи главница за периода от 14.03.2018 г. до 14.02.2019 г. по 12 бр.
неплатени погасителни месечни вноски.
-
133,37 лв. (сто тридесет и три лева и тридесет и седем
стотинки) - представляващи договорна лихва за периода
от 14.03.2018 г. до 14.02.2019 г.
-
113,38 лв. (сто и тринадесет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща лихва (обезщетение) за забава за
периода 14.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
- както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
погасяване на дълга.
Претендират
се и разноските, направени в хода на настоящото производство –в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл.
78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК
ответникът е упражнил правото си на
отговор чрез назначения му особен представител - адв. М. Е.. Навежда доводи за
неоснователност на предявения иск, поради ненадлежно уведомяване на ответника
за извършената цесия. Приложеното към исковата молба уведомление за цесия,
което ищецът считал за надлежно връчено към момента на депозиране на молбата,
изхождало от юрисконсулт, като в него било вписано, че последният действа в
качеството си на пълномощник на ищеца, но само за изброените в пълномощното
обстоятелства, а не и за съобщаването на цесията. Не били представени и
доказателства за преупълномощаване от страна на „Агенция за събиране на вземания“
ООД на пълномощника си по исковата молба за такива права. Нямало и
доказателства, че изпратеното уведомление за цесия е получено от ответника,
както и че са спазени сроковете за връчване на същото съгласно представения
рамков договор.
Отделно от горното връчването на
съобщението за цесия на особен представител също не могло да породи целените
законови последици от прехвърлянето на вземането, доколкото особеният
представител като такъв разполагал с ограничени правомощия, сред които не било
получаването на материалноправни изявление. Каквото било съобщаването на
цесията.
Процесният договор, освен това,
бил и недействителен, защото макар да съдържал погасителен план, то в него не
били посочени размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяване на вземането, както и размера на лихвения процент на ден. Исковата
претенция не съдържала още и начина на изчисляване и определяне на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното се иска
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна в нейната цялост.
Ответната страна прави и
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за стоков
кредит №3084826 от 30.01.2018 г. – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
предоставило на ответника сума в общ
размер на 902.00 лв., платими на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 87.93
лева за периода 14.03.2018г. – 14.02.2019г., при годишен лихвен процент 30,00% и ГПР 34,48 %, като общо
дължимата сума възлизала на 1055.16 лв.
Не се спори, че пълната сума по
договора не е възстановена.
Видно от приложения
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016
год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца,
както и подписано на 18.10.2018 г. Приложение 1 към него, вземането по договор за стоков кредит с № 3084826,
било
прехвърлено на ищеца
изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 17 от делото.
Съгласно § 2, т. 2.3 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), вземанията
индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора,
съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 21
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване
на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 20.12.2016 год.
Било
изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 31.10.2018 г. по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
кредитополучателя за извършените продажби на вземането. Видно от приложеното на
л. 26 от делото известие за доставяне, същото не е потърсено от получателя.
Повторно цедентът, чрез цесионера е изпратил уведомително писмо до ответника от
07.11.2019 г., като видно от приложената на л. 28 от делото обратна разписка, е
направено отбелязване, че лицето не е открито (не отговаря и на телефона).
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№893/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 501/2019 г., връчена на длъжника
в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на дължимата главница
възлиза на 902,00 лв., като няма данни да са извършвани погасявания. Дължимата
договорна лихва е както следва: за периода от 14.03.2018 г. – до. 14.10.2018 г.
вкл. – 132,27 лв.; от 14.10.2018 г. до 14.11.2018 г. – 8,27 лв., разделена на
30 дни – 0.275 лв. на ден. За дните от 14.10.2018г. до 18.10.2018 г. – датата
на подаване на заявлението – 4 дни по 0.275 – 1,10 лв. Общият размер на
договорната лихва възлиза на 133,37 лв. Общият размер на лихвата за забава –
118.49 лв., изчислен съобразно постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС.
Така, при липса на данни за извършени по договора плащанията задълженията,
според експерта, са, както следва: 902 лв главница – 133,37 лв. – договорна
лихва и 118.49 лв. – лихва за забава.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 893/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за извършената цесия били изпратени 2 бр. уведомления до
ответника, за които няма доказателства да са получени. Поради това се поддържа
възражение, че цесията не е породила действие спрямо ответника.
В този аспект
следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите
на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника
и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3
от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от
новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което
действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че
е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез
връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на
страната на ответника особен представител адв. Е. – Г.. Фигурата на особения
представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да
вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният
представител осъществява представителството при единствените ограничения
съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК,
като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК
получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е
сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е
прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се
приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора. Съобразявайки горното, настоящият съдебен
състав приема, че изходящото от цедента уведомление, изпратено чрез
упълномощения за това цесионер, приложено към исковата молба на последния и
достигнало с нея до длъжника по посочения начин, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В допълнение към последното, с оглед възражения
на представителя на ответника, съдът следва да посочи, че цесионерът е надлежно
упълномощен да уведомява, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
длъжниците за станалото прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., респ.
18.10.2018 г. (спр. л. 21 и 22 от делото) като не съответстват на данните по
делото твърденията, че уведомлението за цесия изхожда от юрисконсулт при
цесионера, който не разполага с представителна власт в тази насока.
По иска за установяване дължимостта на сумата
от 902 лв.:
За
основателността на главната претенция следва да са налице
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем; 2. усвояване на заемната сума от заемодателя на
заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на
заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
В случая от приетите доказателства е установимо, че
процесният договор е подписан надлежно от ответника, като заемната сума
се счита усвоена от кредитополучателя от момента на заверяване на сметката на
търговеца, в случая „Адаптив Груп“ ЕООД,
за което последният е издал и фактура № ********** от 30.01.2018 г. за закупен
спален комплект, 1 бр., на стойност, размера на главницата по процесния договор
(спр. л. 7 от делото), същата подписана от ответника Д..
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като компетентно и обективно, се установява, че няма извършвани погашения по
кредита, като същевременно е настъпил падежът на задължението с изискуемостта и
на последната вноска (04.02.2019 г.). Ето защо, предявеният иск за главница с
правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер, а
именно – 902,00 лв.
Като законна последица от горното ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 03.05.2019 г. (спр. пощенското клеймо), до окончателното й изплащане.
В същото време при извършена проверка за съответствие на
договора с изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 ЗПК
съдът не констатира пороци, обуславящи извод за недействителност на същия по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
В случая съдът констатира, че договорът е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12. В договора е посочен общият размер на кредита и
условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент (арг. от чл. 7
от Общите условия към процесния договор), посочен е годишен процент на
разходите; съдържа погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Тъй като е уговорено, че заетата сума се погасява
при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, изискването за посочване
на последователността на разпределение на вноските е неприложимо, не се
отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план
на всяка от погасителните вноски. В този
смисъл наведените възражения от ищцовото дружество в молба вх. №
15961/31.07.2020 г. се явяват основателни. В условията към договора (чл. 4,
ал.1) се съдържа информация за правото на длъжника да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Изложеното води до извод за действителност на възникналото между страните
облигационно отношение и неоснователност на възраженията на ответната страна в
обратна на изложената насока.
Досежно
договорната лихва в размер на 133,37 лв.:
По
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, което длъжникът
на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за
забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва - решение №
906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение
№378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се
отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за
кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на
обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние
на кредитополучателя. В случая, уговорената лихва (30%) не надвишава трикратния
размер на законната такава (доколкото липсват данни за обезпечаване на
задължението), поради което, клаузата, която я урежда не е нищожна. Нещо
повече, към момента на сключване на процесния договор – 30.01.2018 г., е била
приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България/годишният процент на разходите включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. Съответно възнаградителната лихва е компонент от ГПР и
размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие,
същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално
допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 34,48 % и не е нищожна, т. к. не
надхвърля размера, предвиден в чл. 19, ал. 4
и ал. 5 от ЗПК.
Досежно претендираният размер на законната лихва, същият съответства на
изчисления такъв от вещото лице по представената по делото експертиза, която
съдът счита за обективно изготвена и пълна, поради което претенцията ще бъде
уважена и в тази си част.
По дължимостта на лихва за забава в размер на 113,38
лв.:
Страните са уговорили,
че при забава на плащането на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи
на кредитодателя лихва за забава в размер на годишната законна лихва, разделена
на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница – чл. 13 от Общите условия към процесния договор. Претендирано е
обезщетение за забава в размер на 113,38 лв. за периода от 14.03.2018 г. до
датата на депозиране на заявлението в съда.
Съгласно приетото по делото заключение
на вещото лице, лихвата за забава, считано от 15.03.2018 г. до 17.10.2018 г.
вкл. е в размер на 64,41 лв., а от 18.10.2018 г. до 07.05.2019 г. (датата на
депозиране на заявлението в съда) – 56.08 лв. Или, общият размер на дължимата
за забава лихва за процесния период, възлиза на 118.49 лв. Претендираната
такава е в размер на 113.38 лв., поради което претенцията, ще бъде уважена в
пълен размер и в тази си част, като съдът изхожда от принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се следват разноски по водене на делото. Според пълномощното на л. 4 от
делото той е бил представляван от юрисконсулт. Размерът на дължимите разноски
за възнаграждението му в този случай следва да се
определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 100 лв. съдът счита за справедлива с оглед
правната и фактическа сложност на делото, поради което и възражението на
ответната страна за прекомерност на претенцията за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв., се явява основателно. Така, в полза на
ищцовото дружество ще се присъди сумата от 625.00
лв.
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски,
които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са
в общ размер на 75,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. М. Евтимова - Георгиева следва да бъде
изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.А.Д., ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, както следва:
- 902,00 лв. (деветстотин и два лева
и нула стотинки) - представляващи главница по Договор за стоков кредит
№ 3084826 от 30.01.2018 г., за периода от 14.03.2018 г. до
14.02.2019 г., по 12 бр. неплатени
погасителни месечни вноски, сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и Д.А.Д. ЕГН: **********, като на
18.10.2018 г. по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземането по договора е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество;
- 133,37 лв. (сто тридесет и три лева и тридесет и седем
стотинки), представляващи
договорна лихва по Договор за стоков кредит № 3084826 от 30.01.2018 г., за
периода от 14.03.2018 г. за периода от 14.03.2018 г. до
14.02.2019 г.;
- 113,38 лв. (сто и тринадесет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща лихва (обезщетение) за забава за
периода 14.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
- ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 03.05.2019 г. до окончателното погасяване на дълга,
- за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН: **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата
в размер 625.00 лв. (шестстотин
двадесет и пет лева нула стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева и
нула стотинки) – сторени деловодни разноски в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 893/2019 г. на КРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М. Е. –
Г., вписан в АК-гр. Кюстендил, възнаграждение в размер на
200,00 лв. (двеста лева) за
осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на
ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това,
внесени на 02.03.2020 г. от ищеца (спр. л. 42), за което да се извърши
надлежно отбелязване по делото.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: