№ 2130
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330205192 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 647496-F601207/14.07.2022 г.
на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на С. Д. С. от ***, ЕГН
**********, на основание чл. 74, ал.1, от Закона за счетоводството е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.16, ал.1, т.4
вр. с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради силно затруднена
дейност и карантинирани и физически изолирани лица. Прави се искане за разноски.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява,
представлява се от процесуален представител.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив моли съда да се потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Претендира
разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Свидетелката Ш. Н. - служител на ТД на НАП гр. Пловдив, след като получила
списък на фирмите, които не са подали ГФО за финансовата 2019 г. установила, че С.
С., в качеството му на управител на Бухала ЕООД не е изпълнил задължението си за
подаване на Годишен финансов отчет до края на месец септември 2020 г. Нарушението
било извършено на 01.10.2020 г., когато изтекъл срока за подаване на годишни
финансови отчети съгласно § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците. Нарушението било установено на 14.12.2020 г., когато ТД на НАП
1
била уведомена от АВ в отговор на писмо от ТД на НАП Пловдив. Дружеството
извършвало дейност през финансовата 2019 г.
Свид. Н. изпратила на нарушителя писмена покана № 94-00-1260-
2849/17.02.2021 г. за съставяне и връчване на АУАН на известния адрес, но обратната
разписка за същата се върнала след съставяне на АУАН, като непотърсена. На
11.03.2021 г. му бил съставен акт за извършеното нарушение № F601207/11.03.2021 г
на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 16, ал. 1
т. 4 от ЗСч. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя.
След направени опити за връчване на АУАН с изпратена покана № 94-00-2803-
581/12.04.2021 г. и било извършено посещение на адреса на С., където било търсено
дружеството, но и същият отново не бил открит, за което бил съставен протокол №
16000251/29.06.2021 г. Във връзка с гореизложеното административнонаказателното
производство било спряно на 18.08.2021 г. Същото било възобновено с връчването на
АУАН на С. С. на 01.07.2022 г. по който той подал възражение, което било прието за
неоснователно.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. за същото нарушение на
основание 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
Ш. Н. - ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка и
делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, ведно с допълнение, Покана за съставяне на АУАН, обратни
разписки, протокол за извършено посещение на адрес, справка за актуално съС.ие на
„Бухала“ ЕООД, възражение, доклад от Ш. Н., разпореждания за спиране на
административнонаказателно производство, оправомощителна заповед № ЗМФ-
644/28.08.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и разяснява констатациите в него, като посочва че е установила оборот на дружеството
през 2019 г. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч предприятията - всички търговци по смисъла
на Търговския закон, публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година. Съгласно § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците, този срок е бил удължен до 30.09.2020 г. именно поради причините
изтъкнати в жалбата като оправдание и за неспазване на този срок.
Нарушението било установено на 14.12.2020 г., когато ТД на НАП била
уведомена от АВ в отговор на писмо от ТД на НАП Пловдив. Съгласно чл. 16, ал. 1, т.
4 от ЗСч Ръководителят на предприятието, в настоящият случай при еднолично
дружество с ограничена отговорност това безспорно се явява неговият управител – С.
С., отговарял за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и
на годишните доклади, изисквани по закона.
От обективна страна жалбоподателят е пропуснал срокът за подаване на ГФО, за
2019 г. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на
2
ГФО без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е
довършено. Нарушението се явява продължено и се осъществява чрез бездействие на
задълженото лице. Същото е извършено виновно, доколкото като управител на
дружеството нарушителя е знаел за задължението си за публикуване на финансов
отчет, но не го е изпълнил.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 74 ал. 1, от ЗС, която предвижда, че който е задължен и
не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗСч, се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лв. Настоящият случай касае именно неизпълнено задължение за
публикуване на ГФО.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба в нейния
минимален размер от 200 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, да опорочават
административнонаказателното производство или актове и да нарушават правата на
нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице (т. 7 от
приложената оправомощителна заповед) и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност (т. 2 от оправомощителната заповед), в предвидената от закона форма,
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният
е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за нарушаване на правилата за подаването на ГФО в законоустановения срок.
Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно
атакуваното наказателно постановление е било издадено извън шестмесечния
давностен срок на чл. 34, ал 3 от ЗАНН. Видно от АУАН № F601207, същият е издаден
на 11.03.2021 г., а Наказателното постановление на 14.07.2022 г. За да достигне до този
извод настоящия състав на съда е направил преценка за незаконосъобразност на
процедурата по спиране на административнонаказателното производство, базирана на
следното:
Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. При липса
3
на дефинирано понятие за "щателно издирване", и след като текста на чл.43 ал.6 ЗАНН
не е променен в тази си част, следва да бъде търсено значението на думата
самостоятелно /подробен, цял, пълен/ и в контекста на процедурата по ЗАНН. Спиране
на производството е допустимо когато са извършени всички възможни действия по
издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени
необходими за целта усилия, същият не е намерен. Предвид данните по делото -
изпращане на покана с изх. № 94-00-2803-581 от 12.04.2021 г., върната в цялост без
каквото и да е отбелязване на 13.07.2021 г. На 29.06.2021 г. органи на ТД на НАП са
посетили известния адрес на нарушителя – *** един единствен път и видно от
отбелязването в протокола, са търсили дружество, а не физическото лице, като никой
не е отворил входната врата на блока. Посещението било едно. Останалите писмени
доказателства касаят друго административнонаказателно производство, а именно
такова срещу юридическото лице Бухала ЕООД, поради което са неотносими към
настоящото.
Във връзка с горепосоченото не би могло да се приеме, че конкретното
производство е било надлежно спряно по реда на чл. 43 ал.6 ЗАНН. Отсъства друга
информация за потърсване на лицето за съставяне на АУАН. Посещението на адрес е
едно - от 29.06.2021 г. - за връчване на АУАН. По отношение на обратната разписка –
причината за невръчването остава неясна.
За да бъде приложеният способ валиден /изпращане на поканата с известие за
доставяне/, тоест - за да породи правни последици, е необходимо връчването чрез него
да е в съответствие с правилата, установени за извършване на пощенската услуга - по
смисъла на чл. 34 ал. 1 т. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Съгласно чл. 21 ал.
1 ЗПУ пощенските оператори, при осъществяване на дейността, задължително
прилагат общи условия на договора с потребителите, по които становище е дала
Комисията за защита на потребителите и които са съгласувани с Комисията за
регулиране на съобщенията. В тези общи условия, с оглед на чл. 21 ал. 2 ЗПУ, са
регламентирани срока и условията за доставяне на пощенските пратки. Според Общите
условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД / и от другите пощенски
оператори вр. с чл.3 ал.1 т.4 ЗПУ/, препоръчаните пощенски пратки, каквато е поканата
за съставяне на АУАН, се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис, като
за юридическите лица доставката е на посочения на пратката адрес в деловодството
или на упълномощен служител. Съгласно б. "б", когато пратката не може да бъде
доставена на адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската станция като при неявяване в срок от десет календарни дни се изпраща
второ писмено служебно известие. Съгласно т. 53 пощенските пратки, които не могат
да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите
отказват да ги получат; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения
адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат
веднага на подателя. При така установения начин на доставяне на пощенската пратка
единственият извъд който може да се направи е че тя не е връчена /Определение №
7134/10.06.2020г., ВАС/. Посоченото се отнася и за поканата за връчване на АУАН.
В конкретния случай е приложимо тълкуването дадено от Върховния съд, а
впоследствие и Върховния касационен съд на Република България в редица решения
във връзка с чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК(отм.); , приложим по препращане от чл. 84 от
Особените разпоредби на ЗАНН, което определя, че "щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически
4
възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен
период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен
часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията
и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и
органите на МВР. В конкретния случай това не е сторено.
Спиране на производството е допустимо когато са извършени всички възможни
действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки
положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. Предвид данните по
делото, не би могло да се приеме, че конкретното производство е било надлежно
спряно по реда на чл. 43 ал.6 ЗАНН. В такъв смисъл е еднозначната практика на
касационната инстанция, а именно Решение № 1386 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
1327 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1284 от
20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1203 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд -
ПловдивРешение № 740 от 13.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 322 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
На следващо място съдът намира че е налице и още едно неизпълнение на
процедурата по чл. 46, ал. 3 ЗАНН, а именно няма отбелязване на обстоятелството за
спиране на производство.
Именно тези процесуални нарушения водят до извода, че спирането на
административнонаказателното производство е незаконосъобразно и поради тази
причина съдът приема, че давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателя
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от един
адвокат Такава претенция е своевременно направена още с жалбата и същият доказва
такива направени в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от
04.07.2022 г. приложен още по административно-наказателната преписка..
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 647496-F601207/14.07.2022 г. на
заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на С. Д. С. от ***, ЕГН
**********, на основание чл. 74, ал.1, от Закона за счетоводството е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.16, ал.1, т.4
вр. с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪДЖА Национална агенция по приходите да заплати на С. Д. С. от ***, ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляващи разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5