Решение по к. адм. дело №298/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 8 Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Постъпила е касационна жалба от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра против Решение № 289 от 09.05.2025 г., постановено по дело № 419/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отменена като незаконосъобразна издадената от него Заповед № РД 04-409-1 от 11.09.2023 г. С посочената заповед на основание чл. 34, ал. 1във връзка с ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да се изземе от Н. Р. В. от [населено място] имот от държавния поземлен фонд (ДПФ) с идентификатор 57577.201.37, от които обработваеми 2,350 декара, в землището на село Попина, община Ситово, област Силистра, обработван без правно основание. Със същата заповед на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ е указано, че на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ в 3-дневен срок от получаването й лицето може да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) сумата 282.00 лева, представляваща трикратния размер на средното рентно плащане от 40 лв./дка за землището на с. Попина. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила (по повод проверката и оценката на доказателствения материал) и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено изцяло като бъде потвърдена оспорената пред районния съд заповед, или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Ответникът Н. Р. В. не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Административен съд – Разград, след като обсъди представените доказателства и доводите на страните, и извърши дължимата по чл. 218, ал. 2 АПК проверка, намира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В оспореното по касационен ред решение районният съд е приел, че обжалваната пред него Заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона. Според съда административният орган не е ангажирал доказателства за наличието на фактически основания за разпореденото изземване. В решението е посочено, че представеният Констативен протокол № 3 от 22.05.2023 г. е официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, който установява единствено обработването на имота, но не и лицето, което е осъществило обработките. Въпреки изричните указания на районния съд, административният орган не е ангажирал доказателства, че съседните имоти на процесния се ползват от Н. Р. В.. Според съда дори да се приеме, че през стопанската 2022/2023 г. именно Н. Р. В. е обработвала процесния имот, към момента на издаването на заповедта (11.09.2023 г.) не са съществували фактически основания за нейната законосъобразност, тъй като към този момент владението върху имота й е било предадено въз основа на Протокол-опис от 29.08.2023 г. – неразделна част от договор за наем от същата дата. Тоест, към момента на издаване на атакуваната заповед тя е държала имота на валидно правно основание, препятстващо изземването му по предвидения в чл. 34 ЗСПЗЗ ред с оглед целта на закона. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно – обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Спорът по делото е дали Н. Р. В. е ползвала 2.350 дка от имот с идентификатор 57557.201.37 в землището на с. Попина, общ. Ситово без правно основание. Съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, както и събраният по делото доказателствен материал не установяват този факт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите попадат в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се наложените правни последици. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от Н. Р. В. е в тежест на административния орган чрез допустимите доказателствени средства по смисъла на чл. 39, ал. 1 АПК. В конкретния случай административният орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили, респективно същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона.

Правилно районният съд е приел, че сам по себе си Констативният протокол № 3 от 22.05.2023 г. не установява лицето, което ползва имота. В него е отразена констатацията на проверяващите относно състояние на имота като селскостопански двор – многогодишни полски култури. Единствено в тази му част протоколът има качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като в тази му част длъжностните лица от състава на комисията са отразили установеното непосредствено от тях при извършване на проверката на терен. В частта на протокола относно ползването на имота (неправомерно от ползвателя Н. Р. В.) се касае за извод на комисията, който извод не е ясно въз основа на какви данни е формиран.

От наличното по делото копие на ортофотокарта не се установява каквато и да било полска култура (в писмена защита на органа за пред РС Силистра по дело 1577/2023 г. се твърди, че се касае за царевица, неясно от къде). Дори да се приеме, че е налице засята полска култура въз основа на ортофотокартата, то тя обхваща освен част от процесния имот (идентификатор 57577.201.37) и имоти с номера 11, 13, 14 и 17 от ортофотокартата. Тези четири имота обаче не съответстват на имотите, по отношение на които лицето Н. Р. В. е сключила договор за наем за стопанската 2021/2022 г. (с идентификатори 57577.201.39, 57577.201.37, 57577.201.16 и 57577.201.34) и договор за наем за стопанската 2023/2024 г. (с идентификатори 57577.201.39, 57577.201.37).

Нито по делото, нито в административната преписка се съдържат доказателства, установяващи факта, че посочените четири имота от ортофотокартата са ползвани именно от Н. Р. В. наред с процесния и останалите, по отношение на които тя е сключила договори за наем.

Настоящият касационен състав счита, че не следва да кредитира показанията на разпитания пред Районен съд - Силистра по дело № 1577/2023 г. свидетел П. М. П., тъй като от събрания по делото доказателствен материал не се установява същият да е участвал на теренна проверка на процесния имот. От писмените доказателства по делото е видно, че във връзка с издаването на процесната заповед е извършена само и единствено една теренна проверка – на 22.05.2023 г., когато е съставен Констативен протокол № 3 от 22.05.2023 г. от длъжностните лица, определени от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра със Заповед № РД-07-19/10.05.2023 г. За община Ситово това са лицата Г. А. И. – председател на комисията, и членове М. Й. Д. и Ш. Ф. И.. Свидетелят П. П. в качеството му на началник на Общинска служба по земеделие – Кайнарджа е назначен за председател на комисия със Заповед № РД 07-25/03.07.2023 г. отново на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, която има за задача да разгледа основателността на всички възражения във връзка с изпратени писма до неправомерните ползватели от съответните общини, попадащи в териториалния обхват на жалбоподателя, между които и община Ситово. В изпълнение на задълженията си тази комисия е провела заседание на 01.09.2023 г. в сградата на Областна дирекция „Земеделие“, на която възражението на Н. Р. В. е прието за неоснователно. Няма документално отразяване тази комисия с председател П. П. да е правила теренни проверки. Видно от съдържанието на протокола на тази комисия, същата е взела своите решения на база подадените възражения и описаната в тях фактическа обстановка. Конкретно по отношение на процесния имот комисията се е позовала само и единствено на констативния протокол, съставен при единствената теренна проверка на 22.05.2023 г. (номерът на протокола е сгрешен). От показанията на свидетеля П. не става ясно дали изобщо е посещавал лично землището на село Попина или пресъздава констатациите на колегите си и това, което те са приели за установено. Свидетелства, че е участвал в проверка (неясно каква – теренна или документална) по силата на заповед (неясно коя – има две издадени заповеди). Само от неговите показания могат да се извлекат данни за това, че съседните на процесния имоти са обработвани от Н. Р. В., че обработката е една и съща като засята култура и степен на развитие, както и че до процесния имот няма пътен достъп. Въпреки указанията на районния съд за липсата на доказателства относно горните факти – че съседните на процесния имоти се ползват от Н. Р. В., такива не са ангажирани.

Правилно и обосновано Районен съд – Силистра е достигнал и до извода, че към момента на издаване на процесната заповед не са съществували фактически основания за нейната законосъобразност, тъй като към този момент владението върху имота е било предадено на Н. Р. В., респективно че атакуваната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. Действително договорът за наем от 29.08.2023 г. влиза в сила за стопанската 2023/2024 г. (Раздел I, т. 6), тоест от 01.10.2023 г., но фактическото предаване на имотите, предмет на този договор, е станало на датата на сключването на договора – 29.08.2023 г. От този момент Н. Р. В. го е държала на валидно правно основание.

С оглед на гореизложеното като е отменил заповедта, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Разград

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 09.05.2025 г., постановено по дело № 419/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра.

Решението е окончателно.