О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
Гр. Сливен, 08.02.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
гр.Сливен в закрито съдебно заседание на осми февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при секретаря
……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 38 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по жалба от
„С. –
02“ ЕООД, ЕИК ………., със седалище
и адрес на управление гр. С., жк ……………. бл.
… вх. … ап. …, пр. от Н. Н. П. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-17-0339514/30.01.2019
г., издадена от началник сектор „Мобилни
групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект –
склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С., бул………… – ППЗУ, ст. от „С. – 02“ ООД с ЕИК ………… и забрана
за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл.
186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал.
1 ЗДДС. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност
на атакуваното разпореждане. Твърди, че посоченото
от административния орган първо основание за допускане на предварително
изпълнение на акта (за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения) не е предвидено от законодателя като основание за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ, а е регламентирано в нормата на чл. 22 от ЗАНН. Изразява несъгласие и с другите посочени от органа основания, а именно –
за защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от
задълженото лице; поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението
могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Твърди
още, че към момента на издаване на процесната заповед
не е съставен АУАН. С допускане на предварително изпълнение на ПАМ преди
издаване на НП за констатираното нарушение търговецът се лишавал от процесуално
право на защита и това водело до невъзможност да се постигнат целените от
законодателя правни последици, а именно – своевременното заплащане на глобата,
предвидено в чл. 187 ал. 4 от ЗДДС. Моли съда да отмени разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта, с претенция за сторените разноски –
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни
разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по
същество, същата се преценява и като основателна при следните съображения:
От Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-17-0339514/30.01.2019 г., издадена
от началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление
на НАП се установява, че на основание чл.
188 от ЗДДС, във вр. С чл. 60 АПК е разпоредено предварителното
изпълнение на принудителната административна мярка- запечатване на търговски обект
– склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.
С., бул……………… – ППЗУ, ст. от
„С. – 02“ ЕООД с ЕИК ………… и забрана за достъп до него
за срок от
15 дни, на основание чл. 186,
ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че предварителното
изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
а
именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от
същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува
опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. Заповедта е издадена от компетентен орган,
съобразно надлежно упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. на Главен
секретар на НАП.
Съдът намира, че
разпореждането е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от
АПК в административния акт се включва разпореждане
за предварителното му изпълнение, когато това се
налага, за да се осигури
животът или здравето на гражданите,
да се защитят
особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или
ако от закъснението
на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните
- в защита на особено важен неин
интерес. С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е предвидено изключение от принципа, че
на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния
орган е да установи наличието на някоя от
посочените предпоставки, които да обуславят
включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Непосочването на такива е основание
за отмяна на разпореждането, тъй като засяга
непосредствено както правото на защита
на адресата на акта, така
и възпрепятства съда да упражни контрол
за законосъобразност върху акта.
В случая като
основание за допускане на предварителното
изпълнение на наложената ПАМ органа е посочил: за предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
първо – за да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне
на реализираните от същия доходи
и размера на неговите публични задължения, второ – поради съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими
вреди за бюджета.
Посоченото в заповедта основание за предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид
не е предвидено от законодателя като основание за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано
в нормата на чл. 22 ЗАНН, но
за налагане на самите принудителни
административни мерки, а не за разпореждане
на предварителното им изпълнение, поради което не
обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението
за издаване на фискална касова
бележка за извършена продажба съставлява нарушение по чл. 186 ЗДДС, но
не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна
административна мярка.
В случая от
административният орган не е разграничено правомощието по чл. 186 ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни"
и това по чл.
60, ал. 1
АПК – за допускане на предварително изпълнение. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая общественият
интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и продължителността на същата от 15 дни, без да е необходима
по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение. От мотивите на
заповедта не се установява точно
по какви конкретни съображения е допуснато предварително
изпълнение, като органът се е задоволил
да възпроизведе формално съдържанието на чл. 60, ал. 1 АПК.
Не са посочени конкретни
факти и обстоятелства, с които се характеризира
процесния случай, нито доказателства, които да ги
подкрепят. Посочените мотиви
в заповедта са относно законосъобразността на наложената ПАМ, а не законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на
предпоставка за допускане на предварително
изпълнение за акта, с който се
налагат. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за
реализирането им е необходимо да бъдат
доказани различни предпоставки. В случая интересът на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите в проверявания обект е защитим чрез налагане
на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта,
с който ПАМ е наложена. Не е доказано от
страна на административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието на условията
по чл. 60, ал. 1 АПК.
Твърдяните
възможности за наличие на опасност
изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено, както и за настъпване
на значителни или трудно поправими
вреди за бюджета, са само
хипотетични. Налагането на всяка утежняваща мярка следва да бъде
съразмерно и пропорционално
спрямо конкретния адресат по смисъла
на чл. 6,
ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на всеки конкретен
случай. В случая поведението на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства, съотнесени към вида и срока на
наложената ПАМ с акт, който не е влязъл
в законна сила, предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата.
Липсата на конкретни факти води до невъзможност
съда да анализира
тези факти и да прецени дали
те обосновават една или повече
от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл са Определение №
142/07.01.2019 г., постановено по адм. д. №
15361/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение №
596/15.01.2019 г., постановено по адм. д. № 26/2019
г. по описа на ВАС, VIII о., Определение №
15933/19.12.2018 г., постановено по адм. д. №
14989/2018 г. по описа на ВАС, I о..
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
С оглед изхода
на спора, съдът намира за основателна
претенцията на оспорващото дружество за присъждане на сторените в проицводството разноски. Същите възлизат на
450,00 (четиристотин и петдесет) лева, в т.ч. 50,00 (петдесет) лева внесена
държавна такса и 400,00 (четиристотин) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Същите следва де се възложет в тежест
на административния орган.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-17-0339514/30.01.2019 г., издадена от началник сектор
„Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект
– склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.
С., бул. …………….. – ППЗУ, ст. от „С. – 02“ ЕООД с ЕИК …………………… и забрана за достъп до
него за срок
от 15 дни, на основание чл.
186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
да заплати на „С.
– 02“ ЕООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на
управление гр. С., жк ………… бл. … вх. … ап. …, пр. от Н.
Н. П. разноски по делото в размер
на 450,00 лв.
Определението да се
съобщи на страните НЕЗАБАВНО.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: