Р Е Ш Е Н И Е
№ 260717
гр. Пловдив, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 547 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. К.С., като особен представител на ответника Х.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 261310/ 17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4079/ 2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с., с което Х.Н.М. е осъден да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р. В.– Управител, сумата в размер на 250 лева – главница, дължима по договор за кредит № ********** от 04.06.2015, сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.03.2020 г. до окончателното плащане, и разноски в размер на 300 лева.
По изложените във въззивната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение се иска неговата отмяна. Твърди се, че процесното вземане е погасено по давност, поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „Б“ ЗЗД, евентуално по чл. 111, б. „В“ ЗЗД.
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрк. П.Т., с който се оспорва жалбата, излагат се съображения за нейната неоснователност, както и такива в подкрепа на атакуваното решение, което се моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящото дело.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск от „Кредитреформ България“ ЕООД за осъждане на ответника Х.Н. М. да заплати на ищеца сумата от 250 лева – главница по договор за кредит № ********** от 04.06.2015, сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата. С исковата молба са представени, и впоследствие приети, множество писмени доказателства – договорът за кредит с Общите условия към него, искане от ответника за отпускане на кредит, разписки за извършено плащане на предоставената сума от кредитора на длъжника М., договор за цесия със съответните приложения. В законен срок е постъпил бланкетен отговор на исковата молба от назначения особен представител адв. С., с който не се оспорват конкретни твърдения на ищеца, нито представените писмени доказателства, нито пък за заявени възражения. Въз основа на събраните по делото доказателства е искът приел за доказан по основание и размер и претенцията е уважена изцяло.
С въззивната жалба не се оспорват изводите на първоинстанционния съд от фактическа страна, поради което въззивния съд следва да се счита обвързан от направените констатации относно фактите по делото. Независимо от това, следва да се посочи, че приетата с решението фактическа обстановка (в частност относно наличието на сключен договор за кредит за сумата от 250 лв., която е предадена от кредитора „4финанс“ ЕООД на длъжника М. срещу задължение за връщане, и прехвърляне на вземането от „4финанс“ ЕООД на ищеца) напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което, за да не се преповтаря същата, на основание чл. 272 ГПК въззивния съд препраща към мотивите на районния досежно фактическата страна на спора.
Съгласно чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени. С въззивната жалба се въвеждат единствено възражение за погасяване на процесното вземане по давност. Същото обаче се намира за преклудирано на основание чл. 133 ГПК, като заявено за пръв път след отговора на исковата молба. Независимо от това, неоснователно се твърди, че вземането се е погасило с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „Б“ и б. „В“ ЗЗД, доколкото се претендира заплащане на главница по договор за кредит с точно определен падеж – 04.07.2015 г., а не вземания за обезщетения или неустойки, нито пък за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Не са въведени оплаквания във връзка с извода на районния съд за редовното уведомяване на длъжника за цесията в хода на делото.
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение, като правилно, ще се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна ще се присъдят сторените от нея разноски за въззивното дело в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 150 лева депозит за особен представител. Х.М. следва да заплати и сумата от 25 лв. държавна такса за въззивното дело в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА изцяло Решение № 261310/ 17.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4079/ 2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с.
ОСЪЖДА Х.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 150 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело, както и сумата от 150 лева платен депозит за особен представител също за въззивното дело.
ОСЪЖДА Х.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за въззивното дело
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./