Определение по дело №9667/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2344
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 18 юли 2023 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110209667
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2344
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М. В.
в присъствието на прокурора П. Ст. Р.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110209667 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от СРП за вземане на първоначална мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража” по отношение на К. Г. Е., с ЕГН:
********** - обвиняеми по досъдебно производство 3383 ЗМК 438/2023г. по
описа на 08 РУ - СДВР и пр.пр.№ 16803/2023г. по описа на СРП. В него се
излага становище, че спрямо лицето е налице обосновано предположение, че
е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Според прокурора е налице реална опасност от укриване и/или извършване на
престъпление предвид повдигнатото обвинение за деяние, извършено при
условията на опасен рецидив.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа. В
заключение предлага на съда да постанови определение, с което да вземе
спрямо лицето мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането на прокурора за
задържане и молят съда да не го уважава. Развива аргументирани мотиви в
подкрепа на своята теза. Счита, че неговият подзащитен действително е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, но няма
опасност да се укрие или извърши престъпление.
1
В своя лична защита и последна дума обвиняемият К. Е. се
присъединява към становището на неговия защитник и изказва съжаление за
стореното като моли да не бъде задържан.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 16.05.2023г. с акт на първо
действие по разследване по реда на чл.212, ал.2 от НК, а именно протокол за
оглед на местопроизшествие. От проведените входа на разследването
процесуално следствени действия и в частност разпит на свидетеля А. В., Д.
Х. и К. В. се установява обстоятелството, за наличие на извършена взломна
кражба, извършена в заведение. Същевременно от показанията на П.А. се
навеждат твърдения, че обвиняемият К. Е. е бил съпричастен към вмененото
му престъпления, тъй като към момента на неговото извършване, свидетелят
е бил с него. При своите показания лицето описва цялостното поведение на
обвиняемия, известен с прозвището ,,Б.“ като акцентира на използването на
носен метален предмет и използването му за отварянето на вратата на имота,
след което на бегом влезнал вътре. Свидетелят продължава с признанието, че
след като проникнал в обекта, обвиняемият излязъл от него като носил в ръце
,,голяма, черна …. тонколона с 2 микрофона и зарядно“, след което двамата
побягнали и се разделили. В подкрепа на неговите показания е и
заключението на вещото лице по изготвената видеотехническа експертиза, от
която е видно наличието на лице, което отговаря на външните белези на
обвиняемия да извършва действия, описани в показанията на свидетеля А..
Същевременно с протокол за доброволно предаване от близък на дееца, И.И.,
е била предадена сумата от 210,00 лева, съставляваща стойността на отнетите
вещи по изготвената съдебно оценителна експертиза. В съдебно заседание
самият обвиняем не отрича своята съпричастност в извършването на деянието
като моли да не бъде задържан.
С Постановление за привличане на обвиняем от 30.06.2023г., предявено
на 12.07.2023г. на К. Г. Е. му било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.,,б“ от НК. Разпитан в това си качество и в
присъствието на назначен служебен защитник, същият се възползвал от
2
правото си да не дава обяснения.
Съдът намира, че може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият К. Е. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Събраните до този момент гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства го уличават в реализиране на
изпълнително деяние. Налице са показания на свидетел – очевидец на
поведението на дееца преди, по време и след извършеното посегателство,
както и запис на самото изпълнително деяние и репариране на отнетите вещи
в техния паричен еквивалент от близки на дееца.
Не следва да бъдат споделени възраженията на защитника на
обвиняемия, че не може да бъде направено обосновано предположение, че
неговият доверител е извършил престъпление.
Събраните до този момент писмени доказателствени средства навеждат
на противоположния смисъл, а и към настоящият момент нито назначения
защитник, нито обвиняемият са обжалвали пред по – горния прокурор
постановлението за привличане на лицето към наказателна отговорност.
В случая спрямо обвиняемия са налице предпоставките за първоначално
вземане на мярка за неотклонение. Налице е повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление по смисъла на НК, предвиждащо наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години и извършено при условията
на опасен рецидив.
По отношение на останалите опасностите, визирани в НПК за
първоначално вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“,
съдът намира, че и двете са налице.
Видно от справката за съдимост на обвиняемия К. Е. е, че към момента
на деянието същият е бил неколкократно осъждан за извършване на тежки
умишлени престъпления от общ характер, две от които са били за извършени
кражби. От справката от УИС на Прокуратурата на Република България се
установява, че спрямо лицето има образувани и две досъдебни производства
за извършени престъпления от общ характер, за едното от които е внесен и
обвинителен акт в СРС по обвинение в престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. За същото деяние, за което обвиняемият е бил
предаден на съд, му е била постановена и последната осъдителна присъда по
НОХД 3570/2020г. по описа на СРС. Ето защо може да се направи
3
обосновано предположение, че обвиненото лице има реална опасност да
извърши престъпление, което е потвърждава и от презумпцията на чл.63, ал.2,
т.1 от НПК предвид наличие на обвинение в извършване на престъпление
при условията на опасен рецидив. Именно наличието на това квалифициращо
обстоятелство определя и опасността от укриване.
Ето защо следва да се приеме, че спрямо обвиняемият К. Г. Е. са налице
предпоставките за първоначално вземане на мярка за неотклонение
,,задържане под стража“. Съдът не споделя предложението на защитата за
постановяване на по – лека такава, тъй като това би създало предпоставка за
извършване на противоправна проява от страна на дееца с цел осуетяване на
реализиране спрямо него на наказателна отговорност.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че искането на
прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража
спрямо обвиняемия К. Е. е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо К. Г. Е. с ЕГН: ********** - обвиняем по досъдебно
производство 3383 ЗМК 438/2023г. по описа на 08 РУ - СДВР и пр.пр.№ 16
803/2023г. по описа на СРП мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание на 20.07.2023г. от 10:00ч. за която дата и час страните да се считат
уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител, отговарящ за
изпълнението на мярката.



4


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Постъпило е искане от СРП за вземане на първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане
под стража” по отношение на К. Г. Е., с ЕГН: ********** - обвиняеми по досъдебно
производство 3383 ЗМК 438/2023г. по описа на 08 РУ - СДВР и пр.пр.№ 16803/2023г. по
описа на СРП. В него се излага становище, че спрямо лицето е налице обосновано
предположение, че е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Според прокурора е налице реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление
предвид повдигнатото обвинение за деяние, извършено при условията на опасен рецидив. В
съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли съда да го уважи.
Излага подробни съображения в негова подкрепа. В заключение предлага на съда да
постанови определение, с което да вземе спрямо лицето мярка за неотклонение ,,Задържане
под стража“. Защитникът на обвиняемия оспорва искането на прокурора за задържане и
молят съда да не го уважава. Развива аргументирани мотиви в подкрепа на своята теза.
Счита, че неговият подзащитен действително е извършил престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение, но няма опасност да се укрие или извърши престъпление. В
своя лична защита и последна дума обвиняемият К. Е. се присъединява към становището на
неговия защитник и изказва съжаление за стореното като моли да не бъде задържан. Съдът,
като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането
доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното: Досъдебното производство е образувано на 16.05.2023г. с акт на първо действие
по разследване по реда на чл.212, ал.2 от НК, а именно протокол за оглед на
местопроизшествие. От проведените входа на разследването процесуално следствени
действия и в частност разпит на свидетеля А. В., Д. Х. и К. В. се установява
обстоятелството, за наличие на извършена взломна кражба, извършена в заведение.
Същевременно от показанията на П. А.се навеждат твърдения, че обвиняемият К. Е. е бил
съпричастен към вмененото му престъпления, тъй като към момента на неговото
извършване, свидетелят е бил с него. При своите показания лицето описва цялостното
поведение на обвиняемия, известен с прозвището ,,Б.“ като акцентира на използването на
носен метален предмет и използването му за отварянето на вратата на имота, след което на
бегом влезнал вътре. Свидетелят продължава с признанието, че след като проникнал в
обекта, обвиняемият излязъл от него като носил в ръце ,,голяма, черна …. тонколона с 2
микрофона и зарядно“, след което двамата побягнали и се разделили. В подкрепа на
неговите показания е и заключението на вещото лице по изготвената видеотехническа
експертиза, от която е видно наличието на лице, което отговаря на външните белези на
обвиняемия да извършва действия, описани в показанията на свидетеля А. Същевременно с
протокол за доброволно предаване от близък на дееца, И.И., е била предадена сумата от
210,00 лева, съставляваща стойността на отнетите вещи по изготвената съдебно оценителна
експертиза. В съдебно заседание самият обвиняем не отрича своята съпричастност в
извършването на деянието като моли да не бъде задържан. С Постановление за привличане
на обвиняем от 30.06.2023г., предявено на 12.07.2023г. на К. Г. Е. му било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.,,б“ от НК. Разпитан в това си качество и в
присъствието на назначен служебен защитник, същият се възползвал от правото си да не
дава обяснения. Съдът намира, че може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият К. Е. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Събраните до този момент гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства го уличават в реализиране на изпълнително деяние. Налице са показания на
свидетел – очевидец на поведението на дееца преди, по време и след извършеното
посегателство, както и запис на самото изпълнително деяние и репариране на отнетите вещи
в техния паричен еквивалент от близки на дееца. Не следва да бъдат споделени
възраженията на защитника на обвиняемия, че не може да бъде направено обосновано
1
предположение, че неговият доверител е извършил престъпление. Събраните до този
момент писмени доказателствени средства навеждат на противоположния смисъл, а и към
настоящият момент нито назначения защитник, нито обвиняемият са обжалвали пред по –
горния прокурор постановлението за привличане на лицето към наказателна отговорност. В
случая спрямо обвиняемия са налице предпоставките за първоначално вземане на мярка за
неотклонение. Налице е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла
на НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години и
извършено при условията на опасен рецидив. По отношение на останалите опасностите,
визирани в НПК за първоначално вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под
стража“, съдът намира, че и двете са налице. Видно от справката за съдимост на обвиняемия
К. Е. е, че към момента на деянието същият е бил неколкократно осъждан за извършване на
тежки умишлени престъпления от общ характер, две от които са били за извършени кражби.
От справката от УИС на Прокуратурата на Република България се установява, че спрямо
лицето има образувани и две досъдебни производства за извършени престъпления от общ
характер, за едното от които е внесен и обвинителен акт в СРС по обвинение в престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. За същото деяние, за което обвиняемият е
бил предаден на съд, му е била постановена и последната осъдителна присъда по НОХД 0
3570/2020г. по описа на СРС. Ето защо може да се направи обосновано предположение, че
обвиненото лице има реална опасност да извърши престъпление, което е потвърждава и от
презумпцията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК предвид наличие на обвинение в извършване на
престъпление при условията на опасен рецидив. Именно наличието на това квалифициращо
обстоятелство определя и опасността от укриване. Ето защо следва да се приеме, че спрямо
обвиняемият К. Г. Е. са налице предпоставките за първоначално вземане на мярка за
неотклонение ,,задържане под стража“. Съдът не споделя предложението на защитата за
постановяване на по – лека такава, тъй като това би създало предпоставка за извършване на
противоправна проява от страна на дееца с цел осуетяване на реализиране спрямо него на
наказателна отговорност. Предвид изложените правни съображения съдът намира, че
искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража
спрямо обвиняемия К. Е. е основателно и следва да бъде уважено.
2