Решение по адм. дело №193/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „ВИНАРА“ ЕООД, [населено място], общ.., представлявано от П. А. Н. чрез адв. В. П. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-77-0160137/27.02.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място] в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – Хотел „Г.“ находящ се в [населено място] и забрана за достъп до него за срок от седем дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС /л.50/.

По съображения за незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона, в жалбата се иска отмяна на заповедта. Не се оспорва факта на извършено нарушение, но се счита, че наложената мярка не съответства на степента на засягане на обществения интерес. Твърди се, че твърдяното нарушение е в резултат на инцидентен технически проблем от прекъсната връзка на касовия апарат със сървъра. Твърди се, че това е изолиран случай от 20-годишна безупречна работа на дружеството и че не е извършена конкретна преценка за работата в обекта. Счита се, че мотивите относно срока са формални. Твърди се, че принудителната административна мярка е незаконосъобразна поради несъответствието й с целите на чл. 22 ЗАНН и принципа за съразмерност по чл. 6 ал.2 АПК. Не е извършена конкретна преценка относно продължителността на срока, който е явно несъразмерен спрямо целта. Затваряне на хотела за срок от 7 дни означава анулиране на направени резервации, плащане на неустойки и др., които ще причинят сериозни вреди на дружеството.

В съдебно заседание дружеството редовно призовано не изпраша представител. От пълномощникът му е депозирано писмено становище вх.№ 2071/6.11.2025г., в което се поддържа жалбата и се претендират разноски по списък.

Ответникът по жалба - началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП депозира писмено становище вх.№ 1513/28.07.2025г. /л.152/, с което оспорва жалбата по съображения, че заповедта е мотивирана, установеното нарушение е свързано с укриване на приходи, заповедта е правилно издадена. Претендират се разноски, прави се възражение за прекомернот на възнаграждението на жалбопадетеля.

В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител , който оспорва жалбата. Излага съображения, че е нарушен принципът „не два пъти за едно и също нещо“, НП д не е влязло в сила, т.к. е в процес на обжалване, търговецът не доказва технически проблем. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна в условия на евентуалност.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства:

С атакуваната заповед за ПАМ на началник отдел Оперативна дейност Пловдив е постановено запечатване на търговския обект – хотел „Г.“ находящ се в [населено място], стопанисван от дружеството „ВИНАРА“ЕООД за срок от 7 /седем/ дни за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006Г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.1 ЗДДС. Заповедта е връчена на 20.03.2025г. Обжалвана е по административен ред пред Директора на Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-3 от 11.04.2025 г. /л.124-129/ е отхвърлил жалбата на „ВИНАРА“ ЕООД като неоснователна. Решението е връчено на управителя на дружеството на 25.06.2025г., жалбата пред съда е подадена на 07.07.2025г., тоест в законоустановения срок, от активно-легитимирано лице, поради което жалбата е допустима.

От протокол за извършена проверка /ПИП/ в обект, сер.АА, № 0160137 от 27.01.2025 г. се установява, че е извършена контролна покупка на наем на стая на стойност 459,00 лв., за която при заплащане на дължимата сума е прието плащане от И. В., рецепционист в хотела без да бъде издаден фискален бон от наличното в работен режим фискално устройство „DATECS FP-2000“ с ИН на ФУ: DT795145, регистрирано в НАП с потвърждение № 4369542/14.12.2019 г. или ръчна касова бележка от кочан. При проверката от фискалното устройство е разпечатан дневния отчет, който показва нулев оборот, тоест не е регистрирана продажбата на стойност 459 лв. ПИП е подписан без възражения от служител В.. От съставения Опис на парите в касата към ПИП - № 0160137/27.01.2025г. /л.110/ се установява касова наличност в обекта на проверка общо 2560 лева, описана по брой и номинална стойност от служител в дружеството, с вписани обяснения за „временно неработещо фискално устройство“. От КЛЕН от 27.01.2025 г. /л.118/ се установява нулева касова наличност и нулев дневен оборот.

За неизпълнение на задълженито да регистрира и отчита извършените продажби в стопанисвания обект на търговеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АN, № F808258/29.01.2025 г. /л.19-21/. АУАН е подписан и връчен на управителя на дружеството на 29.01.2025 г. с посочени в него възражения, че служителят е новоназначен и не е компетентен в случай на неработещо ФУ, както и че ще бъде предоставена фактура за сумата. Издадено е Наказателно постановление №816000-F808258/27.02.2025 г. /л.55/ с което на „ВИНАРА“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да наложи ПАМ с оспорената заповед, административният орган е приел, че на 27.02.2025 г. в 11:45 ч. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – Хотел „Г.“, находящ се в [населено място], стопанисван от дружеството жалбоподател „ВИНАРА“ ЕООД е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта ФУ при контролна покупка - наем на стая на стойност 459,00 лв. Извършеното нарушение според административния орган се доказва от установената нулева касова наличност, а обстоятелствата от проверката са отразени в ПИП № 0160137 от същата дата и съставения АУАН№ F808258/29.01.2025 г.В мотивите на заповедта се сочи, че обектът-хотел „Г.“ е разположен в близост до административен център [населено място] и че по това време на годната е изключено посещаван курортен град. Посочено е също, че работното време на обекта е целогодишно и всекидневно от 00 ч. до 24 ч. Тези обстоятелства обосновали извода, че лицето разполага с всички необходими предпоставки за развитие на активна търговска дейност и реализиране на значителни обороти. Изложени са мотиви, че е установена положителна разлика в касовата и фактическата наличност в размер на 2 560,00 лв., а по данни от ФУ по генериран дневен отчет за 27.01.2025 г. до момента на проверката тя е била нула лева, което според заповедта е индикация за нееднократност на нарушението.

Според писмените обяснения на И. В., служител хотела, дадени пред органа на 27.01.2025 г. /л. 114/ има 2 бр.плащания на обща стойност 2013,60 лв. през ПОС терминално устройство на рецепция, които не са маркирани поради временно неработещо фискално устройство, по същата причина не е издаден касов бон за 459 лв. Според обясненията на служителя резервациите се извършват през уебсайт на хотела и на място, в първия случай плащането е по банков път, с капаро а останалата сума се доплаща на място.

Към административната преписка са приложени доказателства за собствеността на имота-обект на проверката /с предишно наименование почивна база „А.“/, за категоризация на семеен хотел „Г.“ - три звезди, /л.82, 83/, свидетелство за регистрация на фискалното устройство от 13.12.2019 г. /л.98/ и за въвеждането му в експлоатация, както и договор за техническо обслужване на ЕКАФП /л.103-105/.

Освен съставения АУАН № F808258/29.01.2025 г. от доказателствата по делото се установява, че при проверката на 27.01.2025 г. с ПИП № 0160137 на „ВИНАРА“ ЕООД са били съставени общо 8 броя АУАН за констатирани нарушения в обекта - „хотел Г.“ , както следва:1. АУАН сер.АN № F808260/29.01.2025 г. /л.22-24/ за неизпълнение задължение да се съхранява в търговския обект регистър на касовите бележки от кочан;2. АУАН сер.АN № F808261/29.01.2025 г. /л.28-30/, за неизпълнение задължение да се регистрира във ФУ всяка промяна;3.АУАН сер.АN № F808262/29.01.2025 г. /л.31-33/ за неспазване реда и начина на съхранение на документи, издавани във връзка с ФУ в обекта. 4. АУАН сер.АN № F808263/29.01.2025 г. /л.34-36/ за неотразено във ФУ плащане, извършено чрез ПОС-терминално устройство на стойност 1032,90 лв. 5. АУАН сер.АN № F808264/29.01.2025 г. /л.37-39/ за неотразено във ФУ в обекта плащане, извършено чрез ПОС-терминално устройство на стойност 980,70 лв. 6. АУАН сер.АN № F808265/29.01.2025 г. /л.40-42/ за това, че в търговския обект не се съхранява и не е представено свидетелството за регистрация на използваното в обекта ФУ; 7. АУАН сер.АN № F808266/29.01.2025 г. /л.43-45/ за това, че в обекта не се съхранява и не е представен кочан с касови бележки.

Правни изводи.

Атакуваният административен акт изхожда от компетентно по степен, място и материя лице. В този смисъл е Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. издадена от изп.директор на НАП, с която в т.1 се упълномощават началниците на отдели „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“ да издават заповеди за ПАМ. Заповедта е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при издаването е нарушен материалния закон. Потвърждаващото ЗПАМ решение също е издадено в рамките на компетенциите по т. 2 от цитираната заповед, в която са делегирани правомощия на директора на дирекция „Оперативни дейности“ да разглеждат жалбите подадени срещу издадени от приходните органи заповеди за налагане на принудителни административни мерки/л.130-132/.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Безспорно „ВИНАРА“ ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото се установи, а това не се отрича и от жалбоподателя, че при извършената на 27.1.2025 г. контролна покупка - наем на стая в хотел „Г.“, стопанисван от „ВИНАРА“ЕООД на стойност 459,00 лв. не е издадена фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство. Дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Извършването на нарушението се установява от протокола за извършена проверка, в който изрично е отразено наличното в обекта фискално устройство в работен режим, регистрирано в НАП, на което не е отчетена продажбата от 459,00 лв. При направена проверка на фискалната наличност, изведен КЛЕН от ФУ на въпросната дата 27.01.2025 г. е установен нулев /0.00 лв./ дневен отчет. Нарушението се установява и от описа на наличните парични средства в касата на обекта. Не се доказват твърденията на жалбоподателя за наличие на технически проблем.

Аргументите на настоящия съд за нарушаване на материалния закон и незаконосъобразност на заповедта, са свързани с несъответствието на заповедта за ПАМ с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на обект” административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно.Според ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. В случая в заповедта е посочено, че е издадено НП, а в самото НП е посочено, че то е съобразено със Заповедта за ПАМ.

Съдът счита, че мярката е недопустима и несъразмерна. Според задължителното тълкувание, което дава СЕС по дело С-97/21Г., за едно и също данъчно задължение е недопустимо вътрешното право да допуска две санкции – издаване на НП и налагане на ПАМ. СЕС приема издаването на ПАМ не само като превантивна, но и като репресивна мярка, което означава, че запечатване до 30 дни може да се приеме като тежка мярка, тоест мярка, която създава неудобства за търговеца, които се явяват несъразмерни на поставените от закона цели. Освен, че СЕС приема ПАМ за санкционна мярка, той сочи, че е недопустимо да се кумулират две наказателни мерки за едно нарушение. По делото се установи, че за неиздаване на касов бон са издадени два акта – НП и заповед за ПАМ. Само на това основание и предвид факта, че спрямо конкретния търговец приходният орган провежда две успоредни репресивни мерки за едно и също данъчно нарушение, следва заповедта да се отмени. Приходният орган трябва да избира онази подходяща мярка, която да създава най-малко ограничения, според СЕС. Съдът приема още, че запечатването на обекта се явява тежко, а кумулирането му със санкцията по административно-наказателен ред, е недопустимо. След като по делото е безспорно установено, че спрямо жалбоподателя се водят две успоредни производства със санкционен, тоест с репресивен характер, то това като недопустимо според решението на СЕС, води до отмяна на заповедта за ПАМ. Като не е необходимо НП да е влязло в сила, за да е нарушен този принцип, тъй като СЕС сочи недопустимост на едновременното съществуване на две мерки успоредно.

Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел /Решение №1870/19.02.2024г. по адм.д. 6737/23г. на ВАС/.

В допълнение: Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по см. на чл. 51, пар. 1 от Хартата и на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност. Поради това, тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство за неиздаване на касов бон, респ. за нерегистрирана продажба, не зачита правото на чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е непропорционално.

На свой ред, в заповедта не се съдържат конкретни мотиви за срока на мярката, което е порок във формата на административния акт. Мотивите в заповедта относно срока са бланкетни. Приходният орган сочи, че е взел предвид тежестта на нарушението и последиците от същото; локацията на обекта; вида на обекта; възможността за реализиране на високи приходи. Съдът счита, че това са общи и лишени от конкретност мотиви. Само по себе си посочването, че е нарушена финансовата дисциплина и има необходимост от защита на обществения интерес, не са конкретни мотиви за срока на мярката. На свой ред, няма събрани данни за посещаемостта, за да се прецени дали твърдяната възможност за реализиране на високи обороти, е реална. Не е посочено, респ.съобразено дали в непосредствена близост има други обекти, за да се прецени дали посещаемостта е висока, както сочи приходния орган. При изложеното, не е ясно защо приходният орган счита, че запечатване от 7 дни съответства на тежестта на нарушението, в който смисъл са съображенията в заповедта. Изложените в заповедта мотиви са еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Без същите да са обвързани с конкретните факти по случая, това е равнозначно на липса на мотиви. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени обстоятелства, същите представляват само предположения (за защита на обществения интерес, за предотвратяване на нови нарушения, за осигуряване на бюджетните приходи и т. н.), които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка. Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото се явява изводът, че 7 дневният срок, определен в заповедта, е съобразен с обществената опасност на деянието, което е за неиздаване на фискален бон за наем на стая от 459лв. Не е посочена очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може констатациите за това да са критерий при индивидуализирането размера на мярката. По тези съображения, съдът намира, че в случая срокът за налагането на ПАМ не е съобразен с целите по чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК.

Липсата на мотиви относно срока на мярката е порок по чл. 146 т.2 АПК; нарушаването принципа за пропорционалност по чл. 6 е порок по чл. 146 т. 5 АПК. Изложеното обуславя отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, за което е направено искане в срок и са представени доказателства за реализирането им. Същите са в размер на 1550 лв. /л8 и л.138/.

По изложените съображения, Административен съд - Смолян

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-77-0160137/27.02.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – [населено място] в ЦУ на НАП, с която на „ВИНАРА“ ЕООД, [населено място], общ.., представлявано от П. А. Н. е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – хотел „Г.“ находящ се в [населено място], обл..

ОСЪЖДА НАП да заплати на „ВИНАРА“ ЕООД, [населено място], общ.., представлявано от П. А. Н. разноски в размер на 1550лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.