РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Русе, 18.03.2024
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Русе, III-ти
касационен състав, в публично заседание на 19 февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
С. СПАСОВ |
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия СПАСОВ КАН дело № 392 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от С.Г.Т. ***, против решение № 142/26.09.2023 г., постановено
по а.н.д. № 95/2023 г. по описа на Районен съд – Б. (РС – Б.), с което e потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0004148
от 08.02.2023 г. на Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна
администрация” (РД АА) – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 101, ал. 4, и във
връзка с Приложение № 5, Част I, т. 5.2.3, буква
„д“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6,
т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
В касационната жалба
се сочи, че решението на РС - Б. е постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Районният съд
тълкувал всички норми в полза на наказващия орган. Неправилна била установената
от съда правна квалификация на нарушението. Санкционният акт страдал от пороци
във формата, които неправилно били отчетени от въззивната инстанция като
технически грешки. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът в производството – Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе не изразява становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е
събрал и обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, относими към спора доказателства,
като въз основа на тях правилно е установил релевантните факти и фактическата
обстановка.
Формирал е изводи за
липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивният съд е
анализирал приложимите правни норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя.
Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН и НП са издадени при спазване на
процесуалните норми на ЗАНН, изложил е съображения,
с които е обосновал доказаността на нарушението от обективна и субективна
страна.
Развил е правни
съображения по въпроса кои са приложимите правни норми.
Въззивният
съд е установил от фактическа страна, че на 30.11.2022 г. св. И. Д. И.ов,
разпитан в о.с.з. на 14.09.2023 г., изпълнявал служебните си задължения в гр. Б.
съвместно с колега, като се били позиционирали на ул.“С. С.“, около 500 м след
кръгово кръстовище, на отбивка и автоспирка, в посока гр.П.. Бил спрян за
проверка състав от ППС състоящ се от влекач с прикачено триосно полуремарке от
категория О4, от която установили, че същият се управлява от жалбоподателя Т..
Последният извършвал обществен превоз на товари – акумулаторни батерии, с пътен
лист и товарителница по маршрут М. – Д.. След като била извършена проверка на
документите на автомобила и водача, актосъставителят констатирал, че на третата
ос отдясно на полуремаркето, гумата била видимо износена.
Извършил замерване с грайфомер, като установил, че дълбочината на протектора е
0,5мм при допустима минимална стойност от 1,6мм. Запознали водача с направените
констатации, като направили и снимков материал, след което И.ов съставил АУАН
за това, че жалбоподателят управлява технически неизправно МПС. Колегата му И.
С. И.ов също съставил АУАН на жалбоподателя за това, че управлява технически
неизправно МПС, а именно с износена гума на първа ос отдясно, като с акта било
иззето СРМПС на полуремаркето. Жалбоподателят подписал АУАН без да прави
възражения. Такива липсват и по делото.
От
правна страна съдът приел, относно твърденията за неправилно
посочени/неотносими разпоредби, същите за неоснователни, и че посоченото не
представлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до цялостна
отмяна на санкционния акт. Нарушената разпоредба, която предвижда задължение за
водач на МПС е именно посочената чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като привръзката е
с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и Приложение 5, където са описани
видовете технически неизправности. Разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП посочва
единствено, че класификацията на неизправностите се прави с наредбата по
чл.147, ал.1 ЗДвП. Ето защо, дори същата да не бе намерила своето място в НП,
това не оказва влияние на правната квалификация и не може да става дума за
неправилно приложение на материалния закон или допуснато процесуално нарушение.
От друга страна, изписването на правната квалификация в НП не води до изложения
в жалбата извод, че посочения член се отнася към наредбата. Напротив, след
посочването на двете разпоредби е използван съюзът „и“, което отграничава
изписания член от приложимите разпоредби на Наредбата.
Относно
изписването на регистрационен номер, посочен в НП и наименованието на фирма,
също изложил, че се касае за технически грешки.
Мотивиран така, РС –
Б. е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.
В касационната жалба
се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите
доводи, наведени и във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран
отговор в решението си.
Настоящата инстанция
изцяло споделя фактическите и правни изводи на РС - Б., изложени в оспореното
решение, поради което и на основание чл.221, ал. 2, изр. второ от АПК, приложим
съгласно чл. 63в от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС
- Б., което е предмет на касационната проверка.
Въэззивната
инстанция е събрала всички необходими доказателства за изясняване на спора от
правна страна. По делото, относно установяване на нарушението, е приобщен
снимков материал, приобщени са и гласни доказателства.
Касаторът не оспорва
извършеното нарушение, а релевира пороци при материализирането му в НП.
Липсва твърдяното
допуснато нарушение при изписване на правната квалификация – нито съществено,
нито несъществено. Начинът на изписване на основна разпоредба и привръзката към
даден нормативен акт, в конкретния случай, отговаря на употребимата юридическа
техника. Дори и тълкуването на такава разпоредба да създава затруднение при
интерпретацията у адресата, то съдът е извършил дължимата служебна проверка и е
достигнал да правилни изводи.
Не е съществено
нарушение и допуснатата техническа грешка в изписване на името на фирмата и на
регистрационния номер – първата би рефлектирала върху волеизявлението, ако
дружеството бе адресат на това волеизявление и то поради липса на достатъчно
индивидуализиращи данни. Добавянето на символа
q като допълнителен символ не компрометира съдържанието,
тъй като се явява допълнителен, а не заместващ, и в тази връзка не може да
създаде неяснота за действителната воля на наказващия орган, като вероятно
появата на този символ в текста се дължи на обстоятелството, че е използвана
алтернативна клавиатура, като в БДС стандарта този символ отговаря на
препинателния знак запетая.
Решението като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142 от 26.09.2023 г., постановено по а.н.д. №
95/2023 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.