№ 2715
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20221100510421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на „Д.Л.“ АД
срещу постановление от 23.09.2022 г., с което съдебният изпълнител по изп.д.
№ 20228490400903 по описа на ЧСИ, рег. № 849 на Камарата на ЧСИ е приел
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева.
Обжалва и размера на пропорционалната такса.
В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар
на взискателя от 400 лева. Действия, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, не са извършвани. Липсвали и данни
адвокатският хонорар да е действително заплатен от възложителя.
Моли постановлението да бъде отменено, като се намали размерът на
адвокатския хонорар и съответно таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата И.В..Д., чрез адв. А. И. възразява срещу
изложените от длъжника доводи, че адвокатският хонорар не е заплатен и че
същият е прекомерен.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които
1
жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения. Не подлежала на
намаляване и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
тъй като материалният интерес, върху който се определяла, включвал
вземането по изпълнителния лист и разноските на взискателя.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20228490400903 по описа на ЧСИ рег. № 849 на
Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. А. И., представител на
взискателя И.В..Д. молба на 12.09.2022 г., към която е приложен
изпълнителен лист от 01.09.2022 г., според който длъжникът „Д.Л.“ АД, чрез
търговското си представителство в България, е осъден да заплати на Д.
сумите от 325 лева разноски за исковото производство, 325 лева - за
заповедното производство и 300 лева разноски за въззивното производство.
И.В..Д. е упълномощил Адвокатско съдружие „М. и И.“ за
представителство пред съдебните изпълнители за образуване на производство
по принудително събиране на присъдените суми и за получаване от негово
име на събраните суми. Приложена е фактура № **********/12.09.2022 г. за
хонорар в размер на 400 лева, от които 200 лева за образуване и 200 – за
водене на изпълнително дело. Съгласно разписка от 12.09.2022 г. адв. А. Н. И.
е получил от И.В..Д. хонорар от 400 лева съгласно фактурата от същата дата.
В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано изпълнение
върху банковите сметки на длъжника.
На 12.09.2022 г. до „С.Е.“ АД – клон София е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху вземания по сметка до размера на
посочените в съобщението суми.
На 14.09.2022 г. до „Д.Л.“ – търговско представителство, е изпратена
покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 950 лева по
изпълнителен лист от 01.09.2022 г., 5 лева – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, 400 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, 66 лева разноски по изпълнението и 162.60 лева – такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Поканата е получена от длъжника на 14.09.2022 г.
На 20.09.2022 г. длъжникът е подал молба за намаляване на адвокатския
2
хонорар до размера на сумата от 200 лева.
Взискателят е възразил срещу това искане, тъй като 200 лева е
минималният размер за образуване на изпълнителното дело, а 200 лева – за
неговото водене.
На 21.09.2022 г. от „С.Е.“ АД – клон София е постъпил отговор, че
пълният размер на сумата, посочен в запорното съобщение, е преведен.
С постановление от 23.09.2022 г. съдебният изпълнител е постановил
отказ размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде
намален от 400 лева на 200 лева.
На 30.09.2022 г. е постъпила жалба срещу отказа на съдебния
изпълнител, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от
ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело
се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).
Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния
размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата и превод на
запорираната сума от „С.Е.“ АД – клон София взискателят се е удовлетворил.
Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на взискателя, че
му се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително
дело. Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за
образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е
посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително
дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което
3
съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор
на банкова сметка, и посредством този способ дължимата му сума е събрана
от имуществото на длъжника.
Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от
образуване на делото
Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, с направено в нея искане за налагане на запор по
банкови сметки на длъжника, не са извършвани.
Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е
присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за
образуване на изпълнителното производство – 200 лева.
Относно начислените такси и разноски съдът констатира следното:
По изпълнителното дело липсва съставена сметка за дължими суми,
както и за авансово внесени от взискателя такси, които се събират от
длъжника. Допълнително, за някои от начислените такси липсват
доказателства съдебният изпълнител да е извършил съответни действия
(съобщение до НАП, три справки, съобщения за прекратяване на делото и
вдигане на запора, допълнителни разноски).
Разноски се дължат за тези суми, за които съдебният изпълнител е
съставил сметки, съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ и за които са
налице данни, че разходите действително са извършени. За да се начислят
задължения за такси на Столична община, макар и несъбрани от взискателя
И.Г., съдебният изпълнител следва да състави сметка, в която да посочи на
какво основание и за какво действие се дължат сумите.
Що се отнася до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху
главницата, или по т. 26, б. „б“ от Тарифата – 95 лева, 114 лева с ДДС.
Таксата по т. 26 в размер на 162.60 лева неправилно е изчислена и върху
суми, невключени в главницата, включително върху адвокатския хонорар за
изпълнителното производство в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител рег. № 849 да намали приетите
4
по изп.д. № 20228490400903 разноски за адвокатски хонорар в
изпълнителното производство над сумата от 200 лева.
ОТМЕНЯ определената от ЧСИ, рег. № 849 по изп.д. №
20228490400903 таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 114.00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5