ПРОТОКОЛ
№ 211
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600191 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор С..
Жалбоподателят подсъдим А. М. А., редовно призован, се явява
лично, доведен от органите на РД „Охрана“- Бургас и с упълномощения си от
по-рано защитник адв. С. С. от АК – Варна.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
АДВ. С.: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. А.: Да се гледа днес делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
1
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на
прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен и по жалба на подсъдимия срещу
присъдата на Сливенския окръжен съд. В протеста се изразява несъгласие с
присъдата в оправдателната й част, по отношение на квалифициращото
обстоятелство „в условията на домашно насилие“ и се настоява присъдата да
бъде отменена в тази й част и подсъдимият да бъде признат за виновен и по
обвинението, за което е оправдан. В жалбата на подсъдимия се изразява
несъгласие с присъдата по отношение на наложеното наказание, като се
претендира намаляването на същото при условията на чл. 55 от НК,
включително и до размер, който предполага евентуално приложението на
разпоредбата на чл. 66 от НК.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. С.: От наша страна също нямаме искания за събиране на
доказателства.
С оглед становищата на страните и по преценка на съда, делото е
изяснено от фактическа страна, не се налага събирането на доказателства, не
са налице други обстоятелства, които да препятстват приключването на
съдебното следствие, с оглед на което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, не поддържам протеста
на Окръжна прокуратура – Сливен, намирам същия за неоснователен. По
отношение на въззивната жалба, намирам същата за основателна, като
съображенията ми за това са следните:
Видно е, че производството е по реда на глава 27 във варианта на
2
чл.371, т.2 от НПК. Считам, че не са допуснати както на досъдебното, така и
на първоинстанционното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за връщане на делото на
прокуратурата или за ново разглеждане от окръжния съд. На подсъдимия са
разяснени правата и последиците от неговото самопризнание и той
доброволно ги е приел, и се е съгласил по негова инициатива да не се събират
доказателства за фактите в обвинителния акт.
Считам, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните
годни доказателствени материали в досъдебното производство, които
хронологически обвързано установяват последователността на фактите, на
осъществяване на деянието и неговото авторство.
При вярно установени факти, Окръжен съд - Сливен е приложил
правилно материалния закон, като е приел, че подсъдимият е осъществил
състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК,
като го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.116,
ал.1, т.6а, вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Първо, по отношение на протеста, свързан с оправдателната част, а
именно, че деянието е извършено при условията на домашно насилие.
Съобразно съдебната практика, за да е налице квалифициращия
признак „домашно насилие“, това е поведение на системно унижение,
заплаха, контрол или насилие в семейна или интимна среда. Не е
задължително да е налице физическо посегателство, може да е психическо,
икономическо, но стига да се докаже вредното въздействие и контекста на
връзката.
Да, действително в практиката си ВКС приема, че не е нужно
насилието да е многократно, за да е налице квалифициращия признак
„домашно насилие“, важен е контекстът на взаимоотношенията, близост,
зависимост, съвместен живот. От събрания доказателствен материал е видно,
че настоящият случай е изолиран. Между подсъдимия и пострадалия е нямало
какъвто и да е конфликт, който да предхожда опита за убийство, дори двамата
са комуникирали години по телефона и не са се виждали на живо близо 3-4
години. Взаимоотношенията помежду им са били нормални. Пострадалият с
желание се е приготвил да посрещне сина си по повод неговото гостуване в гр.
Сливен. Самият подсъдим съвсем съзнателно и с желание е предоставил
жилището на пострадалия да живее в него, макар последният да няма
собственост над същото и нежеланието на дъщеря му за това. Въпреки всичко
подсъдимия е оставил баща си да живее в наследствения му имот. Всички тези
обстоятелства показват, че липсват доказателства, че между двамата е имало
остър конфликт, прераснал в домашно насилие.
По отношение на възраженията във въззивната жалба за явна
несправедливост на наложеното наказание:
Както посочих по-горе, намирам, че така наложеното наказанието на
3
подсъдимия е явно несправедливо.
Намирам, че отмереното наказание от първата инстанция „лишаване
от свобода“, е несправедливо завишено. Тук следва да се отбележи, че
предмет на преценка е размерът на наказанието, отмерен преди неговата
задължителна редукция по чл.58а от НК.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът е бил обвързан с предвиденото от законодателя наказание,
което в случая е „лишаване от свобода“ в границите от 15-20 години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, което е било редуцирано
по реда на чл.58а от НК, за да се достигне до наложените 10 години
„лишаване от свобода“.
В случая Окръжен съд - Сливен е отчел многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като изрично ги е посочил в мотивите на
присъдата, но независимо от това е приел, че начинът на извършване на
деянието, проявената жестокост и пияно състояние, следва да бъдат отчетени
като отегчаващи обстоятелства и не дават нужното основание да се приеме, че
са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съответно не следва да бъде
приложена тази норма.
Тази аналитична дейност на първоинстанционния съд не възприемам.
Като смекчаваща санкция следва да бъде приета семейното положение на
подсъдимия, трудовата му ангажираност, същият няма противообществени
прояви, не е осъждан, разкаянието му за стореното, неблагоприятните
семейни и социални фактори, които са намерили отражение при формирането
на личността му и последващото й развитие, наличие на заболяване -
алкохолизъм, това се все обстоятелства, обуславящи смекчаване
отговорността на подсъдимия.
На следващо място, не споделям схващането на Окръжен съд - Сливен
за обема на отегчаващите вината обстоятелства спрямо подсъдимия, сред
които е включена високата степен на обществена опасност на деянието,
предвид характера и вида на посегателството. Тук следва да се посочи, че
завишената обществена опасност на престъплението по чл.116 от НК е
оценена сериозно от законодателя, който е предвидил сурови наказания в
санкцията на специалната норма, поради което и не е допустимо да бъде
ценено като допълнително утежняващо отговорността обстоятелство. Касае се
за опит за убийство, което от своя страна не разкрива каквито и да е било
драстични разлики от което и да е друго подобно деяние. Безспорно следва да
се има предвид интензитета и механизма на извършване на деянието, но това
следва да се има предвид като едно отегчаващо отговорността обстоятелство,
а не като комплекс.
Същевременно обаче следва да бъде отчетено и самопризнанието на
подсъдимия, като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съобразно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
4
ВКС, н.о., признанието по чл.371, т.2 от НПК не е безусловно изключено от
кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено
като такова, то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и извършителя. В конкретния
случай такова поведение е налице - съпричастността на подсъдимия е била
установена освен с гласни доказателства и експертизи, но и с
чистосърдечните самопризнания на подсъдимия още в началната фаза на
разследване, затова и следва направеното самопризнание от страна на
подсъдимия да бъде ценено в посока наличие на многобройни отговорността
обстоятелства и съответно да бъде приложена нормата на чл.58а, ал.4, вр. с
чл.55, ал.1 т.1 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание под
предвидения минимум за това престъпление, а именно 6 години лишаване от
свобода, като това от своя страна изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице основания за промяна на
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Предвид изложеното, намирам, че следва да измените
първоинстанционната присъда в частта относно наложеното наказание.
В този смисъла, моля да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. С.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, изцяло поддържам въззивната жалба, която е депозирана пред Вас.
Възразявам срещу протеста на прокурора пред първа инстанция.
След като изслушах колегата в настоящата инстанция, представител
на прокуратурата, абсолютно правилно е оценена фактическата обстановка, тя
вече е установена по делото така или иначе.
Това, с което не сме съгласни, е оценката на събраните доказателства
и анализа им на първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният
съдът е посочил смекчаващите вината обстоятелства, изредил ги е, като
чистото съдебно минало, разкаянието, трудовата заетост, семейното
положение - той е женен, с дете е, трудово ангажиран, инцидентност на
проявата в живота на подсъдимия.
Подсъдимият е на *** години. Той вече е оформен характер. Живее с
тъща си и тъста си в гр. Варна. За всеки е ясно, че това съжителство не е
лесно. Предвид факта, че има и алкохолна зависимост, в случай, че личността
на подсъдимия беше с по-завишена обществена опасност, каквато са оценили
от първоинстанционния съд, със сигурност след това дългосрочно
съжителство с едни чужди за него, за неговото семейство ако и да го приемем
в такъв разширен състав, хора и при една алкохолна зависимост, каквато не се
създава за ден, два, три, предполага се, че би трябвало и би имал
възможността той да прояви тази си висока обществена опасност до сега в
живота си. На *** години той до момента, освен едно деяние, за което е
5
реабилитиран и което не трябва да се взима от съда предвид и то е пак
свързано със зависимостта му, управление на МПС след употреба на алкохол
преди повече от 10 години, той няма никаква индикация за каквото и да е
неразбирателство с тези хора или в семейството си. Пак се повтарям, аз и в
първата инстанция го казах, какво е предизвикало в него тази реакция, за мен
е реакция, а не импулсивно възникнало в него решение да извърши деянието,
нито аз мога да обясня, нито той. В многократни разговори с подсъдимия така
и не можа да ми каже. Със сигурност има мотив, със сигурност не е нещо,
поради което той просто да иска да причини болка на баща си. Много
вероятно е това да се крие в неговото детство, предвид показанията на сестра
му, но към настоящия момент подсъдимият няма обяснения какво се е
случило.
Единствено пострадалият може да обясни каква е била причината,
който обаче поради една или друга причина казва, че такава причина няма.
Смятам, че първоинстанционният съд не е оценил правилно и в
достатъчна степен отношенията между пострадалия и подзащитния ми. Факт
е, че телесните повреди нанесени вследствие на деянието са доста стряскащи,
но е и факт, че пострадалият се яви лично в съдебно заседание разплакан, това
няма как да го пише в протокола и настоя синът му да бъде освободен и да си
тръгне с него. Тази емоционална връзка между двамата е изключително
запазена. Самият пострадал явно осъзнава инцидентността на акта. Нито го е
страх от сина му, нито по някакъв начин има притеснения, че това нещо в
каквото и да е форма би могло да се повтори. Очевидно е инцидентен акт. Пак
повтарям, до настоящия момент подзащитният ми по никакъв начин не е
проявявал агресия към друг човек, към животно, камо ли пък към член от
семейството си. Въпреки настояването на сестрата на подзащитния ми да
продадат жилището, в което пострадалият продължава да живее и до ден
днешен, подзащитният ми е категоричен, ако и в момента да са в материално
затруднение предвид факта, че той е задържан, не работи, единствено
съпругата му работи и ги издържа, и се опитва да помага и на него. Той и до
ден днешен не желае да продава апартамента, в който живее баща му.
В този смисъл считам, че това е едно изключително смекчаващо
вината обстоятелство, тъй като и самият пострадал е оценил деянието като
такова с невисока обществена опасност. Знам, че преценката на пострадалия
не е предвидена от законодателя, но все пак да не забравяме, че в НК
преценката на пострадалия, когато са в роднинска връзка – низходящи,
възходящи, е предвидена като възможност за наказателно преследване при
телесни повреди. Очевидно все пак законодателят е преценил, че тази
възможност за преценка има значение.
Определянето на размера на наказанието по принцип не е резултат от
един механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, а е една комплексна логическа дейност, на цялостната им
оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на
6
извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагане на
такова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца, най-добре
отговаря на целите по чл. 36 от НК. В този смисъл и с такъв текст е Решение
№ 118/16.02.2024 г. по НД № 992/2023 г. на ВКС, Първо н.о. Отделно от това
считам, че бихте могли да приложите и разпоредбата на чл.58, б.“а“ НК, като
според Решение № 173/05.12.2015 г. по НД № 632/2019 г. на ВКС, Второ н.о.,
разпоредбата на чл.58, б.“а“ НК е приложима и при довършен опит, когато
общественоопасните последици предвидени от закона и искани от дееца, не са
настъпили поради независещи от волята на дееца причини. Точно такъв е и
нашият случай. Обясних Ви, че моята логика надявам се да възприемете за
обществената опасност на дееца, за деянието нямаме спор. Очевидно
законодателят го е квалифицирал като тежко такова, предвидил е една
увеличена наказателна отговорност, за това, че опитът за убийство е причинен
на баща и в този смисъл в наказателноправната норма вече е предвидена
санкция в определен размер.
В настоящия случай считам, че личността на дееца е тази, която
предполага, не казвам ниска обществена опасност, а по-ниска в сравнение с
предвидената от законодателя.
В този смисъл считам, че присъдата, която е постановена от
първоинстанционния съд, се явява необосновано завишена по размер.
По отношение на протеста на представителя на прокуратурата по
първоинстанционната присъда в оправдателната й част, колегата беше
достатъчно пространен в доводите, поради които и аз считам, че деянието не е
извършено при условията на домашно насилие.
Отделно от това ако счетем, че всяко деяние по чл.115 от НК
извършено срещу член от семейството – низходящ, възходящ, само като обект,
който е от престъплението, то тогава законодателят трябва изцяло да премахне
т.3 от квалифициращите обстоятелства. Това обстоятелство, че е баща
пострадалият на лицето, вече е квалифицирано обстоятелство и той си носи
отговорност за това. Не е редно деянието да бъде квалифицирано като такова
по т.6а, само защото пострадалият е баща на дееца.
В този смисъл, при казаните доводи, моля да измените присъдата,
като намалите размера на наказанието в размер, който Вие прецените. Няма да
си позволявам да казвам размер, вече съм посочила между другото във
въззивната жалба, а по отношение на оправдателната част на присъдата на
първоинстанционния съд, моля да я оставите в сила, като правилна и
законосъобразна.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ на ПОДСЪДИМИЯ А. М. А. право на
лична защита.
7
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ А. М. А.: Никога в живота
си, даже и когато съм употребил алкохол, не съм проявявал агресия към
някого. И аз самият бях изненадан. Когато видях следователите с калцуни
тогава разбрах, че нещо се е случило в къщи. Никога преди това не съм
проявявал, дори в пияно състояние, канили са ме компании да присъствам,
защото не съм се държал агресивно. Поделението, в което работя, е с
въоръжена охрана. Проучването е от ДАНС, от Служба КОС. Ако имаше
някакви противообществени прояви, щяха още тогава да ми забранят, да не
изпълнявам тази дейност. Съжалявам. Много ми е мъчно за баща ми. Ние се
бяхме разбрали със сестра ми, тя да ми плаща, а аз да го гледам. Аз даже
нямаше да си отида, но той ме извика да ми каже къде имал спестени пари,
като умре, да го погребем. За това отидох. Иначе нямаше да отида, сигурно
щях да намеря други занимания, но си казах, пет години не съм си ходил.
Отидох, пихме там, комшии имаше. Не помня. Това е.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ А. М. А.ОВ: Колкото може по-минимална присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8