Решение по дело №2079/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260048
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20204310102079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                         

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                        

                                          гр.Ловеч,  10.03.2021г.      

                 

                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

 

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 2079 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:  

             Производство по реда на чл.239 от ГПК.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от  „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез юрк. Георги Катошев против Д.Д.Т., с адрес: ***.

             Заявената искова претенция е с посочено прано основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД и цена на иска: 400.00 лв.

      Ищецът излага в ИМ, че на 17.11.2016 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и Д.Д.Т. е сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Посочва, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да се запознае, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши" в уебсайта на кредитодателя. С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

 От страна на ищеца са наведени твърдения, че в процесния случай, на 17.11.2016 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № 99770003 и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответницата е заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 100 лв., като е заявила и ползването на незадължителната, допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит. Твърди се, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 17.12.2016 г., както и че съгласно заявката и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя по посочената от кредитополучателя банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на 17.11.2017 г.

  Твърди се, че на 17.12.2016 г. ответницата е заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 300 лв, като отново е заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Изтъква, че съгласно Общите условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Посочва се, че договорът е изменен на същата дата -–17.12.2016 г., като съгасно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т.8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа.

 Наведени са твърдения, е на 19.12.2016 г. кредитодателят е отпуснал исканата сума по сметка на ответницата в „Банка ДСК“ЕАД, като с изменението на договора същата се задължава да върне сума в общ размер от 516,59 лв., от които главница в размер на 400 лв., договорна лихва в размер на 13,46 лв. за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 103,13 лв.

Ищецът твърди, че кредитополучателят се е възползвал от правото, уредено в т.11 от Общите условия към договора за кредит, да удължи срока за връщане на кредита на няколко пъти, като в крайна сметка срокът е удължен до новата падежна дата – 05.04.2017 г.

С настъпване на падежа по договора обаче, ответницата не е погасила дължимите суми и е изпаднала в забава.От „Вивус“ са изпратени напомнителни писма до ответника на посочения в договора адрес, в които се съдържа информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка. Наведени са твърдения, че въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява своето задължение.

 Твърди се още, че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството му на цедент, е сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор №********** срещу длъжника Д.Т., в общ размер на 908,75 лв. Посочените вземания са подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

 Ищецът излага, че в изпълнение на чл.99, ал.4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, ,,4финанс" ЕООД са предоставили на „Кредитреформ България" ЕООД - Потвърждение за прехвърляне на вземания (Приложение №5 към договора). По силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл.26 и Приложенията към него цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи" ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за кредит, която се е върнала с отметка „Преместен на друг адрес“. Поради този факт, към настоящата молба прилагат уведомление за цесия, адресирано до ответницата.

              Счита, че „Кредитреформ България“ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника Д.Д.Т., като с настоящата искова молба се претендира единствено сума в размер на 400.00 лв, представляващи неизплатена главница по Договор за кредит № **********.

               В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди Д.Д. ТТрифонова да заплати на „Кредитреформ България”ЕООД сумата от 40.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №********** от 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

             Претендирани са и направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В законоустановения едномесечен срок от връчване  на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор, като не е изразил становището си по исковата молба ,не е направил възражения и не е посочил и представил  доказателства.

             С определение, постановено в закрито заседание на 21.01.2021 г. съдът е допуснал като писмени доказателства по делото представените такива с ИМ и е насрочил делото в  открито съдебно заседание .

             С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

             В насроченото открито съдебно заседание  ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. От страна на ответника не е направено и искане  за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, процесуалният представителна ищеца – юрк. Сатошев е отправил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

             Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице  законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.

             Настоящият съдебен състав приема, че в  случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество.

             След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема предявените искове, квалифицирани като такива с правно основание   чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД, във вр.чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 400.00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №********** от 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде уважен.

              По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски по делото, а именно: 50.00 лв. – внесена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.  За разликата над 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 150.00 лв. претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД, Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Радослав Велчев сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ – неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 17.11.2016 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /04.12.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането

             ОСЪЖДА, на основание  чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от управителя Радослав Велчев разноски по делото в общ размер на 150.00 лв/ сто и петдесет лева/.

            ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи”№ 10, представлявано от Радослав Велчев, чрез пълномощник – юрисконсулт  Георги Катошев за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лв.

             Банкова сметка, ***е суми:

             IBAN: ***: STSABGSF при „Банка ДСК”ЕАД

             Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: