РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Павликени, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100413 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК *** със
седалище/адрес управление гр. В. Т., ул. „***” № ***, представлявано от ***.
Д. И. В. - ***, чрез адв. Т.Т. - ***, с която на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендира приемането за установено, че
ответника му дължи сумите, както следва 277,55 (двеста седемдесет и седем
лева и петдесет и пет ст.) – главница и лихва за забава в общ размер 61,48
(шестдесет и един лева и четиридесет и осем ст.), за които били издадени
фактури № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, **********, ***,
***, ***, ***, **********, ***, ***и законната лихва върху главницата
считано от 11.02.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на ПРС,
както и направени разноски - в заповедното и настоящото производство.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
които не са били заплатени. Ангажира доказателства.
Ответникът - В. З. Т., ЕГН ********** от гр. ***., ул. „***“ № *** - в
законовия срок становище и доказателства не ангажира. Редовно призован в
с.з. не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело № ***/2021 г. на ПРС,
по същото дело на осн. чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от 15.02.2021 г. за
парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящето
исково производство, която е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Представена е като доказателство по делото справка-извлечение № ***
за дължимите суми на частен абонат В. З. Т., ЕГН **********, от която е
видно, че дружеството претендира от него за доставена, отведена и
пречистена вода сума в размер на 339.03 лева., за обект с аб. № *** и адрес на
потребление: гр. ***., ул. „***“ № *** за периода от 07.08.2016 г. до
11.11.2019 г.
Представени са и приложени по делото - листи 11 и 12 Карнети за
отчитане потреблението на вода на процесния аб. №, от които е видно, че за
процесния период е налице редовно ежемесечно отчитане на потребените
ВиК услуги по посочения аб. номер и адрес на потребление.
Така установените обстоятелства не са оспорени в хода на
производството.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на ищцовото дружество.
В настоящия случай несъмнено се установи, че през процесния период
ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да
се приеме, че същият е качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния
обект. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към
водопреносната мрежа.
Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил
да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и
негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на
ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало
изискуемо задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на
доставени му и потребени от него ВиК услуги. На първо място ищецът
следваше да установи, че претендираният обем на ВиК услуги е реално
2
доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което е
изправно и сертифицирано. По делото се събраха достатъчно доказателства,
не се и спори, че към имота е налице монтиран работещ водомер за отчитане
на консумираните количества вода. По делото не се спори, че осчетоводените
от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на
потребление.
Съгласно чл. 22 от ОУ на ВиК оператора условията и начина за
отчитане на водомерите се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляря на абонатния номер или на негов представител. В
случая ищецът не налага изрични твърдения, че подписът положен в
карнетния лист е именно на ответника, поради което следва да бъде прието,
че същият, ако не е подписан от него, е подписан от негов представител,
който е присъствал на отчитането на водомера. Представения карнет не е
надлежно оспорен от ответната страна, а доколкото съдържа подписи за
абоната същият, макар и да представлява частен документ, съставлява годно
доказателствено средство с обвързваща го доказателствена сила.
Съобразно правилата на ОУ за потребители на ВИК услуги на ищеца
средствата за измерване са собственост на потребителите, при което
последните следва да носят отговорността за невярното им отчитане. В
случая няма възражения от ответната страна по въпроса за изправността на
водомера преди и ли по време на посочения по-горе отчетен период.
По изложените съображения съдът намира иска за доказан по основание
и размер.
Изложеното по-горе се отнася и до претенцията за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните
задължения до датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператора "Водоснабдяване и канализация
Йовковци" ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.
Това означава, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените и посочени по горе фактури за
периода от 30.04.2017 г. до 30.12.2020 г., считано от деня, следващ изтичането
на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. В търсения размер
претенцията следва да бъде уважена.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в хода на производството в
размер до 75 лв. за заплатената държавна такса. Доказателства за сторени
други разноски не се сочат.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., т. 12.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. З.
Т., ЕГН ********** от гр. ***., ул. „***“ № *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК *** със
седалище/адрес управление гр. В. Т., ул. „***” № ***, представлявано от ***.
Д. И. В. - *** по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № *** от 15.02.2021 г., издадена по ЧГД № *** по описа на ПРС за 2021
г., сумите, както следва 277,55 лв. (Двеста седемдесет и седем лева и петдесет
и пет стотинки) - главница за незаплатена питейна вода и канализация, по
Абонатен № ***, за обект находящ се в гр. ***., община П., ул. „***“ № ***,
за периода от 07.08.2016 год. До 11.11.2019 год. по 18 бр. фактури, сумата
61,48 лв. (Шестдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) - мораторна
лихва, за времето от датата на съставяне на всяка месечна фактура до
30.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от 11.02.2021
год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА В. З. Т., ЕГН ********** от гр. ***., ул. „***“ № *** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД,
ЕИК *** със седалище/адрес управление гр. В. Т., ул. „***” № ***,
представлявано от ***. Д. И. В. - ***сумата 75 лева, представляваща
сторените от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № ***/2021 г. на ПРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. З. Т., ЕГН ********** от гр. ***., ул. „***“ № *** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД,
ЕИК *** със седалище/адрес управление гр. В. Т., ул. „***” № ***,
представлявано от ***. Д. И. В. - *** сумата в размер на 75 лева – разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4