Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие. С решение от 17.10.2011 година, постановено по гр. дело № по описа на Еленски районен съд за 2011 година, Й. К. Л. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо съпругата си А. Н. Л., забранено му е да приближава до жилището и местоработата й за срок от три месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Наложена му е глоба от 200 лв. и е осъден да заплати държавната такса по делото. Решението е обжалвано от двете страни. Ищцата А. Н. Л. обжалва решението в частта относно срока за който са постановени мерките за защита, претендирайки периода, за който важат, да се увеличи до една година. Ответникът Й. К. Л. обжалва решението вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо исканията на съпругата му. Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото доказателства и на голословност на ищцовите твърдения , от съда приети за достоверни. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, приема: Искане по чл. 12 от Закона за защита срещу домашното насилие. Молителката - А. Н. Л. - излага в молбата си, че ответникът, неин съпруг, й оказва психически тормоз, съчетан с физическа саморазправа. Позовава се инцидент в дома им на 07.09.2011 година, когато ответникът й нанесъл удари и отправил заплахи и по реда на настоящото производство претендира да бъде отстранен от семейния дом за дванадесет месеца, както и за същия период да му бъде забранено да доближава местоработата й. Ответната страна – Й. К. Л. – оспорва искането с доводи за недоказаност на ищцовите твърдения. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори, че страните са съпрузи и живеят в собствено на молителката жилище. Няма спор и относно влошените им отношения. По делото са представени медицински документи, сочещи охлузвания и нараняване на молителката. Тези документи, съчетани с обясненията на ответника в производството пред първостепенния съд и показанията на разпитаните свидетели аргументират съда да приеме за доказани фактите, сочени от ищцата. Изложената фактическа обстановка налага извод за частична основателност на искането. Физическата саморазправа от 07.09.2011 година и поведението на ответника представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗСДН. Претендираната мярка е подходяща по смисъла на закона, доколкото би осуетила конфликтите между страните. Забраната за физически контакт би елиминирала опасността от ескалация или до продължаване на нежелани посегателства. С оглед на липсата на доказателства за имотното състояние на ответника следва да му се определи минимален размер на глобата по чл. 5, ал. 3 от ЗЗСДН, задължителна в случаи като процесния. Такава е постановил първостепенния съд, заради което не се налага повторно санкциониране. Самата мярка следва да се определи за срок от три месеца, считано от издаване на заповедта за изпълнение. Това е разумен срок, предвид възрастта на ответника и възможностите му да се устрои да живее другаде. Доводите на жалбоподателката за определяне на по-дълъг срок – дванадесет месеца, са неоснователни. Целта на мерките по чл. 5 от ЗЗДН е да дадат адекватна за конкретиката на случая защита и в този смисъл винаги се отличават с палиативен характер. Възможната промяна в поведението на страните в положителна или отрицателна посока би дало ново право на молба за закрила. Било за продължаване срока за отстраняване от семейното жилище, било за прекратяване на отстраняването. Тази гъвкавост на уредбата в закона – изменяемост на мерките за закрила – налага определяне на относително кратки срокове на постановените ограничения, за да бъдат те адекватни на сложилото се фактическо положение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Оставя в сила, по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, решението от 17.10.2011 година, постановено по гр. дело № по описа на Еленски районен съд за 2011 година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |